Когато си припомня миналото, човек обикновено се удивлява, че тъй бързо са се изнизали годините. Когато обаче трябва да сравни стара, обедняла България с новото, което вижда на всяка крачка, неволно възкликва: Нима само петнадесет години са изминали?!" Нашата социа листическа революция не смени названията на месеците с брюмер“ и „термидор", но промени коренно трудовия делник на хората, измени пейзажа на страната, създаде нов бит. Със законна гордост сравняваме цифрите на производството и националното богатство с онова, което българското стопанство притежаваше, или за което не можеше и да се мечтае преди двадесетина години. И все пак най-голямата наша гордост не проличава от икономическите диаграми и статистическите показатели; нея ще разбере само този, който почувствува свободния творчески размах на трудо вия човек, неговото достойнство на хазайн в собствената си страна. Между нас няма вече нито един честен гражданин, който да не знае, че първопричината за всички досегашни и залогът за всички бъдещи успехи еединството между Комунистическата партия и народа.
На 15 януари т. г. се състоя разширено заседание на научния съвет, на което се отчете работата на Института за българска литература през 1958 година. Заседанието бе открито от директора на института акад. Л. Стоянов, който в кратко слово очерта условията, при които е работил научният колектив, изискванията на нашата социалистическа действителност, задачите на работниците на идеологическия фронт. В отчетния доклад на ръководството на института, изнесен от зам. директора чл.-кор. проф. Пантелей Зарев, бяха разгледани подробно научно-изследователската и научно-организационната дейност на института, работата на отделните секции, отдели и музеи към института, въпросът за състоянието на кадрите, за материално-техническата база и т. н. Бяха набелязани и перспективите за понататъшното развитие на института с оглед той да може да обхваща и разглежда в по-голяма пълнота задачите, които стоят пред нашето литературознание.
Авторитетното немско списание „Kunst und Literatur" (ГДР) помести на уводно място отзив за трудовете на акад. Тодор Павлов в областта на естетиката. Отзивът е написан от д-р Ерхард Йон. „Една лич ност, без чието познаване не може да се говори за пълен преглед на сегашното състояние на марксистко-ленинската естетика, е председателят на БАН Тодор Павлов" - отбелязва авторът. По-нататък той просле дява някои основни моменти в половинзековната творческа работа на акад. Павлов, като подчертава: „Значителното във всич ки негови трудове е обстоятелството, че те изхождат от задълбочени познания върху историята на естетиката, от творческо приложение на диалектическия и историческия материализъм, от широки наблюдения върху художествената практика иот истински усет за изкуството. Това са плодовете на една многостранна научна дейност в областта на философията, педагогиката и др."
В кн. 3 на сп. „Литературна мисъл" и кн. 1 на сп. Език и литература" проф. Велчо Велчев е публикувал „две" статии, едната- „Пушкин в българската литература", а другата - А. С. Пушкин и българската литература". Кориците ни уверяват, че Книжките са дадени за печат в един и същи ден, а текстът - че авторът е имал доброто желание да вземе хонорар от две места, без, разбира се, да сподели желанието си с редакторите. „Двете" статии се различават предимно по това, че тук-там някое и" се епревърнало в „но" или някое „Макар" в „при все че", както и по някои незначителни изменения и съкращения. Главната заслуга на проф. Велчев към „Литературна мисъл е, че е удължил статията с две страници. Подведена от Велчо Велчен, редакцията на списание „Литературна мисъл“ е поднесла на читателите печатан и друга де материал. Ето защо тя счита за свой дълг да им се извини, макар вината да пада изцяло върху етиката на професора.
Централният комитет на Българската комунистическа партия поздравява сърдечно българските писатели, творците на новата българска литература. Българската комунистическа партия и целият български народ се гордеят със своята народна интелигенция, която в борбата против фашизма и капитализма не склони глава пред златото и куршума, която и днес отдава всичките си сили и способности за разцвета на нашата социалистическа Родина. Излезли от недрата на трудещия се народ, българските писатели в голямото си болшинство винаги са били негови верни синове. Мнозина от тях активно и с цялата си душа участвуваха в борбата против фашизма и капитализма, бяха преследвани, интернирани, затваряни, сражаваха се в партизанските отреди, а някои отдадоха и живота си. В голямото си болшинство българските писатели нямаха и нямат други интереси освен интересите на Партията и народа. Мечтите на народа и Партията бяха и си остават и техни мечти. Тази жива връзка на писателите с народа и Партията определя дълбокореалистичния характер и комунистическата насоченост на българската литература, тя е изворът на истинското творческо вдъхновение.
Днес никой не би могъл да си представи победата, която социалистическата революция завоюва сред една трета от човечеството, без ръководството на комунистическите партии. Дори буржоазните политици през последно време започнаха да си служат с плитка пропаганда: те зая вяват, че са не толкова против социализма, колкото против „хегемонията на комунистическите партии". Очевидно за тези господа не е останало скрито, че политиката на Комунистическата партия е първоосновата на социалистическото строителство, живецът на всички негови успехи. Толкова по-учудващо е обстоятелството, че някои политически ръководители, назоваващи себе си привърженици на марксизма-ленинизма, и склонни да отстояват теорията за самотека на социалистическото строителство, не скриват намеренията си да превърнат Комунстическата партия в дискусионен клуб. Дълбоко враждебни на марксизма, подобни опити демобилизират работническата класа, внушават и изчаквателна" пози ция вместо активност в борбата срещу империалистите и войнолюбците.
Нашата художествена литература има богато реалистична традиция. Тя се развива под непрекъснатото въздействие на прогресивните обществени тенденции на времето, носи в себе си онова социално съдържание, което назрява в живота. Тази народностна реалистична линия се поддържа от силен отред творци и преди Освобождението, и след Освобождението. Влиянието на живота и на напрегнатите борби на народа за свобода, правда, човечност, красота извисява идейно художествената ни литература. Даже през периоди, когато са се разпространявали упадъчни школи и течения у нас, реалистичната линия не престава, създават се забележителни творби. Класическата ни литература е изпълнявала с голяма отговорност задачама да осветлява живота, да казва истината, да зове напред, да въздействува практически върху умовете и сърцата. Разнообразни по тематика, по идеен свят, по възпитание, по художествена изява писатели като Ботев, Любен Каравелов, Петко Славейков или Вазов, Яворов, Елин Пелин са рисували образи и герои из средите на народа, черпили са вдъхновение от съдържанието и проблематиката на народните борби, от ония важни за епохата конфликти, които са отразявали настъпателното движение на живота.
В ръкописната сбирка на Института за българска литература при БАН се пазят около 300 писма на съветски писатели, учреждения и частни лица, адресирани до Людмил Стоянов. Връзките на Людмил Стоянов със съветската литературна общественост започват през 30-те години. На страниците на редактираните от него прогресивни периодични издания - сб. „Кормило“, „Щит“, „Литературен преглед" - се изнасят множество сведения за съветската култура и литература. Като представител на българските прогре сивни писатели Людмил Стоянов взема участие в международните конгреси на писателите в защита на културата - в Париж през 1935 и в Мадрид през 1937 година - и се запознава с редица съвременни съветски писатели. През 1936 година той е гост на Съюза на съветските писатели и има възможност да се запознае непосредно с всестранните успехи на социалистическото строителство, на съветската литература, на която става ревностен преводач и пропагандатор. След 9 септември 1944 година плодотворните връзки на Людмил Стоянов със съветските писатели продължават, укрепват и се развиват. Тук обнародваме в превод някои писма до Людмил Стоянов, изпратени между 1935-1956 година, които представляват интересни документи за българо-съветските литературни отношения.
По-долу публикуваме две писма на писателя Антон Страшимиров, писани през 1931 и 1935 г. От тях се вижда в какво тежко материално състояние е прекарал писателят последните години от своя неспокоен живот. Тези писма свидетелствуват и за неговото голямо желание изцяло да се похарчи", за да остане верен до край на своя народ.
Едва ли има момент от обществения живот след Втората световна война, през който реакционните сили да не са се противопоставяли на напредъка в социалистическите страни. Мирното състезание, както се казва на политически език, на двата огромни, противоборещи се свята - светът на мира и социализма и на капитализма и войната - се нарушава непрекъснато. Противосоциалистическата пропаганда бе особено злостна по време и след унгарските събития. С особена ревност се нападат социалистическата култура и социалистическото изкуство. С тези нападки, естествена и закономерна проява на оня дух на разложение, който господствува сред някои среди на духовния живот в капиталистическите страни, се борят най-видните представители на съвременната реалистична литература. Естествено, ние не очакваме признаване на нашата култура и обич към нашата литература от страна на меценатите“, „ценителите“ и „покровителите“ на изкуството, които се подвизават на Запад. Разбираме добре, че, претърпели политическо поражение в Унгария, те дирят ревани на друга плоскост - културния живот. Наши съюзници на Запад са ония творци, чието дело, велико и плодоносно, се подхранва от близостта до народа и от реалистичната традиция.
Ако Ви отговарям, то моля вземете под внимание, че не съм нито литературовед, нито литературен критик, а само обикновен писател, разказвач. Вие и Вашето уважавано списание не трябва да очаквате от мен дълги и задълбочени теоретически отговори.
Въпрос: Какво да разбираме под понятието реализъм"? Може ли да се разпростре това понятие върху цялото литературно развитие или се отнася само към един по-късен негов период?
Отговор: Не смятам, че понятието реализъм се разпростира върху цялото развитие на литературата. Правилно еда се каже, че реализмът се е появил заедно с буржоазното развитие, следователно неговото пълно проявление трябва да търсим през Ренесанса. Трябва да направя уговорката, че реалистически черти има безсъмнено също и в древната поезия, например в поезията на Омир, в персийската литература, при китайците, а не по малко дори в стария завет, който аз отнасям също към изящната литература. Но с тези специални въпроси трябва да се занимават повече специалистите Художественият реализъм е достъпен за всички хора. Той се отличава от другите разновидности на творчеството по това, че е пълноценно отражение на действителността. На мнение съм, че понятието реализъм не трябва да се схваща в тесен, а в по-широк сми съл.
Асено в, Драгомир. Съвест. Разкази. С., Бълг. писател, 1956. 140 с. Българска драматургия. ч. І. Сборник. С., Бълг. писател, 1957. 600 с. Василев, Орлин. Съчинения в пет тома, т. I и II. С., Нар. култура, 1956. Генов, Кръстьо. Елин Пелин. Живот и творчество. С., БАН, 1956. 452 с. Геров, Тихомир. В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов. Спомени. С., Бълг писател, 1957. 263 с. Дебелянова - Григорова, Мария. Димчо Дебелянов. Спомени, писма, документи. Под ред. на Кръстьо Генов. С., Бълг. писател, 1956. 208 с. Димов, Георги. Иван Д. Шишманов - литературен историк и критик. С., БАН, 1956. 268 с. Динеков, Петър. Петко Р. Славейков. Творчески път. С., Бълг. писател, 1956. 104 с. Динек о в, Петър. Литературни образи. С., Нар. култура, 1956. 332 с. Дичев, Стефан. За свободата, ч. II. С., Нар. младеж, 1956. 828 с. Джагаров, Георги. Лирика. С., Бълг. писател, 1956. 124 с. Загорчинов, Стоян. Бразди. Очерци, портрети, статии. С., Бълг. писател, 1956. 352 с. Калчев, Камен. Прозорец на друж бата. Пътеписи. С., Бълг. писател, 1957. 240 с. Калчев, Камен. Семейството на тъ качите. Роман. С., Профиздат, 1956. 367 с. Каранфилов, Ефрем. Войникът в строя и в литературата. Литер, критич. статии. С., Държ. воен, изд., 1956. 64 с. Караславов, Георги. Избрани съчинения в десет тома т. I и II. С., Нар. култура, 1956-1957. Караславов, Георги. Обикновени хора ч. II, С., Нар. култура, 1956. 828 с. Константинов, Евгени. Тлееща жарава. Исторически роман. С., Нар. Младеж, 1957. 576 с. Константинов, Георги. Писателиреалисти. Л. Каравелов. Зах. Стоянов. Ив. Вазов. Мих. Георгиев. Т. Г. Влайков. Елин Пелин. С., Нар. култура, 1956-270 с. Корал о в, Емил. Спътници. Роман. С., НСОФ, 1956. 478 с. Лама р. Зора зазорила. Поеми и сонети. С., Бълг. писател, 1956. 246 с. Мартинов, Иван. Новият град. Ро ман. С., Профиздат. 1957. 412 с. Марчевски, Марко. Тихо пристанище. Повест. С., Профиздат, 1956. 256 с. Нешко в, Величко. Настъпление. Роман. С., Държ. воен, изд., 1956. 508 с. Нинов, Николай. Големият огън. Разкази. С., Нар. младеж, 1957. 200 с. Петров, Емил. Поезия и псевдопое зия. Лит. критични статии. С., Бълг писател, 1956. 227 с. Петров, Ивайло. Нонкината любов. Повест. С., Нар. младеж, 1956. 264 с. Понде в, Петър. Догматизъм и правда. Лит. статии. С., Бълг. писател, 1956. 344 с. Пондев, Петър. Никола Вапцаров. Литер. критич. очерк. С., Бълг. писател, 1956. 208 с. Радевски, Христо. Избрани произведения в три книги. Кн. І, С., Нар. култура, 1956. Ралин, Радой. Строго поверително. С., Профиздат, 1957. 136 с. Русаки е в, Симеон. П. Р. Славейков и руската литература. С., БАН, 1956. 276 с. Софокъл. Трагедии. Преведе от ста рогръцки в стихове Александър Ничев. С., БАН, 1956. 511 с. Станев, Емилиян. Избрани разкази. С., Бълг. писател, 1957. 148 с. Станев, Любен. Студена къща. Разкази. С., Бълг. писател, 1957. 148 с. Стефанов, Първан. Соколови пера. Стихотворения. С., Нар. младеж, 1956. 72 с. Тодоров, Ангел. Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик. С., Бълг. писател, 1956. 244 с. Цанев, Георги. Страници от историята на българската литература. И попр. и разш. изд. С., Бълг. писател, 1956. 587 с. Чавдар о в-Челкаш, Димитър. При
ОРГАН НА ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ДВУМЕСЕЧНО СПИСАНИЕ ЗА ЕСТЕТИНА, ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ И КРИТИКА
Всякога, когато е започвало ново списание, се еговорело за причините, поради които то се явява на свят. И ние сме принудени да започнем с такова обяснение. И то с дълбокото убеждение, че „Литературна мисъл“, като списание специално за естетика, литературна критика и литературна история наистина се ражда от една необходимост. У нас настъпва постепенно голямо творческо оживяване. Все по-настойчиво излизат напред проблеми, които в миналото са били занемарявани, но от чието осветляване се е чувствувало нужда. Списанието ще поставя на обсъждане основните въпроси на естетиката. На неговите страници ще бъдат изяснявани закономерностите на художественото творчество, мястото на субекта в изкуството, качествата и особеностите на „естетичното“. Особено внимание списанието ще обърне на проблемите, свързани с психологията на творческия процес. Тази важна област остана почти за целия период след Девети септември извън полезрението на нашето литературознание. И вината за някои неправилни преценки и нездрави насоки трябва да се търси и в пресъхналия интерес към проблемите на психологията на творчеството.
Въпрос: Как да разбираме понятието реализъм? Възможно ли е и до каква степен е възможно правдивото отражение на действителността и в произведенията на изкуството, които принадлежат към други направления в изкуството?
Отговор: Под реализъм аз разбирам творческия метод и направлението, сформирали се в определени исторически условия и изменяли се по съществен начин в различните исторически етапи. На мене, както и на редица учени, се струва, че реа лизмът в Западна Европа се заражда за пръв път в епохата на Възраждането, като получава тогава своята най-мощна изява в творчеството на Шекспир. Една от коренните отличителни черти на реализма се заключава в своеобразието на подхода към създаване на типичен характер. Като се освобождава от митологичните представи за човешката личност и воля, реализмът дохожда до изобразяване на характера в неговата най-дълбока индивидуализация, в неговото саморазвитие, Докато в предшествуващите епохи литературата, създавайки характери, излизаше от по-рано „дадени" естетични норми, определящи от себе си идеалното, възвишеното, или безобразното.
Copyright © 2025. All rights reserved