марксист

Тодор Павлов принадлежи към онези творчески личности, които с плодотворната си дейност разкриват нови хоризонти пред научната мисъл. Затова именно те привличат и ще привличат вниманието и на съвременници, и на бъдни поколения, на всички, които се стремят да се сродят с голямата творческа индивидуалност - прозряла истини, чието опознаване обогатява човека, тласка го към нови дирения, към все по-голямо напрежение на мисълта и на волята за овладяване законите на обществото и на природата. Очарованието на такива хора неизмеримо много пораства, когато проникновената мисъл се носи от голямо човешко сърце, когато научните им знания са съчетани с високохуманни нравствени принципи.

Заел място сред най-големите писателихуманисти на ХХ в., Карел Чапек е все още недостатъчно проучен. Европейски образован и надарен с гъвкав аналитичен ум, това „ужасно чедо" на славянството от родословието на великите френски рационалисти-насмешници често се изплъзва от литературоведческия резец, главно поради измамната простота на своя художествен маниер. Уж всичко е в реда на нещата: образите - образи, макар и леко окарикатуре ни, сюжетите - сюжети при всичките си криминални завъртулки, езикът - подчертано чист и ясен, а ето че сякаш изневиделица те грабва коварен подтекст, който те кара да бъдеш „подозрителен" към действителните намерения на автора. Загадката „а какво собствено иска да ни каже той", на свой ред възникваща при всяко негово произведение, още повече се усилва от неустановената му, макар и общохуманна политическа позиция. Като прибавим и естетическата многоликост на Чапековото творчество, ще ни стане понятно защо около него са натру пани толкова противоречиви съждения, недоразумения, пък и погрешни становища.

Когато историкът на националното ни интелектуално-духовно развитие ще иска да обгърне и изследва литературния живот през социалистическата епоха, пред погледа му неминуемо ще се открои личността на акад. Пантелей Зарев. Неговото име на литературовед е свързано с оная напрегната атмосфера непосред но след народната победа, когато и литературната ни теория, история и критика ведно с политическата, философската, научната, общокултурната, с цялата творческа мисъл, трябваше да се включи в решаване на историческите задачи, обусловени от новия социалистически етап в националното ни битие. И в този бурен обществен и духовен кипеж - напрегнат, изпълнен с драматични и героични сблъсъци - името на П. Зарев все по-често ще започне да се появява в ежедневния и периодичен печат под статии, третиращи твърде разностранни въпроси - ту Някои моменти и страни на революционно-пролетарската ни литература, ту творчеството на големите ни писатели-реалисти, ту пък въпроси от естетически и методологически характер. Подобно на толкова много люде на интелектуално-творческата мисъл и неговата духовна енергия, изследователската му страст сякаш се отприщват, изявяват се с рядка интензивност. И днес пред нас вече се откроява едно богато и разностранно дело, което го вори красноречиво за търсенията и завоеванията на будната му, незнаеща покой мисъл, представлява значителен принос в развитието на българското марксистколенинско литературознание. Това дело привлича вниманието ни и с богатата си тематика и проблематика, и със своя граждански патос, и с марксическата си устре меност. То ни разкрива много страни от ония сложни и противоречиви процеси в художествената ни литература, литературна наука и критика, които съпътствуваха общественото ни и духовно развитие през социалистическото ни четвъртстолетие, а ни подсказва и насоките на по-нататъшни дирения. Ако като непосредни свиде тели на тия процеси ние невинаги сме съумявали да уловим цялото напрежение, неизбежните изпитания при осъществяването им, всеобхватното им съдържание, то когато те са намерили своеобразна проекция в дейността на една личност, посветила се изцяло на литературата, участвуваща с мисъл и дело в съзиданието на новата ни социалистическа литературна наука и култура, те ни стават сякаш по-разбираеми и непосредно осезаеми. Наистина, обглеждайки пътя, изминат от П. Зарев между книгите „Литературата като познание“ и „Панорама на българската литература“, ние се сродяваме твърде отблизо и непосредно със съдържанието и патоса на нашата съвременност, изпълнена с епични усилия за съзидание на ново общест вено и духовно битие, като се преодолява и продължава предишното, като се обосновават, утвърждават и развиват принципите на една нова социално-историческа и 131 философско-естетическа система, като се осъществява марксистко-ленинската теория в областта на цялостния духовен живот. Имаме възможност да почувству ваме усилията, изпитанията и завоеванията на литературоведа-марксист, обладан от благородния стремеж да бъде вдъхновен творец на съвременното ни литературознание, отдавайки му сили и изследователски пориви, размисли и прозрения, комунистическата си вяра. И Затова и акад. П. Зарев може да посрещне своята шейсетгодишнина с чувство на дълбоко удовлетворение от изминатия плодотворен път, от онова, което ни е дал като резултат на едно високо гражданско и научно съзнание. В негово лице литературознанието ни се домогна до нови хоризонти. Националното ни литературно развитие бе изследвано от нови аспекти, за да се открои още по-ярко релефно диалектическата взаимообусловеност между народностното ни битие художествената ни литература. Днес името на Зарев е органически свързано цялостния ни литературен живот като един от неговите организатори и ревностни изследователи, като човек, живеещ най-непосредно с проблемите на националната ни литература в нейното историческо развитие и съвременно състояние. И C Ако първата книга, посветена на Българското възраждане, писана още през 1939 г. и претърпяла няколко издания, има по-скоро историографски характер, то втората вече третира един от кардиналните проблеми на марксическата есте тика - литературата като познание (1945). Така още първите стъпки на литературоведа са обусловени от съзнание за необходимостта да бъдат изяснени някои от принципите на литературата като своеобразна форма на обществено познание и съзнание на основата на марксистко-ленинската теория на отражението, да се излезе срещу буржоазно-идеалистическите теории за изкуството. Отсега нататък Зарев ще се включва все по-активно в литературния живот, ще развива богата, разнообразна и плодотворна литературоведческа дейност, която заслужено му спечелва име на ревностен продължител на делото на Д. Благоев, Г. Бакалов, Т. Павлов.

Тази година нашият народ чествува големи исторически годишнини, които ни изпълваха с гордост и ни дадоха възможност да почувствуваме още по-дълбоко величието на народната ни съдбовност. Той с вълнение следеше и участвуваше в подготовката и провеждането на току-що завършилия Дванадесети конгрес на Българската комунистическа партия и сега с всичките си градивни сили работи за реализиране на неговите решения в живота. С не по-малко вълнение той се готви да посрещне и една друга годишнина, която го изпълва с размисъл и признателност - седемдесет годишнината на своя пръв партиен и държавен ръководител др. Тодор Живков. Защото вече четвърт столетие др. Живков с голям размах и творческо проникновение ръководи страната ни по пътя на социализма, чертае по-близките или по-далечните задачи в усилията ни за изграждане на социалистическото общество. Дълголетният жизнен път на Генералния секретар на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ е посветен на епичните борби на народа ни за осъществяване на великите завети на Д. Благоев и Г. Димитров, на безсмъртните идеи на марксизма-ленинизма, на светлите пориви на човека за пълнокръвен обществено и духовно осмислен живот. B Прегърнал още от младини тези животворни идеи, др. Т. Живков се калява огъня на кървавите схватки с фашизма в навечерието на народната победа, за да се утвърди като един от ръководителите на партизанското движение, на въоръжената съпротива срещу монархо-фашизма. Още в първите дни на народната власт партията му поверява най-отговорни постове, където той работи присъщата му енергия и разбиране повелите на момента. Но истинските си качества на голям партиен ръководител той проявява, когато застава начело на партията, и то в един от най-трудните моменти на социалистическото ни развитие. C Както е известно, в светлината на решенията и духа на ХХ конгрес на КПСС у нас се проведе през 1956 г. историческият Априлски пленум на ЦК на БКП. Именно при подготовката и провеждането на този пленум, който бележи нов етап в развитието на страната ни по пътя на социалистическото строителство, др. Т. Живков се утвърди като безспорен партиен ръководител с неоспорими организационни способности и творчески марксистко-ленински подход при решаване на сложните и многообразни задачи, които стояха пред народа ни, както и пред комунистическото движение изобщо. Отсега нататък именно той ще се изявява като ръководител от нов ленински тип, който с голям размах и комунистическа принципност ще работи за осъществяване на тактическите и стратегическите задачи на партията, ще се утвърди като теоретик и практик на понататъшното партийно и държавно строителство. Името на др. Т. Живков завинаги ще остане свързано с историческите реше ния на Априлския пленум - начертал пътища за извеждане на страната ни на най-предните редици на съвременната социалистическа общност.