литературовед

Тодор Павлов принадлежи към онези творчески личности, които с плодотворната си дейност разкриват нови хоризонти пред научната мисъл. Затова именно те привличат и ще привличат вниманието и на съвременници, и на бъдни поколения, на всички, които се стремят да се сродят с голямата творческа индивидуалност - прозряла истини, чието опознаване обогатява човека, тласка го към нови дирения, към все по-голямо напрежение на мисълта и на волята за овладяване законите на обществото и на природата. Очарованието на такива хора неизмеримо много пораства, когато проникновената мисъл се носи от голямо човешко сърце, когато научните им знания са съчетани с високохуманни нравствени принципи.

Когато преди около шест десетилетия в ученическия периодичен печат се появяват няколко литературни откъси под псевдонима Павлуша, никой не е и подозирал, че това са първите стъпки на една изключително надарена творческа индивидуалност, която по-късно ще се изяви с една учудваща широта на интереси към различните области на човешкото знание, с безмерна всеотдайност на великите обществени и културни идеали. И ето днес някогашният Павлуша прекрачва прага на последната четвърт на столетието с побелели, но младежки буйни коси, с набраздено, но ведро и одухотворено лице, с грейнали от пламък очи, прегърбен от товара на онова огромно научно и културно наследство, което ни за вещава, наследство, трупано в продължение на десетилетия, нзпълвало със смисъл и съдържание цялото му битие. Какво хармонично съчетание между общественика и мислителя, между човека и учения! Какъв интензивен духовен живот, жи вот-епопея, изпълнен с големи изпитания и непрестанни дирения, с проникновени размисли и творчески дръзновения! Днес богатото и разностранно дело на Тодор Павлов се откроява ярко на фона на световната марксическа мисъл, все по-трайно задържа и ще задържа вниманието на съвременни и бъдни поколения, на всички обгорени от пламъка да се сродят със законите на общественото и културното развитие, да вникнат в исконната същност на социалните и природните явления.

Името на Тодор Павлов е органически свързано с формирането и развитието на българската марксическа философска, теоретико-естестическа, литературноисторическа и критическа мисъл. С огромното си и разнообразно дело той прокарва дълбоки бразди в тези сложни области на човешката интелектуална дейност, бележи нов етап в творческото използуване на марксистко-ленинското учение в различните области на човешкото знание. В продължение на повече от шест десетилетия той изпълнява мисията на голяма творческа личност, обгърнала със всеобхватния си поглед много проблеми, разкрила нови хоризонти, тласкала към нови дирения умовете и сърцата на поколенията.