философ

Когато преди около шест десетилетия в ученическия периодичен печат се появяват няколко литературни откъси под псевдонима Павлуша, никой не е и подозирал, че това са първите стъпки на една изключително надарена творческа индивидуалност, която по-късно ще се изяви с една учудваща широта на интереси към различните области на човешкото знание, с безмерна всеотдайност на великите обществени и културни идеали. И ето днес някогашният Павлуша прекрачва прага на последната четвърт на столетието с побелели, но младежки буйни коси, с набраздено, но ведро и одухотворено лице, с грейнали от пламък очи, прегърбен от товара на онова огромно научно и културно наследство, което ни за вещава, наследство, трупано в продължение на десетилетия, нзпълвало със смисъл и съдържание цялото му битие. Какво хармонично съчетание между общественика и мислителя, между човека и учения! Какъв интензивен духовен живот, жи вот-епопея, изпълнен с големи изпитания и непрестанни дирения, с проникновени размисли и творчески дръзновения! Днес богатото и разностранно дело на Тодор Павлов се откроява ярко на фона на световната марксическа мисъл, все по-трайно задържа и ще задържа вниманието на съвременни и бъдни поколения, на всички обгорени от пламъка да се сродят със законите на общественото и културното развитие, да вникнат в исконната същност на социалните и природните явления.

Допускам, че мнозина ще споделят първоначалното ми съмнение: не ни ли изправя пред анахронизъм това ефектно и обвързващо заглавие? Затова на първо място според мен заслужават внимание моментите, които са и оправдание на смелото авторово хрумване. Поемайки един голям риск, Вл. Топенчаров се е опазил от всякакви увлечения, като е потърсил необходимите разграничи телни белези между изключителното дело на Константин-Кирил Философ и основното съдържание на европейския Ренесанс. Внушението за дистанцията между сравняваните явления идва по няколко линии - преди всичко в хронологически смисъл. Уникалното начинание на солунските братя е само „предчувствие", „далечен тъ тен на бурята, която ще се разрази няколко века по-късно в Европа“, „символ и предвестни к на този европейски час". Успоредно с това се осъществява една съ поставка, която откроява и количествено разликата - в подвига на Кирил и Методий „се намират рационалистически зърна, които ги поставят в далечния авангард на голямото движение, което ще достигне до европейския хуманизъм". Най-сетне авторът постига и точно съотношение в качествен аспект, като споменава за социалните, икономическите и културните условия, както и за непосредствените перспективи на ренесансова Европа, определящи по-високата фаза на развитие по отношение на условията в ІХ в.

Трудно е в една кратка рецензия да се представи сборник, включващ 31 доклада на изтъкнати специалисти по кирило-методиевистика и старобългаристика. Опасността да се получи не рецензия, а анотирана библиография е почти неизбежна. От друга страна, задачата е съблазнителна, тъй като позволява да се уловят Някои основни тенденции в съвременната научна трактовка на епохалното дело на Солунските братя. Воден именно от тази съблазън, ще се опитам да акцентирам не толкова върху достиженията на отделните доклади, колкото върху главните насоки на научното дирене, очертани в сборника. Впрочем такава задача - но върху много по-широк материал - си поставя и първият поместен в сборника доклад на акад. Емил Георгиев „Състояние на научната проблематика по кирило-методиевистика към 1150-годишнината от рожде нието на Константин-Кирил Философ" (на френски език). Той своевременно стана достояние на нашата публика, поради което няма да се спирам подробно върху него. Тряб ва обаче да се отбележи, че ред от засег натите в него проблеми все още очакват своето задълбочено изследване - както недоизяснените, така и тези, по които същест вува на пръв поглед яснота, но тази яснота често се оказва измамна. За илюстрация на последната мисъл могат да послужат двата доклада в сборника, свързани с изворите за делото на Кирил и Методий. Едва ли има по-познат и по-проучван старобългарски литературен паметник от Пространното житие на Кирил. И същевременно едва ли ще епогрешно, ако се каже, че и до днес ПЖК си остава неизследвано като художествено произведе ние - а това има отношение и към използуването му като исторически извор. Докладът на преждевременно починалия великолепен италиански славист Анджело Данти 1 Е. Георгиев. Состояние КириллоМефодиевской научной проблематики в канун 1150-летней годовщины рождения Константина-Кирилла Философа. - Старобългаристика, I (1977), № 2. „Духовният път на един светец: от мъдростта към познанието (Бележки върху глава Ш от Житието на Константин)" е един бле стящ опит именно за задълбочен литерату роведски анализ на творбата (демонстриран само върху част от нея). В процеса на този анализ авторът използува един богат културно-исторически, библеистичен и чисто литературоведски инструментариум и със за видна ерудиция разкрива дълбокия смисъл на алегоричните епизоди в III глава на ПЖК за строежа на цялото произведение, за разбиране на символично-митологичния модел, по който се изгражда житийната биография на Кирил. Предложеният модел (схема) на композицията на глава ШІ на ПЖК (с. 54) разкрива както майсторството на автора на житието, разгърнал тази алегорична глава в една йерархична троична композиция (3х3), така и виртуозната прецизност на анализатора, който е разкрил в детайли струк турата на творбата. Ученичката на А. Данти - Алда Джам белука-Коссова - в своя доклад „Руската преправка на „Сказание за буквите" от Черноризец Храбър“ ни отвежда към друга слабо проучена страна на изворите за делото на Кирил и Методий - текстологическата. Установеното наличие на руска преправка на Храбровата творба ясно показва, че изследователските усилия не бива да се огра ничават само с издирването и обнародването на нови преписи (колкото и важна и безусловно необходима да е тази дейност), а трябва да се насочат и към критичен текстологически анализ на ръкописната традиция, който да разкрие реалните форми на битуване на една творба в средните векове. Впрочем в този доклад А. Коссова изнася част от цялостната си текстологическа работа върху Храбровото съчинение, която вече е в ръцете на читателите.