Константин

Розалия Ликова Константин Константинов

Free access

Статия пдф

1094

Summary/Abstract

Резюме

Писател с висока естетическа култура, със сериозна грижа за стил и език, Константинов стои настрани от писателите с открито изявени борчески антифашистки настроения. Дълбоко в неговите убеждения е за легнала мисълта, че нравствените закони превъзхождат политическите страсти. Но зад спокойното съзерцание на неговите книги се усеща човек с гражданска, социална съвест, измъчван от въпросите за човека и човешкото битие, влюбен в живота и страдащ за неговото несъвършенство. Едно тънко поетично чувствуване го прави отзивчив към всяко страдание, към човешкия живот и към природата.

Ключови думи

Константин, Константинов

Библиографски раздел

Желю Авджиев Константин Величков и Франция

Free access

Статия пдф

1414

Summary/Abstract

Резюме

Преди шестдесет години на 16 ноември 1907 г., още на другия ден след пристигането си, умира в Гренобъл Константин Величков. Не само последните дни, но цялата жизнена и писа телска съдба на този наш общественик и писател е свързана с френската култура и литература, с Франция изобщо. Да припомним по-важните факти, като прибавим и някои по-неизвестни данни за неговата смърт, извлечени от френската преса. Първите и в същото време най-дълбоките и трайни впечатления на Величков от френската литература, а косвено и от свободолюбивия френски дух, са от времето на неговото уче ние в цариградския френски лицей. Когато властите поискали един младеж от Пазарджик който да учи на държавни разноски, градската управа единодушно предлага и изпраща Велич ков - проявил се вече като способен и прилежен ученик. И през септември 1868 г. той постъпва BLycée Imperial Otoman. По същото време и по-късно тук учат: Стоян Михайловски, Георги Н. Златарски (известният по-късно професор-геолог), Хр. Генадиев, Ан. Франгя (политически дейци) идр. Организиран по френски образец и с преподаватели и възпитатели французи, лицеят давал възможност на своите възпитаници не само да научат отлично френски език, но и да се запознаят с френската литература, с богатата и поучителна история на борбите на френския народ за свобода..

Ключови думи

Константин, Величков, Франция

Преглед

Библиографски раздел

Боньо Ангелов Григорий Цамблак не е автор на „Разказа за Зографските мъченици“ (По повод статия на Константин Мечев)

Free access

Статия пдф

1458

Summary/Abstract

Резюме

В историята на нашата стара литература има още подробности да се изясняват, някои предишни установки да се подхвърлят на преоценка, чувствува се голяма нужда от издирване и публикуване на нови материали за отделни писатели или периоди. Но когато се пристъпва към преоценка на предишни схващания, нужно е аргументацията да е поцялостна и по-убедителна, за да не се внасят ненужни или преждевременни смущения в хода на нашата литературна история, която има да решава толкова важни задачи, да изяснява по-пълно съдържанието, проблематиката и значението на старата българска литература.

Ключови думи

Григорий, Цамблак, автор, разказа, зографските, мъченици, повод, статия, Константин, Мечев

Библиографски раздел

Писма

Невена Матеева Писма на Константин Величков до д-р К. Кръстев

Free access

Статия пдф

1611

Summary/Abstract

Резюме

Прокламацията на княз Батемберг от 27 април 1881 г. за суспендиране на Търновската конституция заварва стария книжовник и общественик Петко Р. Славейков министър на вътрешните работи в правителството на либералите, възглавявано от Петко Каравелов. Новоназначените министри от княз Батемберг заемат веднага министерските кресла и либералите министри биват изхвърлени на улицата, а впоследствие - интернирани в провинцията. Драган Цанков като по-примирителен успява да се нареди основен учител в столицата. Петко Сла вейков е принуден да замине с цялото си семейство в Трявна, като изрично му се забранява да учителствува, за което дори министърът на вътрешните работи Григор Начович издава съответното окръжно. Но старият поет не се примирява с това заточение.

Ключови думи

писма, Константин, Величков, Кръстев

Материали, спомени

Библиографски раздел

Димитър Ст. Димитров Константин Константинов

Free access

Статия пдф

1661

Summary/Abstract

Резюме

Всичко, докоснато от живота и делото на Константин Константинов, остана озарено от мекотата на неговото чувство, от ярката светлина на мисълта му, от неподкупната му съвест Той знаеше смисъла и цената на нежността, обичта и дълга. За него свързването със Сливен и България, станало в деня на раждането му -2 септември 1890 г., - е било най-големият оброк в живота му. Дълги години Константин Константинов ще разгадава магическото за клинание България, ще търси онова обобщение за нацията, което се осъществява в нейните най-добри синове, в онези десет дни на Априлското въстание, без които нямаше да бъдем". Пак той ще ни спре в нашето задъхано и припряно ежедневие пред чудото на азбуката на Кирил и Методий, пред пожълтелите рисунки на Манасиевата хроника, ще ни накара отново да се замислим върху заклинателната сила на Добри Чинтуловите песни. И как се променя преоценката на всеки един от нас, когато открием още веднъж духовния подвиг на Иван Арабаджията, вървял с Левски в подготовката на всенародното тържество на свободата, приемал очи в очи смъртта, върнал се след Освобождението смирено да дяла главините на селските каруци.

Ключови думи

Константин, Константинов

Библиографски раздел

100 години от смъртта на Братя Миладинови

Лиляна Грашева Константин-Кирил Философ – АБВ на Ренесанса от Владимир Топенчаров

Free access

Статия пдф

1665

Summary/Abstract

Резюме

Допускам, че мнозина ще споделят първоначалното ми съмнение: не ни ли изправя пред анахронизъм това ефектно и обвързващо заглавие? Затова на първо място според мен заслужават внимание моментите, които са и оправдание на смелото авторово хрумване. Поемайки един голям риск, Вл. Топенчаров се е опазил от всякакви увлечения, като е потърсил необходимите разграничи телни белези между изключителното дело на Константин-Кирил Философ и основното съдържание на европейския Ренесанс. Внушението за дистанцията между сравняваните явления идва по няколко линии - преди всичко в хронологически смисъл. Уникалното начинание на солунските братя е само „предчувствие", „далечен тъ тен на бурята, която ще се разрази няколко века по-късно в Европа“, „символ и предвестни к на този европейски час". Успоредно с това се осъществява една съ поставка, която откроява и количествено разликата - в подвига на Кирил и Методий „се намират рационалистически зърна, които ги поставят в далечния авангард на голямото движение, което ще достигне до европейския хуманизъм". Най-сетне авторът постига и точно съотношение в качествен аспект, като споменава за социалните, икономическите и културните условия, както и за непосредствените перспективи на ренесансова Европа, определящи по-високата фаза на развитие по отношение на условията в ІХ в.

Ключови думи

Константин, Кирил, философ, Ренесанса, Владимир, Топенчаров

100 години от гибелта на братя Миладинови

Библиографски раздел

Емил Георгиев Поетическата жътва на Константин Миладинов

Free access

Статия пдф

1906

Summary/Abstract

Резюме

Възрожденската поезия, която ни възхищава с дълбоката обич, превръ щаща участта на народа в собствена участ на поета, и с благородното усилие родният народ да придобие всичко онова, което ще го постави между културните народи, има в лицето на Константин Миладинов един от своите по-скромни представители. Тоя факт, освен че придава нов чар на свидните образи и крупното дело на двамата стружки братя възрожденци, още ги и допълня, като подчертава и изтъква някои техни страни. Константин Миладинов отпечатва в периода от 1858 до 1861 г. около 15 стихотворения в периодичните издания „Български книжици“, „Братски труд“ и „Дунавски лебед". Доколкото не съществува единен литературен език, поетът ги създава на родния си диалект. Обладаващ поетически дар и вдъхновение, той е в състояние да поетизира преживявания и настроения, да нарисува и изрази сравнително живо и вълнуващо онова, което обича и ненавижда. А деецът на оная епоха е подвластен на дълбоки преживявания и на богати с обществена значимост събития, той има наистина какво да обича и какво да ненавижда. Поезията на Константин Миладинов разкрива като своя основна черта органическата си свързаност с националния литературен процес. Поезията на родния език, която възникваше в епохата, за да получи своята висота, трябваше да пие жизнени сокове от народнопесенната стихия. Народи, които нямат богата традиция от постижения на майстори на поетическото слово, закономерно се обръщат към народното си песенно творчество, когато създават модерната си поезия. Фолклоризмът става неин ранен и необходим етап. Тоя етап обикновено е свързан със събирането и издаването на фолклора. Константин Миладинов, който заедно с брат си Димитър събира песенното богатство в недрата на своя народ, като отбелязва при това - разбира се, ведно с брат си Димитър - най-високия връх на фолклоризма на Възраждането, не можеше и като поет да не се подчини на стихията на фолклора, на фолклоризма. Език, стих, стил, образи, мотиви на народното песенно творчество го държат като свой пленник, народнопесенната стихия става, така да се каже, негова съдба на поет. Константин Миладинов е един от тези поети на възникващата национална литература, които преди Ботев най-вече усвоиха народнопесенната стихия. Но неговото творчество представя ранен етап на поетическия фолклоризъм. Фолклорната поетика у него е в твърде суров вид.

Ключови думи

Поетическата, жътва, Константин, Миладинов

Библиографски раздел

Борис Делчев Срещи и разговори с Константин Константинов

Free access

Статия пдф

1946

Summary/Abstract

Резюме

Има случаи, понякога на вид незначителни, които внасят нещо ново в еднообразния ход на дните и остават завинаги в паметта на човека. Тъкмо такава една случка ме връща сега към блажената възраст на моето далечно юношество. Бях завършил пети клас на Пазарджишката гимназия и не знам по чие застъпничество бях попаднал между подбраните за ученическата колония. Така през жежкия месец август на 1926 година, омесен в пъстрата и шумна навалица на мои връстници, неочаквано се озовах сред прохладата на Раки тово. Бяхме настанени в старото училище под джамията, в самия край на селото по пътя за Баташкото блато. И понеже дисциплината се свеждаше до простото задължение да лягаме навреме и навреме да се явяваме на храна, през останалите часове можехме да разполагаме със себе си. Възползуван от това, два пъти на ден аз излизах навън от селото - сутрин с приятели в гората да отбивам предполагаемите пристъпи на туберкулозата, а следобед сред младите борови посаждения на отсрещния рид да сричам на моя несигурен руски език поемите на Лермонтов, които бяха запалили въображението ми. И така измина седмица, а може би и повече в приятно еднообразие до случката, за която говоря. Веднъж, привечер, тъкмо се връщах от следобедната си сантиментална разходка, една от нашите ръководителки, която знаеше за моите литературни интереси, ме видя и малко заговорнически ми довери, че в селото била при стигнала някаква компания, в която имало и познат на нея писател. След това, като каза още нещо, добави, че същата тази компания била минала сега нагоре по посока на гората. И произнесе името Константин Кон стантинов. Макар да следях вече нашата литература и да гълтах безразборно всичко, което ми попаднеше, до онзи момент едва ли бях чел нещо от Константинов. Но ако не от книгите, то сигурно от литературните престрелки в печата, към които проявявах малко болезнена склонност, неговото име ми беше добре известно. И понеже бях изпълнен с детинско страхопочитание към хората на художественото слово, а не бях виждал писател, приех новината с чува ство на претърпяна загуба. Тъкмо се чудех какво да правя, от горния край на главната улица се зададоха неколцица души, мъже и жени, елегантно обле чени по тогавашната градска мода. Вървяха бавно по средата, оглеждаха на около с любопитство на новодошли и както с вида си, така и със своето държане се отделяха от малко неугледната пъстрота на случайните летовници. Ни 90 какво съмнение - това бяха те. И действително, когато ни подминаха, учи телката произнесе нещо и посочи с поглед мъжа откъм нас. След станалото не беше необходимо повече, за да разбера кой беше този човек.

Ключови думи

Срещи, разговори, Константин, Константинов

Библиографски раздел

Борис Делчев Срещи и разговори с Константин Константинов

Free access

Статия пдф

1961

Summary/Abstract

Резюме

Нека отида сега по-нататък и се спра на още някои случки, на пръв поглед без особено значение, които имаха като неочаквано далечен резултат сближаването ми с Константинов и това, че той мина към мене на „ти“. Казах, че по време на националната конференция Константинов доброволно пое върху себе си грижата за поддържане на преките отношения с чуж дите делегации. Но понеже беше председател на съюза, тези отношения не можеха да не бъдат повече или по-малко официални и не ще им елипсвала задължителната за такива случаи условност, която пречи да видиш човека в неговите естествени проявления. Затова навярно, като изключим няколкото негови статии в „Литературен фронт“, резултат от създадените контакти, в съзнанието ми не е останала почти никаква диря от тази негова дейност. За сметка на това добре помня двукратния му случаен досег с чужденци по време на престоя ни в Родопите - досег, който ми даде възможност да го видя и преценя от друга страна. Необходимо е да кажа, че по случай произведения референдум по онова време у нас бяха пристигнали голям брой журналисти и делегации от чужбина. А след събитието, както става обикновено в такива случаи, някои от тях бяха пожелали да обходят страната и да обогатят впечатленията си. Така в промеждутък от една седмица в Пампорово пристигнаха и останаха в почивната станция по за ден-два английският журналист от швейцарски произход Рене Бюлер и по-късно делегация от френски интелектуалци начело с литературния критик Луи Паро, който завеждаше критическия подлистник на седмичника „Летър франсез", придружени от преводача Борис Пилософ. И било спонтанно, било като акт на особено внимание, беше им посветена по една вечер: Бюлер говори за следвоенната политика на Великобритания (ще добавя: с една острота и чувство на ксенофобия към англичаните, малко невероятна за човек с британски паспорт), а с френската делегация беше устроено нещо като литературно четене — четоха се на френски и български език стихове на Елюар и се води приятелска беседа главно на литературни теми (за това говоря и на друго място). На тези импровизирани срещи присъствуваше, разбира се, и Константинов, но присъствуваше някак по различен начин. При беседата на Бюлер имаше вид на официално лице, което отбива протоколно задължение, и се оттегли още при последните думи на госта - явно, политическите въпроси не бяха негова област, а и тонът навярно не беше му се харесал. Напротив, при срещата с френските интелектуалци, макар все така сдържан, какъвто си беше, остана докрая и взе доста живо участие в беседата. Спомням си, че покрай 73 нашумелите литературни имена, които задължително присъствуваха в разго ворите, се интересуваше по-специално за съдбата на някои писатели от по-ста рото поколение и - това малко ме изненада - за някои видни художници от парижката школа. Говореше бавно, с предупредителното внимание на де ликатен човек, свикнал да слуша и да мери думите си. В първия момент отда дох това на годините му и на неговия френски език, който, макар доста свободен, беше поддържан главно чрез четене и при личен контакт налагаше поголямо съсредоточаване на вниманието. Но не ще да е било само това.

Ключови думи

Срещи, разговори, Константин, Константинов

Библиографски раздел

Писма

Илия Волен Константин Константинов

Free access

Статия пдф

1966

Summary/Abstract

Резюме

Беше почти висок, строен; някога рус, а по-късно вече винаги гладко избръснато лице и глава; зеленикави очи, малко хлътнали, въздълъг нос. Ходеше изправен, с отмерени, почти маршови стъпки. Беше облечен винаги спретнато, чисто. Гласът му - приятен, ясен; не се смееше, а се усмихваше. Живееше по ергенски с високоинтелигентната си сестра Донка Кон стантинова, художничка - другата му сестра загина заедно със съпруга си през време на бомбардировките. Сливнелия, от учителско семейство, родееха се с Добри Чинтулов. Кога съм се запознал с него? Не помня, но - всеки случай - бях още млад автор; той беше между малкото възрастни писатели, които обичат да дружат с млади писатели. Помня първото ми гостуване у тях. Беше след вечеря. Живееха на ул. „Аспарух" у Тодор Г. Влайков, когото уважаваше като човек и ценеше като писател. Жилището им - мансардния етаж - имаше уютен, интимен вид. Седнах и забелязах на масичката пред мен наскоро излязлата ми книжка с разкази. Това ме направи неспокоен. Не издържах и по едно време казах: „Тая книга не мога да я търпя пред себе си", взех я и поставих някъде на рафта зад себе си; те леко се извиниха. По-нататък не помня какво съм приказвал. След това той писа статия за една друга Моя книжка с разкази във в. „Мир“, където беше поместен по негово внушение един от разказите на тая книжка. Станахме доста близки; ходехме си, дори ходехме заедно на екскурзии с такси до Коприв щица, до Бояна. Когато пък през 1938 г. бяхме на конгреса на ПЕН-клуба в Прага и там беше пълномощен министър негов приятел, който пожела да го отведе с колата си за един ден до Дрезденската картинна галерия. Константинов взема и мен с тях. През време на бомбардировките се евакуираха при нас в с. Мировяне до София, където жена ми беше учителка. После го мобилизираха и се преместиха в Момина клисура. Ние пък в моето родно село. От Момина клисура той ми написа едно писмо, което искам да цитирам като интересно и докато не се е още загубило.

Ключови думи

Константин, Константинов

Библиографски раздел

Бистра Ганчева Присъствието на автора в художествената проза Константин Константинов

Free access

Статия пдф

2062

Summary/Abstract

Резюме

Въпросът за авторското присъствие бе разработен в значителни изслед вания у нас и в чужбина. Научните резултати, до които се стигна, дават основание да се смята, че този въпрос е трайно завоевание на литературната наука, начална точка за по-нататъшни постижения. Произведенията на Константин Константинов някак естествено налагат да бъдат разгледани в светлината на този проблем. Много техни същест вени особености произтичат от него или водят към него. И при най-беглия досег с произведенията на този писател може да се почувствува неговото засилено, осезаемо присъствие. Отношението му към изобразеното винаги е ясно определено и изявено. Да се търсят доказателства е излишно - всеки Константинов разказ, с някои нищожни изключения, може да потвърди това. Изследването би трябвало да се насочи не към самото наличие на авторското присъствие, а към формите на неговата проява. „Из Странджа“, „Панаирът“, „Градчето“, „Затворникът“, „Незначителна история“, „Трета класа“, „Произшествие“, „През стената“, „Под сливите“, „Неврастения", я“, „Завещание“, „Марсилия“, „Песен“, „По реката“, „Човешка душа", „Във влака“, „Хотел „Ниагара“, „Една нощ“, „По булеварда“, „Есенно слънце", „Пепел“, „Буря“, „Целувка“, „Любов“ - във всички тези разкази на Константин Константинов, извън които остават само три-четири белетристични творби, намираме един човешки образ, който предимно наблюдава и преценява развиващото се действие. Този образ може да бъде главният герой-участник събитията; понякога е герой-референт, на когото авторът е „поверил" да разкаже случилото се и чрез когото се осъществява композицията „разказ разказ"; може да бъде и самият повествовател - в такъв случай разказът се води в първо лице. B B Независимо от разнообразието във външните форми основната художе ствена задача на наблюдателя не се променя - той се вглежда в онова, което се извършва, анализира го, съотнася видяното с представите си за света. Изводите, които прави, са общи, генерализиращи: разтворен човешки труп може да го накара да мисли, че човекът е „тънка лъжлива обвивка, под която се крият куп вонещи нечистотии"; воят на две сирачета го навежда на мисълта за човешката мизерия изобщо („Произшествие"); твърдостта и смелостта на една учителка се свързва с представата за категория хора, чиято духовна сила ги издига далеч над нас („Незначителна история"); споменът проявена жестокост го кара да си задава мъчителни въпроси за вълчите страни природата на човека („Под сливите“); мигновено настъпило в него отчуж го заставя да за смисъла на преходните неща („Една нощ"). B дение размишлява за 61 Във всички тези случаи наблюдателят се стреми да установи и стината за онова, което се е случило. Той възприема нещата с оглед някакъв социален, психологически или нравствен проблем, който се старае да разреши. Стреми се да вникне в същността на явленията, независимо дали се намират в света Около него или в самия него.

Ключови думи

Присъствието, автора, художествената, проза, Константин, Константинов

Научни съобщения, документи

Библиографски раздел

Димитър Ст. Димитров Две писма на Константин Константинов

Free access

Статия пдф

2112

Summary/Abstract

Резюме

Един ден през 1940 г. собственикът на издателство „Златни зърна“ Славчо Атанасов дава малко френско томче със заглавие „Земя на хората" на Константин Константинов и му пред лага да го преведе. Така бележитият български писател се „запознава" с Антоан дьо Сент Егзюпери. В своето есе за автора на „Южната поща" Константин Константинов си спомня: „Онова първо денонощие, когато изгълтах, задъхан от възторг, малката книжка от 150-200 страници, както и месеците, когато я превеждах въпреки усилията при почти непреодолими мъчнотии, въпреки ядовете от несъвършенствата на работата ми, бяха едни от най-хубавите в моя живот. Беше едно изключително събитие, което преобразява човека, ражда някаква истинска страст за потопяване все по-надълбоко в тая безименна наслада, от която няма да се отървеш, докато можеш да мислиш и чувствуваш. То беше очарование, дълбока почит и смайване: тук нямахме работа само с един даровит писател - имаше нещо много по-голямо и по-сложно." „Земя на хората“ излиза през 1940 г. със заглавие „Ветрове, пясъци и звезди" (заглавието на американския превод). През 1943 г. по поръка на издателство „Перун“ Константин Константинов превежда втора книга от Сент Егзюпери - романа „Нощен полет". Книгата обаче не се напечатва поради ликвидирането на издателството и ръкописът остава у преводача. След Втората световна война Константин Константинов се стреми непрекъснато да изрази по някакъв начин изключителната си привързаност и уважение към Антоан дьо Сент Егзюпери. И през 1963 г. издателство „Народна младеж" пусна в 90 000 екземпляра неговия превод на „, Малкият принц“. Книгата предизвика шумното одобрение и възторга на читателите. Това като че ли окуражи издателите и К. Константинов да се заемат с превода на други творби от станалия вече класик френски моралист. Константин Константинов се зае с присъщото си усърдие и безкомпромисност за работа. Той преведе отново „Земя на хората“ и „Нощен полет", а след тях дойде реда на „Боен пилот и „Южната поща". Константин Константинов работеше с чувството, че върши свето дело. Разбира се, това беше негово дълбоко вътрешно чувство, което той не изразяваше дори и със случайно изпусната дума. По едно време, в началото на 1964 г., Константин Константинов спомена, че е спрял временно превода на „Южната поща", защото някои думи и изрази въпреки неговите усилия (а той знаше блестящо френски език!) не могъл да преведе точно. Спомена също, че е писал за уточняване на някои изрази до своя позната в Париж. След като К. Константинов почина, неговата сестра Донка Константинова ми предаде черновите на две негови писма, които изясняват някои подробности около превода на „Южната поща". Те са белег за високото чувство за отговорност към българската литература и към бъл гарския език, към автора и към най-големите духовни измерения на времето ни. Белег са и за неповторимата възрожденска личност на Константин Константинов. Черновите на писмата са писани на форматна хартия 22 см на 17,5 см, чисто бяла, с традиционното за К. К. зелено мастило. Н

Ключови думи

писма, Константин, Константинов

Библиографски раздел

Бистра Ганчева За езика на Константин Константинов

Free access

Статия пдф

2221

Summary/Abstract

Резюме

Езикът на Константин Константинов винаги е бил предмет на възхищение. Всяка случайно отворена страница може да даде действителни основания за това. Писателят подхожда към словото и с благоговението на патриот, за когото езикът е „най-истинска и безсмъртна родина", и с вдъхновението на талант, и с прилежанието на усърден труженик. „Думата трябва да се уважава: тя е едновременно сечиво и самото изкуство" (разр. а.). Тази мисъл на Константинов много ясно очертава основ ната насока на неговите езикови художествени търсения. И на постиженията му. И най-противоречивите оценки за този писател са единодушни в едно - Константин Константинов е един от най-добрите стилисти в българската литература. Но тъкмо това твърдение, което обединява ценителите на писателя, казва много малко за самия него. То не говори за индивидуалните, отличителни особености на неговия език. А и „добър стилист" не означава само „майстор на езика“. Езиковата прецизност е присъща (в различна степен) на огромно мнозинство от българските писатели. Не само тя и не главно тя отличава Константинов. В неговия език има нещо много по-значително от съзнателно търсена изрядност, от верен усет. Въпреки че са задължителни за всеки художник, те не създават худож ника. Езиковата точност, дори езиковото богатство все още нито правят, нито Доказват литературното дарование. Майсторството на Константин Константинов трябва да се търси другаде. Още първата страница от спомените му „Път през годините“ предлага и ярка проява на неговото словотворчество. Сред многото неща, които в паметта се свързват с родния край, писателят споменава и „острия и сух дъх на мащерка, лъхнал неочаквано от напечените хълмове на Пелопонез, който изведнъж възправя пред очите ти голите ридове на Балкана, дето същият мирис лее своята носталгична отрова". Думата „отрова“, асоциираща с дъха на Балкана, служи да се изрази един от спомените за детството, известни - и от живота, и от литературата - като неуязвимо прекрасни за повечето хора. От отровата остава само привкусът на горчивина, характерен за носталгията, но това не само не унищожава, а още повече подсилва красотата на спомена. Прекият смисъл на думата служи да се внуши представа с точно противоположно емо ционално значение.

Ключови думи

езика, Константин, Константинов

Библиографски раздел

Атанас Свиленов Константин Константинов

Free access

Статия пдф

2331

Summary/Abstract

Резюме

Като мнозина белетристи и Константин Константинов започва с поетични опити, но у него от съвсем рано съществува колебанието между лирика и проза. Това, от една страна, го прави творец с неопределена физиономия в тоя пръв период на творчество, а, от друга страна, това впечатление се усилва и от многото чужди влияния, под които изпада. Влияят му западни и руски автори, прогресивни и упадъчни идеи. И той се втурва по всички ветрове и посоки. Създава стихове, които свидетелствуват за влияние на поети като Балмонт, Сологуб, Брюсов. Верлен; изпада и в мистична унесеност, с която се мъчи да прилича на Фр. Жам и А. Бели; в прозата е автор на социално заострени скици, но твърде силно е и влиянието на модните импресии и стихове в проза на Оскар Уайлд и К. Тетмайер. ce Още преди Първата световна война Константин Константинов започва да се ориентира към реализма, това се чувствува в някои от разказите и статиите му в „Звено". Но като че ли и на него, както и на Дебелянов, войната найшироко разтвори очите, за да види истинския грозен образ на живота. Неговите скици „В провинцията“, поместени в сп. „Отечество" (1915), се нареждат в числото на броещите се на пръсти творби, създадени през тоя период, които отделят с хуманността и трезвостта си от общия тон на безразсъден шовинизъм и войнствена екзалтация. След войната той застава решително на прогресивни демократически позиции, а в метода си на изображение прави решителен завой към реализма - за всичко това като документ се явява излязлата през 1920 първа негова книга „Към близкия“. Тук най-сетне поетът отстъпва на прозаика, макар че последният не скъсва напълно с лирико-романтичната склонност на първия. г. Творбите, поместени в книгата „Към близкия“, не могат да бъдат наречени разкази в общоприетия смисъл, понеже те често се доближават до художестве ната публицистика, от една страна, до стихотворенията в проза - от друга, а и до очерка - от трета. Авторът знае, че в литературата дефинициите и рамките са условни и затова смело прекрачва каноните на жанра. Всичко това той върши не за да маниерничи, а ръководен от съществени идейно-художествени и емоционални съображения…

Ключови думи

Константин, Константинов

Научни съобщения

Библиографски раздел

Димитър Танев Емануил Попдимитров и Константин Балмонт

Free access

Статия пдф

2432

Summary/Abstract

Резюме

Творческата зрелост на Емануил Попдимитров - един незаслужено непопулярен представител на националната ни поезия - е свързана с 20-те и 30-те години на нашия век, един бурен и паметен период от новата обществено-политическа история на Бълга рия. Както е известно, трите последователни войни: Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, победата и въздействието на Октомврийската социалистическа револю ция в Русия, Владайското войнишко въстание през 1918 г., Септемврийското антифашистко въстание от 1923 г., политическият терор и икономическата криза дават пряко и чувствително отражение върху идейно-гражданските позиции и естетическите търсения на поета. Нежен лирик-романтик, един от ревностните български „символисти", Ем. ПопДимитров постепенно, но решително се насочва към по-остра социална проблематика, към реалистично поетично творчество. Той е измежду първите български творци, скъсали с безплодието на абстрактното изкуство, с политическата и гражданската индиферент ност. Поеми и стихотворения като „ В страната на розите“, „Чернозем“, „Народ“, „Русия", „Работник“, редица статии показват близостта на автора до земята, природата, човека, до съвременната му тревожна действителност, до мощния народен колектив. Съобразно със задачата, която сме си поставили, не ще е безполезно да напомним, че Ем. Попдимитров е учил в София, Белград, Монпелие (Франция), Фрибург (Швейца рия). Получава образование и квалификация по педагогика, философия и руска филология. Учителствувал е в различни градове на страната. От 1923 г. е преподавател по сравни телна литературна история в Софийския университет. Той сам е редактирал и издал произведенията си в 15 тома: лирика, поеми (спични и драматични), белетристика, драми, литературно-философски статии. В личния архив на поета, съхранен в Софийската народна библиотека, са събрани редица документи и материали, разкриващи многостранните връзки на твореца, педагога и културния деец Ем. Попдимитров с учени, писатели, журналисти и общественици от различни страни. Владеенето на няколко езика, честите пътувания в чужбина и творче ската известност на писателя извън страната подпомагат и укрепват тези лични и лите ратурни познанства. Особено близка дружба свързва българския поет с руския му събрат К. Балмонт - виртуоз на стиха, един от създателите на руския и европейския символизъм. Ем. Поп Димитров открито го счита за свой пример в поетическото поприще. Запазени са чернови на няколко негови писма до Балмонт. Ще предадем тук изцяло текста на три от тях, по наше мнение най-добре изясняващи взаимоотношенията и сътрудничеството между двамата единомислещи поети. Черновата на първото писмо носи дата 9. VI. 1929 г. То е непосредствен и възторжен израз на наскоро приключилото гостуване на Балмонт в България и по-специално у 130 самия пост. Писмото показва дълбокото уважение на българския поет към личност та и творческото дело на неговия колега и приятел. Ето впрочем и неговия текст: Дълго след Вашето заминаване в душите на всички остана една празнина, както бива тъмно за погледа, след като сме гледали продължително върху някой светъл източник.

Ключови думи

Емануил, Попдимитров, Константин, Балмонт

Статии

Библиографски раздел

Георги Цанев Константин Петканов и неговият роман „Морава звезда кървава”

Free access

Статия пдф

2668

Summary/Abstract

Резюме

През 30-те години една нова проблема развълнува особено много общест вото и писателите - проблемата за войната. Тя бе родена от обстоятелството, че капиталистическият свят се готвеше за втора световна война. Антивоенните настроения, разбира се, са, може да се каже, една вечна трайна тема в прогресив ната световна литература. Най-добрите произведения в нея винаги са били насочени против милитаризма и войната. Но през 30-те години тая тема както в целия свят, така и у нас стана централна. Поставена от антифашисткото движе ние, ръководено от комунистическата партия, тая тема беше завладяла през 30-те и 40-те години и поезията, и прозата: против войната се пишеха стихове, поеми, разкази, повести и романи. През 1934 излезе и предизвика голям шум романът „Морава звезда кървава". Изненадата бе голяма - тъй като авторът на романа не принадлежеше към кръга на революционните писатели. Петканов е типичен селски писател - не само по основен обект на творчеството, но и по виждане на действителността, по светоусещане. Новият поглед, с който той пристъпва към изображение на селото, еисторически. Авторът се интересува преди всичко от ония проблеми, които са се родили в българския жи вот - израсли са в него. Тия проблеми изникват от общия дух на известно време, от общите болки, копнежи и стремежи на българите през определена епоха. И тук се открива една от характерните особености в творчеството на Петканов: редица от неговите романи са свързани по особен начин помежду си. Взети заедно, те изразяват един определен, ясен и строго последователен на себе си поглед за живота. В творческата фантазия на автора и в неговата обществена философия тоя живот е разпланиран на периоди - построен е в своето историческо развитие. Така шест от романите на Петканов са подредени в серията „Жътва“, „хроника на селото“, която обхваща: „Старото време" (1929), „Хайдути“ (1931), „Вятър ечи“ (1932), „Морава звезда кървава" (1934), „Кирпичената къща" (1939) и „Ангелина" (1940). Всички те засягат различни периоди от развоя на българското село в продължение на повече от едно столетие. И Петканов търси отличителния знак, стила на живота през всеки период от това развитие. Съществената му художествена грижа е да намери оня идейно-емоционален коефициент, който стои пред всички прояви на българина през известно време.

Ключови думи

Константин, Петканов, неговият, роман, Морава, звезда, кървава

Преглед

Библиографски раздел

Красимир Станчев Константин-Кирил Философ, сборник

Free access

Статия пдф

3107

Summary/Abstract

Резюме

Трудно е в една кратка рецензия да се представи сборник, включващ 31 доклада на изтъкнати специалисти по кирило-методиевистика и старобългаристика. Опасността да се получи не рецензия, а анотирана библиография е почти неизбежна. От друга страна, задачата е съблазнителна, тъй като позволява да се уловят Някои основни тенденции в съвременната научна трактовка на епохалното дело на Солунските братя. Воден именно от тази съблазън, ще се опитам да акцентирам не толкова върху достиженията на отделните доклади, колкото върху главните насоки на научното дирене, очертани в сборника. Впрочем такава задача - но върху много по-широк материал - си поставя и първият поместен в сборника доклад на акад. Емил Георгиев „Състояние на научната проблематика по кирило-методиевистика към 1150-годишнината от рожде нието на Константин-Кирил Философ" (на френски език). Той своевременно стана достояние на нашата публика, поради което няма да се спирам подробно върху него. Тряб ва обаче да се отбележи, че ред от засег натите в него проблеми все още очакват своето задълбочено изследване - както недоизяснените, така и тези, по които същест вува на пръв поглед яснота, но тази яснота често се оказва измамна. За илюстрация на последната мисъл могат да послужат двата доклада в сборника, свързани с изворите за делото на Кирил и Методий. Едва ли има по-познат и по-проучван старобългарски литературен паметник от Пространното житие на Кирил. И същевременно едва ли ще епогрешно, ако се каже, че и до днес ПЖК си остава неизследвано като художествено произведе ние - а това има отношение и към използуването му като исторически извор. Докладът на преждевременно починалия великолепен италиански славист Анджело Данти 1 Е. Георгиев. Состояние КириллоМефодиевской научной проблематики в канун 1150-летней годовщины рождения Константина-Кирилла Философа. - Старобългаристика, I (1977), № 2. „Духовният път на един светец: от мъдростта към познанието (Бележки върху глава Ш от Житието на Константин)" е един бле стящ опит именно за задълбочен литерату роведски анализ на творбата (демонстриран само върху част от нея). В процеса на този анализ авторът използува един богат културно-исторически, библеистичен и чисто литературоведски инструментариум и със за видна ерудиция разкрива дълбокия смисъл на алегоричните епизоди в III глава на ПЖК за строежа на цялото произведение, за разбиране на символично-митологичния модел, по който се изгражда житийната биография на Кирил. Предложеният модел (схема) на композицията на глава ШІ на ПЖК (с. 54) разкрива както майсторството на автора на житието, разгърнал тази алегорична глава в една йерархична троична композиция (3х3), така и виртуозната прецизност на анализатора, който е разкрил в детайли струк турата на творбата. Ученичката на А. Данти - Алда Джам белука-Коссова - в своя доклад „Руската преправка на „Сказание за буквите" от Черноризец Храбър“ ни отвежда към друга слабо проучена страна на изворите за делото на Кирил и Методий - текстологическата. Установеното наличие на руска преправка на Храбровата творба ясно показва, че изследователските усилия не бива да се огра ничават само с издирването и обнародването на нови преписи (колкото и важна и безусловно необходима да е тази дейност), а трябва да се насочат и към критичен текстологически анализ на ръкописната традиция, който да разкрие реалните форми на битуване на една творба в средните векове. Впрочем в този доклад А. Коссова изнася част от цялостната си текстологическа работа върху Храбровото съчинение, която вече е в ръцете на читателите.

Ключови думи

Константин, Кирил, философ, сборник

Преглед

Библиографски раздел

Снежина Николова България в научните интереси на Константин Велики

Free access

Статия пдф

3275

Summary/Abstract

Резюме

Известният румънски историк проф. Кон стантин Велики има един траен и обикнатпред мет в научните си интереси - България. В дългогодишната му научноизследователска дейност нашата страна присъствува много странно с културната и политическата с история. На неговото раздвояващо се между точния подход и белетристичната форма перо се дължи подчертано приносният мо мент в историческия ракурс на известните Браилски бунтове (Браилските бунтове. С 1968), към които той се върна още веднъж под формата на документален разказ (Под знамето на свободата С., 1976); изследванията за д-р Никола Пиколо и Георги Пе шаков (Д-р Никола С. Пиколо във Влашко С., 1968 и „Un poete slavo-roumain" Georges Pesakov, în ,Romanoslavica", XVI, Bucureşti, 1968); изяснява отношенията на видни румънски личности и политически дейци към българските емигранти („Atitudinea lui Mi hail Kogàlniceanu, a unor autoritàti romaneşti din porfurile dunàrene şia maselor populare în timpul trecerii cetei lui Hristo Botev, in ,,Romanoslavica", IV. Bucureşti, 1960; C. A. Rosetti și Comunitatea bulgarà, Bucureşti, 1965), каквито са Михаил Когълничяну и К. А. Росетти; разглеждане на освободителните борби на българската емиграция на широкия фон на румънското национално движение (Румънското национално движе ние и освободителните борби на българската емиграция (1750-1870). С. 1973), а и десетки още разпръснати статии в румънската и бъл гарската преса. Към тях миналата година К. Велики прибави книгата си „La Roumanie et le mouvement révolutionnaire bulgare de li bération nationale, (1850-1878), Editura Aса demiei republicii Socialiste România. Bucureşti, 1979. В началото на 1980 се появи и книгата Mу „România şi renaşterea Bulgarà,Editura ,stiintificà și enciclopedicà. Bucureşti, 1980.

Ключови думи

България, Научните, интереси, Константин, Велики

Библиографски раздел

Трифон Банков Константин-Кирил Философ. Български и славянски първоучител, сборник

Free access

Статия пдф

3420

Summary/Abstract

Резюме

От 1824 г., когато се появява книгата на Й. Добровски „Кирил и Методий - славян ски апостоли", до днес славистиката напра ви много за изясняването на въпросите, свързани с живота, делото и значението на Константин-Кирил Философ. Особено ползотворни в тази насока са изследванията на българските учени - внушителна поредица от статии, сту дии и монографии, които представят сериозен израз на признателност към делото на Първоучителя, поставил началото на българската и славянската култура. Същевременно те са и неоспорим влог в системата на тази култура. И за да не бъда голословен, нека посоча, че само през последните двадесет години у нас излязоха шест самостоятелни сборника с изследвания, посветени на Константин-Кирил Философ, в които участието на български учени е преобладаващо. Програмата „Константин-Кирил Философ, която е част от дългосрочната комплексна програма за издигане на ролята на изкуството и културата в името на всестранното и хармонично развитие на личността и обществото, е едно от най-ценните начинания в културната политика на НРБ. И не само поради факта, че тя постави категорично делото на Константин-Кирил редом със стореното от хора като Н. Рьорих, Леонардо да Винчи и Вл. И. Ленин, но и поради положението, че тя активизира търсенията на учените, спомогна за появата на редица статии и книги. Плод на тази програма е и сборникът „Константин-Кирил Философ. Български и славянски първоучител", който съдържа 14 студии, написани от видни български медиевисти. Трябва веднага да отбележа, че въпреки пъстротата на застъпения в сборника материал книгата няма еклектичен характер. Тя поскоро носи пъстротата на сложната, многопосочна Кирилова проблематика и има за цел съобразно с формулировката на съставителите „не само да... изрази уважението ни към великата личност на Константин-Кирил Философ, но да се дадат и знания за неговия живот, обществена дейност и литературно и културно дело" (с. 6). Една задача, изпълнена блестящо, защото на практика книгата дав а относително цялостна представа за Кириловото дело - от най-дребните" проблеми на това дело до представянето му в контекста на световната култура. Успоредно с това сборникът представя и високото равнище, на което се намира съвременната българска медиевистика, 2

Ключови думи

Константин, Кирил, философ, Български, славянски, първоучител, сборник

Статии

Библиографски раздел

Надежда Андреева Литературното наследство на проф. Константин Гълъбов

Free access

Статия пдф

3611

Summary/Abstract

Резюме

На 25 декември 1980 г. почина в София основателят на германистиката България, забележителният литературен критик и позабравен писател Константин Гълъбов. Прелиствайки днес многобройните страници на неговите произведения, ние усещаме докосването на една необикновена личност, прекосила духовната нива на България с гордата и независима крачка на сеяча, който мисли за хляба на утрешния ден. Защото онова, което прави най-силно и - нека призная - неочаквано впечатление в повечето от тези произведения, техният „съвременен" характер, тяхната отдавнашна съгласуваност с основни насоки на днешната литературно-историческа наука, тяхната съзвучност едни от най-важните изисквания на съвременната литературна критика. Роден на 17 април 1892 г. в Перущица като син на учител и потомък на e C борци от Априлското въстание, проф. Гълъбов запазва в себе си докрай суро вата жизненост на родната планинска природа и светлината на идеалите от българското революционно минало. Бащиният дом му дава като незаличимо наследство интерес към историята и народното творчество, стремеж към върховете на човешката култура. През 1910 г. той завършва гимназия в Пловдив И започва да следва славянска филология в Софийския университет. Но през следващата 1911 г. решава да отиде в Германия и да изучава там германистика. В Гьотинген до 1914 г. той слуша лекции по немска филология, история и философия при Едвард Шрьодер, Едмунд Хусерл, Ранке и др. През 1915 г. следва немска филология, история на изкуството и философия в университета на гр. Кил, където и защищава докторската си дисертация на тема: „Отношението на Фридрих Шлегел и другите немски романтици към Гьотевия „Вилхелм Майстер". След Първата световна война Константин Гълъбов работи като гимназиален учител по немски език в София (1918), като лектор по немски език Университета (1921), като дългогодишен преподавател по старобългарски и руски език в немското училище в София. През 1923 г. той е избран за доцент, B а през 1926 г. — за извънреден професор по немска филология в Софийския университет. Редовен професор по тази специалност той става през 1931 г. Катедрата по немска филология при Софийския университет е основана още през 1904 г. по инициатива на големия български учен проф. д-р Иван Шишманов, тогава министър на просветата. Но тя се стабилизира едва през 1923 г., когато се формира нейното основно преподавателско ядро: Константин Гъльбов, хабилитиран доцент по немски език и литература и двамата професори по славистика Михаил Арнаудов и Стефан Младенов, които изнасят лекции върху принципите на литературната наука и принципите на езикознанието.

Ключови думи

литературното, наследство, Проф, Константин, Гълъбов

Статии

Библиографски раздел

Илия Тодоров Личността и делото на Константин Величков

Free access

Статия пдф

3614

Summary/Abstract

Резюме

Винаги когато се заговори за личността и делото на Константин Величков, се изправяме пред едно парадоксално противоречие: неговото име е широко известно сред нашата културна общественост, а с творчеството му фактически са запознати малцина. Трудно е да се посочат причините за недостатъч ната популярност на Величков сред съвременната читателска публика. Някои обясняват този факт с липсата на достатъчно издания на неговите съчинения, други са склонни да търсят вината предимно у критиката, която не била съу мяла да осветли задоволително творчеството му. Може би до известна степен причините се коренят в предпочитанията на писателя към някои непопулярни днес жанрове: може би трябва да се потърсят в особеностите на неговия стил и на творческия му метод: може би в случая не е без значение и обстоятелството, че високо над Величковото творчество се издига един истински литературен гигант, който неволно го засенчва - безсмъртното дело на неговия близьк приятел Иван Вазов. Обикновено творчеството на Константин Величков се разглежда в руслото на вазовското начало, на вазовската линия в развитието на българската литература. Действително има много общо между Вазов и Величков - не само в тяхното литературно дело, но и в обществено-политическите им възгледи, в гражданските им позиции, дори в житейските им пътища. Свързани приживе с дългогодишно сърдечно приятелство, непомрачено от демона на професионалната завист, те остават като че ли неразделни и след смъртта си, пред потомството, пред историята. Разбира се, напълно заслужено на преден план е изпъквал и винаги ще изпъква Вазов. Неговото огромно - и по мащабите, и по значението си - литературно дело ще засенчва и занапред скромното творчество на Величков, но онова, което на всяка цена трябва да се подчертае, е, че тук в никакъв случай не може да става дума за литературно подражателство, за епигонство! Величков е творец със своя физиономия, със свой собствен почерк, със свой писателски натюрел. И у двамата лайтмотивът Отечеството, но докато Вазов е предимно епичен, у Величков (не само в поезията, но и в прозата!) преобладава лиричната струя; докато у Вазовите творби надделяват оптимизмът, жизнерадостното начало, мажорните тонове, Величков е повече елегичен, у него преобладават миньорните настроения, тъгата обикновено взема връх над радостта (и неслучайно, разбира се, проектираната в края на живота му стихосбирка, включваща най-хубавите му творби, е трябвало да носи наслова „Тъги и радости").

Ключови думи

личността, делото, Константин, Величков

Преглед

Библиографски раздел

Йордан Николов В дни на ратни беди. Очерк за времето и за личността на Презвитер Козма от Константин Мечев

Free access

Статия пдф

3629

Summary/Abstract

Резюме

Книгата на К. Мечев е посветена на важ на и актуална проблема, свързана с живота, културата, идеологията и социалните конфликти в средновековна България. Това е проучване, което отразява дългогодишните изследователски дирения на автора, неговите системни изследователски усилия да проникне в дълбоката същност на социалните процеси и явления, да разкрие нови, непознати аспекти на богомилското движение. Ето защо появата на труда поражда интереса на литературоведи, историци, културолози, философи. В структурно отношение книгата на К. Мечев се състои от пет относително самостоятелни глави, предшествувани от увод и завършващи със заключение. В началните редове, онасловени „Вместо предисловие", авторът изяснява причините, които са насочили вниманието му към средновековната българска литература като цяло и към творчеството и епохата на Презвитер Козма отделно. Меж ду другото той изтъква и заслугите на покойния неуморим изследовател на средновековната българска литература д-р Васил Славов Киселков, превел на съвременен български език най-забележителните произведения на на шата литературна класика от средновековието.

Ключови думи

ратни, беди, очерк, времето, личността, Презвитер, Козма, Константин, Мечев

Преглед

Библиографски раздел

Иван Карадочев Поезия и поети от Константин Еленков

Free access

Статия пдф

3831

Summary/Abstract

Резюме

„От „Жив е той" до „Жив съм...". Тези две избухвания на българския поетичен дух затварят може би най-важния кръг на еволю цията не само на нашата поетическа мисъл. " Цитатьт е от критическата книга на Константин Еленков „Поезия и поети" и той в значителна степен подсказва посоката на критическия му патос. Задачата му е поскромна от огромното усилие, с което е свързано проследяването на сложното дви жение на националния поетически дух, затворено между най-ярките формули на неговата еманация. Целта му е да обвърже тенденциите в поезията на 70-те години, които въпреки все още малката дистанция придобиват плътност и прозират изпод неяснотата, с най-важното звено от традицията, чиято цялост е доказателството за трансформацията на едната формула в другата. В неговата постановка това са двата диалектически обвързани израза на гражданска съпричаст ност, които под различни форми винаги са били в кръвта" на българската поезия. Стремяща се към систематизиране и типологизация на явленията и процесите, свър зани с доближаването до втората формула на социалната интенция на поетическото съз нание, която е условие за адекватността му към глобалните проблеми на човешкото битие, статията „Преодоляване на патетизма" е поставена в началото на книгата. Нейната концепция, която логично и убедително орга низира постическото настроение през десе тилетието, внася значителен порядък в объркващата с динамиката на промените си атмо сфера от този период на постическото дви жение. Именно като осъзнаване на критиче ската отговорност при подобна амбиция тряб ва да се приемат призивите му за по-категорична критическа намеса при обърканите и сложни положения, вмъкнати в бележките, които предхождат фактическата разработка на темата.

Ключови думи

Поезия, поети, Константин, Еленков

Статии

Библиографски раздел

Панко Анчев Пътните карти на Константин Константинов

Free access

Статия пдф

3836

Summary/Abstract

Резюме

Този писател не беше галеник на съдбата; не се радваше на слава, не бе поста вян в редиците на първите имена в литературата. Той живя скромно и тихо, като ни завеща малко по обем литературно творчество. Но днес това творчество получи известност, признание, достойна оценка. Времето показа, че в изкуството от особено значение са искреността, честността, истинността. Благородството, страданието, самоотдаването в името на словото, усилието да се постигне в пълнота дълбината на човешката душа са белезите на пълнокръвните художествени творения, на новите открития и прозрения. Такива са законите на изкуството! Читателят може да бъде заблуждаван от модни шумотевици, от суетни и кресливи празнодумци, но за дълго ли? Нали идва ден, когато се вижда кой е зван и кой призван, когато пламва и най-дребният къс самородно злато, когато се отделя зърното от плявата, истината от наподобяването й. Винаги в сянката на големите имена, в сянката на своите съмишленици, приятели и спътници, в сянката дори на писателите, които превеждаше, Константин Константинов изживя дълъг път и изстрада своето лично дело. А то бе посветено на човека, на неговите болки и мъки, на кратките му радости и въздигания, на красотите, достъпни на чувствителния и състрадателния. К. Константинов изобразява предимно нежната и деликатна личност, като подчертава стремежа и към нравствено съвършенство и хармония. Често този стремеж се проявява в дребни наглед подробности, в ненатрапчиви жестове, в тихия плач или в беззвучния смях, в недоверчивия поглед или в плахия зов за близост и приятелство. Страстите са овладени: на преден план излиза не силният характер, а крехката надежда, сдържаната преценка, разумното желание, възпитаното поведение. Но това не означава, че героите на Константин Константинов са равни и елементарни, че нямат изблици, че страдат малко, че не се борят, че са сухи и непривлекателни. Те не се самоизтъкват, но твърдо отстояват правото си на самостоятелност и лично достойнство. В живота не заемат позата на борци, ала не са и предатели, не са конформисти. Те се налагат с отказа от компромиси, с деликатното, но достатъчно твърдо несъгласие с грубостта или като се затварят в себе си и в себе си изплакват болката. Когато сгрешат, душите им се разкъсват от срам и позор. Нищо не е така непристойно, позорно дори, както измамата, подлостта, измяната. В сивото и еднообразно ежедневие, където няма събития, промени и страсти, човек е длъжен да бъде честен, да не губи достойнството си и да не опустошава душата си. Константин Константинов е в пълна мяра реалист. Историите, които ни разказва, са взети от живота, а героите са истински хора. Писателят е верен на житейската фактура и не се отклонява от действителната случка. Обикновено неговите разкази са историите на пътуванията. Минавайки през град или село, пътувайки с този или онзи човек, разказвачът се среща с интересни личности; те му разказват случки или сам той става свидетел на драматични събития.

Ключови думи

Пътните, карти, Константин, Константинов

Статии

Библиографски раздел