София

Основни проблеми: а) Историческо, сравнително-историческо и типологическо изследване на славянските езици, б) Изследване на взаимодействието на славянските и неславянските езици и въпросът за „езиковите съюзи" и в) Проблеми на описателното славянско езикознание във връзка с приложното езикознание.

Отново София стана столица на световната борба за мир, на волята на народите да надмогнат угрозата на ядреното самоунищожение и да заживеят в мир, дружба и приятелство. В един момент, когато силите на реакцията отново са в настъпление, опитвайки се да провалят постигнатото в Хелзинки; когато се възражда призракът на студената война - а от нея до смъртоносния термояд рен конфликт има само една крачка - и на надпреварата във въоръжаването; когато американският империализъм в желанието си да играе ролята на све товен жандарм опасно изостря международната обстановка, балансирайки по ръба между мира и катастрофата - в този тревожен, отговорен и напрегнат момент отново от София прозвуча гласът на цялото човечество: в защита на мира, в защита на живота на Земята, в защита на бъдещето. Три събития от международен мащаб, чийто резонанс тепърва ще набира сила, ознаменуваха есента на 1980 г. Може би най-крупното от тях бе Световният парламент на народите за мир. Пет дни заседаваха делегати от различни страни, хора с различни политически и религиозни убеждения, с различни професии - обединени обаче от съзнанието, че мирът еединствената гаранция за бъдещето на планетата. На многобройните пленарни заседания и разговори около кръглата маса бяха изнесени потресаващи факти за злодеяния на китайския режим във Виетнам, на режима на Пол Пот - Йенг Сари в Кампучия, на военните хунти в Салвадор, Чили, Уругвай и другаде; за злостната кампания на дезинформация, подета от западния печат, радио и телевизия, и преследванията срещу прогресивни журналисти; за опасностите, които крие новата военна стра тегия на САЩ... Много и различни са заплахите за мира и хуманизма, за бъдещето на човечеството и правата на човека. И борбата срещу силите на реакцията трябва да бъде неотстъпна и постоянна. Но в крайна сметка неин естествен фокус си остава борбата за мир, защото само в мирни условия може да се мисли и работи в името на прогреса - това е основният извод, до който стигнаха с пълно единодушие делегатите. И той е залегнал в приетата Харта на Световния парламент на народите за мир, както и в Обръщението, в което се казва: „Откажете се от новите програми за въоръжаване! Прекратете производството на всички видове оръжие за масово унищожение: ракетно-ядрено, неутронно, химическо и всякакво друго! Съкратете военните запаси! Забранете яд реното оръжие! Преговори! Друг избор няма!"

За четвърти път София стана столица на световното движение за мир, на съвестта на творците на словото от цялата планета. Сега, пет години след Първата среща на писатели от цял свят (1977), може уверено да се каже, че тя възроди традицията на антивоенните форуми на творците - Амстердам, 1932, Париж, 1935, и Мадрид, 1937 г., показа нейната жизненост и необходимост за съвременността. И същевременно сама се превърна в начало на нова традиция, която се разраства и обхваща все по-широки кръгове от световната писателска общественост - доказателство са не само Втората и Третата софийска среща, но и Интерлит 82, писателската среща в Хага - 1982 г., подготвяната за следващата година антивоенна писателска среща в Ротердам и др. Безспорно тук се оглежда и изострянето на международната обстановка, което по безкомпромисен начин заставя всеки честен човек да намери своето място в борбата за мир, отново поставя с неумолима сила онзи въпрос, който преди около половин век Максим Горки отправи към своите колеги по перо „С кого сте вие, майстори на културата?" И с основание в своето встъпително слово председателят на СБП Любомир Левчев изтъкна: „За жалост петте години, които ни делят от Първата софийска писателска среща, не донесоха желания оптимизъм на човечеството. Те показаха, че движе нието на народите и в това число писателското движение за мир стават все поважно и актуално дело и навярно наш най-върховен писателски дълг. В какъв свят живеем? Някои твърдят, че това е най-добрият от всички възможни светове. Други вярват, че идва неговият край. Днешният свят не е единен. Така наречената „международна обстановка" трагично и реално се влошава. Могъщи със своя капитал и със своя военен потенциал сили поемат открито курс към студена война, към свръхвъоръжаване и стремеж към изкусителното ядрено превъзход ство. Официално се поддържат и осъществяват доктрини за малки локални войни. С някакво странно равнодушие се допуска за година и половина във войната между Иран и Ирак да загинат двеста хиляди души. Само през месец ав густ това лято и само в Ливан загинаха повече от 18 хиляди души, а какво да кажем за току-що извършеното там ново чудовищно клане. При това, както твър дят любителите на статистиките, ако през Първата световна война жертвите на цивилното население са били 13 на сто от общия брой, то днес това зловещо Число е 80. И още нещо за това, което се крие зад процентите, и още един щрих от портрета на така наречените „допустими" малки войни. Кой загива от тях? Организирайки настоящата среща, ние се обърнахме към кампучийската страна с покана да дойде някой изтъкнат техен писател.

Немислимо е да се говори за литературна София за времето около и след 1944 г., без да докоснем миналото, свързано с някогашната романтика на града. Тук не става дума само за фрагментите от виенска архитектура, по чудо оцелели от бомбардировките. Нито за онова неповторимо „свое", което съпътствува всеки град. Става дума за шепата поети, без които е немислима атмосферата на града, за онези от мансардите, с живот без вечни календари", а с надеждата - да се осъществят в делника. В онова време между две стихотворения, едното от които е написано, а другото само замислено. Това време, разбира се, е немислимо и без профаните, рентиерите, дребните търговци, продавачите на симид, слепите по ул. „Пиротска", които предлагат неизменно своя „Ластик! Ластик!", сякаш той е най-наболелият проблем на града. А заедно с тях и уредниците на томболи, панаирджийският певец Тоно Стойнов от пазара на бул. „Драгоман" (сега „Г. Кирков"), кафеджиите с кафеджийниците и антикварите, изложили букинистичните си чудеса по оградата на градската джамия. Истински Вавилон от съдби, в които все пак именно поетите живеят като поети. Обикновено без дребни сметки и с размисли повече за утрешния, отколкото за днеш ния ден. В тази София, някъде из трамвая към старата гара, се мярка и високата фигура на тогава неизвестния Никола Вапцаров. Той е неотделим от нея и ще остане завинаги в нейната памет. Тук, в една от малките печатници, каквито в града има около стотина, ще се отпечатат и неговите „Моторни песни". Годината е 1940, а авторът е отбелязан като Никола Йонков. За него не можем да кажем, че езагрижен единствено за днешния ден", въпреки че има семейство и издаването на една книга не е било кой знае колко евтина работа. При работа с оригинали от книгата останах с впечатление, че повечето от тях са минали през ръката на Вапцаров, нанесъл върху тях кратки, но съществени допълнения. Става дума за думи, отпаднали под червения молив на цензора. Това вероятно е станало още в печатни цата или в дома на поста, преди книгата да тръгне към своите читатели. Това подсказва авторската отговорност пред словото. Съзнанието, че все някой от тези екземпляри ще достигне до бъдещето. Излизат, разбира се, и няколко рецензии. Една от тях е от Ангел Жаров, псевдоним на Михаил Сматракалев - във в. „Заря", бр. 5610 от 1940 г. Ангел Жаров е запазил и един от автографите на поета. Съберем ли тези автографи, ние ще имаме представа за приятелствата на Никола Вапцаров, дори за срещите му по дни според датите в тях. Трудно се реставрира животът на един град с толкова много някогашни приятелства. И все пак човек може да си зададе въпроса - в кое софийско кино е възникнала идеята за Вапцаро вото стихотворение „Кино"? Може би във Феникс“, в Уфа", в „Роял или другаде? Това е същата 1940 г., в която излизат две книги от Васил Воденичарски: „Искри" (репор тажи) и „Земя и хляб.

От 23 до 25 октомври 1984 г. за пети път парк-хотел „Москва" в столицата гостоприемно отвори вратите си, за да посрещне участниците в Международната писателска среща „Мирът - надежда на планетата“. Тържественият звън на мемориалната камбана предизвести началото на едно събитие с отзвук сред широки обществени среди по всички краища на планетата. Може би найточно значението и смисълът на този висок форум могат да се почувствуват в приветствените думи, с които генералният секретар на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Константин Черненко се обърна към участниците в срещата: „Девизът на вашата среща е „Мирът - надежда на планетата". И наистина животът на нашата планета, нейното бъдеще зависят от това, ще бъде ли запазен мирът. Надпреварата във въоръжаването, и преди всичко в ракетно-ядреното въоръжаване, заплашва да излезе извън контрола на човека. Започналите тази надпревара реакционни империалистически сили развиват производството на все по-нови и все по-разрушителни системи оръжие, разполагат ракети за нанасяне първия удар на европейска територия, пристъпват към милитаризация на Космоса, засилват конфронтацията със социалистическите страни. "

1. Езикознание 1. Структура и история на праславянския език. Балтославянски етнолингвистични от ношения. 2. Сравнително и историческо изучаване на славянските езици и диалекти. Междуезикови контакти. Ономастика. 3. Съпоставително (типологическо) и аре ално изучаване на славянските езици и диалекти. 4. Изучаване на структурните и семантичните особености на съвременните славянски езици. Социолингвистика, лингвистика на текста. 5. Същност и развой на старобългарския език. Ролята му във формирането и разви тието на другите славянски езици. II. Литературознание 1. Старите славянски литератури до края на XV век и ролята на старата българска литература в тяхното развитие. 2. Течението хуманизъм в литератури. славянските 3. Славянските литератури в контекста на световното литературно развитие през XIX-XX век (направления и жанрове). 4. Естетическата система на социалистическия реализъм и етическата проблематика в съвременните славянски литератури. 5. Историческата постика на славянските литератури. 6. Теория на литературата в славянските страни.

В работата на Втория международен конгрес по българистика взеха участие учени от 38 страни, бяха изнесени над 1300 доклада. В пленарните за седания бяха засегнати редица въпроси, свързани с историята и особеностите на българския език (акад. Вл. Георгиев, проф. Р. Бернар (Франция), проф. П. Кирай (Унгария), старобългарската кул тура и утвърждаването народностното и националното съзнание (акад. Хр. Христов, проф. д. и. н. Г. Г. Литаврин (СССР), съвременната българ ска история и култура (акад. В. Хаджиниколов, проф. д. и. н. Г. И. Черняевски (СССР), проф. д-р М. Семов). Проблемите на българската лите ратура бяха предмет на три доклада, като бяха отбелязани различни моменти от развитието на българския литературен процес. Акад. П. Зарев в своя доклад на тема „Нацио налното и универсалното значение на българската литература" разгледа отделни страни от облика на нашата литература. Той подчерта нейната ро долюбива насоченост, социалното и напрежение и революционен подем, определящи нейната бор- беност, спря се на автобиографичния и характер, психологическата и дълбочина и критичност, дъл боката и връзка с историческото битие на бъл гарския народ Проф. Р. Пикио (Италия) разглежда някои ли тературни и езикови аспекти на старобългар ската традиция, доразви своята идея за пара дигматичната" функция на старобългарската ли- тература и изрази мнение за разграничаване на понятията старобългарски език", апостолически славянски диалекти" и религиозен славянски език, като очерта ролята на старобългарския език като език-модел" за славянското средновековие. Акад. П. Динеков проследи някои особености в развитието на българската литература в доклада си „Литература и народна съдба“. Той посочи обществената отзивчивост на българските писатели, очерта някои от основните типологически линии в българския литературен процес. Изтъкна връзката между подема на българската литература през ІХ-Х в., историческия оптимизъм на Въз раждането и борбата за ново, социалистическо общество, отбеляза отражението на народните страдания във време на големи исторически изпитания.

Препрочитането на Достоевски като съкровен диалог с писателя от позицията на вярата (Ванда Смоховска - Петрова - Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски. София, Боян Пенев, 2008)

Новата книга на Румяна Дамянова "Емоциите в културата на Българското възраждане", София, Сиела, 2008: значения за българската хуманитаристика

Скандалният медиатор (Александър Кьосев - Индигото на Гьоте, София, Фигура, 2008)

Review: Филипова, С. Речник по стихознание. София: Петър Берон, 2010.