Речник

Еволюцията на човешката мисъл би била невъзможна без осъзнатата още в праисторически времена необходимост от класификация и систематизация на познатото. Това е единственият път към обогатяване на нашите знания, към разширяване границите на света, в който живеем. Литературата като специ фично отражение на действителността е също подвластна на този основен диалектически закон. А науката за литературата е немислима без помощта на хилядите известни до днес справочници, речници, енциклопедии, които обединяват известните факти и подсказват възможностите за синтез, за задълбочени многопланови проучвания върху натрупания материал. За литератора има две възможности: или в мъглата на натрупаните източници да търси слепешката потвърждение на своите концепции, или въоръжен с проверените, всестранни данни и факти от справочника, да продължи нататък - към задълбочаване и осмисляне, защото систематизацията до голяма степен е първопричина за появата на нови идеи в литературознанието. Трагичната историческа съдба отне пет века от развитието на литературата на нашия народ. По времето на френските енциклопедисти в родопските села еничарите посичаха всеки, който отказваше да приеме мюсюлманството, и катадневно се прибавяха нови кървави страници към енциклопедията на българските страдания. Българското Възраждане започва с избухването на дълго спотаяваната необходимост от знания за родното. Бълга рите можаха да вдигнат гордо глава едва когато до сърцата им достигнаха събраните от Паисий знания за славянобългарската история, едва когато братя Миладинови им разкриха неподозираните богатства на народната песен, едва когато Петър Берон събра най-важните знания за света в своя „Рибен буквар", едва когато знайни и незнайни родолюбци тръгнаха надлъж и шир из страната, за да преоткриват мъдростта на несломимия народ. В своя „Речник на българския език Найден Геров съумя най-пълно да отрази необятната вселена на народната душевност. Речник на българската литература в 3 тома. Т. І и II, С., БАН, 1977. Така се раждаха първите справочници и енциклопедии на разбудената за социален живот нация. Макар и няколко века по-късно от Европа, България също създаде своите енциклопедисти, в чиито прозрения дишаше революцията. Тяхното дело беше предчувствие за огнения стих на Ботев, за величието на Вазов, за бързото развитие на наваксващата загубеното по време на робството нова бъл гарска литература. Всяка епоха се нуждае от своите справоч ници и речници. В хаоса на капиталистиче ското развитие те можеха да се появят само инцидентно, да бъдат дело на съвестни, но лишени от възможността да познават в детайли единадесетвековното развитие на българската литература, популяризатори. А в първите години след социалистическата революция извънредно остро се почувствува нуждата от идеологически и методологически издържани справочници, които да подпомагат активно съвременния литератор в неговата всекиднев на творческа работа. Днес, когато България може да се гордее със зрели постижения във всички литературни жанрове, когато картината на съвременната литература е сложна, а читателският вкус и изисквания са най-високи, систематизацията на литературните факти е от първостепенна важност за развитието на литературния процес. Начинанието на Института за литература при БАН — подготовка и издаване на тритомен речник на българската литература - е в съзвучие с отговорните задачи, които литературата поставя пред литературознанието. За първи път държим в ръцете си обемист справочник, който обединява биографиите на всички литературни творци, дава ни све дения за всички литературни периодични издания, коментира теченията в българското литературно развитие и предлага обширна библиография към всяка статия. Пионерският характер на изданието се определя от бедния български опит в изготвянето на такива тру дове.

Реномираното пражко издателство „Одеон" в продължение на десетилетия улеснява запознаването на своите многобройни читате ли с чуждите литератури чрез поредица от речници на писатели от Франция, Скандинавия, Азия и Африка, Италия, Испания и Португалия, Полша, Унгария, Румъния, СССР и Гърция. Сътрудничеството между тази продължаваща и полезна издателска инициатива и научната дейност на чехословашките българисти доведе до издаването на Речник на българските писатели в трихиляден тираж, чието съдържание и организация на изложения материал е обусловено от създадената вече традиция. Това не е книжарска илюстрация на издавани автори и книги от цял свят, Макар че преводната литература е важна част в дейността на „Одеон". Касае се за стабилен научен труд, който би могъл ка се използува както от научни работници, така и от широката читателска публика. Това първо по рода си подобно издание в ЧССР запълва до известна степен липсата на цялостен труд по история на българската литература в тази страна. Структурата на речника е подчинена на тези цели: обширен увод (82 страници), над 700 подредени по азбучен ред имена на писатели и важни литературни явления и накрая таблици, разглеждащи паралелно явле ния от историята, литературата и другите * Slovník spisovatelů. Bulharsko. I. Do- rovský, D. Hronková, L. Nováková, Z. Urban Praha, 1978. прояви на духовния живот. Налице е сериозно отношение към литература и изкуство (по думите на авторите) с хилядолетна история. Речникът се състои от обективни преценки, базирани на съотношението между двата традиционни полюса: форма и съдържание, разглеждани в светлината на марксисткото литературознание. Цялостна представа за ли тературния процес в България дава уводът на речника, основан на литературна и историче ска хронология от най-старите писмени паметници до литературния живот от средата на 70-те години на нашия век. Историческата основа е подчертана акуратно с фактологически встъпления към всеки литературен етап. Изложението е аргументирано съобразно с утвърдените норми за периодизация на бъл гарската литература. Изчерпателността на увода се подчертава от вниманието към подценявани понякога периоди, като литературния живот през византийското владичество, антифашистката литература през войната, а също и от раздела за детска и юношеска литература. Не е отминат театралният живот и развитието на драматургията може би под влияние на огромната роля на чешкия теа тър през националното възраждане. Още в самото начало се подчертава, че сред славянските страни България има най-старата, писана на собствен език литература, която става един от компонентите на европейската средновековна култура". Високо е оценена Търновската школа, „причинила голяма въл на на литературно влияние в книжовността на съседните славяни“. Въз основа на чешкия литературен опит е разгледана бароковата литература. Авторите констатират, че за разлика от Чехия сред българите реакционният, противореформационен елемент на барока не играе никаква роля. Въпреки че католицизмът не е имал дълбоки корени в България, то някои от българските писатели-католици могат да бъдат включени към най-добрите имена от световната барокова литература. Въпреки че фолклорът не е пренебрегнат, липсват трансформационните процеси между народно творчество и литература - основа на възрож денската ни книжовност. В духа на сравнителното славянско литературознание добре е очертано създаването на условия за пълноценна рецепция на чужди литератури у нас. Влиятелният чешки, революционен, между военен авангард вероятно е причина за насочване вниманието на авторите към септем врийската поезия и за интересното разделе ние на българската литература през 1918- 1939 г. на две основни течения: социалистически реализъм, разгледан жанрово, и хуманистично-демократично течение, включващо Н. Ракитин, А. Страшимиров, И. Йовков, Св. Минков и др. Уводът завършва с влиянието на Априлския пленум върху съвременните автори, изграждащи профила на днеш ната българска литература. На приносно ниво са и констатациите за засилването на интереса към светско четиво след походите на 147 кръстоносците из нашите земи, за началото на пътеписната и мемоарната литература с високо оценените спомени на славния войвода Панайот Хитов „Моите странствувания по Стара планина" и др.

The study aims at illustrating the contradictory processibility in postulating the own - the stages of its heterogeneity, polemical tension and disunity. National ideology is not a construct imported just from the outside to fill a blank space; it is rather a result of the transformation and mitigation of previous, established, existant visions of self-knowledge and self-experience. The axiologies of the Bulgarian reveal their weak, debatable and downright vacillating character in a period which is usually thought to lay and use them synonymously and axiomatically. The national conception of the world appears to be a creation of local stereotypes with different accents and semantics (D. Voynikov), or, on the contrary, a creation of surmounted behavioral prejudices following the Europeanizing / Christian / Slav model (I. Bogorov). After the translation of „Janissaries" and „The Adventures of Robinson Crusoe" (1849) I. Bogorov is no longer apologetic in his accounts of the Bulgarian, but gives a new critical meaning to it in the light of the „West-East" and „barbarity-civilization" oppositions, which structure both of the translated texts. Noticing the chaos, decentralization and disunity of the „Bulgarian places", Bogorov actually discovers the Orient in these territories, spots it in the way it is put in „Janissaries" - as an embodiment of the Janissarian / fanatical / antediluvian-ritual / uncommunicative-concealed. Whereas the civilization he would like to see adopted in this „places" understood as comfort is shifted to „The Adventures of Robinson Crusoe" (personal hygiene, functional home order, social life, enterprise, impulse to domesticate people and things). The characters in Voynikov's comedy „The Phoney Civilization" (1871) to a great extent look predetermined by the cultural visions of Bogorov that are shared in „A few days walk around the Bulgarian places" (1868). They could be perceived as their personified discredit. Through the naive-pathetic rejection of Bogorov's notions and through the mechanical return to the „simple" identity of the deux ex machina principle Voynikov lays the national identity as a unified and unique reality which can not be avoided. The dominants of the Bulgarian identity main body however look strikingly similar to the dominating specificities of the Orient fixed by Bogorov in „A Few Days...". In Voynikov they already function as a „trademark" of the Bulgarian. In that sense the Orient's fundamental categories which Bogorov assimilates through the translation of „Janissaries" (the female shyness and hiding from the world, the closed home, the standstill, etc.) are seen in Voynikov's comedy as founding pillars of Bulgarian identity, while the typical oriental vices (rakiya and tobacco abuse) are freed from blame, seen in the light of the comical. Resembling the dictionary conspectus the present study attempts to cover a few dominant symbols of the Orient that are interpreted negatively or positively by the two writers (naturally referring to other authors and texts of the Bulgarian national revival as well). It goes from the abstract (shame, home, road) to the concreteness of life, since it is exactly in the macrosymbols of life such as needle, rakiya, tobacco, clothing that the polemical correspondence of Voynikov to the travel-writing of Bogorov is most distinguishable, as well as what becomes apparent is the conservative ideology upon which „The Phoney Civilization" lies - in fact a deformed-travestied projection of Bogorov's cultural pretensions to the „Bulgarian places".

Review: Филипова, С. Речник по стихознание. София: Петър Берон, 2010.