Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Добри Чинтулов и развитието на жанровете в българската литература

Free access
Статия пдф
1483
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Добри Чинтулов е първият наш поет, който има развит усет за естеството на разните литературни видове и форми. Лириката и поемите на Пушкин и Лермонтов, произведенията на руските псевдокласици и предромантици (Жуковски, Батюшков, Баратински и др.) пробуждат у него последователя, а не подражателя. Запознаването с една внушителна литературна традиция довежда до проява и напредък на личните сили. Както при всяко самобитно дарование, така и тук школата подсказва преди всичко онова, което отговаря на собствената природа. Чинтулов не изживява тревогата на П. Р. Славейков, който трябва да се бори със слаба литературна подготовка, и слага началото на онова интимно сродяване с формите на поетическото изкуство, със стила и композицията на поетическите видове, без което е немислимо всяко творчество. Докато Найден Геров се бори още с принципа на организиране, у Чинтулов мотивите намират своя най-подходен израз във формите на химната, елегията и поемата.
Submitted on

Анкети

Библиографски раздел
Анкети

„Аз не съм писател-измислител” (Разговор с Добри Жотев)

Free access
Статия пдф
2599
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Познавам писателя от много години. С него ме свързват спорове и открове ни разговори, многократно съм присъствувала на срещите му с читателите, на радостта и огорченията му... Но въпреки това, винаги когато ми се е налагало да обобщя впечатленията си от него, съм се чувствувала безпомощна, фразите ми звучат книжно пред това „живо“ творческо дело, изстрадано в преизподнята на един постоянен и трескав напор от мисли и чувства; думите му изглеждат тесни, за да поберат мащабите на неговото поетично вълнение, станало съдба, и все ми ми се струва, че до всеки от читателите му е стигнало нещо, което на мен се е изплъзнало. Мога да твърдя даже, че при всяка нова среща с познатия Добри Жотев аз заставам пред него с любопитството на непозната. Това може би определи подхода и акцента в моята анкета с писателя, в която се опитвам да докосна сложните и твърде интимни процеси на творческото пресътворяване, да се добера, доколкото това е възможно, до скритите пътища, по които автентичното битие се превръща в художествена действителност. Със съзнателното отвеждане на вниманието към житейската „одисея" на писателя в предлагания откъс от нашите разговори аз целех да провокирам не само активизирането на спомена, но и пределната достоверност на още непреработената от творческото въображение житейска реалност. Затова, струва ми се, този откъс би могъл да хвърли известна светлина върху източниците и логиката на съзряване в една значителна част от творчеството на Добри Жотев. Разговорите, които водихме, наблюденията ми и дори самото заглавие на сборника Ви „Преживени разкази“ ме карат да мисля, че автентичността на случ ката и преживяването стоят в основата не само на поетичните, но и на белетристичните Ви творби. - Така е - моите разкази в по-голямата си част са автентични. Някои от разказите ми, като „Чика Груя" например, от край до край се покриват с действителни събития, върху които са изградени. Въобще в „Преживени разкази и „Вълчи вървища" всички случки и герои са взети от действителността и мога да кажа, че нарушаването на автентичността в тях е дотолкова, че по същество не е нарушаване. Почти навсякъде прототиповете са непроменени в образите на разказите и се покриват с тях (аз не съм писател-измислител). Макар че в сборника ми „По пътищата“ образите се оформяха малко по-сложно и имат по-комбинирана биография.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Нови страни от делото на педагога и твореца Добри Чинтулов

Free access
Статия пдф
2909
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въпросът за „непознатия Чинтулов" има любопитна предистория. Затова ще започна с нея. .. През 1899 г. в кн. 2 и 3 на сп... Илюстрация светлина" излиза статията на М. Греков „Добри Петров Чинтулов. Народен поет (Материали за биографията му)", подписана с псевдонима „Стоян Чакъров“. По-късно с известни допълнения тази статия-спомен епоместена в „Юбилеен сборник на българското народно чита лище „Зора" в гр. Сливен...С., 1910". Греков, който е бил колега на Чинтулов през 1872-1873 г. и е поддържал приятелски контакт с него, дава интересни данни за неговия живот, за педагогическата и обществената му дейност. Някои изследователи на поета се отнасят с недоверие към спомените на този пръв сериозен биограф на Чинтулов. Скептицизмът им, и това ще се опитаме да докажем, е неоснователен. Освен сведенията за борческото настроение на Чинтулов през 70-те години на миналото столетие голяма стойност в статията на Греков има и друго - стремежът на автора да се добере до библиотеката, архива, до всичко, което е останало след смъртта на първия ни революционен поет. Греков посещава Сливен, среща се с родственици и близки на Чинтулов, разпитва ги, моли ги да му дадат или покажат ръкописи и вещи на поета. Защото е знаел, че след смъртта на покойний (Чинтулов - б. м.) са останали цял куп всякакви книжа, които са отишли по разни ръце, а държани били те в голям безпорядък". Оказва се, че библиотеката на Чинтулов е разпръсната. От нея остават около десетина книги и периодични издания, на някои от които поетът е бил спомоществовател - „Писменик" (Писмовник), сочинен от Сава И. Доброплоднаго.. Земун, 1853“, „Критически издиряния на историята българска на Ю. И. Венелина...Преведе от руский Ботю Петков. Ч. I, II. Земун, 1853 (абонат на книгата е Ив. Чинтулов, брат на поета), „Тръговско ръководство. Превод А. П. Гранитскаго. Цариград, 1858“, „Додатъци на Златния извод или различни економически, поучителни и многополезни наставления за домостроителство, готварство и лекарство. Ч. П. Белград, 1874" и др. Същата е участта и на архива на поета. Греков прави последни усилия да спаси поне онова, за което има данни, че все още не е отишло на купището. От Гавриил Милков, зет на Чинтуловия брат, получава една тетрадка, намерена „между вълната, която бе за влачене.
Submitted on
Библиографски раздел
Профили

Добри Жотев

Free access
Статия пдф
3173
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Когато се опитваме да обхванем творческия път на Добри Жотев и да го рам кираме в една мисъл, непреклонно се налага следната - жизнената и идейната биография иззижда сградата на неговото творчество, т. е. негов творчески катализатор е преживяното вътрешно убеждение. Оттук и пълното сливане на чертите на твореца с образа на съвременността. Единство е думата, която поставяме и след знака на равенство, като сумираме житейската и идейната позиция. Нея за щищава Жотев непрестанно в реалните си дни - и като ученик, и като политзатворник, и като партизанин. След победата на Девети септември отново това единство, вече като писател, го води из ширинето на съвременността - към нуждата да дореализира победата чрез създаване и укрепване на социалистическа нрав ственост. Цялото творчество на Добри Жотев е великолепен пример за историческия път на едно обществено дело. Нека не звучи като изсилена метафора мисълта ми, че ако историците на бъдещето нямат никакви документи за нашето време, а само книгите на Жотев, те спокойно и уверено ще могат да разчетат" движен исто на един нов тип психология. Творбите му стрелят точно там, където тряб ва, и се радват на този, който заслужава. Да, единство на две биографии, сливане между мисията на твореца и мисията на една политическа идея. И все пак това творчество е разделено в две основни успоредни линии, които имат общо начало и обща цел. Става дума за лирика и сатирика Добри Жотев. Кои са тематичните посоки на първия? И защо най-напред се отправяме към него? Какви са индивидуалните стилистични белези на тази лирика? Кон са нейните идейни изводи? Защо по-късно Жотев навлезе в многоходовите кори дори" на сатирата? Други ли са там темите му? От кой изход" поиска той да излезе? Какво отличава неговия лирически герой от този например на Марко Ганчев? Разказите му само портрет" на едно време ли са? Много въпроси въз никват. Ако отговоря поне на горните, ще съм удовлетворен. Отправяме се най-напред към лирика Добри Жотев не само защото такова е творческото му начало, а и защото то е постоянната линия в неговото развитие. Започваме с лирика, защото той е подал ръка на сатирика. Защото чувството на обич го довежда до чувството на гняв и сарказъм. Започваме с лиричното начало, защото всяко творческо начало е любов. Жажда" е първата книга на Добри Жотев. Тя е изпълнена с обич и себеот даване към родината и комунистическата идея. Тя е изцяло в онази битка, която решава формулата - силно да любиш и мразиш", завещана ни от най-големия поетичен воин на България. Тя е в борбата за социална справедливост.

    Ключови думи
    Добри, Жотев
Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Документи за театралната дейност на Добри Войников и браилските българи

Free access
Статия пдф
3432
  • Summary/Abstract
    Резюме

    При работа в румънски архиви и библиотеки тази година попаднах на нови документи и сведения за театрални прояви на българската емиграция в Румъния през Възраж дането. Документите представляват молби за изнасяне на спектакли, задължителни официални искания до местните органи на властта за разрешение на публична проява. Подобни заявления обикновено са шаблонни и лаконични, дават ограничен кръг сведения, но понякога авторите им прекрачват стереотипа и съобщават интересни подробности. Тяхното издирване и проучване би трябвало да се разшири. Тук предлагам на вниманието четири молби за представления на българската любителска театрална трупа в Браила, свързана, както знаем, с дейността и с творчеството на Добри ВойНиков. Първата молба се отнася до началните стъпки на трупата - премиерата на „Стоян войвода" в Браила. Тя потвърждава данните за първия спектакъл на трупата, посочени в статията „Българско позорище", в. „Дунавска зора" бр. 27, 20 май 1868 г. (неподписана, очевидно принадлежи на редактора Д. Войников), и някои твърдения в спомените на Киро Тулешков. Публикацията не представлява самата молба, а е писмо от префекта на Браила до кмета на града, което предава съдържанието на отправено към префектурата искане. Такива писма отразяват пълно и точно текста на оригинала, както се вижда от следвашите документи, свързани с гастрола на българските артисти в Букурещ. За спектаклите в Букурещ през 1866г. имаме откъслечни сведения. Отразени са слабо в бъл гарския печат, само в. „Турция" помества кратко съобщение за представянето на „Райна княгиня". Малко по-късно ценни свидетелства дават посочената статия „Българско позорище" и книгата на Ангелаки Савич „Masca jos!" („Долу маската!", Браила, 1868); след Освобождението в спомени на съвременници намираме още детайли, но знанията ни остават все още непълни. Приведената тук молба и официалната преписка по нея уточняват и допълват данните, хвърлят светлина върху предисторията на събитието и върху отношението на румънските среди. Съще временно текстът на молбата е документ за дейността на Д. Великсин - нейния автор, изтъкнат представител на българското общество в Браила през тези години. Третата молба е свързана с друга важна проява на браилската трупа - представянето на драмата „Велислава" от Д. Войников. Искането се отнася за третото поред представление и посочва неговите организатори. Прави впечатление, че тук, а и в останалите документи никъде не срещаме името на Добри Войников. Могат да се потърсят различни обяснения. Едно от тях е, че не бива да идентифицираме театралното дело на браилци с дейността на Д. Войников, а другото - самият Войников, смирен, разумен, искрен, трудолюбив и ревностен момък", по характеристика на негови другари (дописка от Браила във в. „Македония", бр. 50, 11 ноем. 1867) действително не е афиширал по всички поводи своята главна роля в много от театралните прояви на българската емиграция.

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Добри Немиров

Free access
Статия пдф
3506
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Добри Немиров някак бавно и плахо напуска дълголетното отшелничество из периферията на литературната ни история. Дали доскорошното му подценяване - вписване в многозначителната графа и др." на белетристиката между двете войни - не се дължи на трудноформулируемите, но просто обясними закони на инерцията. Не е ли то данък към пресиленото му обуржоазяване или пък към непринадлежността му в никоя литературна задруга. Писателят нима не е, ако не глава, то поне равностоен член на голямото семейство на реалистите ни? Биографията му на хуманист и демократ и обемното (не откъм страници) литературно наследство не респектират ли? Не зоват ли към една, макар и закъсняла, „амнистия"? Може да ме обвинят в пристрастие, в несправедливо черногледство. Или ще възразят - но всичко това е направено! Ето, през 1981 г. бе наново отпе чатан романът „Ангелогласният" - скъп дар за тринадесетвековния ни юби лей. Сборникът „Когато бях малък" - винаги сред бисерите на детско-юношеската ни словесност - неколкократно е преиздаван. През 1960 г. излязоха „Избрани произведения", където освен детските разкази са най-ценият Немиров роман „Братя" и изящната повест „Бедният Лука“, която пък наскоро бе фил мирана. В юбилейното издание - по повод 100-годишнината, към повестта романа са прибавени и осем измежду най-значимите му разкази. И Да, но, струва ми се, с изброеното далеч не сме се издължили. Близо четири десетилетия след смъртта на класика-писател ние не само нямаме научна монография за него, но и това, дето е известно, преиначаваме. Покрай споменатия юбилей тук-там се появиха статии, които конфузно бъркат дати от биографията, дават погрешни или повтарят остарели, преодолени вече (по отношение на други автори) оценки за Немирови работи. Една авторка от сп. „Септември" датира първата му книга с годината 1902 (не е печатна грешка, тъй като се повтаря двукратно), след като добре известно е, че по същото време той прави първите си опити из списанията и вестниците, а книга издава едва след десет години. Анализирайки „Бедният Лука", същата твърди, че страданията на героя „започват от момента, когато разбира, че е забогатял по нечестен начин", което по същество е невярно, тъй като Лука веднага след забогатяването си умира и с това повестта свършва. Неточни са характеристиките и за други възлови произведения (повестта „Дялба" примерно), а драмата „Тъмни души" веднъж е наречена „драма“, веднъж - белетристична творба". Случаят може изолиран да е (а на какви бисери е способен провинциалният печат!), но обвър зан с едно от най-авторитетните ни литературни списания, вече престава да е такъв. По-фрапиращи случаи няма, просто защото сериозни писания за Добри Немиров сега липсват.
    Ключови думи
    Добри, Немиров
Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

„Тази странна човешка любов” (Сатиричните поеми на Добри Жотев)

Free access
Статия пдф
3872
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Може би всеки сатирик трябва да напише книга като „Викове“, за да знаем как се ражда сатиричният гняв, как поетът изстрадва своята безпощадност. Светът на Добри Жотев, съкровеният, непоказван никога така цялостно, е във „Викове". Не болен, а открит за човешките болки, не развълнуван, а неумолимо разтърсван от човешките молби“ и „повели" - това е личен свят, побиращ огромната тревога на съвремието. От Викове" нататък ще знаем, че поетът носи душа, превърната „цялата в слух", че в нея си „вбива" световната мъка и че той през болката ще призовава: „Викайте! Викайте! Викайте!" Но не страдалец е поетът, състрадавайки. Човешките „викове“ са посрещани от него с жадни въпроси и терзанието е терзание на размисъла, мъчението да отговориш... Сатиричните поеми „На гости у дявола“ се раждат през петдесетте години. След спонтанния израз на възторга от победата, от революционното сътворяване на свобо дата, след опиянението на отприщените сили и безкрайно разкритите хоризонти... идват посещенията" у Дявола, мъчителните беседи в сумрака и вече - придирчивият поглед наоколо, навсякъде, навътре в човешките души... Тогава искрени ли са били стиховете от „Жажда"? Не са ли били те съответната дан на времето, което беше вре ме на митинги, агитки, песни и речи? Не бяха ли те стихове, които поетът като гражда нин в крак с времето си можеше да си позволи, докато в душата му се е провирало съмнение? Или те бяха последните маршове на празника преди трудната делничност? Не е така - нито са участие в литературния живот без вътрешно вълнение, нито сле ди на заглъхваща радост. „Жажда“, както и всички следващи книги на Добри Жотев, го представя такъв, какъвто е в момента - в радостта от победата и мечтата, в собст вената си младост и в младостта на своята социалистическа държава. Сатиричният дух се е явил по-късно и глас му е бил даден. Но в какви ли вътрешни сътресения е ставала промяната! Малко ли е дръзкия изчислител на петилетките да видим „снизан" до коляното на злоречивия Дявол с оплакване: ... .. в гърдите ми мъка жежи... Мефисто, ти бродиш в душата човешка, Мефисто, прозри и кажи!"? Малко ли е след песните „Наша майко, светла революцийо" да ни се изпречи „Човекът зрителна измама“ или да бъдем въвлечени в големия „Маскарад на лъжата"? Сред подобни въп роси именно се намесват поемите от сборника „Викове" - творби страстни, дълбоко трагични, издаващи грамаден устрем за разрешение, за вярна посока. Те обясняват душевното състояние на поета в периода, когато започва сатиричното си творчество, и са показателни за ония негови индивидуални качества, които му налагат да бъде сатирик. Но преди да се обръщаме към стиховете, нека имаме предвид едно пряко обясне ни
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Ръкописните учебници на Добри Чинтулов. Издири, проучил и подготвил за печат Дочо Леков

Free access
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Кратък речник на Ориента (или за непроявения дебат между Иван Богоров и Добри Войников)

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The study aims at illustrating the contradictory processibility in postulating the own - the stages of its heterogeneity, polemical tension and disunity. National ideology is not a construct imported just from the outside to fill a blank space; it is rather a result of the transformation and mitigation of previous, established, existant visions of self-knowledge and self-experience. The axiologies of the Bulgarian reveal their weak, debatable and downright vacillating character in a period which is usually thought to lay and use them synonymously and axiomatically. The national conception of the world appears to be a creation of local stereotypes with different accents and semantics (D. Voynikov), or, on the contrary, a creation of surmounted behavioral prejudices following the Europeanizing / Christian / Slav model (I. Bogorov). After the translation of „Janissaries" and „The Adventures of Robinson Crusoe" (1849) I. Bogorov is no longer apologetic in his accounts of the Bulgarian, but gives a new critical meaning to it in the light of the „West-East" and „barbarity-civilization" oppositions, which structure both of the translated texts. Noticing the chaos, decentralization and disunity of the „Bulgarian places", Bogorov actually discovers the Orient in these territories, spots it in the way it is put in „Janissaries" - as an embodiment of the Janissarian / fanatical / antediluvian-ritual / uncommunicative-concealed. Whereas the civilization he would like to see adopted in this „places" understood as comfort is shifted to „The Adventures of Robinson Crusoe" (personal hygiene, functional home order, social life, enterprise, impulse to domesticate people and things). The characters in Voynikov's comedy „The Phoney Civilization" (1871) to a great extent look predetermined by the cultural visions of Bogorov that are shared in „A few days walk around the Bulgarian places" (1868). They could be perceived as their personified discredit. Through the naive-pathetic rejection of Bogorov's notions and through the mechanical return to the „simple" identity of the deux ex machina principle Voynikov lays the national identity as a unified and unique reality which can not be avoided. The dominants of the Bulgarian identity main body however look strikingly similar to the dominating specificities of the Orient fixed by Bogorov in „A Few Days...". In Voynikov they already function as a „trademark" of the Bulgarian. In that sense the Orient's fundamental categories which Bogorov assimilates through the translation of „Janissaries" (the female shyness and hiding from the world, the closed home, the standstill, etc.) are seen in Voynikov's comedy as founding pillars of Bulgarian identity, while the typical oriental vices (rakiya and tobacco abuse) are freed from blame, seen in the light of the comical. Resembling the dictionary conspectus the present study attempts to cover a few dominant symbols of the Orient that are interpreted negatively or positively by the two writers (naturally referring to other authors and texts of the Bulgarian national revival as well). It goes from the abstract (shame, home, road) to the concreteness of life, since it is exactly in the macrosymbols of life such as needle, rakiya, tobacco, clothing that the polemical correspondence of Voynikov to the travel-writing of Bogorov is most distinguishable, as well as what becomes apparent is the conservative ideology upon which „The Phoney Civilization" lies - in fact a deformed-travestied projection of Bogorov's cultural pretensions to the „Bulgarian places".
Subscribe to Добри