Богоров

Във връзка с отпразнуването на 550-та годишнина на Лайпцигския университет „Карл Маркс" се интересувахме между другото и от ония видни личности, които са били негови студенти. Натъкнахме се и на факта, че заслужилият деятел на българското възраждане Иван Андреев Богоров е бил студент в Лайпцигския университет и се постарахме да се запознаем по-нашироко с неговата дейност и неговия живот. В достъпния за нас материал по въпроса, който ни интересуваше най-много - дей ността на Богоров в Лайпциг - е писано много малко. Само Велико Йорданов дава някои данни за Богоров в Лайпциг в своята книга „Лайпциг и българите“. Опитахме се да намерим повече материал за престоя на Богоров в нашия град. Но освен данните от матрикъла на Лайпцигския университет други материали за него не можахме да открием. Най-важното събитие в тоя период от живота на известния просветител е издаването на първия български вестник. Богоров, който е роден в 1818 г., до идването си в Лайпциг си е създал слава на неуморим борец за културния прогрес на своя народ, като учител, фолклорист и издател на учебници за българските училища. Той е бил известен даже в научни кръ гове в Германия. За това свидетелствува една статия в славистичното списание Jahrbücher für slawische Literatur, Kunst und Wissenschaft" по повод излизането на първия брой на вестник „Български орел". В тази статия Богоров се представя автор на сборник от български народни песни и пословици и като преводач на учебник по география. Най-важното дело на Богоров от времето преди неговия престой в Лайпциг е без съмнение издаването на „Първичка българска граматика" през 1844 г. в Букурещ, с която той нанесъл силен удар на представителите на консервативната „славяно-българска школа". Пребиваването на Богоров в Букурещ се оказва свързано с идването му в Лайпциг. В Букурещ той имал връзки с търговци-българи, които навярно вследствие на посещение на Лайпцигския панаир имали постоянни търговски връзки с Лайпциг. Те му обещали материална поддръжка и го съветвали да продължи образованието си в Лайпцигския университет. За определяне на времето, когато Богоров епристигнал в Лайпциг, можем да съдим от два факта, които са ни известни. Първият е годината на излизането на неговата граматика. Тя е издадена през 1844 г. в Букурещ. Във връзка с това Богоров пише в своята автобиография, че той лично едал граматиката да се печата. (.... . та след напустнуванье Вета Загора тръгнах за Букурещ, дето и дадох да са потиска тя книжка с презиме „Първичка българска граматика"). Той използувал събраните от продажбата на граматиката пари за своето пътуване до Лайпциг. От това може да се извади заключение, че Богоров трябва да еостанал сравнително продължително време след излизането на граматиката в Букурещ. Вторият факт, на който можем да се опрем, еедна сметка от печатницата Брайткопф унд Хертел, намерена от Велико Йорданов, която е издадена за напечатването на първия брой на „Български орел“ и носи датата 5 април 1846 г.

The study aims at illustrating the contradictory processibility in postulating the own - the stages of its heterogeneity, polemical tension and disunity. National ideology is not a construct imported just from the outside to fill a blank space; it is rather a result of the transformation and mitigation of previous, established, existant visions of self-knowledge and self-experience. The axiologies of the Bulgarian reveal their weak, debatable and downright vacillating character in a period which is usually thought to lay and use them synonymously and axiomatically. The national conception of the world appears to be a creation of local stereotypes with different accents and semantics (D. Voynikov), or, on the contrary, a creation of surmounted behavioral prejudices following the Europeanizing / Christian / Slav model (I. Bogorov). After the translation of „Janissaries" and „The Adventures of Robinson Crusoe" (1849) I. Bogorov is no longer apologetic in his accounts of the Bulgarian, but gives a new critical meaning to it in the light of the „West-East" and „barbarity-civilization" oppositions, which structure both of the translated texts. Noticing the chaos, decentralization and disunity of the „Bulgarian places", Bogorov actually discovers the Orient in these territories, spots it in the way it is put in „Janissaries" - as an embodiment of the Janissarian / fanatical / antediluvian-ritual / uncommunicative-concealed. Whereas the civilization he would like to see adopted in this „places" understood as comfort is shifted to „The Adventures of Robinson Crusoe" (personal hygiene, functional home order, social life, enterprise, impulse to domesticate people and things). The characters in Voynikov's comedy „The Phoney Civilization" (1871) to a great extent look predetermined by the cultural visions of Bogorov that are shared in „A few days walk around the Bulgarian places" (1868). They could be perceived as their personified discredit. Through the naive-pathetic rejection of Bogorov's notions and through the mechanical return to the „simple" identity of the deux ex machina principle Voynikov lays the national identity as a unified and unique reality which can not be avoided. The dominants of the Bulgarian identity main body however look strikingly similar to the dominating specificities of the Orient fixed by Bogorov in „A Few Days...". In Voynikov they already function as a „trademark" of the Bulgarian. In that sense the Orient's fundamental categories which Bogorov assimilates through the translation of „Janissaries" (the female shyness and hiding from the world, the closed home, the standstill, etc.) are seen in Voynikov's comedy as founding pillars of Bulgarian identity, while the typical oriental vices (rakiya and tobacco abuse) are freed from blame, seen in the light of the comical. Resembling the dictionary conspectus the present study attempts to cover a few dominant symbols of the Orient that are interpreted negatively or positively by the two writers (naturally referring to other authors and texts of the Bulgarian national revival as well). It goes from the abstract (shame, home, road) to the concreteness of life, since it is exactly in the macrosymbols of life such as needle, rakiya, tobacco, clothing that the polemical correspondence of Voynikov to the travel-writing of Bogorov is most distinguishable, as well as what becomes apparent is the conservative ideology upon which „The Phoney Civilization" lies - in fact a deformed-travestied projection of Bogorov's cultural pretensions to the „Bulgarian places".