световното движение за мир

За четвърти път София стана столица на световното движение за мир, на съвестта на творците на словото от цялата планета. Сега, пет години след Първата среща на писатели от цял свят (1977), може уверено да се каже, че тя възроди традицията на антивоенните форуми на творците - Амстердам, 1932, Париж, 1935, и Мадрид, 1937 г., показа нейната жизненост и необходимост за съвременността. И същевременно сама се превърна в начало на нова традиция, която се разраства и обхваща все по-широки кръгове от световната писателска общественост - доказателство са не само Втората и Третата софийска среща, но и Интерлит 82, писателската среща в Хага - 1982 г., подготвяната за следващата година антивоенна писателска среща в Ротердам и др. Безспорно тук се оглежда и изострянето на международната обстановка, което по безкомпромисен начин заставя всеки честен човек да намери своето място в борбата за мир, отново поставя с неумолима сила онзи въпрос, който преди около половин век Максим Горки отправи към своите колеги по перо „С кого сте вие, майстори на културата?" И с основание в своето встъпително слово председателят на СБП Любомир Левчев изтъкна: „За жалост петте години, които ни делят от Първата софийска писателска среща, не донесоха желания оптимизъм на човечеството. Те показаха, че движе нието на народите и в това число писателското движение за мир стават все поважно и актуално дело и навярно наш най-върховен писателски дълг. В какъв свят живеем? Някои твърдят, че това е най-добрият от всички възможни светове. Други вярват, че идва неговият край. Днешният свят не е единен. Така наречената „международна обстановка" трагично и реално се влошава. Могъщи със своя капитал и със своя военен потенциал сили поемат открито курс към студена война, към свръхвъоръжаване и стремеж към изкусителното ядрено превъзход ство. Официално се поддържат и осъществяват доктрини за малки локални войни. С някакво странно равнодушие се допуска за година и половина във войната между Иран и Ирак да загинат двеста хиляди души. Само през месец ав густ това лято и само в Ливан загинаха повече от 18 хиляди души, а какво да кажем за току-що извършеното там ново чудовищно клане. При това, както твър дят любителите на статистиките, ако през Първата световна война жертвите на цивилното население са били 13 на сто от общия брой, то днес това зловещо Число е 80. И още нещо за това, което се крие зад процентите, и още един щрих от портрета на така наречените „допустими" малки войни. Кой загива от тях? Организирайки настоящата среща, ние се обърнахме към кампучийската страна с покана да дойде някой изтъкнат техен писател.