конгрес

Основни проблеми: а) Историческо, сравнително-историческо и типологическо изследване на славянските езици, б) Изследване на взаимодействието на славянските и неславянските езици и въпросът за „езиковите съюзи" и в) Проблеми на описателното славянско езикознание във връзка с приложното езикознание.

В дейността на партията конгресите са били винаги най-важен форум за равносметка, за проверка на извършеното и за начертаване на генералните линии на бъдещото развитие. Колко повече се отнася това за предстоящия VIII конгрес на БКП! Той е призван да сумира крупните резултати от един период на плодоносни дела и да приеме план за комунистическо настъпление през следващите двадесет години. Нашият народ вече разгърна инициативата си в предконгресно обсъж дане на проектодирективите. Той прие като своя главна цел голямата икономическа задача, поставена от партията: да се завърши изграждането на социализма и постепенно да се премине към разгърнато строителство на ма териално-техническата база на комунизма. Грандиозната по своите мащаби програма предвижда да се ускоряват темповете на стопанско преустройство. През 1980 г. България трябва да бъде страна с увеличено седем пъти промишлено производство и с почти утроена селскостопанска продукция в сравне ние с 1960 година. Това означава да се разкрият напълно и да се използуват цялостно природните и материални ресурси в нашата родина, да се догонват сще по-бързи темпове на електрификация, във всички стопански сектори да излезе на преден план борбата за технически прогрес.

Едва напоследък, във връзка с XIII конгрес на Съюза на полските писатели, се разгърна широка и дълбоко принципна дискусия за състоянието и перспективите на полската литература. В атмосферата, в духа на заседанията на самия конгрес също се чувствуваше нещо ново - по-голяма принципност. Вниманието беше насочено преди всичко към възлови, централни проблеми, докато на предишните конгреси често се акцентираше върху второстепенни въпроси от тясно професионален характер. Дори и при най-добро желание за добросъвестно и обективно представяне на литературните факти човек не е застрахован от опасността да изпадне в едностранчиви оценки, тъй като в полската литература има такова разнообразие на творческите инди видуалности, а някои творци претърпяха такава еволюция, че информациите, а особено по-кратките, са доста трудни. Все пак някои явления са твърде очевидни. Ако се сравни литературата в Полша през последните шест-седем години с лите ратурата от предишния период, всеки непредубеден читател ще види, че по-новата литература стои на по-високо художествено ниво, характеризира се с дълбочина, богат ство и динамика. Развитието на отделните творчески индивидуалности стана много по-органическо, свободно и непринудено.

Славистиката в Норвегия има опора я Университета в Осло, в Славистичния институт в същия град, в някои редакции на прогресивни вестници и списания. Изтъкнати слависти са проф. Христиан Станг, проф. А. Галис, проф. Краг. Според известния съветски езиковед Берн щейн проф. Станг е първият акцентолог в славянската филология. „Когато Станг публикува нов труд, ние, съветските изследователи, оставяме всичко друго настрана, за да се запознаем с него" - казва Берищейн. Професор Ерик Краг бе също между норвежките делегати. Той прочете на конгреса доклад на тема „Някои бележки върху стила на Достоевски" (откъс от книгата му за Достоевски, която излезе от печат миналата година). Руският учен Пустовойт в разискванията след доклада изтъкна някои характерни разлики в езика на младия и по-стария Достоевски, като констатира, че докладът може да бъде интересен и за лингвисти. Между осемте делегати от Норвегия на Петия международен славистичен конгрес бе и норвежкият литературен критик Мартин Наг. Високият синеок син на далечната страна на фиордите, за която ние толкова малко знаем, още с появя ването си сред делегатите предизвика нескрит интерес и симпатии. Той е роден през 1927 г. в град Ставангер. Завършил е славистика в Осло. Особен интерес като литературен, театрален критик и преводач от славянски езици той проя вява към творчеството на Маяковски, за когото еи неговата докторска дисер тация. Превел е на норвежки език сти хове от Твардовски, Ахмадулина, Рождественски. Голям приятел на България, Мартин Наг е активен деец в Норвежкобългарското дружество в Осло. Възторжен популяризатор на българската ли- тература в Норвегия, той е превел вече немалко произведения от български поети, Между които и поемата „Септември" от Гео Милев. Сега работи върху преводи от съвременната българска поезия. Младият норвежки учен сътрудничи като литературен критик във вестник „Фрихетен", орган на Норвежката комунистическа партия. На едно от заседанията на Славистичния конгрес М. Наг прочете доклад на тема „Вапцаров и Маяковски". Докладът, прочетен на български език, бе посрещнат много добре от делегатите и особено от българските. Напоследък по страниците на норвеж кия печат се появяват статии, написани от Мартин Наг, в които младият ученславист споделя със своите сънародници впечатленията си от Петия международен славистичен конгрес и от нашата страна и народ.

От 3 до 5 декември м. г. в Краков заседава XV конгрес на полските писатели. Едно от централните места в разискванията на конгреса зае въпросът за създаване на нови литературни списания. Редица от изказалите се подчертаха, че недостатъч ният брой на списанията не благоприятствува за създаване на сериозна литературна критика и публицистика, а довежда до повърхностна форма на фейлетонна критика. Идейно-художествената инициатива е доголяма степен спъната, а литературните оценки, които дава само един централен литературен орган, по неизбежност са едностранчиви. Изтъкната бе необходимостта от издаване на списание, посветено на чуждестран ните литератури, от типа на съветското „Иностранная литература". Група млади писатели се изказаха за издаване на списание, което да печата само творби-дебюти. На първо място обаче се постави въпросът за излизане във Варшава на още едно централно литературно списание, което да отразява творческите търсения на писателите от столицата.

Вторият международен конгрес по балканистика се състоя в Атина от 7 до 13 май 1970 г. Макар и немного, изминалите пет години след Първия между народен конгрес по балканистика бяха достатъчни, за да се постигнат нови научни резултати в сравнителното изучаване на историята, литературата, езика, фолклора и други области от духовния живот на народите в Югоизточна Европа. Строго погледнато, такъв напредък е отбелязан в отделните клонове на балканознанието, колкото неравномерен и неравностоен да е той в областта на историята и литературата, на езикознанието и фолклора, на изкуствознанието и етнографията. Сравнително по-малки са постиженията на сравнителната литература по балканистика, за което причините са преди всичко обективни - липса на установени в миналото по-трайни традиции, погрешни насоки на буржоазната компаративистика, недостатъчен брой специалисти, които да се чувствуват свободно в историята най-малко на три от литературите в Югоизточна Европа и т. н.

1. Праславянският език като хипотетична системна цялост, насоки на еволю цията му в отделните славянски езици (с особен оглед към близко родствените езици). 2. История на формирането на книжовните славянски езици с особен оглед към чуждоезичните елементи и специално към гръцколатинските. 3. Проблеми на езиковото родство в светлината на сравнителната диалектология. 4. Характеристика на лексикалните и мор фологичните средства в славянските езици от гледище на тяхната семантична, синтак тична и стилистична функция. 5. Динамика на развоя на славянските книжовни езици от втората половина на XVIII в. насетне от социолингвистично гледище. 6. Актуални проблеми на лексикологията заедно с етимологията и словообразуването във формален и семантичен план, в синхронна и диахронна перспектива.

Седмият международен конгрес по есте тика ще се състои в Румъния през август - септември 1972 г. под председателството на Марсел Брязу. Международният комитет, който го организира, има желание да се избере широка обща тема, за да бъдат представени на конгреса колкото се може повече тенденции и проблеми от съвременните търсения на естетиката. Предлага се един пред варителен списък от теми: АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ЕСТЕТИКАТА Естетическото възпитание в съвременния свят (изкуствата, критиката, публиката). Естетиката, теоретичното и практическото преподаване на изкуствата. Критерии за естетическата оценка. Смисъл на съвременното развитие на изкуст вата. Нови методи за доближаване до изкуството (кибернетика, структурализъм, социология, експериментални методи и др.) „Смъртта на изкуството". „Красивата природа" днес. Приносът на Азия и Африка в естетиката. Исторически измерения на естетиката и на изкуството. Естетика на градското обкръжение. Този списък се публикува от много спи сания в различни страни с молба към чи тателите да изкажат своите предпочитания или интереси. Чрез подобна анкета между народният комитет иска да определи темата на конгреса, която да бъде актуална и да привлече колкото се може повече научни работници.

Годините след Деветия партиен конгрес са години на бурен подем на нашата социалистическа култура, години на непрестанно издигане на културното равнище на трудещите се от града и селото. В своята многостранна дейност за изпълнение на решенията на конгреса партията отделяше изключително внимание на по-нататъшното развитие и обогатяване на духовния живот на обществото. Тя полагаше големи грижи за творческата изява на дейците на науката, образованието, литературата и изкуството, за създаването на нови научни и художествени ценности, за тяхното разпространение сред най-широките кръгове на младежта, на целия народ. B 1. НАРАСТВАНЕ РОЛЯТА НА НАУКАТА В ЦЯЛОСТНИЯ ЖИВОТ НА ОБЩЕСТВОТО Характерна особеност в дейността на Централния комитет и на цялата партия през отчетния период беше стремежът да се осигуряват условия за понататъшно развитие на науката, за по-широко внедряване на нейните резултати отделните области на живота. Партията си даваше ясна сметка за огромната социална роля, която играят обществените, природните и техническите науки, роля, която още повече нараства в етапа на изграждане на развито социалистическо общество. Нашето успешно движение напред във все по-голяма степен зависи и ще зависи от умението да се облягаме на науката при решаване както на големите, кардиналните въпроси на нашето развитие, така и на малките, на ежедневните въпроси, от умението да използуваме нейните постижения във всички сфери на обществото. Ето защо в периода след Деветия конгрес в съгласие с нуждите на социалноикономическото и културното развитие партията продължи да провежда линия на ускорено развитие на мрежата от научни организации и увеличаване на броя на научните кадри. Сега ние разполагаме със сравнително мощен за нашите условия и възможности научен потенциал, който включва 111 академични института и други научни звена, 26 висши учебни заведения, 49 центъра за научноизследователска, развойна и проектантска дейност, 41 ведомствени института и развойни бази. През годините 1965-1970 научните сътрудници в институтите се увеличиха с повече от 30 на сто, а научно-помощният персонал - 50 на сто. В сферата на научната дейност работят близо 55 хиляди души, от които около 13 хиляди научни работници.

Проблемата „Наука, техника, човек“, поставена за обсъждане на XV философски конгрес, дава възможност да се проведе най-широк диалог между философите с различни разбирания по тази проблема. Едновременно с това тя дава възможност да се проявят и онези, които се борят срещу марксистколенинската философия, срещу обществения прогрес, срещу изграждането на ново социалистическо общество, онези, които защищават стария капиталистически строй. Ето защо аз считам, че ще бъде интересно, ако аз не разгледам отделна тема, нито засегна различните схващания по основната тема „Наука, техника, човек“, а се спра само на някои от най-съществените методологически въпроси, отнасящи се и до основната проблема на конгреса, по които ще се води борбата, и особено борбата срещу нашата философия. Разбира се, не е възможно обстойно да бъдат разгледани тези въпроси, те по-точно ще бъдат маркирани. Като най-висш духовен израз на съвременната епоха философията на диалектическия и историческия материализъм има нарастваща роля и при осмис лянето на основните проблеми, поставени от бързите социални изменения, и от научно-техническата революция, от многото и големи научни открития, позитивните изменения в международния живот и пр. Също така преминаването на човечеството от капитализма към социализма (в световен мащаб) и научно-техническият прогрес изискват с голяма острота намирането на такава ценностна ориентация на индивида, която да се съгласува с основните закономерности на епохата, с потребностите на бурно развиващото се научно познание. Ценностната ориентация е в основата и на политическата ориентация на нашия съвременник. Именно философията и само философията може да послужи като обща методологическа и обща мирогледна база за изследване на ценностната проблематика на нашето време, за разработването на сложния комплекс от идеологически, морални, политически и други аспекти на явле нието, което наричаме „нов човек на социализма и комунизма". Днес маркси стко-ленинската философия се развива като синтезираща, интегрираща найобща творческа наука, обобщаваща постиженията на всички науки, вна сяйки своя творчески принос в революционните социални изменения. Дори ако поставим проблемата за необходимостта от социалистическо-хуманистическо овладяване на научно-техническата революция, която е и една от главните задачи на нашата борба, ще видим, че само марксистко-ленинската философия може да предложи ясни и сигурни ориентири и по въпроса за науката и техниката, за научно-техническата революция и нейните причини, характер 3 И последствия, за същността, ролята и мястото на човека в обществения живот. Тя може да даде ясен отговор за това, какво е именно социалистически хуманизъм, какво е в действителност социален прогрес, научно-техническа и социалистическа революция. С една дума, марксистко-ленинската философия единствена е в състояние да бъде, от една страна, най-висше общотеоретическо познание за главните страни и процеси на действителността, а, от друга, да бъде сама по себе си една от най-висшите духовни ценности в живота на съ временното човечество. С това ясно съзнание за огромното значение и роля на марксистко-ленинската философия в нашето съвремие ние ще отидем и на нашия XV философски конгрес.

Все по-засилващото се в наши дни литературно и общокултурно общуване на народите в света определя един все по-нарастващ интерес към сравнителното литературознание. Във връзка с това Международната асоциация за сравнителна литература, създадена през 1954 г., изменя непрекъснато своя характер и почва да играе все по-голяма роля. Отначало тя е организация на западноевропейски университетски преподаватели главно по френска, английска и немска литература. Още в края на 50-те години обаче в нея се включват и специалисти по другите западни литератури - испанска, италианска, холандска, американска и пр. На петия и шестия си конгрес в Белград през 1967 и в Бордо през 1970 г. Асоциацията вече обединява и усилията на голям брой литературоведи от Съветския съюз и социалистическите страни, пък и от Америка, Африка и Азия. Седмият конгрес, проведен в Монреал и Отава от 12 до 20 август т. г., разшири още повече както кръга на участниците, тъй и обсега на изследователската дейност. В Квебек - ето първите и предварителни изживявания, създали емоционалната настройка за конгресната работа. Самият конгрес бе проведен в ултрамодерните нови сгради на трите университета-домакини, дали необходимите средства: в Монреал английският университет „Мак Гил" и френският Университет на Монреал", и в Отава - университетът „Карлетон". В часовете за отдих имаше посещения на театрален и балетен спектакъл, на филм, на Националната библиотека и на Националната художествена галерия в Отава и др. В работата на конгреса участвуваха около 600 литературоведи от почти всички страни и раси на света. Най-много бяха, разбира се, учените от Канада и САЩ. Срав нително големи бяха обаче и делегациите от Латинска Америка, от Африка, от Индия и Япония. От Западна Европа повече делегати имаше от Франция, Англия, Белгия и Западна Германия. Многочислени бяха делегациите от Унгария - над 25 души, и от Румъния - около 20 души. Наред с многобройните специалисти по големите литератури на френски, немски, руски, английски и испански език този път участвуваха и изследвачи на повечето други литератури в света - не само в Европа, но и в Азия и Африка. Това естествено се оказа от значение за планетарния" характер на научното общуване по време на конЗа успешното провеждане на конгреса греса. важна роля изигра благоприятствуващата международна политическа обстановка, съз дадена след посещението на др. Л. Брежнев в САЩ. От друга страна, трябва да се подчертае заслугата на организаторите на конгреса - литературоведите от три канадски университета. Тяхната амбиция, енергичност и умение преодоляват между другото и ре дица трудности, свързани с далечното и скъпо за повечето конгресисти пътуване. За делегатите от Европа конгресът започна, преди да е открит, с две великолепни екскурзии: за два дена до Торонто иНиагара и за един ден до Квебек. Впечатленията от големите разстояния и бързини на Канада, от могъщата красота на Ниагарския водопод, от зеленината и деурба низацията в пейзажа, от гостоприемството и техническата съоръженост на университета в Торонто и на университета Лавал Съществен белег на работата бе разнообразието на нейните форми: заседания по комитети, пленарни заседания по теми, засе дания около кръглата маса“, различни сим позиуми, делови обсъждания на конкретни задачи. Предпоставка за успеха бе и тематич ната целенасоченост на конгресната програма. Конгресът обсъди само две теми: „Американската литература - зависимост, независи мост, взаимозависимост“ и „Сравнителното литературознание пред актуалните тенденции на литературните изследвания". Бяха проведени пет симпозиума, два от които свързани с първата тема: симпозиум „Африка - Америка" и симпозиум „Изток – Запад".

Шестият конгрес на съветските писатели се проведе в обстановка на общонационален подем, породен от историческите решения на XXV конгрес на КПСС. За творците на многонационалната съветска литература партийните документи винаги са били неоценим ориентир в борбата за правдиво, многостранно и задълбочено навлизане в проблемите на съвременността, за създаване на мащабни художествени произведения, играещи ролята на могъщ духовен фактор в строителството на комунистическото общество. И затова с гордост съветските писатели приеха оценката на др. Леонид Брежнев, прозвучала от трибуната на най-представителния партиен форум: „За изтеклите години е характерна по-нататъшната активизация на дейността на творческата интелигенция, която дава все по-значителен принос в общопартийното, общонародно дело на строителството на комунистическото общество. И по-нататък: „Този положителен, животворен процес се отрази естествено в тези нови произведения на социалистическия реализъм, които бяха създадени у нас през последните години. В тях все по-често, а главно - все по-дълбоко намира отклик основното, същественото, с което живее нашата страна, което е станало част от личните съдби на съветските хора.“ Именно тази висока оценка, която наред с признаването на действителните постижения определя и нарастващия критерий в разглеждането на литературния процес, обуслови конструктивно-взискателния патос, характеризиращ дейността на шестия конгрес на съветските писатели. Пример за аналитично, взискателно и задълбочено изследване на състоянието и тенденциите в развитието на съветската литература бе докладът на първия секретар на Съюза на съветските писатели Г. М. Марков. Изследвайки новата общественополитическа и културна ситуация, създала се в резултат на бурното развитие по пътя към комунизма, Г. М. Марков подчерта все по-значителната роля на литературата в духовния живот на обществото: „Такова единство на труда и поезията, такъв съдържателен диалог между литераторите и тру жениците е възможен само в условията на развитото социалистическо общество. " „Необходимо е, говорейки за литературния процес, отново да подчертаем принципиалното превъзходство на новия тип култура - нов и по съдържание, и по степента на участие в създаването й на трудовите маси, и по степента на нейното влияние върху духовната атмосфера на обществото, и по условията на динамичното й развитие, диктувано от общия ход на постъпателното движение на обществото към комунизма. Културата, изкуството, литературата на дело станаха у нас съставна част от общонародната борба за комунизъм." Тази принципна постановка е залегнала в оценката на постиженията в различните жанрово-тематични сфери на многонационалната съветска литература.

Третият конгрес на Съюза на българските писатели протече в обстановка на всенароден подем, породена от ред крупни събития в международния и в нашия обществено-политически и културен живот - XXV конгрес на КПСС, Х1 конгрес на БКП, Юлския пленум на ЦК на БКП. И ако двадесетилетието, което вече ни отделя от историческия Април 1956, насочваше мисълта към зрелите постиження на нашата култура и литература, дошли в резултат от априлската линия на партията, то критично-конструктивният патос на Юлския пленум диктуваше високата самовзискателност, с която българските писатели се отнасят и към плодовете на своя труд, и към предстоящите си задачи, респектиращи с мащабността си - да се създаде нова социалистическа класика, достойна за зрялото социалистическо общество. Именно тази атмосфера на законна гордост от постигнатото и свещено творческо недоволство, на достоен отчет пред партията и народа и зряло самосъзнание за обширните хоризонти на още непостигнатото определи духа и съдържанието на обстойния аналитичен доклад на председателя на СБП акад. Пантелей Зарев, озаглавен „Към мащабно претворяване на нашата съвременност“. В началото на доклада акад. П. Зарев се спря на новата степен на развитие на целокупния обществен и духовен живот на нацията, която поражда и нови изисквания пред българските писатели, и на теоретическата и практическа дейност на ръководството на СБП за насочване на творците към съвре менността, за претворяване на практика призива на др. Тодор Живков „Повече сред народа, по-близо до живота“, осъзнат от българските творци като основна задача, като неотменима повеля на партията и народа. Усилията за по-тясно свързване на творците с живота дават своите резултати, както бе подчертано и от високата трибуна на XI конгрес на БКП, и определят постепенното изме нение на някои качествени характеристики на съвременната българска лите ратура: „Ако ме запитат какъв е отличителният белег на нашата литература през последните години във всички жанрове, бих започнал с такъв отговор чувството за отговорност на писателя към собствения му талант, неговото съзнание за мисията му в идеологическото утвърждаване на новото, неговата работа върху съвременния най-ефективен израз. На такива мисли ме навеждат и редица произведения. С такива чувства ме изпълват творби като „Обикновени хора" на Георги Караславов, „Антихрист“ на Емилиян Станев, „Нощем с бе лите коне“ и „Бариерата“ на Павел Вежинов, „Този странен занаят на Бого мил Райнов, „Домът с махагоново стълбище" на Андрей Гуляшки, „Всички и никой“ на Йордан Радичков, „Генерална проверка“ на Камен Калчев, „Прежи вени разкази“ на Добри Жотев, „Синът на директора“ на Емил Манов, „Реката" на Дико Фучеджиев, „Светът вечер, светът сутрин" на Атанас Наковски, някои романи, повести и сборници разкази на Ивайло Петров, Васил Попов, Генчо Стоев, Дончо Цончев, Димитър Вълев, Крум Григоров, Радослав Михай лов и т. н. С подобни вълнения напускам театралните салони, след като съм гледал „Каин и Магьосникът“ на Камен Зидаров, „Тази малка земя" на Георги Джагаров, „Златното покритие“ и „Краят на деня" на Драгомир Асенов, „От земята до небето" на Никола Русев или „Съдии на самите себе си" на Кольо Георгиев, след като съм затворил книгите с нови стихове и поеми на Младен Исаев, Христо Радевски, Димитър Пантелеев, книгите на Божидар Божилов, Димитър Методиев, Павел Матев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Дамян Дамянов, Петър Караангов, Владимир Голев, Георги Свежин, на Слав Хр. Караславов, Марко Ганчев, Иван Радоев, Андрей Германов, Лиляна Стефанова, Матей Шопкин, Николай Христозов, Орлин Орлинов, Найден Вълчев, Станка Пенчева - всички не мога да изредя!"

Има нещо символично, че Третият конгрес на българската култура се откри и протече непосредствено пред 24 май - празника на славянската писменост и култура. Едва ли има по-основателен повод да си припомним традициите на древната и млада наша култура, нейното славно минало и плодоносно настояще, за да се очертаят насоките в бъдещото и развитие. Защото дори един бегъл поглед върху хилядолетната история на българската култура ще ни убеди, че в нейното развитие, макар и прекъсвано за векове от трагичните поврати на историята, се очертават някои изконни традиции - нейният демократизъм, тясната и връзка с историческите стремления на държавата и обществото, стремежът й да бъде деен фактор в развитието на обществото, които днес, в епохата на зрялото социалистическо общество, намират своето ново, качествено по-високо превъплъщение. Всестранният области на нашия разцвет, който характеризира всички живот след Девети септември, се чувствува осезаемо и в областта на културата. Още по-категорично е отражението на пролетното разкрепостяване от догмите на схематизма, дошло с историческия Априлски пленум от 1956 г., който отбелязва началото на нов етап в развитието на българската култура. В изтеклите оттогава две десетилетия българската култура завоюва нови висоти, преживя един необичайно бурен и плодотворен разцвет. Тържеството на обществено-държавното начало в управлението на културата, нейната все по-тясна обвързаност с основната историческа задача - да се изгражда новият живот и новият, социалистически човек, - всичко това налага да се преценят обективно постиженията на българската култура, да се начертаят нови пътища за развитието и в светлината на новите задачи, които тя има да решава. Затова и Третият конгрес на културата се превърна в крупно събитие в обществения и културния живот, трасиращо генералната насока в развитието на българската култура. От трибуната на своя най-висок форум дейците на изкуството и културата направиха равносметка на своите постижения и предстоящи задачи, дадоха отчет пред партията и народа за дейността си между двата конгреса. Със заслужена гордост те посочиха безспорните постижения на българската култура през последните години. Но наред със задоволството от безспорните успехи работата на конгреса бе проникната от съзнанието за отговорната роля на културата в етапа на изграждане на развитото социалистическо общество, от мащабността на предстоящите задачи. И именно това обуслови оня дух на конструктивна самовзискателност, характеризиращ Третия конгрес на българската култура.

От 11 до 16 април т. г. в София се състоя V конгрес на Международната асоциация на литературните критици, в който взеха участие делегати и гости от почти всички европейски страни, САЩ, Япония, Монголия. Работата на този висок международен форум протече под знака на борбата за мир, културно сътрудничество и социален прогрес, за претворяване в живота на духа на Хелзинки и като естествено, макар и по-скромно по мащаби продължение на Международната среща на писателите през юни 1977 г., както изтъкнаха редица делегати. Двете основни теми на разискванията - Литературната критика и опознаването на културите“ и „Критерии за шедьовър" - бяха разгледани именно в аспекта на отговорността на творците в съвременния свят, където мирът и международното сътрудничество са единствената възможна алтернатива на атомния апокалипсис. В своето приветствие до участниците в V конгрес на МАЛК др. Тодор Живков подчерта: „Въпросите, които вие ще разисквате, освен специфичната си страна имат и голямо обществено значение. И това се отнася не само за ролята на литературната критика за сближаване на литературите и културите, но и за един такъв на пръв поглед тясно специален въпрос, какъвто е критерият за шедьовър. Защото литературнокритическата дейност е поемане на отговорност не само пред литературата, но и пред човека и обществото. А главната отговорност, която всички ние, живущите на тази земя и в тази щастлива и тревожна епоха, носим, е отговорността за съществуването на човечеството. Аз не зная дали неутронната бомба ще унищожи или ще пощади" книгите в библиотеките и домовете на обезлюдените градове. Но нима може да има живи книги там, където няма живи хора, И нима може да има друго сближение на литературите и културите освен сближението, което се извършва в ума и душата на мислещия, чувствуващия, стремящия се към усъвършенствуване на обществото и себе си човек? Ние сме убедени, че миролюбивите и прогресивни сили в света ще съумеят да обуздаят войнолюбците и ще наложат волята на милионите да живеят в мир. Ние сме убедени, че както винаги в решителни и съдбоносни за човечеството дни, така и сега творците на литературата няма да се отклонят от своя дълг и се надяваме, че Петият конгрес на международата асоциация на литературните критици ще бъде принос към укрепването на мира и разбирателството в името на човешкия прогрес. Тази увереност във високохуманните и миролюбивите пориви, които вдъхновяват както участниците във форума на литературните критици, така и всички прогресивни творци от цял свят, прозвуча и във встъпителното слово на акад. Пантелей Зарев, председател на СБП, и в словото на Робер Андре (Франция), председател на МАЛК, с които бе открито първото заседание на конгреса. В тридневната работа взеха участие с изказвания 34 участници от всички страни, 3 изпратили свои представители на V конгрес на МАЛК; състояха се и разисквания по отделните изказвания.

ТЕМАТИКА НА ІХ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА СЛАВИСТИТЕ В КИЕВ

Всеки конгрес на Съюза на българските писатели е своеобразна равносметка и творчески отчет на майсторите на художественото слово пред техните върховни съдници - партията и народа. Защото многовековните традиции на българската литература отдавна са изковали нейния най-висш закон - да бъде винаги тясно свързана с борбите и въжделенията на своя народ, да бъде верен израз на неговото гражданско самосъзнание, Духовен водач в стремежите му, в устрема му към свобода, мир и социален прогрес. Много от най-големите български писатели в различни времена са дали живота си, за да скрепят с кръв тази традиция, очертали са единствения път към безсмъртието, минаващ през извисяването на словото до Действената сила на делото. Именно тази свещена традиция на нашата литература намира своето продължение днес, в нашето мирно и съзидателно настоя ще. Защото в условията на развитото социа листическо общество културата и изкуството все повече се превръщат в действена сила, насочена към постигане на епохалната за дача - изграждане на всестранно и хармонично развити личности, строители и поданици на утрешното комунистическо бъдеще разгръщане на творческото начало във всички сфери на живота, създаване на един свят по законите на красотата". И затова всеки конгрес на СБП е имал важната задача да прецени постигнатото от гледна точка на високите задачи и изисквания, да рапор тува пред народа и партията за това, как неговите духовни представители - писа телите - изпълняват своя граждански и творчески дълг. Но всеки конгрес на СБП еимал и още една, не по-малко съществена задача - наред със самовзискателната равносметка на постигнатото да очертае новите хоризонти пред художественото творчество, главната насока на литературното развитие, съобра зена с новите изисквания, които са издиг нати на дневен ред от самото общественокултурно развитие. Така този най-висок Форум на писателския съюз се превръща във Върховен израз на творческото самосъзнание на българските писатели, който едновременно преценява художествените резултати от усилията на всички майстори на словесното изкуство и чертае пътя напред. Четвъртият конгрес на Сьюза на бъл гарските писатели се проведе под знака на наближаващия Дванадесети конгрес на Бъл 199 гарската комунистическа партия, под знака на знаменателни годишнини - 1300-годиш нината от основаването на българската държава и четвърт век от историческия Април ски пленум на ЦК на БКП. Той се проведе непосредствено след Третата международна среща на писателите в София, на която бъл гарските творци заедно със своите колеги от цял свят недвусмислено изразиха проте ста на народите срещу възкресяването на студената война, засилването на междуна родното напрежение и надпреварата във въоръжаването, срещу силите на империалистическата реакция, които тласкат планетата към гибелна термоядрена катастрофа.

Началото на 1981 г. мина под знака на няколко големи събития със значителен международен отзвук, сред които особено се откроява XXVI конгрес на КПСС като внушителен форум, чертаещ пътя не само на братската съветска комунистическа партия и братския съветски народ, но и набелязващ магистралната линия в развитието на цялото човечество. Защото партията на съветските комунисти и съветската държава са авангард на човечеството, който на дело показва пътищата в борбата за мир, социален прогрес, всестранно развитие на личността. В един момент, когато отново империалистическите сили тласкат света към ледовете на студената война - а тя всеки миг може да прерасне в изпепеляващ термоядрен конфликт, - когато сме свидетели на безпрецедентна антисъветска и антисоциалистическа кампания, на безогледна надпревара във въоръжаването и раздухване на военна психоза, от трибуната на XXVI конгрес прозвуча волята на народите от социалистическия лагер да осигурят мир на човечеството, да препречат пътя към катастрофата на нова световна война. Защото главната цел на КПСС и братските комунистически партии винаги е била грижата за човека, създаването на оптимални условия за развитието на отделната личност и на обществото като цяло. А развитието както на един народ, така и на човечеството към по-добро бъдеще енемислимо без мир. Решенията на XXVI конгрес на КПСС имат неоценимо значение за международното работническо и комунистическо движение, те са богата съкровищница на опит и научно обосновани преценки за предстоящите задачи. Така ги възприемат и българските комунисти, както показа и проведеният през април т. г. ХІІ конгрес на БКП. Дванадесетият конгрес ще остане в летописа на Българската комунистическа партия и на нашата държава, на цялото общество, като форум с особено голямо, историческо значение. Защото той се проведе в годината, когато чествуваме тринадесет века от основаването на българската държава и четвърт век от историческия Априлски пленум на ЦК на БКП. И защото от трибуната на XII партиен конгрес прозвуча трезвата и горда преценка, че направеното в последните двадесет и пет години ни позволява да кажем - изпълнен е заветът на Георги Димитров да постигнем за десетилетия онова, което други държави при други условия са постигнали за столетия. Изминалият четвърт век бе време на всестранен възход, на утвърждаване и пълно тържество на ленинската априлска линия на партията, на разкриване плодоносността й във всички области на обществения живот. Но особено скъпа е тя на дейците на изкуството и културата, защото именно духът на априле в основата на мащабните постижения на нашето социалистическо изкуство и култура. Много и разнообразни са тези постижения дори ако се ограничим само в периода между последните два партийни конгреса и само на територията на литературата и литературната наука.

В поредицата крупни научни прояви, посветени на 1300-годишнината от основаването на българската държава, централно място заема Първият международен конгрес по българистика, състоял се в София от 23 май до 3 юни т. г. Огромното значение на този първи и засега единствен по рода си научен форум тепърва ще се очертава в истинските си мащаби; ролята му като мощен тласък за развитието на българистиката в същината и на комплекс от научни дисциплини, насочени към всестранно изучаване на историята и културата на България както в относително самостоен план, така и в контекста на световния историко-културен процес, занапред ще дава нови плодове. Но още сега можем уверено да кажем, че Първият международен конгрес по българистика бе не само респектиращо събитие в културния ни живот, не само богат на ценни приноси научен форум, а и израз на световното признание за ролята на България в историята и днешния ден на човечеството, за приноса и в общочовешкия културен фонд. Дори сухите цифри могат да дадат ясна представа за мащабите на Първия международен конгрес по българистика - достатъчно е да споменем, че в работата му взеха участие над деветстотин делегати от България и още около 50 страни от всички континенти; че в седемте работни дни на конгреса на пленарните заседания, разискванията в седемте секции, четирите симпозиума и трите кръгли маси бяха изнесени близо хиляда доклада и научни съобщения... Но разбира се, колкото и впечатляващи да са тези цифри, те не могат да покажат онова богатство от нови идеи, концепции, гледни точки и пр., което в същност е гаранция за по-нататъшното възходящо развитие на българистиката като поле за все по-тясно научно и културно сътрудничество, насочено към духовно извисяване в името на всечовешкия прогрес. В своето приветствие към участниците в Първия международен конгрес по българистика др. Тодор Живков, под чийто патронаж се проведе конгресът, подчерта: „Няма никакво съмнение, че конгресът ще обогати с нови идеи българистиката, ще даде нов тласък на нейното по-нататъшно развитие. Няма никакво съмнение, че неговият отзвук ще стигне до всички краища на света, където има хора, които по достойнство ценят българската история и приноса на българския народ в развитието на съвременната цивилизация. Вчера вие бяхте свидетели на уникалния наш национален празник - празника на българските и всеславянски първоучители Кирил и Методий и на всички техни ученици и следовници през вековете, празник на българската просвета и култура и на славянската писменост. Нека ни бъде позволено да пожелаем на всички народи по планетата тъкмо такива празници, през които се манифестира с портрети на просветители и кни жовници, писатели и мислители.

1. Езикознание 1. Структура и история на праславянския език. Балтославянски етнолингвистични от ношения. 2. Сравнително и историческо изучаване на славянските езици и диалекти. Междуезикови контакти. Ономастика. 3. Съпоставително (типологическо) и аре ално изучаване на славянските езици и диалекти. 4. Изучаване на структурните и семантичните особености на съвременните славянски езици. Социолингвистика, лингвистика на текста. 5. Същност и развой на старобългарския език. Ролята му във формирането и разви тието на другите славянски езици. II. Литературознание 1. Старите славянски литератури до края на XV век и ролята на старата българска литература в тяхното развитие. 2. Течението хуманизъм в литератури. славянските 3. Славянските литератури в контекста на световното литературно развитие през XIX-XX век (направления и жанрове). 4. Естетическата система на социалистическия реализъм и етическата проблематика в съвременните славянски литератури. 5. Историческата постика на славянските литератури. 6. Теория на литературата в славянските страни.

В богатата история на Българската комунистическа партия току-що протеклият ХІІІ конгрес ще заема свое особено място. При всеки конгрес на партията се откроявало перспективното историческо мислене, което съдържа в себе си и анализа на съвременността, и погледа към бъдещето. Това мислене е било всякога вътрешна необходимост за нашата партия. И то неслучайно. Определя се от ней ната революционност, от научния характер на нейната теория, от порива напред. Но ХІІІ конгрес извърши и необходимото за момента осъзнаване на близката перспектива, и едно епохално, научно обосновано насочване към бъдещето, бих казал, към следващия век и на страната, и на човечеството. Такова е значението на историческата, на свръхисторическата теоретическа постановка за сливането социализма с научно-техническата революция, за прехода от досегашното състояние на развиващото се икономически, социално и културно социалистическо общество към една явно по-висша степен, когато отделният човек и колективът (нацията) ще овладеят нови, още по-могъщи сили за напредък. Така днес комунистите стоят безстрашно пред утрешния ден, упътени от конгреса към големите бъдещи възможности. на Другата отличителна черта на този важен със замаха си конгрес бе неговата критическа аналитичност. Имаше нещо ново в неговата работа като животворно проявление на колективната критическа мисъл на делегатите, дошли и от работническата среда в града и на село, и от средите на научната и художественотворческата интелигенция. Критиката и осъзнаването на слабостите е важно условие за напре дъка. Тя създава предпоставки за истинско, за реално виждане на явленията, тя обогатява историческото съзнание, създава всеобща отговорност за близките и за по-далечните национални съдбини. Критицизмът и перспективата създават изобщо чувството за историчност. И затова тъкмо бихме могли с основание да кажем: конгресът ни насочи напред и с теорията, и с практическото виждане на реалността. За всичко това имаше подготовка, имаше минало. Ще изминат години, десетилетия, страната ни, все така млада, жизнена и изB пълнена с неизчерпаеми сили, ще прави нови, големи крачки напред в устремното си развитие към светлото бъдеще. На миналото и на бъдещето нашите потомци ще гледат с по-точни, с по-съвършени критерии. Но ние сме уверени, че историята, този висш съдник и на събитията, и на делата, ще отреди достойно място за идните поколения и на Априлския пленум от 1956 г., и на априлската програма, въплътила себе си ума и волята на една революционна партия, после на борческите идеи и начинания на следващите конгреси и пленуми до върховата изява на сегашния ни ХІІІ конгрес. Един наистина свръхисторически конгрес. Наред с всичко друго той и една манифестация и на живата връзка, която съществува в политическия, духовния, в общонационалния ни живот между партийните задачи и обществените науки, връзка дълбока и многостранна.

В работата на Втория международен конгрес по българистика взеха участие учени от 38 страни, бяха изнесени над 1300 доклада. В пленарните за седания бяха засегнати редица въпроси, свързани с историята и особеностите на българския език (акад. Вл. Георгиев, проф. Р. Бернар (Франция), проф. П. Кирай (Унгария), старобългарската кул тура и утвърждаването народностното и националното съзнание (акад. Хр. Христов, проф. д. и. н. Г. Г. Литаврин (СССР), съвременната българ ска история и култура (акад. В. Хаджиниколов, проф. д. и. н. Г. И. Черняевски (СССР), проф. д-р М. Семов). Проблемите на българската лите ратура бяха предмет на три доклада, като бяха отбелязани различни моменти от развитието на българския литературен процес. Акад. П. Зарев в своя доклад на тема „Нацио налното и универсалното значение на българската литература" разгледа отделни страни от облика на нашата литература. Той подчерта нейната ро долюбива насоченост, социалното и напрежение и революционен подем, определящи нейната бор- беност, спря се на автобиографичния и характер, психологическата и дълбочина и критичност, дъл боката и връзка с историческото битие на бъл гарския народ Проф. Р. Пикио (Италия) разглежда някои ли тературни и езикови аспекти на старобългар ската традиция, доразви своята идея за пара дигматичната" функция на старобългарската ли- тература и изрази мнение за разграничаване на понятията старобългарски език", апостолически славянски диалекти" и религиозен славянски език, като очерта ролята на старобългарския език като език-модел" за славянското средновековие. Акад. П. Динеков проследи някои особености в развитието на българската литература в доклада си „Литература и народна съдба“. Той посочи обществената отзивчивост на българските писатели, очерта някои от основните типологически линии в българския литературен процес. Изтъкна връзката между подема на българската литература през ІХ-Х в., историческия оптимизъм на Въз раждането и борбата за ново, социалистическо общество, отбеляза отражението на народните страдания във време на големи исторически изпитания.