Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Дискусия за хуманизма в съвременната литература

Free access
Статия пдф
923
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Няма нищо чудно в това, че тъкмо след ХХ и ХХII конгреси на КПСС, в разведрената обстановка на литературния фронт се поставят широко и настойчиво проблемите на хуманизма в съвременната литература. Тези проблеми станаха предмет на няколкодневната дискусия в Москва, организирана от Съюза на съветските писа тели и Института за световна литература „М. Горки“. Докато на Запад изкуството преживява стремителен процес на дехуманизация, за която говори и Жан Пол Сартър в едно свое интервю, у нас, в социалистическите страни, растат хуманистичните задачи на литературата и изкуството. Строителството на комунизма - най-високият и завършен идеал на хуманизма - трябва да се осигури внравствено отношение. Висшата цел на нашето обществено развитие е всестранното ихармонично развитие на човешката личност, създаване на такива условия, при които напълно разцъфтяват и се разкриват способностите и талантите, най-хубавите нрав ствени качества на свободния човек. А това безспорно обогатява нашето изкуство, развива в него хуманистичните идеи.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

* * * Джон Стайнбек – Лауреат на Нобеловата награда за 1962 г.

Free access
Статия пдф
924
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Известният американски писател Джон Стайнбек получи Нобеловата награда за литература за романа си „Зимата на нашето недоволство". По този повод в американските вестници излязоха статии за творческия път и личността на писателя. Две от тях бяха поместени в съветския седмичник „За рубежом", откъдето ги вземаме за нашето списание. На бълг рския читател Джон Стайнбек е известен с романите си „Гневът на мравките“ и „Тортила Флет", а също и с повестта „Бисерът"
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Книга за Хемингуей от неговия брат

Free access
Статия пдф
925
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Биографичната литература за Хемингуей не е богата. Ето защо бе посрещната голям интерес излязлата тази година в САЩ книга за живота на Хемингуей, още повече, че неин автор е Лестър Хемингуей, брат на загиналия писател. Материалът, напълно достоверен, е събран от лични наблюдения. Целта на автора не еда изтъква литературното значение на Хемингуей. Неговата задача е да запознае читателите със семейството, с личния живот на писателя, с процеса на неговото творчество. Тази книга опровергава много от измислиците, които някои буржоазни журналисти създадоха около личността на Хемингуей. Както изтъква авторът, самият Хемингуей еизявил желание да бъде написана книга върху неговия живот. Лестър Хемингуей е шестнадесет години по-млад от брата си. Затова той е събирал сведения за детството и юношеството на писателя от майка си, сестрите и близките. За нас книгата е интересна като документ за живота на талантливия романист. Можем да се съгласим с изказването на известния изследовател на творчеството на Хемингуей Карлос Бейкър, който писа в седмичника „Сатърдей ревю": „Портретът на брата, обрисуван от автора на книгата, е достоверен, понятен и човечен." Голямо влияние върху младия Хемингуей са оказвали родителите му. Страстта към приключения, пътешествия и лов Хемингуей е наследил от баща си, по професия лекар. Майка му - енергична жена, обичала страстно музиката и продължавала да свири до старост.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Проблеми на полската литература в светлината на XIII конгрес на Съюза на полските писатели

Free access
Статия пдф
943
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едва напоследък, във връзка с XIII конгрес на Съюза на полските писатели, се разгърна широка и дълбоко принципна дискусия за състоянието и перспективите на полската литература. В атмосферата, в духа на заседанията на самия конгрес също се чувствуваше нещо ново - по-голяма принципност. Вниманието беше насочено преди всичко към възлови, централни проблеми, докато на предишните конгреси често се акцентираше върху второстепенни въпроси от тясно професионален характер. Дори и при най-добро желание за добросъвестно и обективно представяне на литературните факти човек не е застрахован от опасността да изпадне в едностранчиви оценки, тъй като в полската литература има такова разнообразие на творческите инди видуалности, а някои творци претърпяха такава еволюция, че информациите, а особено по-кратките, са доста трудни. Все пак някои явления са твърде очевидни. Ако се сравни литературата в Полша през последните шест-седем години с лите ратурата от предишния период, всеки непредубеден читател ще види, че по-новата литература стои на по-високо художествено ниво, характеризира се с дълбочина, богат ство и динамика. Развитието на отделните творчески индивидуалности стана много по-органическо, свободно и непринудено.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

За декадентския и за истинския авангардизъм. [По страниците на сп. „Меркур”].

Free access
Статия пдф
944
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едно от най-солидните западни издания, което представлява новите тенденции н буржоазната литература, в буржоазната естетическа и философска мисъл, е излиза щото в Щутгарт, Германската федерална република, списание „Меркур". В него ще намерим статии и материали по всички онези въпроси, с които днес се шуми и спе кулира на Запад и се правят опити за някакво обновление на известните и остарели вече идеалистически теории. В изкуството особено много се дискутира за позициите на т. н. авангардизъм“. Понятието „авангардизъм" е придобило такова широко зна чение в статиите на западните автори, че те го тълкуват и превръщат в платформа за най-разнородни гледища.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

„Разностилие” в една научна конференция за стила

Free access
Статия пдф
945
  • Summary/Abstract
    Резюме
    От времето на Тацит, когато е започнало метонимизирането на понятието стил, до наши дни с него са ставали и продължават да стават неща, каквито с други понятия едва ли са се случвали: „стил" е разширявал и застрашително продължава да разширява обема си... Съвременните литературоведи с основание се оплакват, че в тяхната област стил е все още ненаучен термин, че все още му липсва що-годе определено и общозадължително съдържание. Хвърлим ли обаче поглед върху работата на техните колеги - теоретиците на музиката, живописта, архитектурата - натъкваме се на същата терминологическа неустановеност, която се проявява още по-рязко при опита да се изведе терминът стил от равнището на теорията на един род изкуство до равнището на естетиката. Междувременно „стил" навлиза и в терминологията на антрополози, етнографи, психолози (бихейвиъристите например), кибернетици... За употребата му в ежедневната реч и публицистиката („разговорен“ и „публицистичен" стил) едва ли има смисъл да говорим, след като и заглавието на настоящата бележка стана жертва на това терминологично „разностилие".
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Изгледи на съвременната кубинска литература

Free access
Статия пдф
991
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В началото на нашия век в кубинската литература се извърши една голяма про мяна, поради намесата на североамериканския империализъм в политическия и ико номически живот на страната. Появата на „злото на ХХ век" в нашата родина, със своите отрицателни страни, помогна да се утвърди в народа едно по-високо политическо съзнание - последица от борбата срещу новия неприятел, - което намери отраже ние в творчеството на писателите и поетите, развълнувани от проблемите на младата кубинска нация. Тази промяна стана ясна с факта, че от патриотичните теми, произтичащи от освободителните войни срещу испанския цезаризъм, които продължаваха, с кратки промеждутъци на привидно затишие, от 1868 до 1898, разглеждани повече с нацио налистическа страст, отколкото с политическа обективност и загръщани в сантименталното дихание на роматизма, нашите най-добри писатели преминаха към разра ботката на една тематика, която пуска корените си в социалните проблеми на токущо създалата се на 20 май 1902 г. островна нация. Тоест: от една литература, която отразяваше изобщо избухванията на борбата на креолското общество за освобожде ние от испанското господство почти неочаквано се навлезе в литература, която се бо реше на общественото поле и отразяваше вече както патриотичните искания, тъй формите на класова борба.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Критика на екзистенциалистката концепция за личността

Free access
Статия пдф
992
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Целият свят е затвор и Дания е най-лошото от неговият подземия". Така Шекспир чрез своя герой Хамлет определя състоянието на света, състоянието на съвременността, същността на своята епоха. Но затворът и подземията могат да бъдат разрушени, да бъдат взривени. Може да се разруши дори затворът на затво рите - Бастилията. Не изведнъж, но все таки хората се научиха на такова революционно разрушение. Обаче подземието, в което сега епопаднало човечеството, ебезизходно. Няма вход! Няма изход! Няма живот, защото той е обезсмислен от смъртта, която всичко зачерква. Няма смърт, защото само живеещият може да умре. Няма път, защото нито един от тях не извежда от този омагьосан кръг Има Абсурд, има Нищо, има „съществувание" на света - безсмислено, безкрайно, празно. И сега хората не живеят, а само съществуват.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Поетът Джузепе Унгарети

Free access
Статия пдф
993
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Поетите са по-малко щастливи от прозаиците в това отношение, че поради строеж на тяхната оригинална реч, те са по-мъчно достъпни на чуждия читател. Преводът на една поема далеч надхвърля трудностите, които преставлява преводът на едно художествено произведение в проза. Тъкмо затова има голямо не съответствие в популярността на поети и прозаици. Докато един Алберто Моравия е преминал поет от величината отдавна границите на своята родина чрез преводите на романите му, един на Джузепе Унгарети е познат в чужбина на съвсем тесен кръг читатели, предимно поети. Смятам, че можем да си представим по-лесно съвременната италианска литература без Моравия, отколкото днешната италианска поезия без Унгарети. Защото авторът на „Погребаното пристанище", на „Усет за времето", на „Алегрия" еедин момент в развитието на съвременната италианска и европейска поезия.
    Ключови думи
    Поетът, Джузепе, Унгарети
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

„Автоматът” – новата книга разкази на Алберто Моравия

Free access
Статия пдф
1007
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ернесто, едър индустриалец или нещо подобно, слага плоча на новия си аме рикански грамофон, идеален автомат със сложно устройство. Когато Ернесто натиска копчето за мембраната, вместо да слезе послушно върху ръба на плочата, тя се издига във въздуха, прави някакво паралитично движение и със сухо металическо щракане се връща в първоначалното си положение. Като всички идеални механизми, автоматът в определен момент отказва да служи на предназначението си. Малко по-късно Ернесто е в луксозната си кола заедно със жена си и двете си деца. Той ебогат, щастлив човек, който се е осъществил. Но някъде на дъното на душата му се е утаила една неудовлетвореност. Тази неудовлетвореност го съблазнява да се хвърли от висока скала в морето с луксозната си кола и цялото си се мейство. Не съвсем доброто познаване на терена и колебание, продължило десета от мига, го спасяват. Вместо във вълните, колата спира на един прекрасен белве дере, от който Ернесто, доволната му жена и радостните му синове съзерцават успокоената стихия на океана. Новата книга разкази на Алберто Моравия „Автоматът" е устроена върху мигове, в които главните действуващи лица осъзнават своето неудоволство, непълноценност, автоматично съществуване, своята неспособност да живеят ида се радват на постигнатото. Мъже или жени, младежи или възрастни, те са изправени пред по-дълбоката си същност, пред своята истинска реалност, която не са познавали, с която не могат да се справят. Това са обикновено мигове на неравновесие, като в сюжета на предадения по-горе разказ, моменти на автоматичен и неосъзнат живот, неуправляван от волята.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Творчеството на Уилям Сароян

Free access
Статия пдф
1008
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сега видният прогресивен американски писател Улиям Сароян е на 55 години. Той е роден през 1908 г. в град Фрезно - Калифорния, в семейството на арменски емигранти, пришълци от Западна Турска Армения. Едва тригодишен, Уилям остава без баща и от ранна възраст чувствува горчивините на живота. Принуден да се грижи за прехраната на семейството си, Сароян почва да работи, отначало като вестни кар, после раздавач в телеграфопощенската станция, впоследствие ратай из фермите, канторски служащ, общ работник, наемен войник, репортьор и т. н. При всички тия професии, имайки допир с широките народни маси, бъдещият писател е очеви дец на човешката скръб и радост, наблюдава горчивата съдба на хората в американската действителност и отрано започва да живее с мислите, несгодите и мечтите на обикновения американец. Тук е източникът за дълбокия реализъм в произведе нията му. Сам писателят в последния си роман „Ту пристига тук, ту заминава там - сами знаете кой е" пише: „Поетът също странствува и затова, защото източник на не говата поезия са светът и хората, и на него му е необходимо да ги види колкото може повече... Той (поетът) се стреми да бъде верен на истината в своите мисли и чувства и преди всичко да говори и пише истината."
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Антироманът

Free access
Статия пдф
1020
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Думата бе употребена за пръв път от Сартр „Един от най-особените белези на нашата литературна епоха е, че тук-там се появиха раздвижени и чисто негативни произведения, които бихме могли да наречем антиромани. В тази категория бих подредил творбите на Набоков, на Евелин Во и в известен смисъл „Фалшификатори на пари" (на Андре Жид). Антироманите запазват външния вид и контурите на романа; те са творби на въображението, които представят фиктивни герои и разказват историите им. Но това е, за да ни разочароват по-силно: касае се да се постави под съм нение самият роман, в момента, когато ни се струва, че се изгражда, да се разруши пред очите ни, да се напише романът на един роман, който не става и не може да стане, да се създаде една фикция, която, съпоставена с големите композиции на Достоевски и Мередит, е това, което е картината на Миро „Убийство на живописта" в сравнение с Рембранд и Рубенс."
    Ключови думи
    Антироманът
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

За положението на критиката

Free access
Статия пдф
1052
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Синдикатът на литературните критици във Франция публикувал един том от материалите на Първия международен разговор на литературните критици, съ стоял се в Париж от 4 до 8 юни 1962 г. Синдикатът на литературните критици е сдружение, основано през 1948 г. от покойния виден литературен критик Роберт Кемп, който бе до смъртта си в 1959 г. негов председател. На този синдикат принадлежи инициативата за първата международна среща на литературните критици, при участието на представители от шестнадесет страни, вклюичително СССР и САЩ. На срещата са присъствували и представители от социалистическите страни: Чехословакия, Полша и Унгария. Срещата е била открита на 4 юни с приветствено слово от главния директор на отдела за литература и изкуство при министерството на културата Гаетан Пикон, сам изве стен литературен критик и есеист, автор на редица трудове като „Панорама на новата френска литература“, „Панорама на съвременните идеи“, „Увод в една естетика на литературата" и др. В приветственото си слово Гаетан Пикон е развил и някои мисли около ролята и мисията на литературната критика, като е заявил между другото: „Човек е поразен от проницанието и глъбината на съвременната критика. Нашите добри учители от миналия век биха се учудили, ако прочетат някои от днешните критици. Рембо не би изпи тал никаква изненада пред Рьоне Шар, нито Бодлер - пред Анри Мишо, но Жюл Льометр, разбира се, или твърде прозорливият Сент-Бьов биха изпитали известна изненада пред етодите на Жорж Пуле, на Морис Бланшо, на Ролан Барт, идори - въпреки бистротата на изра за - пред писанията на един Курциус или на един Марсел Ремон.
    Ключови думи
    положението, критиката
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Традиция и съвременност. Днешната словенска поезия и проза

Free access
Статия пдф
1083
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Литературните историци все още не са проучили достатъчно добре богатия материал за традиционния интерес на културната общественост в малката славянска нация - словенците (наброяваща днес 1 600 000 жители) към нашия народ, към неговата съдба и неговата култура. За този интерес има данни още от шестнадесетия век. Няколко видни словенци от това време - пътеписецът Бенедикт Курипечич, дипломатът Жига Вишнегорски, първият словенски граматик Адам Бохорич и един от гигантите в словенския литературен и политически живот, великият словенски просветител Примож Трубар (1508-1586) — не само споменават името на българите, но говорят с определена симпатия за тях. В по-късните времена интересът се засилва, придобива по-проблемен характер, българският език и култура стават предмет на изу чаване и изследване в работите на няколко бележити люде от малка Словения: деецът на словенското възраждане Жига Зойс, ученият Йерней Копитар и продължителят на неговото дело Франц Миклошич и др. А най-видните поети от края на 19 век - Антон Ашкерц, Симон Грегорчич и Йосип Стритар, както и Матия Маяр-Зилски, Йосипина Турноградска, Антон Сломшек, Л. Клинар са написали творби с българска те матика.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

С. Т. Колридж като литературен теоретик и критик

Free access
Статия пдф
1084
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „Галилей на съвременната естетика!" (А. Ричардс), „прорицател, учител, който хвърля светлина върху живота" (Дж. Макейл), родоначалник на много съвременни художествени и литературоведски направления... За нашия читател тези определения на английския поет-романтик С. Т. Колридж звучат странно и високопарно. Че са високопарни приемат и някои буржоазни литературоведи, но какъв е техният подтекст, на какво се дължи увлечението на буржоазното литературознание по Колридж и дали той може да бъде само продоначалник" за неоплатониците, интуитивистите, фройдистите, „потока на съзнанието" - това е все още въпрос, на който марксисткото литературознание не е отговорило изчерпателно.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Поезията на Раул Гонзалес Туньон

Free access
Статия пдф
1099
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В съвременната аржентинска прогресивна литература навлязоха редица талантли ви поети, прозаици и критици, които преди бяха в плен на формализма и модернизма. Тези писатели с голям творчески диапазон, като литературния критик и философ Анибал Понсе, белетристите Раул Лара и Алваро Юнке, поетите Хосе Портогало и Хосе Педрони и т. н., трябваше да изпитат до дъно лъжовните превъплъщения на идеалистичното мислене, за да прозрат впоследствие дълбоките истини на марксистколенинската идеология. Решаваща роля изигра тласъкът на протичащите събития, особено влиянието на великите идеи на Октомврийската социалистическа революция от 1917 г. и на испанската гражданска война от 1936—1939 г. Едва тогава те бяха облъхнати и импулсирани от такъв ярък певец на революцията като Владимир Маяковски, както и от бележитите поети на прогресивния свят като Пол Елюар, Пабло Неруда, Луи Арагон и др.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Отворено писмо до Ролф Хо

Free access
Статия пдф
1100
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В началото на 1963 г. известният прогресивен немски режисьор Ервин Пискатор постави в Западен Берлин една нога пиеса: „Викарият“ („Наместникът“) от младия немски драматург Ролф Хохут. Оттогава насам пиесата на Хохут се играе в много европейски градове, в Лондон и Базел, Стокхолм и Париж. Навсякъде тя предизвиква бурни реакции, спорове и дискусии, които свидетелствуват за нейната актуалност и остра гражданска проблематика. Пиесата е построена изцяло върху исторически проверени факти. Поводът да бъде тя написана е в поведението на папа Пий XII, който не пророни дума пред нацистките власти, за да защити милионите невинни жертви от Хитлеристките концлагери, включително и евреите-католици. Пиесата поставя с острота въпроса за нравствения облик и псевдохуманността на викария (наместника на бога на земята), т. е. папата. Този неин характер събужда много страсти. Ултраклерикалните и неофашистки среди на Запад изразяват по различни начини недоволството си от пиесата и се опитват да смущават представленията на театрите, където тя се играе. Авторът обаче Хохут не е имал революционни и още по-малко антикатолически намерения с написването на пиесата. Повлиян и от противокомунистическата психоза на западната пропаганда, той е отказал на чехословашките театри да поставят неговата пиеса. По този повод известният словашки писател Ладислав Мнячко, автор на нашумялата напоследък в словашката литература книга „Закъснели репортажи" публикува в бр. 30 от т. г. на словашкия седмичник „Културни живот" Отворено писмо до немския драматург Хохут, което засяга редица по-общи въпроси и буди всеобщ интерес. По-долу публикуваме текста на писмото.
    Ключови думи
    Отворено, писмо, Ролф
Submitted on

Из литературния живат в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Съвременната румънска литература и румънското село

Free access
Статия пдф
1132
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Между двете световни войни получи широко разпространение идеята, според която модерната аналитична проза, изразяваща наблюдение върху сложни човешки явления, е несъвместима със селския свят, ограничен в традиционни прояви, неспособен да се обнови и да навлезе в по-висшите зони на духовното. Еволюцията на съвременната литература е извършвала като процес от селото към града, от простото към сложното. Подобно мнение някога обосноваваше Еуджен Ловинеску, със съответните естетически мотивировки, а покъсно Камил Петреску го формулира по решителен начин. Той писа, че една епика от Прустов тип, такава, каквато би желал той и която е необходима в епохата на философския ре лативизъм и бурен прогрес в областта на психологията, не би могла да се създаде чрез изобразяване на индивиди, чийто прояви са предварително известни по законите на един крайно банален механизъм. Джордже Калинеску даде отговор на този въпрос, който и днес е твърде актуален. Селяните, казваше критикът, имат определено отношение към пробле мите на съществуванието и дори към вселената, имат своя философия, изразена обаче специфични форми, интересни за литературата, която се интересува за човешките съдби. Аналогията изглежда отдалечена и може би прекалена. Оттук обаче е важно да запомним, че една модерна епика, която крачи заедно с прогреса на изкуството и се интересува вътрешния мир на човека, който минава от един тип на цивилизация към друг тип и разделя, понякога драматично, от стари инерции, не може да игнорира селския свят, каквито и да са нейните средства за изследване на материала.
Submitted on
Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Бягство в действителността (Новият испански роман)

Free access
Статия пдф
1133
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „За нас, испанските писатели, има само един вид бягство - бягство в действител ността." Цитатът е заимствуван от книгата на младия испански романист Хуан Гойтисоло „Проблеми на романа". Въпреки че във формално отношение тази мисъл съдържа парадокс, едно обстойно разглеждане на съвременната испанска литература показва, че „бяг ството в действителността“ е нейна определяща насока. И понеже тази тенденция е найярко изразена в прозата: белетристика и драматургия, предмет на настоящата статия ще бъде новият испански роман. Испанският роман през последните десет години - това е достатъчно да уточни понятието нов. Що се отнася до „испански“, трябва още в самото начало да се отбележи, че никой не е в състояние чрез цензура и забрани да изключи от испанската литература писателите-емигранти, които творят в Париж, Мексико или на друго място. Те са испански писатели като всички останали, да не добавяме: може би повече от всички. Техните творби, издавани в чужбина на испански или други езици, формират заедно с онова, което се издава в Испания, облика на съвременната испанска литература.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Арагон, лирическата епопея и съдбата на лиричното

Free access
Статия пдф
1158
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Нашето време наред с атома и космоса, въпреки автоматизираното производство и деспотичните режими, наложи един безспорен култ: човекът. Ренесансовият хуманизъм е безпримерна патетична прослава на цялостния реален човек, универсално и всестранно развит", но той отстъпва по дълбочината на анализите, които съвременното изкуство прави на човека, оказал се неспособен за хармоничност в бужоазната епоха. Интересът към интимния свят на личността, съзнанието за ролята на субекта, за неговата многопланова, неизчерпаема душевност внасят в литературата един поток от лиризъм, пред който не устояват нито драмата, нито епосът. Макар че романът — тази „форма на трансценденталната безпризорност (Г. Лукач), с аморфността и незавършеността си, и драма та - този идеално и екзи стенциално напрегнат жанр (Е. Цайгер) със своята патетична или проблемна конфликтност, се оказаха според повечето теоретици най-подходящи за пресъздаване действителността на съвременния човек, съдбата на лиричното“ не престава да занимава специалистите ида се преплита с практиката на „епичното“ и „драматичното". Честите констатации, че лириката е най-малко популярна днес, че съвременният човек и съвременното общество са чужди на лиричното - са прибързани и погрешни. Статистиките сочат, че в последните години отново възкръсва интересът към лирическото творчество, а литературните изслед вания доказват, че самото то търпи значителна еволюция. Във Франция например миналата година имало от двадесет до петдесет хиляди поети! (сп. „Нувел критик" № 158/1964). Излизат и се утвърждават голям брой младежки поетични списания. Джобните издания започнаха да пускат в масови тиражи Рембо, Верлен, Аполинер, Елюар, Арагон. За кратко време се появиха няколко поетични манифести: „Поезия, за да живеем" на Жан Бретон и Серж Брендо, „Манифестът на Пиер Гарние и др., които заедно с „Дума и замайване на Ален Боске, дискусията на сп. „Тел кел" върху поезията (№ 17) и т. н. свидетелствуват за стремеж да се ограничат и обяснят ръководните принципи на една „нова" поезия.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Цикълът романи на Арнолд Цвайг за Първата световна война

Free access
Статия пдф
1379
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Малцина останаха от онези творци, които преди четиридесет-петдесет години участву ваха непосредствено в създаването на голяма критико-реалистична литература в Германия. Повече от големите писатели са вече покойници -скърбим за загубата на Хайнрих и Томас Ман, Фойхтвангер, Дьоблин, Хесе, Леонхард Франк, а също на Брехт, Бехер и Волф. Роден през 1887 г. - споменатите по-горе писатели са или родени малко преди него, или са му връстници - Арнолд Цвайг е познавал всички и ги е съпътствувал в стремежите им; върху него пада лъч от сиянието на тази голяма епоха на изкуство и просвещение. Той е един от нейните последни факлоносци, писател, в който щастливо се съчетават духовна широта, традиционализъм и връзка с бъдещето.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Международен форум по проблемите на сравнителното литературознание

Free access
Статия пдф
1427
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Макар и с дълголетни традиции, сравнителното литературознание привлича през последните години все по-широк кръг представители на историко-литературната, критическата и тео ретико-естетическата мисъл. В усилията да бъдат изучени общите и специфични закономерности на литературното развитие, да бъдат осветлени от повече страни художествените явления, и като резултат на национални, конкретно-исторически условия, и като феномени, в тъканта на които намираме много сходно, дошло от непрестанните взаимоотношения със завоюваното от други народи, сравнителната интерпретация се оказва все по-резултатна. Безспорен принос втая насока дава марксическото литературознание, което, преодолявайки ограничеността на буржоазната компаративистика в миналото, в спор със съвременни идеалистически концепции и методи, поставя на широка обществено-историческа, културно-социологическа, философскоестетическа основа сравнителното разглеждане на художествените процеси и произведения. По такъв начин се разкриват не само предпоставките и движещите сили за развитието на нацио налните литератури, но въз основа на тяхното изучаване се идва до по-пълно осветление на обшите процеси, характеризиращи литературния живот на много страни и народи.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Нови френски публикации. Интересен поетически паралел: Вапцаров – Деснос, Ленин в Париж, нов труд на Жан Фревил Ниагара – стереофоничен етюд от Мишел Бютор

Free access
Статия пдф
1454
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Знаем при какви обстоятелства и кога Никола Вапцаров пише своите две предсмъртни стихотворения: „Прощално", посветено на жена му, и „Борбата е безмилостно жестока". Поетът енаписал под тях датата 23 юли 1942 г. и часът - 14, сир. в самото навечерие на неговия разстрел. Неотразимо е вълнението, което ни обзема, когато четем тези две стихотворения от по две строфи: те звучат в сърцето и паметта ни, вибрират, сякаш всеки стих е струна, непрестанно трептяща под напора на едно чувство, неизмеримо по глъбината си, сублимация на един разтръсващ лиризъм. Може би преди Вапцаров само у Ботев - в неговото „На прощаване" - намираме такова драматично напрежение и чувствуваме такава покоряваща сила на лириче ската вълна.
Submitted on

Из литературния живот в чужбина

Библиографски раздел
Из литературния живот в чужбина

Срещи и разговори в Париж

Free access
Статия пдф
1502
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Да се избере ноември за пребиваване в Париж има, от една страна, удобството, че там вече е започнал културният живот, хората са по местата си, театрите и различните институции, свързани с наука, литература, изкуство са отворени; от друга страна, това е - по отношение на времето - най-непостоянният месец, при това неприятно хладен, неприветлив, с мъгли и дъжд, който ти обвързва едната ръка с чадъра, ако с другата трябва да стискаш под мишница чантата с адресника, с всевъзможни бележки, с една или друга купена книга... Картата на „метрото" също трябва да е налице, защото, макар и увеличени таксите, то си остава все пак най-удобното и евтино превозно средство.
    Ключови думи
    Срещи, разговори, Париж
Subscribe to Из литературния живот в чужбина