труд

Пред нас е една действително интересна, страстно и живо написана книга. Авторът смело поставя някои основни въпроси на естетическата наука, които напоследък често се заобикаляха. Централният проблем, който изцяло е погълнал вниманието на Буров, е отношението „предмет-съдържание на изкуството". Всичко останало е подчинено на този проблем. Казаното за функцията на изкуството е илюстрация на основната теза за своеобразния предмет и съдържа ние на изкуството. В първа глава Буров критикува широко разпространения възглед, че предметът на изкуството бил целият свят и че неговата специфика се пораждала не от предмета, а от формата на възпроизвеждане на живота (образната форма). Разбира се, отразяването на живота във „формата на самия живот", в жив, конкретен, индивидуален образ е твърде важна особеност на изкуството. Но образността е присъща и на науката, и на фотографията, и на практическата дейност на хората. След като прави интересна и правилна критика от една страна на Кант и Шилер, а от друга - на някои съветски теоретици, Буров достига до следния извод: Образността не е съществен специфически признак на изкуството. Тя нищо не обяснява, а сама трябва да бъде обяснена. Цялата работа е в особения предмет на изкуството, който поражда и особената образна форма. Какъв е този предмет? Всяко истинско изкуство

Преди да се срещнат на руска земя, където идват от различни краища на родината, само неколцина от българските студенти в столицата на Русия са се познавали. Всички те установяват делови и приятелски връзки там, опознават своите интереси и характери, уговарят съвместни прояви, а наскоро след записването си в университета образуват и Московска българска дру жина - първоосновата на техния организационен живот, на консолидацията им като патриоти и творци на свободна България. Това е типично за тогавашните условия - липсата на ефективни съобщителни средства между отдалечените селища в поробена България е важна предпоставка за повишената роля, която задграничните центрове на нейната култура изпълняват и като фактори на извършваната консолидация на националните сили. Забележителното в случая е, че бъл гарските студенти в Москва отдават на този въпрос особено голямо значение още с пристигането си. На събранията, които провеждат, те обсъждат въпроси от различно естество: моложе нието в поробеното им отечество и острата нужда от добре подготвени специалисти, образованието на българската младеж въобще и възможността за изработване на проект относно професионалната ориентация на всички сънародници (учеши се в Русия и в други свропейски държа ви), съгласуване на интересите им и установяване на подходящи за тази цел форми. Първоначално всички са единни - обединява ги мисълта за състоянието на родината и готовността им да изпълнят своя дълг към нея. Но с течение на годините техният поглед за българската действителност и света се изменя, извисява се национално-патриотичното им чувство, сбогатява се професионалната им подготовка и култура, настъпват различия в идейно-естетическите им схващания, което в същност е и предпоставка за разностранната оценка на приноса им в развитието на българската култура. Особено показателна в това отношение е дейността на студентите от Историко-филологическия факултет на Московския държавен университет, в чиято среда се оформят едни от най-изтъкнатите творци на Българското възраждане и специално на новата българска литература. Да ги споменем отново: Никола Катранов, Константин Миладинов, Константин Геров, Нешо Бончев, Васил Чолаков, Райко Жинзифов, Георги Теохаров, Василаки Попович, Любен Каравелов и др. Наред с индивидуалните си професионални интереси те предприемат няколко общи мероприятия, едни от които поясняват националните, идейните и художествените задачи на извършваната и чрез тези студенти консолидация на българското общество. Такова значение има например подготвената от тях литературна поредица „Братски труд", която по същество е пър вият български литературен алманах, а не списание, както неточно е означена в литератур ната наука.