романтизмът

Проблемата за своеобразието на реализма на ХХ век и неговото съотношение с другите творчески методи привлича зоркото внимание на литературоведите, тъй като тя е органически свързана с актуалните и животрептущи въпроси на нашата съвременност. За разрешаването на тази проблема може да послужи опитът на всяка национална литера тура. Някои обобщения, подкрепящи или допълващи нашите представи за особеностите на световното литературно движение на ХХ век, могат да се направят и върху материал, взет от литературата на България. През 1912 г. А. М. Горки отбеляза характерната особеност в раз витието на българската литература - изключителната интензивност на процесите, ставащи в нея. Все в тази връзка той писа: „След петвеков ния гнет на чуждата народност България се възвърна към живот, ярък с индивидуалност, пълен с творчески сили и бързо зае достойното с място в семейството на културните нации". И действително, в българската литература от края на ХІХ и нача лото на ХХ век възникват и понякога се изявяват с голяма сила такива явления, които, като се вземат под внимание, представляват интерес от принципиален характер - те способствуват с по-голяма широта да се разберат както общите закономерности, така и многообразието на нацио налните форми в световния литературен процес. Характерно е например че литературата на критическия реализъм в България, както и някои други страни на Централна и Югоизточна Европа (за разлика от редица западноевропейски страни) по това време върви не по линията на упадъка, а по линията на подема: през 90-те години на миналото сто летие българският критически реализъм навлиза във фазата на своя раз цвет, утвърждавайки се като най-силното литературно направление Заедно с това, като се развива в условията на изострена класова борба между буржоазията и вече излизащия на историческата арена револю ционен пролетариат, българската литература придобива и други черти до голяма степен сходни на тези процеси, които се извършват въ всички европейски литератури в епохата на империализма.

На 12 юни т. г. старши научният сътруд ник при Института за литература Кръстьо Генов защити успешно докторска дисертация на тема „Романтизмът в българската литература". Защитата се състоя в големия салон на БАН, където освен членовете на Научния съвет при Института за литература присъствуваха научни работници от други институти, от висши учебни заведения и много граждани. В писмените си рецензии проф. Емил Георгиев, проф. Пенчо Пенев и проф. Георги Димов направиха подробен анализ на дисертационния труд.

Книгата на Кръстьо Генов „Романтизмът в българската литература" излезе от печат през 1968 г., а една година преди това тя бе защитена като докторска дисертация. Някои от застъпените в нея принципиални становища авторът отстоява през последните години последователно в редица свои публи кации из областта на българската възрож денска литература и най-пълно в труда си „От Паисий до Ботев", издание на „Наука иизкуство", 1966 г. При оценката на новата му книга трябва да се вземе под внимание главно обстоятелството, че у нас почти липсват обобщаващи или по-цялостни изследвания за основните направления и методи в българската възрожденска литература, по-специално за изявата, обсега и специ фиката на романтизма в нея. Освен някои от по-известните проучвания на Иван Шишманов и Боян Пенев в миналото, познатата статия на Петър Динеков „Проблемът за романтизма в българската литература до Освобождението", написана във връзка с Четвъртия международен конгрес на славистите в Москва, трудът на Пантелей Зарев „Панорама на българската литература" и още няколко по-малки публикации, библиографията на специалните изследвания по предмета почти не предлага нещо друго ори гинално и значително. Разбира се, това не означава, че в българската литературна наука за Възраждането не са правени и други изследвания по въпроса за романтизма в българската литература; известни са проучванията за Чинтулов и Раковски, за Друмев и Ботев. Ала изводите в съответните изследвания от миналото са твърде общи, а в по-новите - противоречиви. Дори в том втори от академичната история на българската литература са намерили изява различни становища по този основен въпрос.