Защитени дисертации

През първото полугодие на текущата година Научният съвет на Института за литература при Българската академия на науките взе решение да бъде присъдена научна степен „Кандидат на филологиче ските науки" на старши преподавателя във Факултета по славянска филология на Софийския университет „Климент Охридски" - Георги Митрев Марков и на ре довния аспирант към Института за лите тарура - Атанас Василев Славов.

През последното тримесечие на 1966 г. Научният съвет на Института за литература при Българската академия на науките взе решение да бъде присъдена научна степен „Кандидат на филологическите науки" на редовните аспиранти към института Стефана Таринска и Дочо Леков.

В писмените си рецензии проф. Георги Цанев и ст. н. с. Иван Унджиев направиха подробен анализ на дисертационния труд на Ст. Таринска, като се спряха преди всичко на новото, което тя внася по поставената тема. В обсъждането на дисертацията взеха участие Стоян Каролев, Петко Тотев и Пантелей Зарев. Те подчертаха оригиналността на изследването. Авторката прави опит да разкрие Ботевата публицистика откъм ней ната художествена страна, посочва естетическата стойност на Ботевата проза, за познава читателя с неговата поетика. В труда се проследява фейлетонът нато лите ратурен жанр на новото време, изтъкнато е майсторството на Ботев да композира и фабулира, посочено е голямото му умение да си служи с различните форми на художествената публицистика. Интересни наблю дения има Таринска и за вътрешното дви жение, вътрешната динамика на Ботевата мисъл, на Ботевото слово, което особено допринася за емоционалното въздействие на Ботевата публицистика. Авторката изтъква полифоничността на Ботевия фейле тон, изследван като художествено-публи цистична цялост не само литературно-исто рически, но и литературно-теоретически. В работата са изяснени редица въпроси от характера на Ботевата проза, нейния облик в мисловно и емоционално отношение, а това прави труда на Таринска едно оригинално явление, принос в нашата литературна наука.

На 12 юни т. г. старши научният сътруд ник при Института за литература Кръстьо Генов защити успешно докторска дисертация на тема „Романтизмът в българската литература". Защитата се състоя в големия салон на БАН, където освен членовете на Научния съвет при Института за литература присъствуваха научни работници от други институти, от висши учебни заведения и много граждани. В писмените си рецензии проф. Емил Георгиев, проф. Пенчо Пенев и проф. Георги Димов направиха подробен анализ на дисертационния труд.

На 24 април 1969 г. се състоя публичната защита на дисертацията на Христо Йорданов на тема „Веселин Андреев - живот и творчество". В присъствието на членовете на научния съвет, на научните сътрудници от Института за литература и на много граж дани рецензентите акад. Пантелей Зарев и проф. Ефрем Каранфилов прочетоха своите рецензии за предложения труд, като изтък наха неговите достойнства: съвестно проучване на материала, проникване в съвременните проблеми на нашата литература, сродяване с творчеството на Веселин Андреев, изграждане на точен портрет на една нрав ствена и творческа личност. В своята ре цензия акад. П. Зарев подчерта, че напълно споделя основната концепция на дисертантакрасотата и хуманизмът на социалистическата революция раждат поети и комунисти, достойни за традициите на нашата литература, идващи от Ботев. Той посочи също, че жи вотът и делото на Веселин Андреев са релефно представени и така осветлени, че са превърнати в една правдива апология на комунистическите идеи. Проф. Е. Каранфилов изтъкна, че Йорданов идва до някои инте ресни проблеми за преливането между реа лизма и романтизма, за социалистическия хуманизъм в нашата поезия, за революционния оптимизъм и др.

На 29 май 1969 г. се състоя защитата на дисертацията тема „Георги на Елка Константинова Райчев. Живот на и творчество". Научен ръководител беше покойният наш литературен историк и критик Минко Николов, а рецензенти - проф. Стоян Каролев и ст. н. с. Здравко Петров. Присьствуваха членовете на научния съвет, литературни работници и много граждани. Председателствуващият обсъждането директор на Института за литература Стойко Божков запозна присъствуващите със съдържанието на представените документи и даде характеристика на научните постижения на аспирантката. Завеждащият секцията към инсти тута проф. Георги Цанев представи работата на Елка Константинова, а двамата рецензенти прочетоха своите отзиви. И двамата подчертаха сериозността на извършената работа, проникването в света на писателя и в сложното време на неговото изграждане и творческо осъществяване.

Дисертационният труд на Лиляна Грашева Художествени особености на старобъл гарската литература", защитен на 5. VI. 1969 г., представлява естетико-теоретическо изслед ване върху художественото своеобразие и естетическата същност на средновековната литература. Като се учи творчески от съ ветските медиевисти (предимно от школата на видния съветски литературовед Д. С. Лихачов), дисертантката прави първия сериозен опит за систематично проучване и осмисляне от съвременни идейно-естетически позиции на поетиката на старобългарската литература. Поставената задача изисква дълбоко навлизане в художествения и идеен свят на средновековието, богата научно-естетическа и методологическа подготовка.. В защища вания труд дисертантката се противопоставя на редица традиционни схващания, които са израз на предубеждения и недооценка на изобразителните достойнства на старобългар ската Литература, разглеждайки я като исторически определен тип словесно творчество Същевременно, стремейки се да осветли реалните идейно-естетически ценности, Гра шева избягва изкушенията на осъвременя ващата идеализация и модернизация на ли тературния материал. За пръв път дисер тантката прави по-широка съпоставка на естетико-творческите представи на старобългарските писатели с тези на руски, византийски и западноевропейски средновековни писа тели. Тя доказва, че старобългарските кни жовници се включват пълноценно в основ ната философско-естетическа линия на европейското средновековие. Най-съществен принос съдържа третата глава на дисертацията („Принципи и постижения на художественото изображение"), която представя авторката като изследователка със самостоятелна англитична мисъл, остро чувство за художестве ната специфика на литературните явления и богата литературоведческа култура.

На 11 декември 1969 г. се състоя публич ната защита на дисертацията на н. с. Лиляна Тодорова Минкова на тема „Любен Каравелов и украинската литература“ за присъж дане на научната степен кандидат на филологическите науки". Рецензентите на труда чл. -кор. проф. Симеон Русакиев и ст. н. с. Иван Цветков очертаха труда на Л. Минкова като сериозно научно изследване - в дисертацията е обединено в едно цяло всичко онова, което свързва Ка- равелов с Украйна, с украинското народно творчество и украинската литература. Тъй като повечето от наличните изследвания разглеждат само отделни страни на въпроса, в дисертацията си Л. Минкова се е стремяла да обхване въздействието на украинската литература върху Каравелов във всички негови аспекти, с цел да оформи по-цялостна представа за неговия размер и характер. Въздействието е разгледано на широк фон, проследява се как възниква и се разраства афинитетът на българския възрожденец към украинската литература. Подробно са изследвани връзките на Любен Каравелов с революционния демократ И. Г. Прижов, разгледани са различните форми, в които се проявява въз- действието на Тарас Шевченко и Марко Вовчок. В работата е направен подробен преглед на вече установеното от българското и съвет ското литературознание относно влиянието на украинската литература върху Каравелов. В дисертацията са използувани редица нови материали, предлагат се нови схващания по Някои въпроси.

На 5 март 1970 г. в Малкия салон на БАН се състоя публичната защита на дисертацията на Цветан Стоянов на тема „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература (средата на XVIII - средата на ХІХ век)" за присъждане на научната степен „кандидат на филологическите науки". Рецензентите проф. Любомир Тенев и ст. н. с. Атанас Стойков изтъкнаха голямата ерудираност на автора - в дисертацията си той борави с много книги, много автори, ня кои от които са малко известни у нас. И двамата рецензенти считат, че научният принос на дисертацията е безспорен: в изследването си Цветан Стоянов стига до свои установки, които носят белега не само на оригиналност, но и на обективен принос в изследването на определени школи и направления в запад ната литература. Авторът подробно разглежда приноса на Маркс за научното осветляване на проблема за отчуждението, като се почне от „Икономическо-философски ръкописи“ и се завърши с „Капиталът“, посочва се новото, което внася Ленин в разработката на този проблем, убедително се критикуват някои западни автори, които спекулират и по своему интерпретират възгледите на ранния Марке върху отчуждението.

На 26 май 1972 г. се състоя публична защита на дисертацията на Иван Атанасов Сарандев на тема „Пенчо Славейков като литературен критик" за присъждане на научната степен кандидат на филологическите науки". На защитата присъствуваха членове на Научния съвет, писатели, научни съ трудници и специалисти, аспиранти и др. Рецензентите на труда проф. Стоян Ка ролев и ст. н. с. Милена Цанева оцениха труда на Иван Сарандев като сериозен научен принос в осветляването на философско-естети ческите и литературно-критическите възгледи на Пенчо Славейков. Изтъкнато беше, че без да се забравя връзката с цялостната личност и творчество на поета, дисертантът обособява неговата критична дейност като едно от най-интересните изяви на Славейковото творчество. Обединявайки различните прояви на литературно-критическата дей ност на поета, като статии и рецензии, био- графични очерци и есеистични портрети на български и чужди писатели, оригиналните характеристики от антологията-мистификация „На острова на блажените", автобиографич ни признания и дневникови записки, Сарандев еочертал неговите исторически обу словени и същевременно дълбоко лично изживени идеи за културното ни развитие. Изтъквайки на преден план заслугите на Сла- вейков в развоя на българската критика, Са рандев има ясното съзнание и за слабостите в неговата дейност на теоретик и критик. Разглеждайки естетическите възгледи и литературно-критическото творчество на Сла вейков в тяхната многоликост и противоречивост, Сарандев е успял да разкрие значи- телното, непреходното в тях. Изтъкнато беше, че приносните елементи в дисертацията тря бва да се търсят не в новите факти, а в новите акценти и осветления, изводи и оценки, в изграждането на един цялостен и по своему очертан образ на Славейков като критик и особено в опита да се намерят мястото на Сла вейков в историята на литературно-крити ческата ни мисъл и славейковските традиции в развитието като жанр. на българската критика В обсъждането на дисертацията взеха участие Ангел Тодоров, Светла Гюрова, акад. Петър Динеков, чл.-кор. проф. Георги Ца нев и чл.-кор. проф. Емил Георгиев. Ангел Тодоров счита, че като се е заел с осветляването на най-сложната и противоре чива част от творчеството на поета - неговата критическа дейност, Сарандев се е справил напълно успешно със задачата си. В изказването си Светла Гюрова изтъкна, че дисертацията на Ив. Сарандев прави впе чатление като опит за историко-философско осмисляне на естетиката на Славейков, разгледана на фона на нашата обществена дей ствителност и интерпретирана като етап в развитието на националната психология. Понататък Св. Гюрова подчерта, че проблемът Пенчо Славейков е поставен в цялата му слож ност, прави се връзка с литературната тра диция у нас, търсят се социалните и историческите фактори, предопределящи интереса на П. Славейков към немската философия и литература, естетиката му се осмисля като нов етап в националното мислене, търси се генезисът на противоречията му. Накрая Св. Гюрова препоръча на дисертанта при пре работването на труда му и евентуалното му прерастване в книга да включи по-богат фак тически материал, което би раздвижило изложението, би му придало повече исторически колорит, би създало възможност за по-многопланово разгръщане на авторовата концеп ция. Акад. Петър Динеков посочи, че едно от най-ценните качества на работата е, че Са рандев много задълбочено епроникнал в проблемите и оттук е осветлил фактите, докато досега обикновено литературната ни критика се е водила в своите оценки не толкова от под робното разглеждане на въпросите, колкото от тълкуване на фактите. Акад. П. Динеков счита, че взел тая част от творчеството на Славейков, която преди даваше основание на нашите литературни критици да го отри чат, Ив. Сарандев се е опитал да открие ключа към неговите сложни и противоречиви есте тически позиции, което вече е принос в на шата съвременна критическа мисъл. Проф. Георги Цанев се съгласи с оцен ката, дадена от двамата рецензенти на дисер тацията, като направи някои бележки. Според него Сарандев би трябвало да осветли по147 подробно въпроса за враждата между Сла вейков и Вазов на основата на различните естетически позиции, защищавани от тях. По-голямо внимание - смята Г. Цанев - би трябвало да се отдели на въпроса за влиянието на Ницше върху Славейков. В изказването си проф. Емил Георгие в се съгласи с мнението на рецензентите, както и с направените бележки, като изтъкна, че Сарандев е оформен литературовед и общата оценка на дисертацията не може да не бъде положителна. Накрая Сарандев защити някои от своите позиции, прие направените критически бе лежки, които ще вземе под внимание при офор мянето на дисертацията в отделна книга. Общото мнение на рецензентите и изка залите се, че Сарандев напълно заслужава научната степен „кандидат на филологиче ките науки", бе потвърдено чрез гласуването на научния съвет - всички членове единодуш но гласуваха да бъда присъдена на Иван Атанасов Сарандев научната степен „кандидат на филологическите науки".

На 29. VI.1972 г. в Института за литература при БАН се състоя публична защита на дисертацията на редовната аспирантка Магдалена Иванова Шишкова на тема: „В идейния и художествен свят на ранния Дими тър Талев" за присъждане на научна степен ,,кандидат на филологическите науки На защитата присъствуваха членовете на Научния съвет при Института за литература, научни сътрудници от Института за литература и Института по балканистика, преподаватели от СУ „Кл. Охридски", редактори от издателство „Български писател", синът на писателя Братислав Талев, граждани. Научният ръководител проф. Ефрем Ка ранфилов сподели своите впечатления за дисертационния труд и за цялостната работа на Шишкова. Той подчерта, че избра ната тема се натъква на следните сериозни трудности: проследяването на процеса на израстването на един среден" писател до равнището на виден представител на нашата култура е проблем, отговорен и задължаваш. В съвременната научноизследователска литература - продължи той - липсват каквито и да е опити за осветляване дейността на Талев преди Девети септември, а онова, което е писано тогава, не е издържано от Марксистко-ленинска гледна точка. Дисертантката е проявила голяма самостоятелност, тъй като разгледаният период предлага важни политически проблеми и изисква задълбочен анализ на идейните заблуди и слабости на писателя, налага основно проучване на сво люцията на мирогледа и метода му, която закономерно го довежда до ония художе 149 ствени висоти, приобщили го към най-значителните достижения на съвременния литературен процес. Особено изпитание представлява и македонският въпрос - изключи телно сложен в политически, обществен и идеологически аспект. Според проф. Каранфилов преодоляването на тези сериозни трудности изисква голяма нравствена смелост и дисертантката я е проявила.

На 5 юли 1973 г. се състоя публичната защита на дисертацията на Искра Панова - „Вазов, Елин Пелин, Йовков - майстори на разказа" за присъждане на научната степен кандидат на филологическите науки". На защитата присъствуваха членове на На учния съвет към Института за литература, научни сътрудници от Института за лите ратура, от Института за български език, преподаватели от СДУ и много граж дани. Рецензентите на труда проф. Стоян Каролев и проф. д-р Атанас Натев изтъкнаха високите научни качества на труда и под чертаха неговия приносен характер за бъл гарското литературознание. Според проф. Каролев книгата на Искра Панова „Вазов, Елин Пелин, Йовков - майстори на разказа" бележи един от високите върхове в съвременното българско литературознание. Трудът има голяма стойност не само като та лантливо осветляване на разказваческото изкуство на тримата български класици, но е и с огромно теоретико-методологиче ско значение като образец, който ще под помага усилията на бъдещите изследователи на стила не само на тримата разглеж дани писатели, а изобщо. В рецензията на Ст. Каролев е подчертано голямото уме ние на Искра Панова да види и разкрие органическите връзки между компоненти на поетиката и основни черти на светоусеща нето и мирогледа. В рецензията на проф. д-р Атанас Натев също е изтъкнато високото научно равнище на труда на И. Панова - той отговаря на равнището на съвременното световно лите ратурознание. Посочени са методологи ческите постижения на авторката - тя схваща архитектониката в противоречиво дви жение, търси и намира нейните особености В конкретната кореспондентна връзка с обществената среда и личната позиция на тво реца. За Панова структурното своеобразие на стила есамо другата страна на особеното обществено предназначение, което писателят съз нателно или не извоюва за своето творчество. Най-главното предимство на разглеждания дисертационен труд проф. Натев вижда в 178 това, че той на дело, в процеса на самото литературно изследване преодолява една методологическа дилема, която и досега се натрапва на литературознанието: дилемата между външния" и т. нар. „иманентен подход към художественото творчество, т. е. между подхода, който смята, че творбите трябва да се обясняват преди всичко отвън навътре" и подхода, който претендира, че само „отвътре навън", чрез описание на художествената структура ще се предаде своеобразието на творбата. Със своето изследване Панова се нарежда сред онези съв ременни литератори, които проправят методологическа пъртина за утрешния ден на литературознанието. Като отчитат високите научни качества на труда на Искра Панова, които далеч над хвърлят изискванията за кандидатска дисертация, двамата рецензенти препоръчват той да бъде защитен като докторска дисер тация. В обсъждането на дисертационния труд взеха участие: н. с., к. ф. н. Христо Йор данов, театроведът и режисьор Юлия Огня нова, литературният критик, к. ф. н. Светлозар Игов, ст. преподавателят от СДУ к. Ф. н. Никола Георгиев и акад. Пантелей Зарев.

На 17 април 1975 г. в Института за литература се състоя публичната защита на дисертацията на Мария Радонова на тема „Творческият процес у Вапцаров". На защитата присъствуваха научни сътрудници от института, преподаватели от СДУ „Климент Охридски" и много граждани. Рецензенти на дисертационния труд бяха проф. Ефрем Каранфилов и проф. Георги Димов. Техните рецензии обстойно разкриха проблематиката на труда, подчер таха приносните моменти в него, отбелязаха редица характерни особености на подхода на авторката към поставените въ проси, както и някои спорни страни в тях ното третиране. В своята рецензия проф. Е. Каранфилов оцени правилната идейно-естетическа насоченост на труда, проличала още в първа глава „Теоретично-методологични проблеми при изследване творческия процес у писателя", която сочи смело и плодотворно навлизане в една слабо изследвана от литературознанието област - психология на литературното творчество. Той изтъкна правилната постановка и сравнително пъл ното третиране на основни въпроси на Вапцаровото творчество - оформяне на творческата личност във връзка с конкретни обществено-политически живот в края на 20-те и 30-те год.; литературни влияния и сходства (Радевски и Вапцаров, Смирненски и Вапцаров, Яворов и Вапцаров, Горки, Маяковски и Вапцаров). Особен интерес според рецензента представлява въпросът за фолклора и торчеството на Вапцаров, разгледан в труда детайлно. От една страна, Радонова изследва народното творчество по отношение на идейност, образна система, език и т. н., а, от друга - подчертава доминиращата богата творческа индивидуалност на поета. Рецензентът оцени високо главата „Художествено-естетически въз гледи на Вапцаров" - доказателство за научна осведоменост. Особено ценен е богатият документален материал, който ав торката привлича, за да направи своите наблюдения върху развитието на творче ския процес у поета - от прякото съзер цаване на действителността и зараждане на идеята до нейното конкретно реализиране в стихове. Интересни са нейните на блюдения над различни редакции на отделни стихотворения, които дават основа за изводи и обобщения върху особености на творческия процес у Вапцаров. Отбелязвайки Някои отделни неточности и пропуски, неизбежни за един кандидатски труд, Е. Каранфилов в заключение отново подчерта труд ната задача, която авторката си епоставила, навлизането и в малко изследвани области привличането на богат архивен и документа лен материал. Вторият рецензент проф. Георги Димов изтъкна оригиналния характер на труда, който се занимава със слабо разработените проблеми на творческия процес, приложени върху едно голямо явление в българската и световната литература - Вапцаров: „Макар трудът да е онасловен „Творческият процес у Вапцаров", по същество той пред ставя едно сравнително цялостно монографично изследване за поета-революционер, разбира се, с определена насоченост и акценти на отделните части с оглед на основната изследователска задача." Рецензентът подчерта широката изходна теоре тико-естетическа и историко-литературна база на изследването. Постоянният стре меж на дисертантката да привлече разнородни извори, сродяващи със социалноисторическата, житейски-битовата, ду ховната и природната среда на Вапцаров, има като резултат своеобразния жанр на труда, ... чиято научна значимост се определя най-вече от обилната и разнооб разието на използувания документален материал, анализиран с вещина, с усет за значителното и случайното, както и от обсега на подхванатите въпроси, от методологи ческите позиции, от които те се освет лявата. Опитът на Радонова да открие известни общи закономерности в творческия процес и да ги приложи върху конкретен литературен материале извършен от правилни марксически позиции - търси се връзката между субективни психологи чески моменти на съзерцание, наблюдение и т. н. и мирогледа, революционната дей ност, емоционалната нагласа на твореца. В заключение Г. Димов оцени труда на Радоновакато принос във вапцароведението.

На 29. V. 1975 г. се състоя публична защита на дисертацията на Катя Кирилова Бъклова на тема „Идейно-естетически измерения на съвременния герой в прозата на А. Гуляшки и К. Калчев“. На защитата присъствуваха членове на Научния съ вет, писатели, научни сътрудници, специалисти и аспиранти, граждани. Рецензентите проф. Ефрем Каранфилов и проф. д-р Васил Колевски изтъкнаха в рецензиите си, че избраната тема дава възможност на дисертантката да разкрие творческата индивидуалност на А. Гуляшки и К. Калчев в руслото на общите закономерности у нас преди и особено след 9. 1X. 1944 г., а така също и да вземе отношение по най-актуалните проблеми на съвременната ни литература. По повод ранните творчески търсения на разглежданите автори проф. д-р В. Колевски оцени високо страниците, посветени на кръжока „Христо Смирненски". В тях дисертантката се стреми да покаже цялата сложност на явленията от 30-те години, още повече, че у някои по-млади литератори у нас напоследък се забелязва неправилно подценяване на писателите от групата на „РЛФ". Изтъквайки главите, в които е разгледана поетиката и главно стилните особености на Гуляшки и Калчев, В. Колевски подчерта една позитивна тенденция в съвременното ни литературознание - идейно-тематичните проблеми да се свържат в един по-системен анализ с въпросите на художествената структура, за да се постигне цялостна оценка на художествените явления. В своето изказване проф. Е. Каранфи лов подчерта, че същината на художест вената творба може да се изясни най-добре посредством „живота“ на героите, чрез умението на автора да се домогне до значима проблематика, която да въплъти в герои, в необходимата мяра индивидуа лизирани и типизирани. Посочвайки рисковете, свързани с паралелното сравняване на двама автори, рецензентът утвърждава, че в края на краищата всичко зависи от методологията, от избраните средства за изследване и от способността за конкретен анализ. Изтъкнато бе, че дисертантката е съумяла да постигне атмосферата на 30-те години, когато се формират А. Гуляшки и К. Калчев, както и да обясни убедително ранните неуспехи на А. Гуляшки. Като най-цялостен и правдив е посочен анализът на историческата проза на А. Гуляшки. Приносен момент пред ставят обобщенията за положителния герой у двамата разглеждани белетристи, които са пръв опит да се осмисли характерното, отличаващо положителните герои на тези утвърдени наши автори. Отбелязана бе също правилната методологическа постановка, добросъвестното и задълбо чено познаване на конкретния художествен материал и библиографията върху него, както и оригиналните обобщения и изводи, необходими, за да бъде присъдена на дисертантката научната степен „кандидат на филологическите науки". В обсъждането на дисертацията взеха участие проф. Г. Димов, н. с. Елка Константинова, н. с. Хр. Йорданов, проф. Ст. Каролев. Проф. Г. Димов изтъкна, че дисертантката се домогва по свой път към съвременната проблематика и базирайки се на пра вилна методология, свързва художестве ните явления с цялата обществено политическа действителност през 30-те години. Паралелният анализ на двамата автори дава интересна възможност да се оцени тяхното творчество и да се видят същест вени страни от тяхната поетика. Възра женията по отделни оценки и постановки не намаляват положителното впечатление от самостоятелните занимания на К. Бъклова и от качествата, които показва като изследовател на съвременната литература.

На 27 ноември 1975 г. в Института за литература при БАН се състоя публичната защита на дисертацията на Сабина Беляева на тема: „Съвременният цикъл разкази - идейни и естетически особености". Присъст вуваха членове на Научния съвет, научни съ трудници при института, преподаватели и асистенти от СУ „Климент Охридски", сту денти и много граждани. Заседанието се председателствуваше от директора на Института за литература Тончо Жечев. След като представи дисертантката, той даде думата на нейния научен ръководител проф. Ефрем Ка ранфилов. Във встъпителните думи проф. Е. Каранфилов подчерта самостоятелния и задълбочен характер на подготовката на С. Беляева, прецизността на изследванията и сериозните научни наблюдения. Сабина Беляева прочете автореферат, след което думата бе дадена на двамата рецензенти - проф. Розалия Ликова и ст.н.с. Боян Ничев. В своите рецензии те обстойно и задълбо чено анализираха основните положения в труда, разкриваха особеностите при творческия подход на дисертантката, изтъкнаха приносните постижения, както и някои спорни мо менти. рен процес на развитие на повествователните форми. Тя отбеляза, че С. Беляева правилно разглежда циклизирането като плод на конкретни обществени условия, в контекста на цялостния литературен процес". В своя подход към проблема дисертантката се насочва правилно към историческите корени на яв лението, осветлявайки го в творчеството на А. Константинов и Йовков", разглежда и неговото бъдеще, както и интересния въп рос за връзката между циклизацията и романа. Професор Р. Ликова се спря подробно на проблема за типологизиране на явлението в главата „Типология на цикловите структури в светлината на традицията". Тя отбе ляза като постижение на дисертантката анализа на художествената конструкция на книгата „Бай Ганьо", развитието на образа, Връзката между социалната динамика на образа и динамиката на неговото развитие, както и отворената динамична композиция на цялата творба". В противопоставянето на Алеко - Йовков като автори на различен тип конструкция и циклови структури - динамична и статична, проф. Ликова смята, че Беляева основателно стига до извода за практическата пълноценност и на двата художествени типа конструкция, но смята, че е необходимо да се обърне повече внимание „върху връзката на писателя с естетическите и художествени тенденции на неговото вре ме, които не са малко" (при анализа на прозата на Йовков). По-нататък в своята обстойна рецензия проф. Ликова се спира на трактовката на категорията време, разгледана в главата „Категорията време в цикъла разкази" във философско-психологически план. Спирайки се на разказите-цикли на Д. Вълев и В. Попов, С. Беляева проследява художествените аспекти на времето както в отношението автор художествен свят, така и времето като еле мент на композицията и като елемент от психологическата структура на героите". При анализа на разказите на В. Попов Беляева открива свободата при преливане между минало и настоящо в съзнанието на героя и свободното опериране с обективната, материалната действителност". Проф. Ликова приема позицията на дисертантката при извеждане на традицията от Йовков до съ временните разказвачи, но с оглед на поосновни психологични общности". „Само така, в тая връзка на търсения могат да се разкрият традициите на Йовков в психологическото развитие на съвременния разказ, " заключава рецензентката.

На 7 дек. 1977 г. на заседание на Научния съвет на Единния център за език и литература се състоя публична защита на дисертацията на тема „Естетически прелом в българската поезия през 20-те години" от проф. Розалия Ликова за получаване научната степен доктор на филологическите науки". В своята дисертация проф. Розалия Ликова изследва в сравнителен план промените в европейската и българската поезия през 20-те години на нашия век. Дисертационният труд се състои от две главни части - първата представлява теоретическо обобщение на развойните насоки на поезията през разглеждания период, а втората е съставена от студии върху творчеството на Смирненски, Гео Милев, Фурнаджиев, Разцветников, Багряна и Атанас Далчев. Първата, теоретическата част е разделена на три глави: „Художествен и естетически генезис", "За някои национални особености в търсенето на нови художествени пътища" и Художествени и естетически насоки на българската поезия през 20-те години". В тази част от дисертационния труд се анализират в сравнително-типологически аспект основните насоки на литературния развой. Върху обширен изследователски терене 166 проследено взаимодействието на различните Модернистични направления, дошли с желанието да заменят господствуващия дотогава в повечето литератури символизъм. Успоредно с иманентно-развойните закономерности проф. Ликова изследва революционните промени в действителността, чийто отзвук е естетическият прелом в поезията от 20-те години. В тази част от дисертацията българската поезия е разгледана като органична съставка в развитието на европейската литература. Във втората част, съставена от шест самостоятелни студии, проф. Розалия Ликова разглежда обстойно творчеството на найярките индивидуалности в българската поезия от този период, изследвайки конкретното осъществяване на общите развойни закономерности. След прочитането на автореферата от проф. Розалия Ликова бе дадена думата на рецензентите. В своята рецензия акад. Емил Георгиев отбеляза приносните качества на труда, до голяма степен постигнатия стремеж да се разглежда българската литература в контекста на европейския литературен процес исе спря и на някои спорни или неубедителни моменти в дисертацията. Проф. Кръстьо Горанов в своята рецензия отбеляза като най-съществен принос всестранността и обхватността на труда както по отношение на разглежданата проблематика, така и с оглед на огромния фактически материал, обхванат от дисертацията. Наред с това той изказа и пожеланието по-стриктно да се разграничат двете линии (според Лениновото определение) в националната култура, а в конкретния случай - литература. В рецензията си доц. Елка Константинова също отбеляза безспорно приносния характер на труда, неговата задълбоченост и аналитичност, съчетани с мащабно концептуално мислене, което е позволило на авторката да види развойните процеси в българската поезия като част от общоевропейското литературно развитие. Заедно с това тя изказа и някои възражения по отделни постановки от дисертацията; например според нея постиженията на символизма в нашата литература са в известна степен подценени, като е акцентирано главно върху онези негови страни, предизвикали антисимволистическата насоченост на следващите го литературни направления.

На 7 юни 1978 г. Предраг Матеич (САЩ) защити пред Специализирания научен съвет по литературознание докторска дисертация на тема „Българският химнописец Ефрем от XIV в. Дело и значение". На защитата присъст вуваха специалисти по старобългарска литература от Института за литература, от СУ „Климент Охридски", от Института по балканистика, научни сътрудници, преподавате ли, студенти. Заседанието беше ръководено от председателя на Специализирания научен съвет по литературознание и директор на 156 Института за литература проф. д-р Тончо Жечев. В уводните си думи той поясни, че по предложение на Факултета по славянски филологии към Софийския университет е открита процедура за защита на кандидатска дисертация, представена от редовния аспи рант при факултета Предраг Матеич. Тъй като дисертационният труд по мнение на катедрата по българска литература надхвърля изискванията за кандидатска дисертация, Специализираният научен съвет по литературознание е взел решение да се открие проце дура за защита на докторска дисертация. Предраг Матеич прочете автореферата си, след което беше дадена думата на първия рецензент проф. д-р Куйо Куев. Той определи дисертацията като принос както за старобъл гарската, така и за другите славянски литератури. Американският учен открива неизвестен досега старобългарски книжовник от края на XIV в. и посочва шест негови произведения - три канона и три цикъла стихири. Рецензентът се спря на проблемите, засегнати в труда, подчертавайки правилната им постановка и изпълнение. Предраг Матеич предлага цялостно изследване в областта на старобългарската химнична поезия, чието изучаване е започнато наскоро от Стефан Кожу харов. В заключение проф. Куев обобщи, че дисертантът е успял да разбере нашата история, да вникне в особеностите на литературата ни, показвайки задълбочени познания, използувайки богата библиография, опирайки се на солиден фактически материал. Проф. Куйо Куев препоръча на Специализирания научен съвет по литературознание да избере Предраг Матеич за доктор на филологическите науки". И другите двама рецензенти проф. Боню Ангелов и ст. н. с. Божи дар Райков изказаха становището, че на Предраг Матеич заслужено трябва да се присъди научната степен доктор на филологическите науки".

На 9 май 1979 г. се състоя публична за щита на дисертацията на Людмила Крумова Григорова на тема „Проблеми на твореца и творчеството в западноевропейските литератури ХІХ-ХХ в.". На защитата присъствуваха членовете на специализирания научен съвет по литературознание, научни сътрудници, специалисти, писатели, граждани. Рецензенти на дисертационния труд бяха проф. Ефрем Каранфилов и проф. д-р Кръ стьо Горанов. Те се спряха на структурата на труда, изложиха приносните моменти в него и подчертаха, че дисертацията като цяло е едно положително явление за нашата научна литература, което дава основание на Люд мила Григорова да бъде присъдена научна степен „Кандидат на филологическите науки". Още в уводните си думи проф. Ефрем Каранфилов подчерта, че Людмила Григорова показва задълбочено познание на фактите и разбиране на разработваната пробле матика. Той се спря последователно на отделните части, като композиционна структу ра на дисертацията. Трудът се състои от встъпителна глава и две отделни части. С встъпителната част се очертава основната проблематика на темата. Дисертантката се спира на „Бунтът на романтиците“: конфликтът творец - общество в затворена система". В първата част, озаглавена „Елитарността на концепцията „изкуство за изкуството" и модификациите на темата у пред ставителите на модернизма“, се разглежда парнасизмът като реакция на романтизма, и символизмът като реакция на парнасизма, и завършва с анализ на естетическите концепции на Оскар Уайлд. Проф. Каранфилов подчерта, че е проследено създаването и развитието на школата на парнасизма и връз ката и с някои проблеми на съвременността. По-нататък, спирайки се на символизма, „ав торката с основание не разглежда тези школи, догматично противопоставени една на дру га, без преходи и преливания, а се стреми да подходи към отделните автори и произведе ния конкретно“. Например, спирайки се на Бодлер, тя успява да обясни някои от основ ните си тези. Разгледани са и възгледите на символисти като Рембо, Верлен, и др., както и специфичните особености на немския и австрийския символизъм. Спирайки се на романа „Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, авторката се е насочила към двата характерни контрапункта в творбата. изкуство - действителност и морал - красота, разкривайки и житейската трагедия на самия писател.