Съвременният

На 27 ноември 1975 г. в Института за литература при БАН се състоя публичната защита на дисертацията на Сабина Беляева на тема: „Съвременният цикъл разкази - идейни и естетически особености". Присъст вуваха членове на Научния съвет, научни съ трудници при института, преподаватели и асистенти от СУ „Климент Охридски", сту денти и много граждани. Заседанието се председателствуваше от директора на Института за литература Тончо Жечев. След като представи дисертантката, той даде думата на нейния научен ръководител проф. Ефрем Ка ранфилов. Във встъпителните думи проф. Е. Каранфилов подчерта самостоятелния и задълбочен характер на подготовката на С. Беляева, прецизността на изследванията и сериозните научни наблюдения. Сабина Беляева прочете автореферат, след което думата бе дадена на двамата рецензенти - проф. Розалия Ликова и ст.н.с. Боян Ничев. В своите рецензии те обстойно и задълбо чено анализираха основните положения в труда, разкриваха особеностите при творческия подход на дисертантката, изтъкнаха приносните постижения, както и някои спорни мо менти. рен процес на развитие на повествователните форми. Тя отбеляза, че С. Беляева правилно разглежда циклизирането като плод на конкретни обществени условия, в контекста на цялостния литературен процес". В своя подход към проблема дисертантката се насочва правилно към историческите корени на яв лението, осветлявайки го в творчеството на А. Константинов и Йовков", разглежда и неговото бъдеще, както и интересния въп рос за връзката между циклизацията и романа. Професор Р. Ликова се спря подробно на проблема за типологизиране на явлението в главата „Типология на цикловите структури в светлината на традицията". Тя отбе ляза като постижение на дисертантката анализа на художествената конструкция на книгата „Бай Ганьо", развитието на образа, Връзката между социалната динамика на образа и динамиката на неговото развитие, както и отворената динамична композиция на цялата творба". В противопоставянето на Алеко - Йовков като автори на различен тип конструкция и циклови структури - динамична и статична, проф. Ликова смята, че Беляева основателно стига до извода за практическата пълноценност и на двата художествени типа конструкция, но смята, че е необходимо да се обърне повече внимание „върху връзката на писателя с естетическите и художествени тенденции на неговото вре ме, които не са малко" (при анализа на прозата на Йовков). По-нататък в своята обстойна рецензия проф. Ликова се спира на трактовката на категорията време, разгледана в главата „Категорията време в цикъла разкази" във философско-психологически план. Спирайки се на разказите-цикли на Д. Вълев и В. Попов, С. Беляева проследява художествените аспекти на времето както в отношението автор художествен свят, така и времето като еле мент на композицията и като елемент от психологическата структура на героите". При анализа на разказите на В. Попов Беляева открива свободата при преливане между минало и настоящо в съзнанието на героя и свободното опериране с обективната, материалната действителност". Проф. Ликова приема позицията на дисертантката при извеждане на традицията от Йовков до съ временните разказвачи, но с оглед на поосновни психологични общности". „Само така, в тая връзка на търсения могат да се разкрият традициите на Йовков в психологическото развитие на съвременния разказ, " заключава рецензентката.

Книгата на Боян Ничев „Съвременният български роман“, резултат от сериозни на учни проучвания в продължение на едно десетилетие, е фундаментален труд, първо по рода си цялостно изследване на съвременния български роман в литературноисторически итеоретически аспект. Като изключим по- стиженията на Тончо Жечев в областта на съв ременната ни романистика, почти нито един от нашите литературоведи и литературни критици не се е занимавал така задълбочено и детайлно с проблемите на епичното в съв ременната българска художествена проза. Боян Ничев познава няколковековното развитие на жанра в Европа, философските обобщения, социално-психологическите синтези и нравствените присъди в европейските образци на романния жанр. Солидната теоретична подготовка и владеенето на конкретния материал му дават възможност да изследва Новооткритите художествени територии" на българския епос на фона на цялостното развитие на европейския роман, да прави своите оригинални наблюдения и обобщения върху съвременната народопсихология, върху духа на нашето време. Боян Ничев приема тезата на Бахтин, че Романът е нов, незавършил своето развитие, нензчерпал възможностите си жанр на новото време, който се оформя пред очите ни, и изследва неговата същност в процес на съзиждане и развитие. Той успява да докаже чрез конкретните си умни и често пъти вдъхновени анализи, че през последните три десетилетия романът ни си създава свой нов, национален модел и се превръща постепенно в един от основните жанрове на литературата ни (каквито преди него са били разказът, повестта, поемата, лирическото стихо- творение), че вече се включва в системата на художествената ни култура. Пътя на българския роман авторът разглежда в тясна връзка с пътя на българското общество през десетилетията. Научният му теоретико-аналитичен подход се съчетава с културно-историческия и социологичния, от което неговото изследване печели извънредно много. Б. Ничев търси да улови характерните черти на българското битие, разнооб разните превъплъщения на народопсихологията, смяната на разнообразните социални типове: успява да докаже жизнеността на жанра, да разкрие начините, по които бъл гарският роман решава дилемата човек - общество, съотношенията между историче ската необходимост и човешката нравственост. Ничев успява да проследи като вълнуващ роман съдбата на българския съвременен ро- ман, поднасяйки ни наблюденията си над най-интригуващите страници от неговата история. По този начин трудът му става увле кателен, увличащ с разсъжденията си върху националната ни съдба, върху народностното ни битие и не остава само строго научен и тео ретичен труд върху един основен жанр. Типологичното, теоретично изследване се превръща и във вълнуващ разказ за героичните и трагични съдби на българските хора през драматичните последни три десетилетия от нашия живот. Боян Ничев еисторик и теоретик на жанра и в същото време е интерпретатор на бъл гарския бит, история, съвременен живот. Със редоточавайки се над самия жанр на романа, над неговите теоретични и естетически същностни черти, над многобройните му национални превъплъщения, той не изпуска от погледа си спецификата на отделните романисти и не пренебрегва ценностната система. Ничев напълно преодолява слабостите на подобен вид типологически изследвания, в които най-често се елиминират естетическите критерии и се изравняват различните художествени стойности. Защото „Съвременният български роман" е особен вид типологическо изследване, обогатено от много различни компоненти: народопсихологически, психологически, социологически и конкретно аналитични анализи и обобщения. Авторът успява да обхване в проблемна широта състоянието и развитието на жанра, който за него не е само прозаичен жанр, а жанрово течение с разнообразни тенденции и струи; успява да докаже полигенетичния развой на националния ни роман и различните пътища на съз даването му, както и пътищата, по които се създават художествените традиции за бъде щото развитие на жанра - в процес, в диалектически развойно движение.

Световната слава за по-възрастните съвременници на Чехов - Достоевски и Толстой - идва още приживе. За Чехов - едва посмъртно. Но неговото международно признание така стремително нараства от десетилетие на десетилетие, че днес Чехов в целия свят се възприема наравно с авторите и на „Ана Каренина", и на „Братя Карамазови". В този смисъл можем с пълно основание да наречем ХХ в. Чехов век. Този толкова бурен ръст на популярността на Чеховото творчество показва колко прав е бил Лев Толстой, когато, наричайки Чехов „художник на живота", същевременно подчертава, че главното достойнство на Чеховото творчество се състои в това, че то е достъпно и близко не само за всеки русин, но и за всеки човек изобщо". Чуждестранните отзиви за творчеството на Чехов прекрасно потвърждават това. Така например известният английски актьор Пол Скофилд през 1963 г. писа: „Чехов е един от най-националните писатели, характерите на неговите герои са чисто руски. Но проблемите, които вълнуват Чеховите герои: и щастието, и нещастието, и семейният живот, и изпитанията - са еднакви у народите от различните страни, "2 Заедно с това зад граница нееднократно се е подчертавало значението на истината за Русия, за руските хора, която Чехов разкри на света. „Наред с Толстой - писа през 1958 г. Клод Руа - Чехов е може би именно онзи дореволю ционен писател, благодарение на когото навсякъде по света започнаха по-добре да разбират и по-силно да обичат неговия народ. Чехов... ни помага да разберем и днешна Русия. По пътищата на сърцето Чехов ни дава да почувствуваме доколко революцията е била необходима и как я е призовавала цялата жива, 3 страдаща, мислеща Русия... На пръв поглед това са твърде различни, дори взаимно изключващи се съж дения и оценки. Но работата е именно в това, че при Чехов едното не противоречи на другото. Чехов е наистина руски писател в най-дълбокия смисъл на това определе ние. И не само поради силата на неговата любов към руския човек и руската природа, на погълнатостта му от проблемите на руския живот. Чехов гениално е изразил в творчеството си най-важната особеност на руската прогресивна обществена мисъл - нейната загриженост за главните въпроси на общественото битие, засягащи кръвните интереси не само на русина, но и на всеки човек без разлика на неговата национална и расова принадлежност.

Проблемът за връзките между модернистичната проза на „потока на съз нанието" и следвоенната проза заема особено място в споровете за настоящото състояние и бъдещото развитие на английския роман. Неслучайно почти всич ки сериозни статии и изследвания върху съвременния английски роман отделят специално внимание на този въпрос. Романът на „потока на съзнанието" е една от главните изяви на английския модернизъм, ползуваща се с международен престиж; неговите представители се отличават със завидно майсторство в областта на художествения психологизъм и техните постижения са се превърнали в образци за подражание и еталони за сравнение. Същевременно спорната и противоречива същност на това явление поставя и редица въпроси, сред които най-важен е: дали „потокът на съзнанието" еизходна точка или задънена улица в развитието на художествения психологизъм, Ето защо независимо от написаните хиляди страници, стотици статии и десетки книги за „потока на съзнанието" споровете за неговия генезис, същност, значение и влияние все още продължават, Интересно е да се отбележи, че почти непосредствено след появата на първите романи на „потока на съзнанието" наред с рецензиите се появяват и първи те статии, в които се прави опит да бъдат открити корените на явлението, т. е. предшествениците, подготвили почвата за възникването му. Между първите по-сериозни опити в това отношение особено внимание заслужава статията на писателя Уиндъм Люис „Мистър Джингъл и мистър Блум", с която се поставя началото на един полувековен спор, в който по различно време, в различна сте пен, от различни позиции и с различен успех са се включвали десетки английски писатели, критици и учени от Честъртън до Ангъс Уилсън.

Проучването на аналогичните черти в идейно-художествената повествователна на гласа, скрити зад различни обществено-политически факти и исторически събития, персонажи-родственици, сходни мотиви и сю жети, с цел да се изяснят общите закономерности в развитието на социалистическите литератури, е една от важните задачи на съв ременното марксистко литературознание. Един от естествените пътища за нейното разрешаване есъпоставително-контрастивният анализ на съотношението идеологическо съдържа 157 ние - художествена специфика", при който отчитането на националните особености ста ва чрез типологизиране на идейно-художестве ното единство на социалистическия роман. Изследването на неговата художествена струк тура във взаимозависимостта и с историческия процес и философското мислене дава възмож ност за доказване на тезата за многомоделността на литературите от социалистическите страни, която се основава на различните национални художествени традиции