Submitted on
Библиографски раздел
On Issues of Realism

Диалог върху реализма в днешната френска литература

Free access
Статия пдф
240
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Въпрос: Вие сте се занимавали с творчеството на Пушкин и аз бих желал да зная, преди да пристъпя към главния предмет на разговора ни - проблема за реализма във Франция днес - кое ви е накарало да спрете вниманието си на Пушкин, този крупен писател-реалист? Отговор: Признавам, че не съм се занимавал с Пушкин, защото е образец на руския реализъм и извор (казано приблизително) на Гогол, Достоевски, Толстой, на Гончаров, на Сологуб, на Чехов, на Шолохов... Не. Занимавал съм се с творче ството на Пушкин, както и с творчеството на румънския поет Еминеску, тъй като тези поети са в моя поглед творци на езика. Руският език почва с Пушкин, румънският - с Еминеску. Но се боя, че ще надхвърля далече въпроса и ще се откъсна от главния проблем, който ни занимава - проблема за реализма (казано по-точно: съвременният френски реализъм).

    Проблемна област
    По въпросите на реализма
Submitted on
Библиографски раздел
100 години от рождението на А. П. Чехов

Антон Павлович Чехов като драматург

Free access
Статия пдф
292
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Чехов израства сред многобройна дребнобуржоазна челяд. По това време - 80-те години - реакцията в Русия празнува своето тържество. Наистина той е далече от тогавашното революционно движение, но не свързва нито себе си, нито творчеството си с идеите на либерали или на народници. Мечтае за разумен живот, макар сам да не знае пътя, по който се стига до тоя живот - и критикува, понякога доста безжалостно, за ради тяхната откъснатост от света, своите герои. „Не се съмнявам, пише той, че заниманията ми с медицинската наука са имали сериозно въздействие върху моята дейност; те значително раздвижиха областта на моите наблюдения, обогатиха познанията ми, истинската цена на които за мене, като писател, може да разбере само оня, който сам е лекар... Запознаването ми с естествените науки, с научния метод, винаги ме е държало на стража, и аз се мъчех, когато бе възможно, да се съобразявам, с научните данни, а когато бе невъзможно, предпочитах да не пиша никак. На Младини пред погледа на бъдещия писател не се мярка никакво призвание“ - той не мечтае за слава. Мисли, че литературната работа е съв местима с университетските занимания. „Както репортерите пишат своите очерци за избухнал пожар, така и аз пишех - отбелязва той - своите разкази : машинално, полусъзнателно, не мислех никак нито за читателя, нито за себе си."

    Проблемна област
    Статии
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Драматургията на Чехов

Free access
Статия пдф
2861
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През втората половина на века интересът към драматургията на Чехов се засили извънредно много. Това създаде богата литература на всички езици още по-богата театрална практика. Нещо повече - Чехов стана „образец" на съвременната драматургия. Не помня кой беше казал, че геният прилича на езеро, от което всеки има право да пие, стига да не размътва водата. Но напоследък водите около Чехов доста много се размътиха и в практиката, и в теорията. Докато до известно време Чехов беше образец на съвременния драматургически авангардизъм и абсурдизъм, сега той е пример на бягството от него и „образец“ на съвременната нова реалистична драматургия. Като че ли вече няма нито една „тайна" от реализма, импресионизма и абсурдизма на Чехов, от тънкото движение на съвременната човешка душевност, на неговите образи и неизчерпаемото богатство на Чеховата поетика, което да не е изследвано не само в „рационален“, но и в „практически“ театрален смисъл. Като че ли вече нищо ново не може да се открие у Чехов. Може само да се спори върху едно или друго съкровено движение и тънкост в богатата амплитуда на сложните душевни промени, миросъзерцание и поетически лиризъм на неговото творчество. И все пак не е така. Чехов продължава да крие своята велика тайна. И това кара всяко време да се вглежда в него със своите внимателни очи. Може би това непрекъснато „връщане“ към Чехов е нашата жажда към изповедност, вина спрямо човека, търсене на другите, онова неуловимо движение на душата, което никой не е изразил така неповторимо и така неотвратимо като него. В неговото творчество липсва драматургическата „категоричност“. Пиесите му са „незавършени". Те продължават в нашите души. В тази недовърше ност е прелестта на неговото творчество. Това тънко и непрекъснато многоточие" на живота, което няма краен „знак, нито въпросителен, нито удивителен, но по някакви невидими пътища ни отвежда към бъдещето. Драматургическото му творчество ни дава усещането за човешко щастие, което не виждаме на сцената, но което едно поколение изстрадва през очите на зрителите в името на утрешния ден. Това озарение, тази светлина, която идва от бъдещето, създава лирическата атмосфера в Чеховите пиеси. Всяка постановка е не само разкриване на тънкостите, на скрития сложен свят на Чеховите герои, но и един „спор“ на настоящето с бъдещето. Сам по себе си този „спор" обогатява спектакъла. Но само тогава, когато не се превръща в противопоставяне на Чехов, както правят мнозина режисьори, без да съзна ват колко обедняват великия автор.
    Ключови думи
    драматургията, Чехов
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Творческото наследство на А. П. Чехов и съвременният свят

Free access
Статия пдф
2943
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Световната слава за по-възрастните съвременници на Чехов - Достоевски и Толстой - идва още приживе. За Чехов - едва посмъртно. Но неговото международно признание така стремително нараства от десетилетие на десетилетие, че днес Чехов в целия свят се възприема наравно с авторите и на „Ана Каренина", и на „Братя Карамазови". В този смисъл можем с пълно основание да наречем ХХ в. Чехов век. Този толкова бурен ръст на популярността на Чеховото творчество показва колко прав е бил Лев Толстой, когато, наричайки Чехов „художник на живота", същевременно подчертава, че главното достойнство на Чеховото творчество се състои в това, че то е достъпно и близко не само за всеки русин, но и за всеки човек изобщо". Чуждестранните отзиви за творчеството на Чехов прекрасно потвърждават това. Така например известният английски актьор Пол Скофилд през 1963 г. писа: „Чехов е един от най-националните писатели, характерите на неговите герои са чисто руски. Но проблемите, които вълнуват Чеховите герои: и щастието, и нещастието, и семейният живот, и изпитанията - са еднакви у народите от различните страни, "2 Заедно с това зад граница нееднократно се е подчертавало значението на истината за Русия, за руските хора, която Чехов разкри на света. „Наред с Толстой - писа през 1958 г. Клод Руа - Чехов е може би именно онзи дореволю ционен писател, благодарение на когото навсякъде по света започнаха по-добре да разбират и по-силно да обичат неговия народ. Чехов... ни помага да разберем и днешна Русия. По пътищата на сърцето Чехов ни дава да почувствуваме доколко революцията е била необходима и как я е призовавала цялата жива, 3 страдаща, мислеща Русия... На пръв поглед това са твърде различни, дори взаимно изключващи се съж дения и оценки. Но работата е именно в това, че при Чехов едното не противоречи на другото. Чехов е наистина руски писател в най-дълбокия смисъл на това определе ние. И не само поради силата на неговата любов към руския човек и руската природа, на погълнатостта му от проблемите на руския живот. Чехов гениално е изразил в творчеството си най-важната особеност на руската прогресивна обществена мисъл - нейната загриженост за главните въпроси на общественото битие, засягащи кръвните интереси не само на русина, но и на всеки човек без разлика на неговата национална и расова принадлежност.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Поетиката на Чехов и ранните разкази на Емилиян Станев

Free access
Статия пдф
3410
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Чеховото творчество е явление не само в руската, но и в световната литература. През целия си живот писателят утвърждава красотата в човешките отноше ния, справедливостта и честността. Развенчаването устоите на буржоазния строй в разказите на Чехов е в най-тясна връзка с утвърждаващия му патос, с вярата у обикновените трудови хора. С изумителното си художествено майсторство руският класик превръща късия хумористичен разказ в шедьовър на белетристиката. Голямото тематично разнообразие на цялото му творчество, задълбоченият психологизъм, съчетан с лаконизъм и обективност в авторовото присъствие, създават Чеховата неповторимост. Трагично, комично и драматично се обединяват разказите на големия писател, за да се изгради по този начин типичната Чехова атмосфера. B Онова, с което Чехов остава трайно в съзнанието на своите съвременници като творец и човек, е неговата стройна, последователна естетическа програма, абсолютното покритие на жизнена и творческа позиция. Любовта към хората, борбата с лицемерието и еснафството в името на доброто и красотата, защитата на обикновения човек, са онези черти от нравствената програма на писателя, които намират отражение и в неговите разкази. Не е възможно да се четат произведенията на Чехов, без да ни завладее любовта му към хората и омразата към всичко, което унижава тяхното достойнство. С тези свои качества творчеството на руския класик въздействува върху много писатели. Чеховите произведения бързо намират радушен прием и в нашата страна. Една от причините за този факт трябва да се търси в сходните условия на живот у нас и в Русия. В този смисъл проблемите, които разработва Антон Павлович в своите разкази, са много актуални в България. Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин и други големи писатели подчертават, че са се учили от майсторството на руския класик. В същност едва ли има творец, пишеш разкази, който да не се намира под въздействието на Чехов, защото неговите произведения са еталон. Ранният Емилиян Станев също не прави изключение в това отношение. Но когато говорим за литературни взаимоотношения, нужно е преди всичко да се открият типологическите закономерности в развитието и в проблематиката. Най-съществено е не прякото заимствуване, а близостта в мирогледа на двамата писатели, в тяхната естетика и в подхода им към проблемите на действителността. Неслучайно в статията си ние употребяваме термина въздействие, а не влия ние, тъй като считаме, че влиянието предполага не само типологична близост на произведенията, а и контактност, каквато не съществува между Емилиян Станев и Чехов.

Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Чехов и Яворов

Free access
Статия пдф
3669
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Нашият читател много рано се запознава с творчеството на А. П. Чехов - още в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато в печата се появяват първите преводи на негови произведения. Публикуваните тогава разкази „Тиф" (библ. „Свети Климент", 1888-1889), „Ванка" (в. „Лъча", г. І, 1892, бр. 24) и „Жена“ (сб. „Почивка“, 1893) са началото на едно широко интензивно проникване на Чехов в българския литературен печат, в духовния свят на българина. Особено голяма става популярността на Чехов след 1904 когато Кръстю Митишев издава за пръв път на български език събраните съ чинения на писателя. Това издание е първото, което представя, от една страна, така широко творчеството на руския писател, а, от друга - приобщава непосредствено българския читател към поетическия свят на Чехов, запознава И го с идейно-философските му позиции, с естетиката му. г., С актуалността си, дълбочината на проблематиката и особено с крайно оригиналната си и своеобразна поетика творчеството на Чехов естествено привлича интереса на българските творци. Почти няма писател от онова време, който да не е откликнал в печата с мнение за разказвача и драматурга Че хов. Особено осезаемо е въздействието му върху белетристите - Чехов влияе на много от тях. Под знака на неговото майсторство в българската литература се формират немалко прозаици. Влиянието на белетриста, на разказвача Чехов закономерно се съпътствува от влиянието на драматурга. Драмите на Чехов стават известни на българската публика в началото на нашия век (1904- 1912), когато водещите български театри един след друг поставят отначало водевилите, а след това и големите му пиеси. През това време името на Чехов завинаги навлиза в репертоарните планове на театрите. Нещо повече - той става много популярен, драматургията му привлича силно вниманието на ре жисьори и актьори, на театралните и литературните критици, на цялата млада българска интелигенция.
    Ключови думи
    Чехов, Яворов
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Творчеството на Чехов в литературното пространство

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The subtitle of the present article, ‘Not Written on the Occasion of the Centenary of Chekhov’s Death’, clearly and emphatically indicates the fact that it is not a eulogy. In a distinctly non-celebratory tone the article makes the point that although well known, well respected and well analysed the world over, Chekhov’s work nonetheless remains homeless in the literary world. The peculiarities of his narrative and dramatic modes still puzzle critics and are yet to be comprehended. One approach to them – the more common one – attempts to justify and reconcile those peculiarities with earlier, accepted or even ‘classic’ rules. The opposite approach tends to align him with the modernist rebellion (a quiet rebellion, in Chekhov’s case) in European literature sinse Maeterlinck and Joyce, a rebellion in the face of which the new branch of literary studies, narratology, turned out to be nearly helpless. In semiotic terms, Chekhov’s narration enters into an iconic relationship with his main topics, boredom, and the virtually untranslatable poshlost’ (the closest one can get in trying to render it in English would perhaps be by using the adjectives ‘common’, ‘vulgar’, ‘trivial’). Adopting a contrastive-intertextual approach, the second half of the article shifts the attention from the more general concept of literary space to a specific comparison between Chekhov’s works and those of Nikolay Liskov, whose narrative mode seems to be in a relationshep of direct opposition to Chekhov’s. Intertextual links are suggested between two pairs of works by the two authors, Chekhov’s The Lady with the Lapdog and Leskov’s Lady Macbeth of the Mtsensk District, on the one hand, and The Daughter of Albion (Chekhov) and The Left-handed Craftsman (Leskov), on the other.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Мemento (me)mori, или как Горки помни Чехов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The text draws attention to the two-way ego-perspective of memoirs: in addition to creative reconstruction, "quasi ballad" vision for the object of memory ("revives" him), they update the psychological portrait of the subject of the story. In this case, greater attention is paid to the psychological portrait of the author, A. M. Gorky, and his notes made on A. P. Chekhov's death. But the question is can this memory be regarded as reliable, especially in its claim of biographical fact? The friendship between the two writers largely fits within the ego-text: it begins as a correspondence, continues as personal meetings and conversations (some of which are recorded) and ends as memoirs. From similar memoirs of their other contemporaries, we can restore many of the Chekhov's external characteristics, to imagine him through his typical gestures, reactions, witty remarks, and habits. With Gorky it is different. Supplementing the notes of two stages, once ten years after Chekhov's death (1914) and a second time before its publication in 1923, is a gesture showing that Gorky wanted to consolidate his authority over that of his famous contemporary whose aesthetic platform he used. Characteristic of this approach is Gorky's style - without beginnings or endings, the lack of a coherent structure, rather chaotic remarks made casually and not arranged in a logical view. Allusions to Chekhov as an ideologist of class thinking even slip. Throughout his literary career, Gorky gradually established himself in the hierarchy and the doctrine required a new literary direction ("socialist realism"), excluding Chekhov's poetics. In this sense, his memoirs about Chekhov not only demonstrate the mechanism of manipulation, but also the dangers of the genre.
    Ключови думи
    Мemento, mori, Горки, помни, Чехов
Subscribe to Чехов