Чехов

Чехов израства сред многобройна дребнобуржоазна челяд. По това време - 80-те години - реакцията в Русия празнува своето тържество. Наистина той е далече от тогавашното революционно движение, но не свързва нито себе си, нито творчеството си с идеите на либерали или на народници. Мечтае за разумен живот, макар сам да не знае пътя, по който се стига до тоя живот - и критикува, понякога доста безжалостно, за ради тяхната откъснатост от света, своите герои. „Не се съмнявам, пише той, че заниманията ми с медицинската наука са имали сериозно въздействие върху моята дейност; те значително раздвижиха областта на моите наблюдения, обогатиха познанията ми, истинската цена на които за мене, като писател, може да разбере само оня, който сам е лекар... Запознаването ми с естествените науки, с научния метод, винаги ме е държало на стража, и аз се мъчех, когато бе възможно, да се съобразявам, с научните данни, а когато бе невъзможно, предпочитах да не пиша никак. На Младини пред погледа на бъдещия писател не се мярка никакво призвание“ - той не мечтае за слава. Мисли, че литературната работа е съв местима с университетските занимания. „Както репортерите пишат своите очерци за избухнал пожар, така и аз пишех - отбелязва той - своите разкази : машинално, полусъзнателно, не мислех никак нито за читателя, нито за себе си."

Въпрос: Вие сте се занимавали с творчеството на Пушкин и аз бих желал да зная, преди да пристъпя към главния предмет на разговора ни - проблема за реализма във Франция днес - кое ви е накарало да спрете вниманието си на Пушкин, този крупен писател-реалист? Отговор: Признавам, че не съм се занимавал с Пушкин, защото е образец на руския реализъм и извор (казано приблизително) на Гогол, Достоевски, Толстой, на Гончаров, на Сологуб, на Чехов, на Шолохов... Не. Занимавал съм се с творче ството на Пушкин, както и с творчеството на румънския поет Еминеску, тъй като тези поети са в моя поглед творци на езика. Руският език почва с Пушкин, румънският - с Еминеску. Но се боя, че ще надхвърля далече въпроса и ще се откъсна от главния проблем, който ни занимава - проблема за реализма (казано по-точно: съвременният френски реализъм).