On Issues of Realism

Доказано е, че реализмът от времето на френските просветители, по-късният критически реализъм и съвременният социалистически реализъм са конкретно-исторически направления, които не са съществували преди това в хилядогодишната история на човешкото изкуство. Оттук непосредствено следва, че не е правилно, когато цялата история на изкуството (респ. на естетиката като наука за изкуството) се схваща като история на развитието на реализма в борбата му с антиреализма. Голяма заслуга за до казване на тази истина се пада преди всичко и главно на съвременната съветска общоестетическа, литературно-теоретическа и литературно-критическа мисъл. Реализмът, взет като едно от художествените направления, което се отличава със своята особена система и метод на художествените образи, е качествено различен от дру гите художествени направления, но това още не е достатъчно доказателство, че всички други художествени направления на своето време, при особените тогавашни условия и задачи, са били непременно непрогресивни, без всякакво значение за общия, диалектически противоречив, но взет в своята цялост настъпателен ход на развитието на човешкото изкуство. Така например, имало е и може да има и днес при определени условия реакционен романтизъм, но също така имало е и може да има и днес пак при определени условия и прогресивен романтизъм. Нещо повече. Не е изключено дори в СССР и други социалистически страни отделни автори, било в даден период от своето творческо развитие, било в цялото си творчество, да се окажат романтици, т. е. да стоят на позициите на романтизма и особено на прогресивния романтизъм.

Както във всички социалистически страни, така и теоретиците и естетиците на ГДР проявиха голям интерес към проблемите, които постави дискусията по въпросите на реализма в литературата, проведена от Института за световна литература „Максим Горки" в Москва. да В редица публикации се изтъкна, че реализмът и художествената правда не бива се разглеждат изолирани едно от друго. Трябва на първо място да се има предвид, че истината е винаги конкретна, че тук се борави с исторически променливи степени в развитието на вярното художествено отражение на действителността. При това всяка степен, независимо от своите качест вени особености, притежава нещо общо с останалите етапи в развитието на изкуст вото: съобразно познавателните възможности на своето време отразява правдиво дей ствителността. Така например Пин застъпва гледището, че не може да се говори за никакъв „антиреализъм" като самостоятелен метод, а само за различни антиреалистични течения, които външно твърде различни, имали едно общо: да отричат основния принцип на реализма - вярното художествено отражение на действителността. Подобна мисъл развива и В. Хайзе в статията си „По някои основни въпроси на марксистката естетика“ („Deutsche Zeitschrift für Philosphie", 1/1957). Той подчертава историческия характер на художествената правда. Като разглежда възгледите на Безенбрух, Хайзе пише: ...Реализмът съществува, откакто съществува изкуството, негов модел не са обаче изкуството и литературата на XIX век. Той трябва да се разбира истори чески, има различен образ и за някои периоди ние отвикнахме да разбираме езика му" (цит. ст., Я. 52).

Въпрос: Вие сте се занимавали с творчеството на Пушкин и аз бих желал да зная, преди да пристъпя към главния предмет на разговора ни - проблема за реализма във Франция днес - кое ви е накарало да спрете вниманието си на Пушкин, този крупен писател-реалист? Отговор: Признавам, че не съм се занимавал с Пушкин, защото е образец на руския реализъм и извор (казано приблизително) на Гогол, Достоевски, Толстой, на Гончаров, на Сологуб, на Чехов, на Шолохов... Не. Занимавал съм се с творче ството на Пушкин, както и с творчеството на румънския поет Еминеску, тъй като тези поети са в моя поглед творци на езика. Руският език почва с Пушкин, румънският - с Еминеску. Но се боя, че ще надхвърля далече въпроса и ще се откъсна от главния проблем, който ни занимава - проблема за реализма (казано по-точно: съвременният френски реализъм).

Въпрос: Как да разбираме понятието реализъм? Възможно ли е и до каква степен е възможно правдивото отражение на действителността и в произведенията на изкуството, които принадлежат към други направления в изкуството? 
Отговор: Под реализъм аз разбирам творческия метод и направлението, сформирали се в определени исторически условия и изменяли се по съществен начин в различните исторически етапи. На мене, както и на редица учени, се струва, че реа лизмът в Западна Европа се заражда за пръв път в епохата на Възраждането, като получава тогава своята най-мощна изява в творчеството на Шекспир. Една от коренните отличителни черти на реализма се заключава в своеобразието на подхода към създаване на типичен характер. Като се освобождава от митологичните представи за човешката личност и воля, реализмът дохожда до изобразяване на характера в неговата най-дълбока индивидуализация, в неговото саморазвитие, Докато в предшествуващите епохи литературата, създавайки характери, излизаше от по-рано „дадени" естетични норми, определящи от себе си идеалното, възвишеното, или безобразното.