Библиографски раздел

Към въпроса за реализма и романтизма

Free access
Статия пдф
281
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Доказано е, че реализмът от времето на френските просветители, по-късният критически реализъм и съвременният социалистически реализъм са конкретно-исторически направления, които не са съществували преди това в хилядогодишната история на човешкото изкуство. Оттук непосредствено следва, че не е правилно, когато цялата история на изкуството (респ. на естетиката като наука за изкуството) се схваща като история на развитието на реализма в борбата му с антиреализма. Голяма заслуга за до казване на тази истина се пада преди всичко и главно на съвременната съветска общоестетическа, литературно-теоретическа и литературно-критическа мисъл. Реализмът, взет като едно от художествените направления, което се отличава със своята особена система и метод на художествените образи, е качествено различен от дру гите художествени направления, но това още не е достатъчно доказателство, че всички други художествени направления на своето време, при особените тогавашни условия и задачи, са били непременно непрогресивни, без всякакво значение за общия, диалектически противоречив, но взет в своята цялост настъпателен ход на развитието на човешкото изкуство. Така например, имало е и може да има и днес при определени условия реакционен романтизъм, но също така имало е и може да има и днес пак при определени условия и прогресивен романтизъм. Нещо повече. Не е изключено дори в СССР и други социалистически страни отделни автори, било в даден период от своето творческо развитие, било в цялото си творчество, да се окажат романтици, т. е. да стоят на позициите на романтизма и особено на прогресивния романтизъм.

    Проблемна област

Библиографски раздел

По пътя на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
708
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Толкова много книги са отрупали масата ти - цяла една библиотека е пред теб! В тия книги е събран петнадесетгодишният творчески труд на поети от няколко поколения. Никога в миналото нашата поезия не е била така поройна, никога в миналото тя не е познавала да са излизали за срок от 15 години толкова многобройни поетически произведения от толкова многобройни автори. И колко хубаво е, прелиствайки в тишината на нощта страниците на тия книги, да виждаш как в не малко от тях свети златото на една нова поезия, родила се, израснала и развиваща се неделимо от новия, социалистическия живот на страната ни, колко хубаво е да чувствуваш живия пулс на тая поезия в произведенията, които с успех издържат строгото изпитание на времето!

Библиографски раздел

По пътя на социалистическия реализъм [Продължение]

Free access
Статия пдф
717
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едно от най-характерните явления в литературното ни развитие след 9 септември 1944 година енепрекъснатият прилив на млади, свежи твор чески сили в редовете на поезията ни. Със сигурност може да се каже, че никога преди поезията ни не се е обогатявала така интензивно и такъв широк фронт с млади, надеждни творчески кадри. Премахването на изкуствените прегради между литературата и на рода е едно от големите завоевания на културната ни революция. Както е известно, това е двустранен диалектически процес, който се характери зира с широкото проникване на литературата сред народа, сред мно гомилионния читател и с издигането на духовното равнище, на естелическото възпитание на тоя читател, с култивирането и изявяването в неговите творчески способности. „Изкуството принадлежи на народа - казва Ленин - то тряб да прониква със своите най-дълбоки корени в недрата на широките т дещи се маси. То трябва да бъде понятно за тия маси и любимо от т То трябва да обединява чувството, мисълта и волята на тия маси, да п издига. То трябва да пробужда в тях художници и да ги развива."

Библиографски раздел

Историчност и реализъм

Free access
Статия пдф
741
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Появата на Елин Пелин като творец е свързана с историческите и културни условия у нас в края на 20-те години и началото на нашия век. Този период го поставя в една зависимост по време от народниче ството в литературата ни. Писателите народници като идейници бяха носители на типична селско-дребнобуржоазна, идеология. И тъй като своята роля като творци те виждаха в задължението да създават литература, изпълняваща обществе ни задачи, творчеството им се оказа тясно обвързано с идейните им въз гледи, от което то получи предопределена насока. Особеностите на народническата идеология по един особен и ярък начин оставят отпечатьк върху образите, създадени от тези писатели. Изследването на творец като Влайков например често налага по-дълго задържане върху идей ните му убеждения, които той споделя в края на миналия и в началото на настоящия век, когато създава „Ратай“, „За чича Стайка“, „Леля Гена“, „Хроника“ и други. Стремежът да се задържи развитието на страната, като се запазят дребноселските и дребнозанаятчийски форми на живот, присъствуваше като идеен кръгозор на неговите герои, като тяхно светоусещане и психика. Тази особеност на Влайковото творчество и другите пишещи в народнически дух творци има своите силни и слаби страни. Силната страна се състои в това, че с най-добрите си произведе ния те станаха „глашатаи" на една широка маса от средното и бедното се лячество и издигнаха глас против безправието на политическите режими след Освобождението. В този смисъл творчеството им се оказа дълбоко демократично и навременно. То звучеше правдиво с повика им за справед ливост по отношение на едно многобройно пропадащо съсловие. Но в същото време икономическото развитие на страната, което в областта на държавната организация отиваше към все по-голямо ограничаване на буржоазно-демократичните принципи на управление, твърде скоро до веде до крушението на дребнобуржоазните мечтания и заедно с това до каза нетрайността на Този идеал се народническия естетически идеал. оказа незадоволителен в своето хуманистично и общочовешко съдър жание.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Социалистическото историческо самосъзнание – новаторски естетически принцип на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
1375
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Още Маркс и Енгелс смятаха, че „бъдещата“ пролетарска литература ще се яви като органическо „полное слияние большой глубины, осознанного исторического смысла" с шекспировской живостью и действенностью" на художественото изображение. Такава те си представяха същността на пролетарското словесно изкуство, което вече няколко десетилетия ние назоваваме литера тура на социалистическия реализъм. В действителност чрез тези и подобните на нея формулировки основоположниците на марксическата естетика набе лязаха две основни черти на пролетарското литературно изкуство: първо, неговата по-дълбока и качествено нова историчност в сравнение с изкуството на миналите общества и второ, неговата способност и историческо задължение да тръгва в своите художествени търсения от найвисоките („шекспировски") творчески завоевания на общочовешкия гений.

От критически към социалистически реализъм

Free access
Статия пдф
1464
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Творческият път на Смирненски, неговото развитие, неговият метод пряко или косвено са разглеждани почти от всички, които са писали за великия писател. И ако този проблем приковава отново нашето внимание, то причина за това е неговата актуалност. Преодоляването на минали художествени направления, школи и методи и усвояването и развитието на метода на социалистиче ския реализъм - това еосновното съдържание на литературния процес у нас за четвъртвековното свободно развитие на националната ни литература. Проблемът за преодоляване на мирогледната и творческа ограниченост на писате лите критически реалисти, модернисти и др. и преминаването им на позициите на социалистическия реализъм - това е епохалната задача в развитието на световната литература; задача, чието решение е в зависимост от изхода на великия двубой между труда и капитала, между буржоазната и социалистическата идеология.

Проблеми на социалистическия реализъм в българската литература (1949- 1955)

Free access
Статия пдф
1511
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На Петия конгрес на БКП през декември 1948г. се взема решение за изграждане основите на социалистическото общество в България. Осъществява се заветната мечта на българския народ - в родината на Ботев и Левски, на Благоев и Димитров се започва изграждането на социализма. За първи път в своето историческо развитие трудовият български народ разгръща свободно своите сили и възможности, своето творческо дарование, защото, както предсказва Ленин, „само със социализма ще започне бързото, истинско, действително масово, при участието на мнозинството от населението, а след това и на цялото население движение напред във всички области на обществения и личния живот". Героичният трудов поход на народа се ръководи от БКП начело с нейния изпитан кормчия, легендарния герой от Лайпциг Георги Димитров. Неговата личност, неговият жизнен и борчески път будят все повече творческото вдъхновение на писателите. През октомври 1947 г. Б. Божилов публикува една от найпоетичните творби за Димитров:

Библиографски раздел

Новаторството на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
1539
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През последните години някои теоретици на литературата на Запад започ наха да ни внушават мисълта, че трябва да се откажем от метода на социалистическия реализъм, защото той вече е изчерпал своите възможности. Те създадоха свои теории и схеми за социалистическия реализъм, които, естествено, лесно се изчерпаха, защото тези теоретици пренебрегват историята на възникването и развитието на социалистическия реализъм. Изкуството в робовладелческото общество се е създавало в продължение на хилядолетия, в буржоазното - за столетия, а пролетарското - едва от един век. Наистина, темповете на строителството на социализма са нечувани в срав нение с изграждането на другите общества. Но социализмът непрекъснато се намира под натиска на капитализма и ние все още сме принудени да водим оже сточена класова борба на международната арена. Това, разбира се, не може да не се отрази и върху темповете на развитието на новото, социалистическо изкуство.

Хроника

Библиографски раздел

Увод в южнославянския реализъм от Боян Ничев; Старобългарска литература. Материали и изследвания, книга първа

Free access
Статия пдф
1636
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 19 и 25 март 1970 г. се състоя разширено заседание на Научния съвет при Института за литература, на което бе обсъден и приет за печат предложеният от н. с. Боян Ничев труд „Увод в южнославянския реа лизъм. (От фолклор към литература в есте тическия развой на южните славяни през XVIII и ХІХ в.)". Рецензия за труда прочете чл.-кор. Ем. Георгиев. В обсъждането взеха участие В. Смоховска-Петрова, Л. Цветков, Кр. Генов, Ил. Конев, П. Динеков, Г. Цанев, Ст. Каролев, Т. Жечев.

Библиографски раздел

Увод в южнославянския реализъм от Боян Ничев

Free access
Статия пдф
1813
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1971 г. излезе новата книга на Боян Ничев „Увод в южнославянския реализъм. От фолклор към литература в естетическия развой на южните славяни през XVIIIХІХ в. Според самия автор това е теоре тико-историческо изследване на предпоставките за възникване на южнославянския реализъм, проведено с метода на сравнителното литературознание (стр. 5). Книгата е изградена върху широк сравнителен материал както из литературата, така и из фолклора на българи, сърби, хървати, сло венци. Авторът е използувал методите на теоретико-историческото и на типологи ческото изследване, за да разкрие специ фичните черти в тяхното литературно развитие, като същевременно го съпоставя с литературните традиции на Европа и Изтока и достига до извода, че макар и да остават европейски литературно-историче ски феномен, южнославянските литератури се доближават до източния модел на литературен развой според концепцията на акад. Конрад. Боян Ничев е навлязъл в една от найсложните и трудни, но изключително интересни области, където собствените методи на литературната теория и литературната история се оказват недостатъчни и се налага активната намеса на фолклористичната тео рия, социологията и народопсихологията. Като използува последните постижения на теоретическата мисъл в областта на литературознанието и фолклористиката и резул татите от многобройни конкретни изслед вания върху литературата и фолклора на южните славяни през разглеждания период, авторът е постигнал един истински синтез, а оттам вече и собствено становище за същ ността на явленията и процесите - успял е да създаде оригинален теоретически модел на естетическото развитие на южните славяни през ХVIII-XIX в. Завършеността на авторовата концеп ция се отразява и на композиционното ре шение на книгата - на първо място се изнася изводът, тезата, която след това се развива и защищава в хода на изложението. В съответствие с принципите на възприе тия дедуктивен метод още в увода авторът декларира основното си становище: „редица фолклорни процеси завършват в лите ратурата и важни литературни явления имат началото си в южнославянския фолклор" (стр. 6). И всичко по-нататък е орга низирано именно с оглед доказването на тази теза.

По страниците на „Вопросы литературы”

Библиографски раздел

Съвременни аспекти на социалистическия реализъм. Жанровата структура на съвременния роман

Free access
Статия пдф
2272
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Пред нашето литературознание, както и пред литературната наука на другите социалистически страни днес се поставя задачата да проучат националните литератури в светлината на колективния художествен опит на цялата социалистическа общност. Литературата на социалистическия реализъм, която в главните си и решаващи черти стана основна база за развитието на тези литератури, се отличава на днешния етап с богатство на стилови и жанрови търсения, индивидуални почерци и художествени решения. Развивайки този метод, всяка отделна литература възпроизвежда своеобразния исторически опит на своя народ, насочва се към своя вътрешна опора, каквато представляват националните художествени традиции; тя не може да не въплъти народностния характер, формиран от векове, в нея често се вплитат мотивите на народното изкуство. Същевременно в литературите на социалистическата общност протичат и типологически сходни процеси, през цялото многообразие проличава общността на идейно-художествените концепции, обусловена от основните принципи на единния творчески метод. Тези тенденции са обект на голямо внимание от страна на съветските учени и литературоведите от братските страни; за тях се говори на симпозиуми, по-специално на две конференции, състояли се в Института за световна литература „А. М. Горки" - „Общото и особеното в литературите на социалистическите страни в Европа"; на същите тенденции бе посветена международната „кръгла маса“, около която по инициатива на сп. „Вопросы литературы" се събраха представители на чуждестранни списания, за да обсъдят взаимодействието между социалистическите литератури на съвременния етап. Днешният момент от литературното развитие може да се оцени правилно само ако социалистическият реализъм се схваща като развиваща се художе ствена система, активно реагираща на новите проблеми и конфликти и способна да намери средства за художествена изразителност, които да отговарят на съвременните духовни търсения. Именно такъв подход позволи на участниците в международната дискусия, провеждана в продължение на много години на страниците на списание „Вопросы литературы", по новому да изследват идейно-художественото богатство на социалистическия реализъм, да изкажат немалко плодотворни мисли, свързани и със схващането на общия проблем за метода и неговата естетическа широта, и с критерия за оценка на художествените явления.

Библиографски раздел

Утвърждаване естетическата широта и историческите перспективи на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
2364
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Както казват русите, нечего греха таить - Димитрий Феодорович Марков доскоро, а и все още ни е познат предимно като голям познавач и приятел нашата литература, като неин историк, като виден славист, енергичен организатор на съветската наука и нашите съвместни проучвания. Той и В. И. Злиднев след смъртта на патриарха на съветската българистика акад. Державин поеха нейното кормило, вложиха много сили за внедряването на огромния опит, идеи, понятия, теории, изработени от съветската литературоведческа школа в интерпре тацията на някогашните и днешните явления в българската литература, в разглеждането на нейната еволюция и историческа съдба. Така или иначе, независимо че е възможно да бъдат оспорени едни или други положения в техните работи, днес ние не можем да си представим не само облика на чуждестранната българистика и славистика без техните трудове и приноси. Ние не можем да представим съвременното българознание, нашето литературознание без онази негова част, която съставиха трудовете на Димитрий Марков и Виталий злиднев върху историята на българската литература, по българо-руските литературни културни връзки, по тенденциите в българската поезия в началото на века, проблемите на ранната социалистическа литература у нас и въпросите на зараждането, еволюцията на социалистическия реализъм в българската литература, традициите на нашата революционна лирика и проза в техните исторически контакти със съветската литература, за общите и специфичните закономерности на литературното развитие, открити в съпоставително изучаване. си И за по Някак незабелязано за нас Д. Ф. Марков включи в своите творчески научни интереси много широк исторически материал от южнославянските и западнославянските литератури, от съветската и руската литература; неговите проучвания придобиха нови мащаби, от което нашата литература печели. Защото в тези изследвания българският литературен опит естествено, органично се включва в мащабни съпоставки, често дори става основа на обобщения, валидни не само за него, но и за общославянския и общоевропейския литературен процес, подсказва идеи, които резюмират наднационален, общосоциалистически или общочовешки литературен опит.

А. В. Луначарски и някои въпроси на теорията на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
2468
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Когато оценяваме приносния характер на теоретическата мисъл на Луначарски, необходимо е да подчертаем, че борбата за утвърждаване на новия художествен метод се води в сложна и противоречива литературна атмосфера. Това е период, през който се преустрояват идейно-естетическите възгледи на редица творци, насочващи се към новите явления на действителността. Наличието на модернистични течения е в значителна степен пречка за развитието на социалистическото изкуство. Тази сложност на литературния процес Луначарски преодолява със забележителна прозорливост. Израз на това е непрекъснатата му грижа към младите таланти, в чието лице той съзира строителите на пролетарското изкуство. Не по-малка тактичност критикът проявява и към представителите на модернизма. При това основната му задача е да покаже не само че претендиращите за новаторство писатели са отдалечени от живота на пролетариата, но и да изясни смисъла на пътя, по който творецът трябва да служи на своя на род. Критикът последователно защищава възгледа, че е необходимо да се създават „истински художествени произведения, предаващи реалистично творческия живот“. Луначарски е не само пропагандатор на социалистическия реализъм, но и теоретик на новото изкуство. Постановката на социалистическия реализъм в доклада, който съветският критик изнася пред II пленум на Организационния комитет, подготвящ свикването на Първия конгрес на съветските писатели през февруари 1933 г., не съдържа принципно нови разработки, а е синтез на богатия опит, натрупан от теоретика на литературата през периода, когато се утвърждават идейно-естетическите основи на новото изкуство. Като потвърждава Лениновата мисъл, че „на пролетарската литература винаги ще бъде присъща огромна свобода на творчеството“, Луначарски категорично заявява : ... Въпросът за творческия метод на пролетарската литература във всичките му общи принципи и всички негови детайли представлява огромен интерес и естествено произтича от цялата политика на нашето културно строителство. "1 Критикът осъзнава добре необходимостта от реалистичното изкуство, което пролетариатът ще използува като могъщо оръжие в борбата си за изменение на действителността съобразно със своя класов идеал. Но верен на марксическия възглед за спецификата на изкуството, Луначарски се обявява решително срещу вулгарносоциологическите схеми, които някои автори се опитват да натрапят на теорията на социалистическия реализъм. Литературоведът аргументи1 Ан. Луначарски. За литературата. С., 1976, с. 178. 2 Литературна мисъл, кн. 10 17 рано отхвърля тези „указания" за овладяване на „диалектикоматериалистическия метод" като необходима предпоставка за истинско изкуство. Той твърдо посочва, че тук става дума за една специфична област, каквато е художествената литература. Луначарски обаче не отрича възможността новите писатели да изучават революционните постижения на марксическата философия, без това да означава догматичното им приложение в изкуството.

Библиографски раздел

„Социалистическият реализъм в съвременната българска литература”, сборник

Free access
Статия пдф
2885
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Теоретическите, литературноисторическите и литературнокритическите аспекти на социалистическия реализъм никога не са пре 150 ставали да занимават нашата научна и да вълнуват художествената ни мисъл. И това еесте ствено. Ако трябва да характеризираме най-общо етапа, на който се намира съвременната ни изследователска мисъл в разработката и ос ветляването на тази проблематика, мисля, че трябва да го характеризираме най-малко с две съществени особености: а) привличане на най-новите постижения от целия фронт на науката, за да се задълбочи теоретическата обосновка на социалистическо-реалистичния метод; б) непрекъснато следене, анализиране иосмисляне на новите явления на самата социалистическо-реалистична творческа практика. Сборникът със студии и статии „Социа листическият реализъм в съвременната бъл гарска литература" е потвърждение на тази характеристика. Но, както подчертават повечето от участниците в него, наред с вътрешните нужди на съвременното социалистическо-реалистич но литературно творчество от такива разработки те са особено актуални и с огледидеологическите спекулации на буржоазното литературознание с принципите на социалистическо-реалистичния метод. Като едно от ценните достойнства на разглеждания сборник бих посочил съчетаването в подхода към третираната проб лематика на литературнотеоретическия, литературноисторическия и литературнокритическия подход. В резултат на теоретическата разработка поместените в сборника студии и статии очертават някои съществени страни - взаимно допълвайки се - от теоретическия модел на социалистическия реализъм. Тези черти се обосновават и от литературноисторическия анализ. Но литературноисторическият анализ очертава контурите и на и сторическата поетика на социалистическия реализъм в нашата литература. Литературнокритическият подход спомага особено да се очертае съвременността като комплексна естетическа категория и ролята на творческите и ндивидуалности за стилнотомногообразие на съвременната българска литература. Разбира се, в различните студии и статии в сборника преобладава един или друг подход в зависимост от конкретната цел на изследователя.

Библиографски раздел

Максим Горки - теоретик на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
3266
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Максим Горки като художник и публицист заема своето място в руската и световната литература още в края на миналия и началото на нашия век. Той е ос новоположник на новото направление в руската и световната литература, което утвърждава метода на социалистическия реализъм. Но Горки като теоретик и критик и до ден днешен остава някак в сянка. Разбира се, неговите мисли за ли тературата, оценките му за един или друг писател се цитират често, но това ста ва с цел да се подкрепи едно или друго гледище или да се отхвърлят неправилни възгледи и оценки. Цялостното разкриване на Горки като теоретик и критик все още чака своя изследовател. Когато разглеждаме Горки като теоретик на социалистическия реализъм, трябва да имаме пред вид, че става дума за творец, създател на тоя метод в ху дожествената практика, че става дума за писател, който не само интуитивно, по силата на своята дарба прониква в светая светих на творческия процес, а за писател-мислител, писател-теоретик, който съзнателно се стреми да разкрие за коните на художественото творчество, „магията" на литературния труд. Употребявам съзнателно едно до друго тези понятия „магия“ и „труд", защото Горки неведнъж еподчертавал, че без талант няма творчество, но при наличие на талант решаващата дума принадлежи на труда. Без да притежава системна академическа подготовка, Горки е писател с огромна ерудиция, познаващ литературата в нейното историческо развитие от Древността до нашата епоха. На Горки принадлежат едни от най-точните, найна верните и вдъхновени слова, казани за класическата руска литература: В историческото развитие на европейската литература нашата млада ли тература е феномен изумителен. Няма да преувелича, ако кажа, че нито една за падна литература не е възниквала за живот с такава сила и бързина, с такъв мо щен и ослепителен блясък на таланта. Никой в Европа не е създавал така крупни, признати от целия свят книги, никой не е създавал такива дивни създания красотата при такива неописуемо тежки условия... Нашата литература е наша гордост, най-хубавото, което сме създали като нация. В нея е цялата наша фи лософия, в нея са вградени великите пориви на духа. В този дивен, приказно бър зо построен храм и до ден днешен ярко горят умове на велика красота и сила, сърца свято чисти - умове и сърца на истински художници. И всички те, прав диво и честно осветлявайки разбраното, преживяното от тях, казват: храмът на руското изкуство е строен от нас с мълчаливата помощ на народа, народът ни е вдъхновявал, обичайте го!"


Пред 30-годишнината от априлския пленум и XIII конгрес на БКП

Естетически проблеми на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
3494
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въпросът за естетическата страна на социалистическия реализъм има важно методологическо значение. Както е известно, отправяни са и се отправят обвинения от страна на буржоазни литературоведи и ревизионисти, че социалистическият реализъм няма самостоятелна художествена система, че я заимствува от реализма, че поради това е изкуствено създаден метод, без естетическа специфика, а само с чисто идеологически или дори политически отлики. Тези „критики" са дълбоко погрешни. Несъмнена е, от една страна, връз ката с реализма, особено с критическия реализъм, и тя личи дори от самото название на социалистическия реализъм. Тук и въпрос не може да става за механично пренасяне на особености и признаци, за пряко заимствуване. На блюдаваме творческо усвояване и възприемане на нова основа, при качестве но различие. Както е известно, социалистическият реализъм има и някои сход ни особености с романтизма. Но съвременната революционна романтикаприсъща на новия творчески метод, съвсем не е механично преповтаряне на, предишното. И идеологически, и естетически той е свързан с принципно нови особености. Тук най-малко става въпрос за еклектичен или механичен сбор на вече познати в миналото естетически белези. B Социалистическият реализъм се оформи като закономерно явление развитието на литературата и изкуството. Преди петдесет години неговите принципи бяха обосновани теоретически и системно доосмислени на Първия конгрес на Съюза на съветските писатели. Но още много преди конгреса в литературата се очертаха явления, насоки, качества, които показаха наличието на нов творчески метод. Проявиха се както мирогледни, така и художествени принципи и особености, които дават представа за същността на новия метод. Най-съществените от тях бяха гениално характеризирани от Ленин в бележи тата му статия „Партийна организация и партийна литература“, а също и други негови трудове и изказвания.

Обсъдени научни трудове

Библиографски раздел

Национално научна сесия „Проблеми на социалистическия реализъм”

Free access
Статия пдф
3503
  • Summary/Abstract
    Резюме
    на хумора и сатирата. На заключителното пленарно заседание изнесоха доклади проф. д-р Христо Дудев ски, доц. к. ф. н. Георги Пенчев, доц. к. ф. н. Стефан Коларов, ст. н. с. Иван Цветков и ст. н. с. Александър Атанасов. В своя доклад проф. д-р Хр. Дудевски разгледа в исторически план проблема за Формирането на термина „нов художествен (социалистически) реализъм" в периода след Октомврийската революция. На въпросите на съвременното развитие на историческия роман се спря в доклада си доц. Георги Пенчев. Голямото значение на Георги Караславов за развитието на метода на социалистическия реализъм бе задълбочено анализирано в доклада на доц. Стефан Коларов. В тео ретико-методологически аспект ст. н. с. Иван Цветков проследи някои характерни търсе ния на съвременната социалистическо-реалистическа литература в областта на жанровете и поетиката. На въпросите, свързани с нравствения облик на съвременния герой на литературата, се спря в своя доклад „Нравстве ната революция и социалистическият реализъм" ст. н. с. Александър Атанасов.

Статии

Библиографски раздел

За някои особености на южнославянския реализъм

Free access
Статия пдф
3743
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Характерът на реализма в южнославянските страни се обуславя от дъл боките вътрешни потребности, историческото и духовното развитие на отделните народи, от особеностите на техните културни традиции. Известно е, че естетическият идеал на реалистите е свързан с художественото възсъздаване на истината, на „горчивата истина" за живота. Неслучайно и Лев Толстой вижда в истината своя любим герой. Естетическата мощ на тези художници, силата на пластичните им художествени изваяния е безспорна - ние често цитираме мисълта на Енгелс, че четейки „Човешка комедия", той е узнал повече, отколкото „от книгите на всички професионални историци, икономисти и статистици от този период. И южнославянската реалистична проза отразя ва пъстротата на жизнените процеси, разкрива аналитично социалната среда и нейните противоречия. Внимателният взор на художниците реалисти надниква във всички ключови проблеми на времето; те дават енциклопедично по своята пълнота изображение на историческата епоха, обществената нравстве ност и бит. За южнославянските писатели обект на анализ е самата действителност, интимният и социалният живот на людете от нашите географски ширини. Творците изследват човека и средата, характера и формиралите го обществени предпоставки в органичната им взаимообусловеност. С изостреното си внимание към съдбата на хората от този малък къс на земята, мост между Европа и Азия, те изобразяват непознати за дотогавашната повествователна традиция социални факти и жизнени противоречия. В умелия критически анализ на тези факти и противоречия виждаме една от най-важните отлики на жизнено правдивите им произведения. Изследването на общите особености, начала и свойства на реализма в южнославянските страни допринася да се разкрият своеобразието на литературния развой и отношението му към европейския модел на художествена еволю ция. Несъмнено този развой е своеобразен и по-различен от класическия път на европейските литератури. Един от неговите важни, характеризиращи белези е, че той е редуциран и ускорено-сгъстен - тъй като за съвсем кратък период по силата на историческите обстоятелства ние преброждаме пътища, извървени от другите европейски нации за столетия. Именно поради спецификата на обществено-националните условия на Славянския Юг в кратки исторически периоди се вместват цели литературни епохи. А ускореното движение на културните процеси довежда до взаимопроникване на художествените белези, до преплитане на разнородни естетически тенденции.

Пред 30-годишнината от априлския пленум и XIII конгрес на БКП

Теоретичното наследство на В.И Ленин и проблемите на социалистическия реализъм

Free access
Статия пдф
3785
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Целият обществено-политически, научен, културен живот в нашата страна през настоящата година минава под знака на двете най-крупни събития - ХІІІ конгрес на БКП и тридесетгодишнината на Априлския пленум. В светлината на тия събития ние оглеждаме изминатия път, преценяваме днешните си дела, чертаем перспективите за бъдещето. Що се отнася до литературата и литературната наука, можем с гордост да отбележим, че България е една от малкото социалистически страни, в които не се прояви колебание и съмнение по отношение на избрания път на развитие - пътя на социалистическия реализъм, път, който доведе до истински разцвет на художественото слово у нас. Главната заслуга за това принадлежи на БКП, на нейния Централен комитет, на др. Тодор Живков, на верността на нашата партия към принципите на марксизма-ленинизма, на марксистко-ленинската естетика. Но не по-малко важно е и това, че многобройният отряд на художествената интелигенция у нас утвърждава и развива тия принципи като свое верую, воюва за тях. От старейшината на естетическия фронт у нас академик Тодор Павлов до най-младите специалисти, от ветераните на пролетарската, социа листическореалистическа литература до тези, които за първи път излизат на литературното поле - всички живееха и живеят с мисълта, че създават, трябва да създават партийно изкуство, изкуство на социалистическия реализъм. и Но това от своя страна налага своевременно научно осветляване на всич ки ония проблеми, които развитието на живота, самото развитие на литературата поставят пред творци и теоретици. И тук, както във всички други обла сти на живота, истински фар, който сочи верния път и предпазва от грешки отклонения, е жизненото и теоретично дело на В. И. Ленин. Това определя насочването към темата на настоящата статия. Още повече, че за голямо учуд ване тази проблематика досега е оставала някакси встрани от вниманието на специалистите... На тази тема няма нито едно голямо специално изследване. Даже в монографиите за естетическите възгледи на Ленин, за неговото отношение към проблемите на литературата и изкуството няма не само отделни глави, посветени на тази тема, но понякога не става и дума за това! В специалния библиографски указател „Ленин и наука о литературе (Ленинград, 1970) на тази тема не е отделено място даже в проблемно-тематичния указател... Някои може би смятат, че доколкото понятието социалистиче ски реализъм се е появило след смъртта на В. И. Ленин, то неговото дело, неговото теоретично наследство нямат отношение към художествения метод, към метода на социалистическия реализъм.

Статии

Библиографски раздел

Проблеми на тълкуването на Лесинговия реализъм

Free access
Статия пдф
3899
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Германия, Берлин, 1760 г., месец февруари: седем години, преди да се отправи за Хамбург, Г. Е. Лесинг е категоричен: „Ние нямаме никакъв театър, ние нямаме никакви актьори, ние нямаме никаква публика." Дървената барака, наречена „театър", била обект на присмех на тълпата и само неколцина честни граждани плахо влизали в нея, за да видят на сцената хора без възпитание, без обноски и талант: един шивач, едно момиче, което само преди няколко месеца е било перачка... Ако през 1760 г. Лесинг не се надява на скорошна промяна, защо след седем години подписва договора в Хамбург? Защото, първо, е стоял без работа на Берлинския пазар и никой не знаел как да го използува, и, второ, някои хора си спомнили за него и си „въобразили", че един Лесинг можел да бъде полезен при създаването на Хамбургския национален театър - дали не искал да помогне в това начинание? И тъй като Лесинг не е нито артист, нито поет, у него се ражда идеята за критиката, като идея за епохалната по-късно „Хамбургска драматургия": „Тя ми хареса, тази идея." Лесинг подписва договора, спомняйки си за думите на Ювенал („Каквото властниците не дават, ще го даде актьорът"), т. е. има вяра в актьора, чието съществуване сам бе отрекъл преди седем години, когато на сцените в бараките се подвизавал или „дърт празноглав надут глупак в късо палто" или „млад шут в шалвари“, заобиколен от половин дузина обикновени персонажи. Така започва крушението на Лесинг в Хамбург. Не му е трудно да напусне Берлин, тази отчайваща галера", но не очаква и нещо особено от начинанието в Хамбург; той отива там просто така, „за нищо "3, радва се само, че почти угасналата любов към театъра се разпалила отново. На 21. IV. 1767 г. Лесинг пише на брат си Карл: Утре се открива тукашният театър." Но още в пети свитък на „Драматургията" се долавя, че нещо не е в ред: „Не се осмелявам да говоря за играта на останалите актьори в тази пиеса. След месец Лесинг вече скърца със зъби: „С нашия театър стават редица неща (това да си остане между нас!), които никак не ми харесват. Цари несговор между ан трепреньорите и никой не знае, кой е келнер, и кой - готвач. "През месец август, когато са отпечатани първите свитьци (1-26-ти), „Драматургията" му е вече „безразлична": ....че с неудоволствие плескам този парцал, може да ми повярвате, а и сам сигурно ще забележите това при четенето. Знам, че нищо не струва. " Актьорите се обиждат дори от устни забележки, отправени насаме, „а какво биха направили при публична критика? Ще трябва да си го изкарвам на бедните автори на пиесите. "