Четвърт век литература на социалистическия реализъм

Ако започнем сега да твърдим, че поезията изостава от живота, все едно е да повторим нещо, което често пъти се е казвало. Не е нова мисълта, че тя изостава от съвременния живот - тази мисъл, струва ми се, съществува, от. както съществува самата поезия. Трябва просто да разберем, че коефициентът на избирателност в поезията е несравнимо по-висок, отколкото, да кажем, в прозата. Не случайно Анатол Франс е иронизирал читателите на поезията - с песните, казва той, работата стои така, както с жените: най-любимата евинаги най-добра от всички останали.

Белински пише, че миналото ни помага по-добре да разберем настоящето и ни подсказва бъдещето. Като абсорбираше народностните тенденции в художественото наследство и отразяваше новите явления в действителността, литературата ни в първите години след Девети септември проправи пътя за покъсните художествени върхове на съвременното ни художествено творчество. Естествено, тя проявяваше редица исторически особености - носеше печата на всестранния подем, дишаше с патоса на емоционалния показ, прибягваше към плакатно изображение на масовия ентусиазъм. Тя има и значителни завое вания. Художествени произведения от онова време и днес ни вълнуват със своята гражданска сила, станала плодотворна традиция в литературата ни. Те ни завладяват със своя активен, действен, революционен хуманизъм. Литературата от тези години и в областта на художественото майсторство е пример, който може да бъде подражаван и в дните на нашето съвремие.

На Петия конгрес на БКП през декември 1948г. се взема решение за изграждане основите на социалистическото общество в България. Осъществява се заветната мечта на българския народ - в родината на Ботев и Левски, на Благоев и Димитров се започва изграждането на социализма. За първи път в своето историческо развитие трудовият български народ разгръща свободно своите сили и възможности, своето творческо дарование, защото, както предсказва Ленин, „само със социализма ще започне бързото, истинско, действително масово, при участието на мнозинството от населението, а след това и на цялото население движение напред във всички области на обществения и личния живот". Героичният трудов поход на народа се ръководи от БКП начело с нейния изпитан кормчия, легендарния герой от Лайпциг Георги Димитров. Неговата личност, неговият жизнен и борчески път будят все повече творческото вдъхновение на писателите. През октомври 1947 г. Б. Божилов публикува една от найпоетичните творби за Димитров: