действителност

Белински пише, че миналото ни помага по-добре да разберем настоящето и ни подсказва бъдещето. Като абсорбираше народностните тенденции в художественото наследство и отразяваше новите явления в действителността, литературата ни в първите години след Девети септември проправи пътя за покъсните художествени върхове на съвременното ни художествено творчество. Естествено, тя проявяваше редица исторически особености - носеше печата на всестранния подем, дишаше с патоса на емоционалния показ, прибягваше към плакатно изображение на масовия ентусиазъм. Тя има и значителни завое вания. Художествени произведения от онова време и днес ни вълнуват със своята гражданска сила, станала плодотворна традиция в литературата ни. Те ни завладяват със своя активен, действен, революционен хуманизъм. Литературата от тези години и в областта на художественото майсторство е пример, който може да бъде подражаван и в дните на нашето съвремие.

В сборника „Традиция. Литература. Действителност" участвуват автори от различни страни, използуващи различни методологии и различни научни езици. В това отношение сборникът е привлекателно разнообразен, а 159 в друго - привлекателно единен. Накратко - сборникът е богат. Разбира се, не ебезупре чен като съставяне - някои неща биха могли да отпаднат, да се добавят други, а също като превод - някои статии биха могли да се преведат по-чисто. Отказваме обаче да заемем критична гледна точка, защото няма нищо по-лесно от това. Представеният огромен материал - цялостно развитие на старогръцката литература, обхващащо 15 века, и необозримият брой трудове върху него - обезсилват и правят ненужни възраженията. Едно нещо обаче трябва да се каже - това е първият преводен сборник от този род у нас, който представя богатството на литературознанието и защищава престижа на аналитич ното занимание с литература в културоложки план върху определен материал. Работата на преводачите и на редактора при неустанове ността на литературоведската терминология, при сложността на включените в сборника статии, изискващи не само познаването на гръцката античност, е била изнурителна и деликатна. Пред нас е книга, чийто текст ще въздействува именно поради успешното си изпълнение на български. Вособена степен това важи за преводите на Б. Атанасов, които позволяват да се долови в българския високата трудност на немските текстове.