Submitted on
Библиографски раздел
Статии

За белетристичното мислене

Free access
Статия пдф
694
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Н. Роз о в. Чудно нещо! Вече цял час спорим и аз все още не мога да проникна в същината на вашето „белетристично мислене“. Д. Даме в. Попитайте се - защо? Познавам критици, които боравят с готови формули, наследени от античните философи, и се дър жат за тях, както слепците - за своя посох. Затова всяко най-малко засягане на догмите и традиционните фрази ги хвърля в недоумение и тревога. Започват да гадаят: няма ли тук отклонение от догматичния канон, което е за тях един от седемте смъртни грехове?
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

За органичността на белетристичното мислене

Free access
Статия пдф
1451
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Разликите между художественото (конкретно-образното) и научното (отвлечено-понятийното мислене) са много отдавна обект на изследване. Досега литературната наука ни е дала сравнително точно разрешаване на този проблем - като се започне от несъвършеното определение „изкуството е мислене в образи, а науката - в понятия“ и се стигне до синтетичното опре деление „в науката описаните обекти са знаци сами за себе си, а в изкуството - преносни знаци за човешки състояния". Органичността на научното мислене предполага точна логическа конструкция и точно изведени понятия и идеи. С други думи - съответствие между логическото построение и способността на човешкия ум към абстракция. Основната предпоставка за органичност на художественото мислене е хармонията между елементите, които превръщат обектите в преносни знаци. Т.е. хармонията между идейните и формалните елементи. За различните изкуства тези елементи са различни и встъпват в най-разнообразни връзки.
Submitted on

Четвърт век литература на социалистическия реализъм

Библиографски раздел
Четвърт век литература на социалистическия реализъм

Лаборатория за съвременно мислене

Free access
Статия пдф
1494
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ако започнем сега да твърдим, че поезията изостава от живота, все едно е да повторим нещо, което често пъти се е казвало. Не е нова мисълта, че тя изостава от съвременния живот - тази мисъл, струва ми се, съществува, от. както съществува самата поезия. Трябва просто да разберем, че коефициентът на избирателност в поезията е несравнимо по-висок, отколкото, да кажем, в прозата. Не случайно Анатол Франс е иронизирал читателите на поезията - с песните, казва той, работата стои така, както с жените: най-любимата евинаги най-добра от всички останали.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Критика и критическо мислене. Стоян Илиев. Спор за поезията и критиката

Free access
Статия пдф
1648
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Усетът на критика към поетическата стойност на словото се проявява еднакво при оценка на разнородни художествени произведения. Почти е невъзможно да разделим критиците на два основни типа: критици, които пишат за поетите, и други, които предпочитат само изкуството на прозаиците, Въпреки че в практиката се срещат тези два вида професионализирани критици. В книгата на Стоян Илиев „Спор за поезията и критиката“ се срещаме с един друг вид изкуство на критика, с цялата негова интелектуално критическа чувствителност към проблемите на поезията, които се съсредоточават в проблемите на критиката. Доколкото поезията е изкуство на идеите", тя си остава най-близка до критическото мислене като изкуство, което непрекъснато проверява истините на поезията, дошли от особеното единство и противоречие между личността на твореца и действителността, реализирана в творчеството му, като резултат от една постоянно действуваща емоционална изява на идеите. Затова за разлика от прозаиците поетите ни се струват по-близо до критиците, защото и те като тях участвуват активно в живота на идеите, в една предлагана действителност на емоциите, която постоянно се допълва и осмисля от логиката на мисълта, от идеите!
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Промени в художественото мислене. (Наблюдения върху българския разказ между двете световни войни)

Free access
Статия пдф
2365
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Руската литература доказва, че реализмът отразява не само съдържанието на реалистичния процес на живота, но и формите - обективни и субективни, в които този процес протича и се отразява в съзнанието. Ако примерно до реализма художествените методи се насочват към отделните страни от действителността, то на реалистичната литература бе съдено за първи път да обхване сложната, многообразна действителност. За реализма е свойствено комплексното обхващане на действителността. Малкото и голямото, низкото и възвишеното, героичното и комичното са еднакво равноправни като предмет на реалистичната литература. В тази литература всяко лице независимо от характера и социалното си положение, всяко събитие, било легендарно, било политическо или битово, може да се пресъздаде сериозно, проблемно и трагически. Най-силната, най-определяща черта на реалистичното мислене е неговата съвсем нова природа, узаконяваща народа и битието му като основен предмет на изображение. Този истински реализъм усвоява първият наш разказвач Каравелов. Но ще бъдем неточни, ако сведем всичко до влиянието, което изпитва Каравелов от руската литература, от революционно-демократичната критическа мисъл. Без да омаловажаваме значението на литературното въздействие, дошло от Русия, ние сме длъжни да припомним, че по Каравелово време най-сетне след дългото робство имаме домашна литературна традиция. 1762-ра е годината на появата на Славянобългарската история на Паисий и на раждането на новата ни литература. Един неизвестен, болен, едновременно злъчен и патетичен в любовта си към България монах, като се рови в старите хроники, дамаскините, в чуждите исторически съчинения и в книгите на актуалните за тогава европейски просветители, решава да излезе пред своя народ с една неголяма по обем книга, в която заговорва не само за историческото минало, за вредата от гърчеенето, но и в която чертае програма на национално свестяване и пробуждане по пътя на народностното опознаване. Дръзко и пламенно, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялото си същество Паисий зове простите орачи, сеячи и занаятчии да усетят себе си като хора, имащи свой род, родина и народ.
Submitted on
Библиографски раздел
100 години от рождението на Боян Пенев

Боян Пенев и българското компаративно мислене

Free access
Статия пдф
3184
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Литературно историческото и критическо дело на Боян Пенев излъчва духов ното богатство и творческата енергия на неговата личност. Рядкото съчетание на концептуално-аналитична мисъл с художествено-интерпретаторска дарба на научна ерудиция с безкомпромисна и страстна любов към изкуството респе тира съвременниците му, всички негови изследователи и критици. Неговата литературоведска методология и литературни оценки може да будят възра ния, но със своето отношение към литературата и ценностите на духа той има преходното значение на явление, с което всяка национална култура може да се гордее. Делото на Б. Пенев не е достатъчно осмислено като необходима за с временната ни литературна наука приемственост и ползотворен опит, макар в последните 10 години бяха преиздадени негови съчинения, придружени от пред говори, в които се набляга именно върху тези страни от дейността му, написала се редица статии, появи се и първото монографично изследване за него. Не случайно, че по-новите изследвания върху Б. Пенев посочиха проблемното и те матично богатство на трудовете му, което ги поставя в диалог със съвременните задачи и насоки на литературната история и критика, на сравнителното литера турознание и културология. Б. Пенев принадлежи къмтози тип учени, чийто творчески дух ги подтиква към многоаспектно разглеждане на явленията и за които съдържанието на изследователския предмет е по-богато от готовата теза те създават методически постановки и вдъхновени разработки, които не се обез ценяват от историческото несъвършенство на избраната методология. За научния принос на Б. Пенев към възникването и историята на българското сравнително литературознание (и компаративно мислене в частност) има литература. Както става ясно, необходимостта от сравнително-литературни изследвания в българ ската литература е тясно свързана със задачите на литературната история и пол готвеността на националното и естетическо самосъзнание да постави и реши тези задачи. Компаративното мислене не може да се отдели от мисленето за литература та като цяло и от пътищата на неговото диференциране в литературна теори история и критика, от многоаспектното изучаване на литературния феномен

Submitted on

Трибуна на студенти-литератори

Библиографски раздел
Трибуна на студенти литератори

Телега жизни на А.С. Пушкин и Кони привередливые на В. С. Висоцки като два тип поетическо мислене

Free access
Submitted on
Библиографски раздел
50 години сп. „Литературна мисъл”

Дисконтинуитет в континуитета на литературоведското мислене

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The current essay introduces representative points of view towards the relation between The European and The Bulgarian for the period 1762-1865. The first part of the paper is focused on the work done by Paisii, Sofronii, N. Bozveli, and V. Aprilov; the second part presents the Rakovski's attempt to rewrite the established concept about cultural metropolis and cultural "colonies". The leading role in Paisii's works is his effort to contradict Bulgarians to the other peoples, as the Bulgarian merits are emphasized. During the first decades of 19th century (Sofronii, N. Bozveli, etc.) begins the real constructing of the Bulgarian stereotype of Europe, which is thought as attractive, but frustrating social and cultural model. V. Aprilov introduces new point of view, which spares the Bulgarian self-confidence by limiting the competition within the framework of the Slavonic Orthodox community. He also rearranges the civilizing paradigm and put the Bulgarian in the "classical" Slavonic beginning. Further, Rakovski, trained at the Greek Enlightenment tradition, copies its matrix of forming a national identity. On the other hand, using the achievements of the contemporary humanitarian science, he strives for proving that the beginning of the Hellenistic Antiquity, as well as of the (Indo-) European civilization may be searched in the Arian heritage, whose most authentic successors are the modern Bulgarians. That turns Hellas, as well as Europe into Bulgarian cultural "colonies".
Subscribe to мислене