белетристичното

Н. Роз о в. Чудно нещо! Вече цял час спорим и аз все още не мога да проникна в същината на вашето „белетристично мислене“. Д. Даме в. Попитайте се - защо? Познавам критици, които боравят с готови формули, наследени от античните философи, и се дър жат за тях, както слепците - за своя посох. Затова всяко най-малко засягане на догмите и традиционните фрази ги хвърля в недоумение и тревога. Започват да гадаят: няма ли тук отклонение от догматичния канон, което е за тях един от седемте смъртни грехове?

Разликите между художественото (конкретно-образното) и научното (отвлечено-понятийното мислене) са много отдавна обект на изследване. Досега литературната наука ни е дала сравнително точно разрешаване на този проблем - като се започне от несъвършеното определение „изкуството е мислене в образи, а науката - в понятия“ и се стигне до синтетичното опре деление „в науката описаните обекти са знаци сами за себе си, а в изкуството - преносни знаци за човешки състояния". Органичността на научното мислене предполага точна логическа конструкция и точно изведени понятия и идеи. С други думи - съответствие между логическото построение и способността на човешкия ум към абстракция. Основната предпоставка за органичност на художественото мислене е хармонията между елементите, които превръщат обектите в преносни знаци. Т.е. хармонията между идейните и формалните елементи. За различните изкуства тези елементи са различни и встъпват в най-разнообразни връзки.

Коста Странджев е от малцината белетристи в нашата литература, които свързаха творческите си предпочитания със съвремието. Основна тема в пре обладаващата част от неговото творчество е трудът на строителния работник от нашите национални обекти, съвременността. Авторът пресъздава образа на трудовия човек, прониква в неговите мисли, анализира взаимоотношенията на хората, които осъществяват непосредствено грандиозните планове за електрифициране на нашата страна. И това не е случайно. Той познава бита на тези сурови и грубовати мъже. Като редактор на вестник „Водносиловец" от 1953-1959 г. Коста Странджев участвува в строителството на Баташкия водносилов път, непосредствено наблюдава и изучава живота на хората, които прокарват тунели и врамчват водите на планината, за да дадат електри ческа енергия за народното стопанство. Призивът за по-голяма близост до жи вота за него има реален смисъл, реално съдържание. Животът на строителните работници той опознава отвътре, а не от частични командировки с краткотраен или по-дългосрочен характер. Писателят видя суровия, неподправен лик на строителното ежедневие, в празник и в делник бе сред хората с ватенки, с тях общува и споделя радостите и повседневните им трудности и грижи. Това ефактор и условие с първостепенно значение за насоката - идейно-тема тична - на неговото творчество през шестдесетте години, а и по-късно. Обект на неговото художествено пресъздаване са довчерашните селяни, дошли на обекта от различни подбуди. В сборника от разкази „Ние от водната кула" -първата книга на автора - Коста Странджев претворява живота на работниците-миньори в цялото му многозвучие и първичност. Авторът ни среща с явления, събития и ге рои, които в своето многоцветие и неподправеност изграждат цялостна представа за героизма, мъжеството, романтиката на първите години от строителството на електрическите централи. Още в тези първи разкази се изявява афинитетът на белетриста към герои, които проявяват честно отношение към хората, които ратуват за истината, защищават с цялостното си поведение на завършени характери новото, отвоюваното с много труд, и ненавиждат лицемерието. Суров реализъм има в тези първи разкази на белетриста. Авторът просто, безизкуствено раздипля пред читателя правдата на този суров живот внушава истината за него. Няма ретуш, няма смекчаване на действителността. Повествованието излъчва усещането за първична свежест на фактите, на случките и на героите. Всичко - хора, събития, факти - носи аромата на живия живот. Повествователят ни пренася несетно в един свят на хора И 107 с естествено поведение, на хора, които се радват, любят, страдат, роптаят. Проявите, мислите и чувствата на характерите са ситуационно обусловени. От удар до удар на дрезината върху тръбата героят от едноименния разказ прецежда мисли по конкретен повод. В тях се проецира личностото му свето отношение. В поведението на Спас доминира упоритостта, тя обособява героя като характер с определена линия в живота. С неимоверни усилия той стига до своя другар. Ръцете му се превръщат в късове месо, но волята, под крепяна от мисълта за затрупания другар, изтрайва.