органичността

Разликите между художественото (конкретно-образното) и научното (отвлечено-понятийното мислене) са много отдавна обект на изследване. Досега литературната наука ни е дала сравнително точно разрешаване на този проблем - като се започне от несъвършеното определение „изкуството е мислене в образи, а науката - в понятия“ и се стигне до синтетичното опре деление „в науката описаните обекти са знаци сами за себе си, а в изкуството - преносни знаци за човешки състояния". Органичността на научното мислене предполага точна логическа конструкция и точно изведени понятия и идеи. С други думи - съответствие между логическото построение и способността на човешкия ум към абстракция. Основната предпоставка за органичност на художественото мислене е хармонията между елементите, които превръщат обектите в преносни знаци. Т.е. хармонията между идейните и формалните елементи. За различните изкуства тези елементи са различни и встъпват в най-разнообразни връзки.