Публикувана на
Free access
Резюме
Усетът на критика към поетическата стойност на словото се проявява еднакво при оценка на разнородни художествени произведения. Почти е невъзможно да разделим критиците на два основни типа: критици, които пишат за поетите, и други, които предпочитат само изкуството на прозаиците, Въпреки че в практиката се срещат тези два вида професионализирани критици. В книгата на Стоян Илиев „Спор за поезията и критиката“ се срещаме с един друг вид изкуство на критика, с цялата негова интелектуално критическа чувствителност към проблемите на поезията, които се съсредоточават в проблемите на критиката. Доколкото поезията е изкуство на идеите", тя си остава най-близка до критическото мислене като изкуство, което непрекъснато проверява истините на поезията, дошли от особеното единство и противоречие между личността на твореца и действителността, реализирана в творчеството му, като резултат от една постоянно действуваща емоционална изява на идеите. Затова за разлика от прозаиците поетите ни се струват по-близо до критиците, защото и те като тях участвуват активно в живота на идеите, в една предлагана действителност на емоциите, която постоянно се допълва и осмисля от логиката на мисълта, от идеите!


Критика и критическо мислене. Стоян Илиев. Спор за поезията и критиката

  • Издател
    Печатница на Издателството на Българската академия на науките
    Обхват на страниците:
    135
    -
    139
    Брой страници
    5
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Усетът на критика към поетическата стойност на словото се проявява еднакво при оценка на разнородни художествени произведения. Почти е невъзможно да разделим критиците на два основни типа: критици, които пишат за поетите, и други, които предпочитат само изкуството на прозаиците, Въпреки че в практиката се срещат тези два вида професионализирани критици. В книгата на Стоян Илиев „Спор за поезията и критиката“ се срещаме с един друг вид изкуство на критика, с цялата негова интелектуално критическа чувствителност към проблемите на поезията, които се съсредоточават в проблемите на критиката. Доколкото поезията е изкуство на идеите", тя си остава най-близка до критическото мислене като изкуство, което непрекъснато проверява истините на поезията, дошли от особеното единство и противоречие между личността на твореца и действителността, реализирана в творчеството му, като резултат от една постоянно действуваща емоционална изява на идеите. Затова за разлика от прозаиците поетите ни се струват по-близо до критиците, защото и те като тях участвуват активно в живота на идеите, в една предлагана действителност на емоциите, която постоянно се допълва и осмисля от логиката на мисълта, от идеите!