Срещи и разговори със Светослав Минков. Ч. II.

Под влияние на първите ми впечатления, подсилени от всемогъщата литературна мълва, на която нищо не убягва, още преди да стана близък на Светослав Минков, аз вече бях решил, че той е затворен, необщителен, ако не и горд човек, с подчертано чувство за достойнство, който отбягва случайните познанства и шумните признания. Затова все ми се струваше, че за него бяха написани онези думи от едно интервю към българския превод на „Голем", които Майринк беше казал за себе си: ... ...на частни писма не отговаря, гости не приема и сам не прави посещения." И, общо взето, първите ми впечатления се оказаха верни. Бъдещето обаче дойде не само да ги потвърди, а и да внесе в тях някои твърде съществени уточнения.