Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Йовков – неповторимият. "Йовков и неговият свят" от Симеон Султанов

Free access
Статия пдф
1474
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Още докато публикуваше в литературния печат отделни откъси от книгата си за Йордан Йовков, Симеон Султанов ни напомняше за един писател, обичан и забравян, обявен още приживе за жив класик на българската художествена проза... Напомняще все за тоя Йовков, който днес е добре известен на всеки просветен българин. И още тогава отделните фрагменти от книгата му привличаха погледа на любопитния читател, разбрал прозренията и вдъхновението на критика, който може да разговаря с героите на писателя като с живи хора, може без изкуствен патос и заучено красноречие да открива простото обаяние, поетичната мъдрост и величие на един от най-оригиналните български писатели.
Submitted on
Библиографски раздел
Преглед

Геният и неговият наставник от Цветан Стоянов

Free access
Статия пдф
1795
  • Summary/Abstract
    Резюме
    ,, Тази тема е тъмна и болезнена и дори по особен начин криминална" - началната фраза е достойна за интересно и значително произведение. Цветан Стоянов го написа, без да успее да го завърши. С това то като че ли интригува още повече, повтаряйки по свой начин творческата история на книгата, с която се занимава. Авторът на студията епоставил и под заглавие - Идейните отношения между Достоевски и Победоносцев: една скрита страница от историята на патернализма. Както всяко определяне, и това казва само част от истината. Авторската скромност се е поста рала да тушира някак си това заглавие - Геният и неговият наставник. В същност Цветан Стоянов се занимава с анализ и съ поставка на някои идейни течения в Русия през 60-те и 70-те години, с разновидностите на славянофилството, с европейските фило софски построения върху наследство още от Византия, с разрушаването в новите времена на модела на патернализма - тази фалшива представа за обществото като голямо семейство и за държавната власт като башинска опека", с творческата история на „Братя Карамазови", с идейната конструкция на романа - лабиринт от разнопосочни влияния, размисли, скрити намерения, несъзнати, интуи тивно възприети сигнали за бунт в изостанала, но кипяща от идейни вълнения Русия „Геният и неговият наставник" е синтетична, наситена философска проза, която предлага Съвременна марксическа интерпретация на всички тези проблеми с оглед нуждите, за дачите, перспективите на настоящето. Още първата глава - Сведения за оберпрокуро- внимание. Това подозрение може би е осо ра - навлиза в същността на проблематиката. Тя само привидно изглежда информативна. В нея се запознаваме не само с единия от героите, Константин Петрович Победоносцев, но и с черти от идейната общественополитическа обстановка в Русия по онова време, с нравите и задкулисните борби в императорския дворец, с механиката на управле нието, с някои днешни оценки за славянофилството и за атавистични белези от него по-късно. Тази първа глава съвсем не е информация. Тя е може би увод към историята на идеи и идейни конфликти, към вечно актуалната тема за идеологическо въздействие върху обществото, за „обработката" на масите, за ролята на интелигенцията, всички тези парливи въпроси, които съставляват съкровената тема на произведението. Цветан Стоянов е погълнат от идейните построения и терзанията на духа, той не засяга обичайните в последно време въпроси за художника Достоевски. Зад думите на студията напира едва сдържан копнеж по хуманизъм и по хармония. Авторът преживява скрито своите мъки за човека и за съдбата му, като че се срамува от тази болка, както истински богатият със знания човек се срамува от тяхното показване.
Submitted on

90 години от рождението на Боян Пенев

Библиографски раздел
90 години от рождението на Боян Пенев

Боян Пенев и неговият дневник

Free access
Статия пдф
1827
  • Summary/Abstract
    Резюме
    И неговите интимни писма и спомени - би могъл да добави някой. Но това е излишно. Ще говоря за всичко като за дневник. Защото и трите тия жанра имат еднаква форма и съдържание от един и същи характер: навсякъде се изразяват съкровени вълнения на автора, лично отношение към хора и събития, разкрива се неговият вътрешен свят - оглежда се неговият духовен образ. Има случаи, когато отбелязаното в дневника намираме после в някое писмо, а още по-често се срещат записи в чисто епистолярна форма. Убеден съм, че много от писмата му до Дора Габе например са били най-напред за писани в дневника му. Спомените за Пенчо Славейков, д-р Кръстев, П. К. Яво ров, Иван Вазов се състоят от отделни откъси, нахвърляни в различни времена върху листчета с дата на срещата или на момента, в който е спомнен и записан известен факт. Оттук и повторенията, в които едни и същи факти се доизясня ват на различни дати. Така че основен, най-важен е дневникът - и по форма, и по съдържание писмата и спомените само го допълват - той ги поглъща. През всичкото време, когато четем написаното за Вазов, Славейков, Яворов, Кръстев с характерното означение ден, месец, година, ние получаваме впечатление, че имаме работа с дневник. Дневникът на Боян Пенев представя извънредно интересен, преди всичко идейно-психологически документ - пред нас е автор, който разкрива себе си откъм най-потайните кътчета на своята душевност. Един нов Боян Пенев, непознат за ония, които са го гледали отдалеч, които са чели само неговите книги и статии или са слушали лекциите му в университета. Не бих казал съвсем друг, противоположен на професора и литературния критик. Основ ните черти на неговия образ, изразени в литературно-критическите му творби иисторико-литературни изследвания - ярко изявена индивидуалност, субективизъм, индивидуализъм, подчертана нравствена воля, борчески темперамент, висок критерий за обществените деяния на хората и за художествените постижения на писателите - всичко това откриваме и в дневника. И на неговите страници - нещо съвсем естествено - присъствува литераторът. Дори заема централно място и застанал на характерните за него позиции на естетическия максимализъм, изрича своите строги присъди. Но в дневника има и нещо повече - тук е и човекът. Човекът Боян Пенев със своите интимни душевни вълнения, със сърдечните си увлечения, с житейските си връзки, с философските си разсъждения и мистични настроения, със своето отношение към света, живота и природата, към жената и любовта, към музиката и дру гите изкуства, към войните и съвременното общество и пр.
    Ключови думи
    Боян, Пенев, неговият, дневник
Submitted on

Научни съобщения. Документи

Библиографски раздел
Научни съобщения

Антон Страшимиров и неговият роман „Роби”

Free access
Статия пдф
2292
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Мисълта за народа, за неговия живот, за отношението на писателя и изобщо на инте лигента към него е вълнувала мнозина от нашите най-добри писатели. Особено остро тая проблема е стояла пред Антон Страшимиров. Още в началото на неговата литературна дейност - през 90-те години - тя го вълнува. А и после - през каквито и неравни пътища да минава неговото творчество - мисълта за народа не го напуска. Дори и когато се проя вява като индивидуалист, когато в същност е далеч от истинските идеали на народа, Страшимиров живее с убеждението, има самочувствието, че върши всичко от името на народа и за негово добро. „Аз и моя народ" - с тоя свой любим израз би могъл да назове той своето творчество. И за голяма част от неговото художествено дело това би звучало в своя най-хубав смисъл. С мисълта за народа Страшимиров се обръща и към историче ските събития от близкото и далечно минало. Такива събития се засягат и в неговото ка И питално съчинение - тритомния роман „Роби“, от който авторът успява да завърши издаде първите два тома в 1929 и 1930. Последният - третият - том остава недовършен. Това е едно от най-хубавите произведения на Страшимиров. Макар по същество „Роби" да си остава роман за идейния живот на интелигента - в него има много исторически елементи и моменти. Като оставим настрана предположението, че в третата част може би щяхме да четем за Илинденското въстание (1903) - в издадените две части се разказва за редица исторически епизоди и събития, между които най-изпъкващи, станали преди въстанието, са пленяването през 1902 г. на американската мисионерка мис Стон, наречена в романа мис Агнес, и солунските атентати на така наречените „гемиджии" революционери, които извършват атентати в предприятия, в които били вложени европейски капитали, - за да обърнат внимание на европейската общественост върху тежкото робско положение в Македония. - В романа се назовават с истинските си имена Яне Сандански, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев, Сава Михайлов, Гарванов, Орце, Кирков, Мечев и мн. др. Едни от тях, като Яне Сандански, Сава Михайлов, Орце, Кирков, Чернопеев, или по прякор Черния и др., са действуващи лица, други се явяват само в отделни епизоди в романа, за трети се поменава от други лица. В главния герой Асен Дъмбев се познава лесно изве стният революционер в Македония Кръстю Асенов, за когото в 1906 Страшимиров написа специална книга - някои от фактите в която са преразказани в романа. Трябва да отбележим, че историческите събития, дейността на историческите лич ности, както и събитията и дейците от съвременността са били винаги за Страшимиров не само обект на художествено изображение, но и повод за размисли върху редица про блеми от развитието на обществения живот. Или по-точно, художественото изображение у Страшимиров е решаване на проблемите, които общественото развитие поставя.
Submitted on

Профили

Библиографски раздел
Профили

Човекът и неговият космос

Free access
Статия пдф
2532
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Една от предпочитаните книги в моята детска библиотека беше първият фантастичен роман на Любен Дилов „Атомният човек". Сега си давам сметка, че любопитното хлапе, което поглъщаше в безредие десетки томове, ебило при влечено от екзотичния сюжет, от смешната непригодност на странния американец Джими Кук да си намери място сред хората на бъдещето. Навярно съм се възхищавал от тези красиви и умни хора, навярно тайно съм си мечтаел да намерят и мене между ледовете и съм си представял колко лесно бих се пригодил аз към техния начин на живот. Ние, хлапетата от петдесетте години, живеехме с голямата мечта за Космоса, всеки втори искаше да стане космонавт, а пък едва ли имаше някой, който да не може да разкаже красива утопия за бъдещето. Затова отдавахме злополучията на Джими Кук единствено на капиталистическата действителност и се гордеехме, че сме готови да се превърнем в хора на бъдещето. А може би децата наистина могат просто и естествено да преминат от настоя щето в бъдещето?! e Сега отново прочетох тази книга и виждам колко по-сложен енейният смисъл, колко тревога и обич към несъвършения съвременен човек крие тя. Нека се абстрахираме за миг от класовата принадлежност на главния герой, нека поставим себе си на негово място и веднага ще разберем, че Любен Дилов смело и честно показва колко далече сме все още от това бъдеще, колко много неща не ни достигат и колко измамно е понякога нашето митотворчество. Човекът винаги мечтал за съвършенство, той винаги етърсел своя идеален образ и в това трескаво търсене е разчитал в голяма степен на изкуството. „Красотата ще спаси света " и "Изкуството ще спаси света" - това са два варианта на една мечта, два варианта на една преминаваща от век на век оптимистична утопия. Трудно е да се накарат хората да повярват, че само човекът, познаващият своя свят и себе си човек може да спаси света. И именно тази задача е призванието на нашето общество, в името на този самоопознаващ се, самовъзпитаващ се човек трябва да се търси истината, да се вика тази истина без страх от неприятните 72 разкрития, без страх от кошмарните нощи насаме със себе си. И затова такава е мисията на голямото изкуство, такъв е кръстът на големия творец-хуманист. Той се рови в глъбините на съвременната психика, търси верните характеристики на бита, социалните движения, интимните сътресения, той прониква в разговорите, в действията, в сънищата и представите, за да стигне до прозрение за диалектическия модел на обществото, за да предвиди пътищата на човешката еволюция. А тази еволюция е немислима без съзнанието за нашата несъвършеност, без демитологизацията на усещанията ни, без точната представа за стойността на нашите постижения.
    Ключови думи
    Човекът, неговият, космос
Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Йохан Волфганг Гьоте, неговият „Вилхелм Майстер” и френската буржоазна революция

Free access
Статия пдф
2642
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Когато през нощта на 3 септември 1786 г. тайно от Ваймарския двор и под чуждо име Гьоте тръгва от Карлсбад за Италия, в багажа му заедно с фрагментите на „Фауст“, „Егмонт", „Тасо“ и „Ифигения" се намира и „Прамайстер". Това е романът-фрагмент „Вилхелм Майстер - театрално призвание“, започнат през пролетта на 1776 г., в който Гьоте е вложил непосредственото си изживяване на театралния живот и нрави в Германия от средата на 70-те години. На 2 октомври 1787 г. той пише от Италия: „Имах възможност много да размишлявам върху себе си и другите, върху света и историята, от което ще съобщя по мой начин нещо полезно, макар и не ново. Накрая всичко ще бъде обхванато и включено във Вилхелм." Четири месеца по-късно, на 6 февруари 1788 г., Гьоте съобщава от Рим за предстоящата работа над „Вилхелм Майстер". Минават обаче цели шест години, преди Гьоте да се заеме с преработката на „Прамайстер". Едва през пролетта на 1794 г. той пристъпва към романа-фрагмент и през юни 1796 г. новият роман „Вилхелм Майстер - години на учение“ е завършен. Какво принуждава Гьоте през 1788 г. да се откаже от намеренията си, а шест години след това отново да се върне към тях и само за две години да създаде от театралния роман монументалното епическо произведение „Години на учение"? Това са очевидно събитията в съседна Франция - остава обаче непонятно защо Френската буржоазна революция, която предизвиква възторжената поетическа възхвала на немските писа тели, не само не стимулира, а, обратно - спира работата върху „Вилхелм Майстер", Отговорът на този въпрос трябва да се търси в творческата история на „Години на учение", която започва в същност не от „Прамайстер", а още с първите творби от годините на Бурните устреми. Гьоте е автобиографичен автор, или по-точно казано - творец на самоизявата, на саморазкриването, защото той решава собствените проблеми чрез своите герои - въплъщавайки в даден образ своята лична духовно-емоционална същина и проблематика. Прометей и Вертер, Гьоц фон Берлихинген, Егмонт и Торквато Тасо - тази великолепна галерия автопортрети - могат да разкажат много неща за своя създател, защото той ги е „хранил подобно на пеликан с кръвта на собственото си сърце" (Гьоте за Вертер), защото те са плът от плътта ми и кръв от кръвта ми" (за Тасо).
Submitted on

Статии

Библиографски раздел
Статии

Константин Петканов и неговият роман „Морава звезда кървава”

Free access
Статия пдф
2668
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 30-те години една нова проблема развълнува особено много общест вото и писателите - проблемата за войната. Тя бе родена от обстоятелството, че капиталистическият свят се готвеше за втора световна война. Антивоенните настроения, разбира се, са, може да се каже, една вечна трайна тема в прогресив ната световна литература. Най-добрите произведения в нея винаги са били насочени против милитаризма и войната. Но през 30-те години тая тема както в целия свят, така и у нас стана централна. Поставена от антифашисткото движе ние, ръководено от комунистическата партия, тая тема беше завладяла през 30-те и 40-те години и поезията, и прозата: против войната се пишеха стихове, поеми, разкази, повести и романи. През 1934 излезе и предизвика голям шум романът „Морава звезда кървава". Изненадата бе голяма - тъй като авторът на романа не принадлежеше към кръга на революционните писатели. Петканов е типичен селски писател - не само по основен обект на творчеството, но и по виждане на действителността, по светоусещане. Новият поглед, с който той пристъпва към изображение на селото, еисторически. Авторът се интересува преди всичко от ония проблеми, които са се родили в българския жи вот - израсли са в него. Тия проблеми изникват от общия дух на известно време, от общите болки, копнежи и стремежи на българите през определена епоха. И тук се открива една от характерните особености в творчеството на Петканов: редица от неговите романи са свързани по особен начин помежду си. Взети заедно, те изразяват един определен, ясен и строго последователен на себе си поглед за живота. В творческата фантазия на автора и в неговата обществена философия тоя живот е разпланиран на периоди - построен е в своето историческо развитие. Така шест от романите на Петканов са подредени в серията „Жътва“, „хроника на селото“, която обхваща: „Старото време" (1929), „Хайдути“ (1931), „Вятър ечи“ (1932), „Морава звезда кървава" (1934), „Кирпичената къща" (1939) и „Ангелина" (1940). Всички те засягат различни периоди от развоя на българското село в продължение на повече от едно столетие. И Петканов търси отличителния знак, стила на живота през всеки период от това развитие. Съществената му художествена грижа е да намери оня идейно-емоционален коефициент, който стои пред всички прояви на българина през известно време.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Творецът и неговият „двойник”

Free access
Статия пдф
3156
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Докато в миналото, пък и днес редица произведения, посветени на пробле мите на творчеството, са били до голяма степен израз и на едно елитарно отношение към изкуството, у писателите-реалисти, особено в наше време, изразяват преди всичко повишеното чувство за отговорността на писателя и неговото творчество в съвременната епоха. И докато по-рано в много случаи той не е съзнавал връзката между изкуството и политиката, сега вече идва до убеждението, че изкус твото е също политика, защото тя е съставна част от хуманността и културата излага на страшна опасност, ако прояви липса на политически инстинкт. ce Впрочем в днешно време интересът към „деховите тайни" на литературата е толкова голяма, че много писатели - у нас също - започнаха да пишат книги, в които хвърлят светлина върху различни страни от собствения си творчески опит - книги, които са едновременно изповед, самонаблюдение и саморазкри ване. Този факт още веднъж доказва, че общественият авторитет на твореца на художествени ценности и неговото дело неимоверно е пораснал, той говори и за едно повишено самочувствие и самосъзнание. В книгата си „Между мъртвата точка и хуманизма" М. Николов пише, че във века на електрониката съвсем естествен е стремежът на писателите да изнесат на светло" законите на своята „ технология". Критикът с основание прави интересната аналогия на съществуването днес на метанауки, както и на метаизкуство - т. е. на произведения, които възпроизвеждат самия творчески процес, раждането на творбата, проблемите на естетичното“. Томас Ман написва „романа на един роман". Така правят Х. Джеймс, А. Жид, Л. Пирандело. (Жид пише роман в роман“, Пирандело - пиеса в пиеса".) Тези автори иронизират себе си и произведенията си, техния жанр. А стъпката между тази иронична литература и антилитературата, където паниронизмът се превръща в мироглед и метод на писателя, е една. на Впрочем и „Доктор Фаустус" - произведението на най-големия епик ХХ в. в западната литература, вече носи белезите на разлагането на епичното начало и превръщането му във философски размисъл, в рефлексия, макар и много различна от тази, която ни поднасят М. Пруст или Н. Сарот („Златните плодове"). Да не говорим за това, че тези творци не могат да се сравняват с него по дълбочина на мисълта и по размаха на обобщенията, по широтата на обхванатия жизнен материал, осмислен в неговите философски, исторически, културни, национални и общочовешки измерения.

Submitted on
Библиографски раздел
Научни съобщения

Николай Островски и неговият роман Как се каляваше стоманата у нас (Нови материали)

Free access
Статия пдф
3243
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В условията на победилата социалистическа революция в България е лесно да се пише и говори за съветската литература. А преди четиридесет и повече години не беше тъй. Със спе циален закон фашистката власт и полицейската цензура постави под абсолютна възбрана ли тературата, идваща у нас от страната на победилия социализъм. По този повод още през 1924 г. Гео Милев проникновено писа: „Независимо от хулите и клеветите културният живот в Русия върви с един темп, който е невероятен за Западна Европа... Излязоха от Русия писатели, ху дожници и мислители; основаха се в Берлин няколко руски издателства: и цяла Европа бе навод нена от руски книги; френската и немската литература бледнеят пред това, което се хвърля в Европа като руска литература. От Русия се лансират школи и теории, за които западното нова торство не се е още досетило..." (курс. м., Х.Д.). Именно това естетическо богатство на новата руска литература, родена от Октомври, обуславя огромното и влияние върху революционния процес от световен мащаб и нейното благотворно въздействие върху обществото за неговия революционен преход от капитализъм към социализъм. Десетки стихотворения, поеми, повести и романи, дори песни и филми, създадени от съветски автори, най-активно се включват в духовния живот на българина. Затова днес не само специалистите, а и обикновените читатели виждат истински революционен подвиг в борбата за издаването и разпространението на съветската книга у нас в периода на фа шистката диктатура (9 юни 1923 - 9 септември 1944 г.). За относителна пълнота и точност трябва да добавя, че редица произведения на новата руска литература българските преводачи и издатели не успяват да прокарат" през менгемето на фашистката цензура. Такива са романите „Как се каляваше стоманата“ на Н. А. Островски и „Педагогическа поема" на А. С. Макаренко, пиесите „Хляб на В. Киршон и „Страх" на А. Афиногенов и др. И все пак например романът „Как се каляваше стоманата" - един ориги нален екземпляр с автограф на Н. А. Островски - бива внесен в България и по нелегален път доставен на политическите затворници в Стара Загора. С превода на „Педагогическа поема се залавя в Плевенския затвор секретарят на ЦК на БКП Трайчо Костов. За пръв път и двата романа в превод на български език излизат у нас едва след народната победа. Това са книги-бойци, изстрадани във фашистката преизподня. От писателите и превода чите тези книги преминават в ръцете на ремсовата младеж и онова поколение от комунисти, което по време на въоръжената съпротива срещу хитлеристките окупатори на Балканите рамо до рамо с по-старото септемврийско поколение изнесе на плещите си кървавия двубой. Върху активната страна на възприемането на героите и проблемите, изнесени в произведенията ва съветската художествена литература, днес се спират в спомените си мнозина наши антифаши сти. В тия спомени веднага се хвърля в очи връзката, която авторите правят между идеоло гическото въздействие на изкуството, от една страна, и бита, психологията на бореца-антифа шист, попаднал в ръцете на полицията или в затвора, от друга.

Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Творецът и неговият двойник от Людмила Григорова

Free access
Статия пдф
3502
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Теоретическото и практическото значение на монография, която изследва творческото самосъзнание и взаимоотношенията худож ник общество, е много голямо, защото в условията на развитото социалистическо общество статутът на творческата личност при- доби особена тежест. Днес да си творец означава да се нагърбиш с огромна отговорност за всяка изречена от теб дума, да от стояваш съзнателно позицията, която си из- брал. Все повече и повече самосъзнанието на писателя определя границите на художестве ното внушение, което постига творбата. В сложните взаимоотношения между героите в драматичния сблъсък на идеи се отразява личността на твореца, неговият мироглед, неговото отношение към най-важните пробле ми на нашето време. В този смисъл историческият преглед на развитието на темата за 180 творческата личност и творчеството като обект на литературно претворяване" ни дава възможност не просто за сравнение, а за същ ностни изводи, отнасящи се до обективните тенденции на епохата, в която живеем, до еволюцията на хуманистичния светоглед. В книгата си „Творецът и неговият двой ник" Людмила Григорова повежда читателя именно към такъв тип размисъл - авторката чудесно познава литературния материал, който привежда, тя свободно борави с художест вени факти, извлечени от опита на три велики западноевропейски литератури (френската, немската и английската) в един сравнително продължителен период от време - началото на ХІХ до средата на ХХ в. Изследването включва някои от най-сложните явления, от най-противоречивите течения в историята на изкуството след Великата френска револю ция - за да достигне до търсените изводи. Григорова трябва да обясни специфичното за романтичната визия за света, да открие в романтичния феномен онези предпоставки, които обуславят многообразието от модер нистични концепции, да свърже естетическото Кредо с отношението на творците към общест вено-политическите преобразования, да очер тае най-съществените особености, които про тивопоставят реалистичното творчество сре щу субективизма на измите. Този подход изисква не само да се познава в детайли творчеството на видните западноевропейски творци, но също така в единичното да се открива особеното и общото, да се пресява стриктно несъщественото, конюнктурното, за да се създаде вярна цялостна картина, да се получи обобщен тип творец, който напълно да отговаря на същинския си исторически двой ник". Много трудно е да се изведат такива модели, защото всяко течение, всяко литературно поколение има своя специфика, свои „отклонения" от манифестната догма. Често пъти големите творци въобще не се побират в рамките на определен творчески метод, а дори и онези, които теоретически се опитват сляпо да следват предписанията, в художествената си практика също се оказват далеч от намеренията. Конкретният литературен живот винаги е по-богат от теоретическите посту лати - и затова е необходимо особено вни мание, когато въз основа на конкретни литературни факти се правят опити да се достиг не до обобщение.
Submitted on

Преглед

Библиографски раздел
Преглед

Георги Караславов и неговият свят от Стефан Коларов

Free access
Статия пдф
3569
  • Summary/Abstract
    Резюме
    По реда на излизането от печат това с осемнадесетата книга на литературния кри тик и историк Стефан Коларов. Между изда дените досега изпъкват три: „Съвременни силуети" (1972), „Младен Исаев" (1977) и По Априлската магистрала на времето" (1983). Всичките издания са реализирани в един неголям интервал от време (1971- 1983). При това с твърде широк тематичен обхват - книги из историята на българската литература, монографии, очерци и портре ти, литературни анкети, худажествено-до кументална проза. Стефан Коларов е един от сравнително младите литературни критици, чиито изяви са многопосочни. Творчеството на Георги Караславов, както знаем, е привличало десетки критически пера: в миналото -Д. Б. Митов, Вл. Василев, Г. Бакалов, Г. Цанев, а след народната победа - Т. Павлов, П. Зарев, Л. Стоянов, П. Динеков, Р. Ликова, Б. Делчев, Е. Каранфилов, Г. Гочев и мн. др. В отделни моногра фични трудове литературното наследство на Караславов е представено от Георги Константинов и Е. Константинова, Ал. Спиридонов, Вс. Андреев (Ленинград), също и в тематични сборници. През 1978 г. в издателство „Български писател" излезе литератур ната анкета „Георги Карасловов", дело на Стефан Коларов. Тя се наложи като безспорно постижение на съвременното ни литературознание, въпреки някои фактологически неточности - плод както на времето, на паметта, така и на извънредно трудните условия, при които са ставали срещите и беседи те с именития наш писател. Анкетата с Геор ги Караславов бе изпълнена по изследователския план на Института за литература при БАН, многократно бе обсъждана. Тя съдър жа изчерпателни биографични сведения и автентични данни за живота на анкетирания писател, за потеклото на неговите произве дения, за прототиповете на стотици негови герои, за особеностите на творческия процес. В тоя смисъл читателите и литератур ната критика посрещнаха книгата като постижение на родното караславознание. Многобройните, винаги интересните спомени на нашия класик на социалистическореалистичната ни литература Георги Караславов за лица и събития, лични признания и отношения към писатели и творби, независимо от някои публикации в периодичния печат и сборници, просто налагат те отново да бъдат документирани. Книгата „Георги Караславов и неговият свят иде да продъл жи постигнатото в литературната анкета с писателя, издадена през 1978 г. И не само да продължи, но и да допълни редица моменти от идейния и творческия свят на писателя. За целта през последните две години от жи вота на Г. Караславов по предварително изготвен план Ст. Коларов възобновява сре щите си с писателя, извършва допълнителна и значителна по размери анкетьорска работа, в резултат на която имаме новата му книга. Става дума за едно ново обглеждане на първоизворите, главните етапи и големите постижения на писателя, реализирани в продължение на близо шестдесет години. При поставяне на въпросите обикновено се има предвид, че това творчество се ражда в противоположни и сложни тенденции, само очертава някои върхови постижения във водещи те жанрове на националната ни художестве на литература и в същото време държи сметка за постоянно променящите се динамични процеси на усвояване и използуване на натрупания опит - национален и международен -в областта на реализма и социалната проблематика.
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Идеологът Раковски и неговият експеримент "Хиндистан"

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The current essay introduces representative points of view towards the relation between The European and The Bulgarian for the period 1762-1865. The first part of the paper is focused on the work done by Paisii, Sofronii, N. Bozveli, and V. Aprilov; the second part presents the Rakovski's attempt to rewrite the established concept about cultural metropolis and cultural "colonies". The leading role in Paisii's works is his effort to contradict Bulgarians to the other peoples, as the Bulgarian merits are emphasized. During the first decades of 19th century (Sofronii, N. Bozveli, etc.) begins the real constructing of the Bulgarian stereotype of Europe, which is thought as attractive, but frustrating social and cultural model. V. Aprilov introduces new point of view, which spares the Bulgarian self-confidence by limiting the competition within the framework of the Slavonic Orthodox community. He also rearranges the civilizing paradigm and put the Bulgarian in the "classical" Slavonic beginning. Further, Rakovski, trained at the Greek Enlightenment tradition, copies its matrix of forming a national identity. On the other hand, using the achievements of the contemporary humanitarian science, he strives for proving that the beginning of the Hellenistic Antiquity, as well as of the (Indo-) European civilization may be searched in the Arian heritage, whose most authentic successors are the modern Bulgarians. That turns Hellas, as well as Europe into Bulgarian cultural "colonies".
Subscribe to неговият