Творецът

Теоретическото и практическото значение на монография, която изследва творческото самосъзнание и взаимоотношенията худож ник общество, е много голямо, защото в условията на развитото социалистическо общество статутът на творческата личност при- доби особена тежест. Днес да си творец означава да се нагърбиш с огромна отговорност за всяка изречена от теб дума, да от стояваш съзнателно позицията, която си из- брал. Все повече и повече самосъзнанието на писателя определя границите на художестве ното внушение, което постига творбата. В сложните взаимоотношения между героите в драматичния сблъсък на идеи се отразява личността на твореца, неговият мироглед, неговото отношение към най-важните пробле ми на нашето време. В този смисъл историческият преглед на развитието на темата за 180 творческата личност и творчеството като обект на литературно претворяване" ни дава възможност не просто за сравнение, а за същ ностни изводи, отнасящи се до обективните тенденции на епохата, в която живеем, до еволюцията на хуманистичния светоглед. В книгата си „Творецът и неговият двой ник" Людмила Григорова повежда читателя именно към такъв тип размисъл - авторката чудесно познава литературния материал, който привежда, тя свободно борави с художест вени факти, извлечени от опита на три велики западноевропейски литератури (френската, немската и английската) в един сравнително продължителен период от време - началото на ХІХ до средата на ХХ в. Изследването включва някои от най-сложните явления, от най-противоречивите течения в историята на изкуството след Великата френска револю ция - за да достигне до търсените изводи. Григорова трябва да обясни специфичното за романтичната визия за света, да открие в романтичния феномен онези предпоставки, които обуславят многообразието от модер нистични концепции, да свърже естетическото Кредо с отношението на творците към общест вено-политическите преобразования, да очер тае най-съществените особености, които про тивопоставят реалистичното творчество сре щу субективизма на измите. Този подход изисква не само да се познава в детайли творчеството на видните западноевропейски творци, но също така в единичното да се открива особеното и общото, да се пресява стриктно несъщественото, конюнктурното, за да се създаде вярна цялостна картина, да се получи обобщен тип творец, който напълно да отговаря на същинския си исторически двой ник". Много трудно е да се изведат такива модели, защото всяко течение, всяко литературно поколение има своя специфика, свои „отклонения" от манифестната догма. Често пъти големите творци въобще не се побират в рамките на определен творчески метод, а дори и онези, които теоретически се опитват сляпо да следват предписанията, в художествената си практика също се оказват далеч от намеренията. Конкретният литературен живот винаги е по-богат от теоретическите посту лати - и затова е необходимо особено вни мание, когато въз основа на конкретни литературни факти се правят опити да се достиг не до обобщение.

Когато търси да си обясни най-дълбоките причини на своето поведение, Бодлер понякога прибягва до нестабилното устройство на своята физиологична система, придобито от неравната връзка на неговите родители. Най-често обаче в духа на собствената му метафизическа етика той еубеден в намесата на „зли сили“, които с разнообразни и перфидни средства изкушавали слабата човешка природа и я отклонявали от пътя на дълга. „Змии“, „Демони“, „Дявол", „Сатана" - много са имената и превъплъщенията на тези сили". Подложена на тяхното коварно действие, волята губи своята устойчивост, тя се разпада унищожава. Още веднъж се осъществява обратният процес на съсредоточаването" - изпаряването на аза": Sur l'oreiller du mal c'est Satan Trismégiste Qui berce longuement notre esprit enchanté, Et le riche métal de notre volonté Est tout vaporisé par ce savant chimiste. (Върху възглавницата на злото триждивеликият Сатана дълго люлее нашия омагьосан дух и богатият метал на нашата воля изцяло се превръща в пара от този учен-химик. ") читателя" Това е строфа от дългото обръщение „Към в Цветя на злото. И неслучайно вложената в нея мисъл е програмно изразена във въведението - цялата стихосбирка е просмукана от идеята за активна намеса на сатанинското начало в живота на човека. Когато обаче четем внимателно обширната кореспонденция на поета, където в изповедна, съвсем непретенциозна проза описва своето всекидневие, следователно където е максимално изклю чена възможността за евентуално несъответствие между поетическата ситуа ция и действителното душевно състояние на автора, тогава разбираме и нещо друго, не по-малко важно: тук, в кореспонденцията, това абстрактно „сатанинско начало постепенно се преобразява и приема конкретните очертания на безбройните пречки, затруднения, неволи, които Бодлер среща по пътя си, с които е изпълнено съществуванието му. Вместо алегоричния и твърде неясен образ на някаква непонятна за разума, трансцендентална сила пред нас се из- правя обективната действителност с нейните неумолими изисквания и угрози. В едно вече цитирано писмо поетът споделя

Zmey Gorianin is among few of Bulgarian writers who evidently resigns to social life after the establishment of communism here in 1944. He is author of more then 50 books, brochures with verses, stories and novels. What is not known by far, is that he created love poetry. The lyrics, together 16, were given in the end of 2011 to the National Literary Museum by a woman - donator, who received it from his nephew. They have been written in the last year of author's life when he had lived in "The seventh altars" monastery and returned to Sofia only incidentally. He probably had created the lyrics as a gift to an addressee because there are no copies of them in the writer's strictly arranged private archives.