страдания

Изследвачи като Б. Пенев, а в по-ново време П. Динеков и Г. Гачев маркират сходството на „Житие и страдания" с някои просвещенски литературни форми и като по правило не мотивират твърденията си. П. Зарев например пише за „приближаване... повече до плутовския роман, отколкото до средновековната житийна литература". Е. Георгиев смята, че „произведението получава смисъл. .. на един типичен просвещенски роман с дълбок обществен резонанс и ярка възпитателна цел "3. Задачата на тази статия е да направи опит за разгръщане на споменатите констатации, да потърси смисъла и формите, в които се реализира забелязаното подобие, да се разкрие типологическият му характер. Излиза се от презумпцията, че по този начин се създава възможност за доуточняване на мястото на Софроний в развитието на българската литература. При разглеждането на „Житие и страдания" погледът на литературния историк винаги е привлечен от поп Стойко - единствения постоянен герой в творбата, всички други са епизодични. М. Арнаудов го характеризира така: „Добротата е основното вътрешно качество на този свещеник, роден сякаш тъкмо за наложеното му от случая звание. "4 По-надолу той се спира на неговата „християнска търпеливост“, „беззлобие“ и „чувство за дълг“. По подобен начин възприема героя и Б. Пенев. Успоредно с тези качества, а на места дори доминиращо е и едно друго - способността на героя да се приспособява към обстоятелствата, за да се „самосъхрани" 5.

Измина едно столетие от излизане книгата на видния френски славист и общественик професор Луи Леже (1843-1923) - La Bulgarie" (Paris, 1885), върху страниците на която се появил първият превод на западноевропейски език (след руския от 1877 г.) на епохал ното произведение на българската възрожденска литература „Житие и страдания грешнаго Софрония" - Mémoires de léveque Sofroni 1. Със своя обществен аспект, отразил в своеобразно съчетание индивидуалното - Соф рониево, и общонародното - българско, и самобитните езикови изобразителни черти Жи тието" на Софроний може да бъде окачествено като една от най-оригиналните творби в ця лата българска литература от времето на Възраждането до днес. Без да бъде политически памфлет, автобиографията на Софроний съдържа в себе си бед всички елементи на произведение, ярко рисуващо безотрадната картина на живота и ствията на българския народ под двойното -национално и духовно - робство и угнетяване през втората половина на XVIII столетие. Въпреки отсъствието в нея на предвзети полити чески и обществени тенденции Софрониевата автобиография въздействува върху читателя съе своето безхитростно повествование, по-убедително от всеки публицистичен трактат. Силата и степента на емоционалното й и познавателно въздействие се крие в нейната безизкуст веност, в изобразяването на всевъзможни епизоди и ситуации из живота на Софроний и заобикалящата го действителност, написани от натура. Непреходната ценност на „Житието и заслугата на Софроний като негов създател се заключава в това, че той със своето перо на увлекателен разказвач - съвременник и очевидец на описваното -със средствата на все още неоформения литературен български език, съумял исторически и жизнено правдиво реалистично да нахвърли затрогващата картина на преживяното от него ведно с българското му паство. От него като мемоарист е било възвърнато към живот в неподправен вид отдавна отминалото, запазило своята актуалност и заостреност до наши дни. Особено впечатляващо са изобразени буреносните събития на бунта на непокорния султански васал Пазвантоглу, връхлетели земите на Софрониевата епархия в края на XVIII столетие. Характеризирайки в историко-литературен план Софрониевата автобиография, големият български литературовед и автор на статията „Автобиографията на Софроний Врачански" Боян Пенев заключава: „Житието на Софрония ни дава онова, което не може да ни даде една суха историческа монография... Това не е мъртъв документ. ... Посредством нея ше можем да се вживеем в историческата епоха, да добием впечатление от нея. Тук именно е най-голямото значение на Житието.