източници

Позната истина е, че Вазовото стихотворение „Векът е картина на противоречията, лице мерието и хищничеството на западноевропейската цивилизация и че в него Вазов се е издигнал до измеренията на Ботевия патос, до изобличителните обобщения на неговата публицистика. Странното е, че учен като Петър Христофоров, поставил си задача да изследва ранните влияния" в творчеството на народния поет, съвсем е пренебрегнал въздействието на Ботевите идеи и об рази в това стихотворение, въпреки че го е определил като един от съществените извори на не говото вдъхновение "2. А румънският учен Валентин Гр. Келару, със сериозни приноси върху въз действието на румънската драматургия в творчеството на Добри Войников, както и на румънската литература и публицистика при оформянето на българския литературен и публицистичен език през Възраждането в Румъния, в свой труд, посветен на това въздействие в езика и творчеството на Вазов, не е взел под внимание идейно-тематичното развитие на българската възрожденска поезия, в което Вазов органически се включва. Затова, въпреки че и двамата са посочили пет френски и два румънски извора, от които Вазов бил черпил аргументи, за да напише обвинителната си реч против циничните принципи на източната политика на западноевропейските велики сили, техните обоснования не са убедителни. Защото са пренебрегнали най-важните, най-съществените извори - българските. И са пропуснали най-явния румънски извор. Христо Ботев вдъхнови народа си за революционна борба и изгоря в нея, за да осъществи заветната си мечта. Но нашата поезия не осиротя..,Непосредствено до автора на „Хаджи Дими тър" се възправя мощната фигура на Иван Вазов. 4 Априлското въстание направи свой марш Вазовата песен „На бой". Невзел участие във въстанието, избягал от невъстаналия роден град, Вазов запява в Букурещ революционните песни на въстанието. Още в „Свобода или смърт" той поставя трагичния въпрос за отношението на европейските велики сили към освобождението на българския народ от османско иго. Бездушието на Европа, решила да запази статуквото, целостта на империята и мира на Балканите и коятото хладнокръвно гледа как се избива един християнски народ, е изобличено в седма и осма строфа. Първата Вазова сбирка се нарича „Пряпорец и гусла". Пряпорецът на революцията изгаря в пожарите и кланетата в Средногорието, Остава гуслата, с която станалият оттогава народен поет Вазов изплаква мъките на един израснал за свобода народ. И все повече в стиховете му се появяват укори против европейското покрови телство на отживялата и жестока османска държава, както и трогателни сцени за мъченичеството на цял народ („Политика“, „Към Европа“, „Дизраели“, „Триумфът на турчина“, „На гуслата ми"). Той ги препечатва от „Пряпорец и гусла" заедно с „Радецки" във втората си сбирка „Тъгите на България", за да ги обедини в тозиз борчески цикъл, зов към съвестта на Европа. А темата за непосилните мъки, още по-жестоки при зверските репресии, е подхваната в нови стихотворения от бъдещата сбирка „Тъгите на България": Жалбите на майките“, „Горко, пилци, вам“, „На леди Страндфорд", за да намери своя най-пълноценен емоционален, идеен и художествен израз във „Векът".