Стогодишнината на френския превод на Житие и страдания грешнаго Софрония от Луи Леже (1885 - 1985)

Измина едно столетие от излизане книгата на видния френски славист и общественик професор Луи Леже (1843-1923) - La Bulgarie" (Paris, 1885), върху страниците на която се появил първият превод на западноевропейски език (след руския от 1877 г.) на епохал ното произведение на българската възрожденска литература „Житие и страдания грешнаго Софрония" - Mémoires de léveque Sofroni 1. Със своя обществен аспект, отразил в своеобразно съчетание индивидуалното - Соф рониево, и общонародното - българско, и самобитните езикови изобразителни черти Жи тието" на Софроний може да бъде окачествено като една от най-оригиналните творби в ця лата българска литература от времето на Възраждането до днес. Без да бъде политически памфлет, автобиографията на Софроний съдържа в себе си бед всички елементи на произведение, ярко рисуващо безотрадната картина на живота и ствията на българския народ под двойното -национално и духовно - робство и угнетяване през втората половина на XVIII столетие. Въпреки отсъствието в нея на предвзети полити чески и обществени тенденции Софрониевата автобиография въздействува върху читателя съе своето безхитростно повествование, по-убедително от всеки публицистичен трактат. Силата и степента на емоционалното й и познавателно въздействие се крие в нейната безизкуст веност, в изобразяването на всевъзможни епизоди и ситуации из живота на Софроний и заобикалящата го действителност, написани от натура. Непреходната ценност на „Житието и заслугата на Софроний като негов създател се заключава в това, че той със своето перо на увлекателен разказвач - съвременник и очевидец на описваното -със средствата на все още неоформения литературен български език, съумял исторически и жизнено правдиво реалистично да нахвърли затрогващата картина на преживяното от него ведно с българското му паство. От него като мемоарист е било възвърнато към живот в неподправен вид отдавна отминалото, запазило своята актуалност и заостреност до наши дни. Особено впечатляващо са изобразени буреносните събития на бунта на непокорния султански васал Пазвантоглу, връхлетели земите на Софрониевата епархия в края на XVIII столетие. Характеризирайки в историко-литературен план Софрониевата автобиография, големият български литературовед и автор на статията „Автобиографията на Софроний Врачански" Боян Пенев заключава: „Житието на Софрония ни дава онова, което не може да ни даде една суха историческа монография... Това не е мъртъв документ. ... Посредством нея ше можем да се вживеем в историческата епоха, да добием впечатление от нея. Тук именно е най-голямото значение на Житието.