Резюме
Антон Страшимиров пътува всички периоди от живота си. Воден от неспокоен дух и любознателна жажда, той твърде рано е принуден да търси пре питание в Добруджа и Русе. Още в ранни години - спомня си писателят, хлапак 15-годишен, бях предприел с другар голямо пътуване из България: 20 денонощия! Маршрут: Варна-Бургас -Айтос... Габрово... Шумен... Варна. " След всеки пореден скандал с местните власти младият даскал Тончо - не удобен, буен и непокорен, се установява в друго село, за да го напусне след дълго. За четири години променя шест села из Бургаско и Варненско, за кратко се установява във Видин и Казанлък. Доброволецът Големан върви по пътищата на Балканската война, а през Първата световна кореспондентът на Главната квартира Страшимиров обикаля Беломорието. И до последните си години зрелият творец „странствува" из България, за да изнася сказки", да просвещава, да обяснява, да насочва... Всички тези разнородни и като характер, и като цел пътувания (нека прибавим към тях и двукратното пре биваване в Швейцария - на учение и в изгнание) имат нещо, което ги обе динява. Те съчетават вродено неспокойствие, постоянна жажда за промяна ненавист към застоя със свободолюбие и волност (пътуването създава илюзия за свобода); остра нужда за насъщния с ненаситна любознателност, с траен интерес към народа като генезис, история, бит, бъдеще и с желание да се служи на този народ - безрезервно и всеотдайно - докрай да се изпълни граждански и патриотичен дълг. След като познаваме тези моменти от биографията на Страшимиров, би могъл даже да ни учуди фактът, че в неговото идейно и жанрово разнообразно и голямо по обем творчество пътеписът все пак заема сравнително скромно място. Нещо повече. За мнозина пътеписните му творби се губят сред многобройни страници белетристика, драми, народопсихологически съчинения, публицистика. Освен това приживе Страшимиров не издава пътеписите си, писани до войните, в отделна книга, въпреки че един от първите му пътеписни откъси „Анхиало" е придружен с бележката, че е откъслек от готова за печат книга „Български черноморски бряг"
За пътеписите на Антон Страшимиров
-
Обхват на страниците:71-84Брой страници14ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеАнтон Страшимиров пътува всички периоди от живота си. Воден от неспокоен дух и любознателна жажда, той твърде рано е принуден да търси пре питание в Добруджа и Русе. Още в ранни години - спомня си писателят, хлапак 15-годишен, бях предприел с другар голямо пътуване из България: 20 денонощия! Маршрут: Варна-Бургас -Айтос... Габрово... Шумен... Варна. " След всеки пореден скандал с местните власти младият даскал Тончо - не удобен, буен и непокорен, се установява в друго село, за да го напусне след дълго. За четири години променя шест села из Бургаско и Варненско, за кратко се установява във Видин и Казанлък. Доброволецът Големан върви по пътищата на Балканската война, а през Първата световна кореспондентът на Главната квартира Страшимиров обикаля Беломорието. И до последните си години зрелият творец „странствува" из България, за да изнася сказки", да просвещава, да обяснява, да насочва... Всички тези разнородни и като характер, и като цел пътувания (нека прибавим към тях и двукратното пре биваване в Швейцария - на учение и в изгнание) имат нещо, което ги обе динява. Те съчетават вродено неспокойствие, постоянна жажда за промяна ненавист към застоя със свободолюбие и волност (пътуването създава илюзия за свобода); остра нужда за насъщния с ненаситна любознателност, с траен интерес към народа като генезис, история, бит, бъдеще и с желание да се служи на този народ - безрезервно и всеотдайно - докрай да се изпълни граждански и патриотичен дълг. След като познаваме тези моменти от биографията на Страшимиров, би могъл даже да ни учуди фактът, че в неговото идейно и жанрово разнообразно и голямо по обем творчество пътеписът все пак заема сравнително скромно място. Нещо повече. За мнозина пътеписните му творби се губят сред многобройни страници белетристика, драми, народопсихологически съчинения, публицистика. Освен това приживе Страшимиров не издава пътеписите си, писани до войните, в отделна книга, въпреки че един от първите му пътеписни откъси „Анхиало" е придружен с бележката, че е откъслек от готова за печат книга „Български черноморски бряг"