Човекът

„В центъра на литературното развитие сега се намират крупните жанрове И преди всичко романът, който придобива нови качествени особености - тази мисъл много категорично изрази в нашия разговор през декември 1981 г. в Москва литературният критик Виталий Озеров, секретар на Съюза на съветските писатели. - Сега романът обхваща по-широко народния живот, докосва се до важни, коренни проблеми на обществото и от това се определя в голяма степен неговото епично начало." B Сегашният разцвет на съветския роман закономерно се свързва с много важна особеност - стремеж към епично пресътворяване на реалността. Тази отлика, както и подчертаното социално-нравствено и извисено идейно начало романистиката показват качествени изменения поради по-зрялата художестве на мисъл. Всичко това обективно отразява нов важен етап в развоя на съветското общество. Имаме основание да говорим, че последните десетилетия по своето идейно-нравствено съдържание показват такава висота на съветския народ, от която все по-ясно се съзират контурите на комунистическия ден и по-вярно, по-всестранно се осмисля извървеният път. Закономерен е такъв подход за общество, което неотстъпно се развива и е постигнало непознати висоти в общественото съзнание. Епическият подход в романистиката, както и разцветът на жанровете отразяват по-пълно действителността и са показателни за характера на обществения живот, за високата степен на нравствената и философската мисъл. Достатъчно е да си припомним някои важни предпоставки от последното десетилетие, за да разберем характера на този процес. Повече от половинвековния път на съветската държава, юбилеят на нейния основател В. И. Ленин и на революцията закономерно настроиха към задъл бочен самоанализ и всестранна преценка. Те бяха сторени и продължават да се правят от строгите позиции на науката, с честност и откровение, присъщи на съветския стил. При този анализ се осмислят основите както на огромните постижения, така и на недостатъците. Този характерен за обществената мисъл подход има свое специфично проявление в литературата. Засили се тенденцията за по-пълно, по-всестранно оглеждане на извървения път от съветския народ, по-видим е стремежът към по-мащабно и с голяма историческа дълбочина осмисляне на народния живот. Като художествен резултат това се появи по-късно, но посоката, принципът беше подсказан още тогава. И съвпадна с умъдряването, започнало след ХХ конгрес на КПСС. Съществуват и други също обективни причини за развитието на литературния процес, който продължава и под въздействието на редица важни фактори.

Проблемът за сравнително-типологическите изследвания на литературните взаимоотношения занимава особено интензивно световната литературна наука в последните две десетилетия. И причината за това се крие не толкова в преодоляването на стария френски компаративизъм с неговата „европо-центристка" или „западно-европо-центристка" насоченост. 1 Въпросът е по-сложен и засяга новите по-комплексни задачи, които в настоящия етап стоят пред литературната наука: изучаване в синхронно-диахронен план на зоналните и регионалните литературни връзки като необходим етап за пристъпване към една история на све товната литература. В същност зоните и регионите са наднационални оформили се географско-исторически общности, в които възникват сходни в типологическо отношение литературни явления. В този смисъл те са особено благодатно поле за изследване в синхронен план на подобни литературни системи. Твърде тесните граници и канонически схеми, в които се реализират изследванията на традиционния компаративизъм, не са в състояние да отговорят на подобни крупни задачи. Налагат се нови теоретически концепции, които да стимулират и „организират" една нова методология в сравнителното литературознание: търсене, анализиране, обяснение и обобщение на литературни съответствия, на сходни, родствени литературни явления, независимо дали съществуват между тях конкретни или генетически връзки; такива явления, между които съществуват дълбоки сходства от структурно естество. Твърде разнообразни нива предлагат типологическите изследвания: типология на стила, литературните направления, жанровете и т. н. Човекът и неговото комплексно обкръжение -главен проблем на литературата и изкуството - става обект на всестранен анализ-синтез: сходства в системата на идеологията, „обусловена от историческото сходство в обществените отношения" - при това мирогледът се разглежда не като проста система от теоретически възгледи у художника, а много по-широко - като съвкупност от всички негови отношения към заобикалящия го свят: емоционални, рационални, научни, естетически, морални, философски.