Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Кълнове на романтизъм в Паисиевата „История славеноболгарская”

Free access
Статия пдф
1192
  • Summary/Abstract
    Резюме
    „За e нас, българите, хилендарският иеромонах и проигумен Паисий национална гордост." Тази висока и в известен смисъл нова оценка за първия български възрожденец, прозвучала от нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ по време на въоръжената антифашистка борба, беше оценка не само на революционната работническа класа и Комунистическата партия, но и на цялата наша прогресивна общественост, на героично борещия се срещу фашизма и капитализма трудов народ. Ето защо след побе дата на социалистическата революция у нас Паисий Хилендарски привлече силно вниманието на мнозина литературоведи, историци, философи - Т. Павлов, Ж. Натан, Д. Косев, П. Динеков, П. Зарев, Ем. Георгиев, В. Велчев, Хр. Христов, Вл. Топенчаров, Б. Ст. Ангелов и др. По-специални интереси към неговата личност и дело проявиха и някои чуждестранни (главно съветски и италиански) учени - А. Н. Робинсон, Г. Д. Гачев, Р. Пикио и др. В отпор срещу натрупани заблуждения от страна на пристрастни буржоазни учени в миналото, сега най-актуален се оказа естествено проблемът за Паисиевата идеология. Във връзка с този проблем и до голяма степен като подчинени нему бяха подхвърлени на ново, пошироко, марксистко-ленинско проучване въпросите за епохата, за социално икономическото, политическото, културното състояние на българския народ през 18 век, както и въпросите за домашните книжовни извори на „История славеноболгарская".
Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Въпросът за критическото издание на „История славеноболгарская”

Free access
Статия пдф
1748
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Паисиевата „История славеноболгарская“ е една от най-често издава ните български книги. Досега тя е печатана повече от четиридесет пъти с общ тираж близо четиристотин хиляди екземпляра. Това е свидетелство за необикновения интерес на нашите учени и културната ни общественост към тази забележителна творба. В същност по-голямата част от изданията са в превод на съвременен български език и са предназначени за широк кръг читатели. От многобройните преписи и преработки на историята са обнарод вани само няколко. Липсва едно критическо издание на това изключително по своята важност произведение. Първият обнародван препис на „История славеноболгарская“ е Тошковичевият. Публикацията, дело на руския учен А. В. Лонгинов, се явява в Люблин през 1885 г. Това първо издание не е лишено от недостатъци: в него има редица пропуски, неправилно разчетени думи, много печатни грешки. В статията си „Още няколко бележки за Паисия и за неговата история“ Марин Дринов посочва тези слабости. Тук той за пръв път поставя въпроса за необходимостта от критическо издание на Паисиевата история. „Ние ще свър шим тия си бележки - пише Дринов, — като изкажем едно искрено же лание да видим Паисиевата история обнародвана в едно такова издание, в което она да се яви на свят така, както е излязла из ръката на Паисия. За такова издание вече е настанало време, защото вече са познати от нея няколко преписи, между които и твърде стари, какъвто е Котелский от 1765 г. и други Някои, "2 Думите на Марин Дринов не срещат скоро отзив. През 1893 г. М. Москов препечатва изданието на А. В. Лонгинов с всичките му грешки, като прави И някои допълнителни изменения: пропуска отделни думи, премества послесловието в началото и пр. 3 Недостатъците на това издание са посочени в една твърде критична рецензия на Ал. Теодоров-Балан.
Submitted on

250 години от рождението на Паисий Хилендарски

Библиографски раздел
250 години от рождението на Паисий Хилендарски

Човекът в „Исторя славеноболгарская”

Free access
Статия пдф
1855
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Разбира се, човекът не може да се разглежда изолирано от обществената среда, в която живее. И затова, когато говорим за човека в „История славеноболгарская“, ние неизбежно ще говорим за народа и неговата историческа съдба. Ще ни интересува преди всичко човекът от епохата на Паисий, така както е отразен в неговия забележителен труд, обаче той не може да бъде отделен от миналото, от човека, който хилендарският монах вижда в историята, във вековния поток на времето, в непрекъснатата смяна на историческите събития, в дълбоките изменения на народната съдба. Но човекът от миналото и настоящето енеотделим от перспективата на бъдещето; за нас не е безинтересно да разберем как Паисий се докосва до лика на човека в историческото развитие на българския народ, в процеса на неговото национално възраждане. Още в първия предговор „Ползата от историята“ човекът от епохата на Паисий заговорва за себе си. Известно е, че този предговор е зает - с някои съкра щения - от руското издание на книгата на Цезар Бароний „Деяния церковная и гражданская“ (1719). Тук въпросът за призхода не е важен; от значение е самият факт, че предговорът е включен в „История славеноболгарская"; по този начин изразените в него мисли се вплитат в идейните схващания на Паисий. Предговорът представя една апология на знанието и разума. Още в началото се подчертава необходимостта от знания: „Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тези неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите рано в света деяния на черковната и гражданската история. " Знанията се добиват само по един път: чрез четене. Понеже се касае за исторически знания, трябва да се четат съчинения, посветени на историята, и стари летописи. Разбира се, в българската литература не за първи път се обръща вни мание на книгите. Още през ІХ в. в „Прогласа към евангелието" се изтъква огромното значение на писмеността и книгите:
Submitted on

Хроника

Библиографски раздел
Обсъдени научни трудове

Научна сесия по случай 220-годишнината от История славеноболгарская

Free access
Статия пдф
3324
  • Summary/Abstract
    Резюме

    На 14 и 15 октомври 1982 г. в Пловдив се състоя научна сесия по случай 220-годиш нината от написването на Паисиевата „Исто рия славеноболгарская". Тя бе организирана от Пловдивския университет „Паисий Хилен дарски", Центъра за българистика при Бъл гарската академия на науките, Окръжния съ вет за култура в Пловдив и Дружеството на българистите-филолози в Пловдив. Се сията бе открита с кратко встъпително сло во от доц. Ив. Койнаков, ръководител на Катедрата по литература в Пловдивския университет. Приветствия към участниците поднесоха доц. Васил Миховски, заместникректор на Пловдивския университет, и Стоян Радев, заместник-директор на Центъра за българистика. Деловата работа на сесията започна с встъпителния доклад на акад. П. Динеков Препрочитайки „История славеноболгарская", в който бяха съобщени резултатите от един нов прочит на безсмъртната творба на хилендарския монах. Като опорна точка за този нов прочит П. Динеков използува неотдавна издадената „История на България" на Блазиус Клайнер. Написана на латински език през 1761 г. - една година преди Пансиевата история, - тя в някои отношения напомня за нея, а в други съществено се различава. Но в случая и приликите, и разликите представляват интерес. В своя доклад П. Динеков се спря по-специално на проблема за читателя на Паисиевата история, като направи интересен паралел с читателя на Алековия „Бай Ганьо" и с читателя на Йордан Радичков. „Новият прочит на „История славено- болгарская" разкрива нови нейни нюанси. Толкова изследваният текст на Паисиевата история все още крие тайни" - подчерта в заключение докладчикът. След това бяха прочетени още 18 доклада, които осветлиха различни страни от делото на Паисий и неговата епоха. Един от найинтересните между тях беше докладът на проф. Велчо Велчев „Делото на Паисий Хилендарски в измеренията на общоевропей ското културно развитие". След като разгледа обществено-политическите и икономическите отношения в атонската монаше ска република през XVIII в., В. Велчев под черта, че това именно е духовната атмосфе ра, в която израства Паисий и която допри нася да бъде замислена и написана неговата „История славеноболгарская". Същевременно докладчикът отбеляза, че Паисий е тясно свързан с идеите на своя XVIII в., че е носител на някои типични ренесансови черти. 166 Делото на Паисий бе разгледано в измере нията на европейския XVIII в. и в доклада на Милан Копески (Бърно) „Няколко бележки към произведението на Паисий Хилендарски от гледището на теорията на литерату рата и на историята на чешката литерату ра от втората половина на XVIII в. «Като постави интересния въпрос за жанровата природа на „История славеноболгарская", чехословашкият учен обърна внимание върху различията в термините „хроника" и история" в чешката книжовна традиция. Според него жанрът на Паисиевата история следва да се определи като история с елементи на мемоари, биография, автобиография и генеалогия. Милан Копески направи паралел с типологически близкото произведение от чешката литература „Добра земя значи чешка земя" от 1754 г., проникнато не само от силен патриотичен патос, но и от идеята за общославянска солидарност. Твърде интересен с оглед на определянето на жанровата природа на Паисиевата история бе и докладът на Юлия Николова „Жанровата специфика на „История славеноболгар ская". Тук Паисиевата творба бе определена като учебник по история с коментар или поточно като коментирана история на Бълга рия. Значителен интерес предизвиква също и докладът на Божидар Райков „Животът на Паисий в светлината на новите проучвания, където бе направен критичен преглед на съ ществуващите указания за биографията на Паисий - от датата и мястото на неговото раждане до датата и мястото на неговата смърт. По-специално внимание бе обърнато на откритите през последните години документи: Хилендарската кондика от ХVIII в., Карловацкия договор от 15 юли 1761 г. и едно собственоръчно писмо на Паисий от 12 август 1773 г.

Subscribe to славеноболгарская