Обсъдени научни трудове

От 28 септември до 1 октомври се състоя във Венеция международен конгрес за Голдониеви студии, с който се приключиха Тържествата по чествуване 250-годишнината от рождението на най-големия италиански комедиограф - Карло Голдони в родния му град Венеция. Годината 1957 е под знака на тия тържества; тя носи името „Голдониева година" и от деня 25 февруари до 1 октомври т. г. са следвали различни тържества във Венеция: поставяне възпоменателна плоча на къщата, в която се еродил Голдони, представяне на различни Голдониеви пиеси (, Чичо Тодор Мърморко“, „Четиримата чудаци“, „Кампиело“, „Кьодженски свади“, „Хитрата вдовица“, „Слуга на Двама господари“, „Гостилничарката“, ангологията „Голдониева Венеция“, „Васалът“, „Жените в добро настроение“, „Смирненският импресарий“, „Ветрилото"). В тържествата са участвували не само венециански трупи (трупата на Ческо Базеджо, тая на Венецианското „Биенале"), но и редица чуждестранни: Загребският народен театър, Бохумският Шаушпилхаус - Германия, Народният театър на Нова Хута - Полша, Румънският народен театър, Трупата „Льо Грение" от Тулуза, Шаушпилшуле от Бернската консерватория, Университетската драматична трупа на Ка Фоскари и др.

От 3 до 6 ноември 1981 г. красивият ита лиански град Сполето, известен със своите антични и средновековни старини, с Фестивала на двата свята" и научните седмици, провеждани ежегодно от 1952 г. насам, бе под знака на България и нейния 1300-годишен юбилей. Авторитетният Италиански център за проучвания върху Средновековието, чието седалище е в Сполето,посвети своя VIII между народен конгрес на една обширна и будеща голям интерес тема: „Българската култура през балканското Средновековие - между европей ския Изток и Запад". Организиран от Центъра за средновековни проучвания и сътрудниче ство с Българската академия на науките ипод патронажа на Министерството на външните работи, Министерството на културата и На ционалния съвет за научни изследвания на Италия, конгресът бе посветен на 1300-годиш нината от основаването на българската дър жава. Още в проспекта за конгреса бе отбелязано голямото значение на този юбилей и бе изтъкната ролята, която средновековна Бъл гария е играла в историята и културата на Европа. Замислен не като парадно юбилейно мероприятие, а като сериозна и задълбочена научна среща, конгресът събра изявени уче ни - представители на три поколения - от Италия и България, от Австрия, Белгия, Пол151 ша, САЩ и Холандия. Изнесени бяха 24 доклада, третиращи различни страни на поставе ната проблематика в хронологически диапазон IX-XVII в. Откривайки конгреса, именитият италиански учен проф. А. Мансели - директор на Центъра, произнесе съдържателно и топло слово за историческите връзки между Италия и България, като специално изтъкна мястото на българската култура в европейската цивилизация. Участниците в конгреса бяха приветствувани от официални предста вители на администрацията на провинция Умбрия и град Сполето и от българския посланик в Италия Венелин Коцев, който изтъкна голя мата историческа мисия на учените за опазване и укрепване на мира в света, за опознаване и сближаване на народите. Проф. Г. Димов прочете посланието на Председателя на БАН акад. Ангел Балевски до конгреса, което бе изслушано с голямо внимание от участниците и от гостите - официални лица, студентислависти от италианските университети, представители на местната културна общественост. Научната програма на конгреса включваше доклади, посветени на различни периоди от историята и културата на средновековна Бъл гария в отношенията и с Изтока и Запада. Невъзможно е всички те да бъдат представени Тук с необходимата пълнота - това ще стори подготвеният от Центъра в Сполето том. В настоящата информация повече внимание се отделя на докладите с литературоведски характер, а на останалите се посочва темата, за да се получи една по-пълна представа за значимостта и разнообразието на засегнатите проблеми.

За трети път месец април става време на равносметка и себепреценка за българските писатели, става време на оглед и анализ на тенденциите в развитието на съвременната българска литература. Традиционната - както вече можем да кажем - априлска литературна дискусия се утвърди като най-представителен колективен форум, на който се разглеждат не само появилите се през предишната година книги, но и преди всичко - новото и перспективното в литературното развитие; прави се съпоставка между него и развитието на културата, на цялото ни общество, за да се очертаят хоризонтите на предстоящите задачи. Такъв е смисълът, такава естратегическата цел на априлските литературни дискусии - да се надхвърлят рамките на ежегод ния преглед, за да може, изхождайки от съ твореното през годината, но без ограничаване единствено в него, да се потърсят по-общите закономерности във възходящия път на нашата литература. И трябва да се под чертае, че въпреки отделните увлечения, въпреки всички слабости, които могат да бъдат посочени в един или друг доклад, в едни или други изказвания, всяка година поредната литературна дискусия показва приближаване към тази значима цел. Това е може би най-доброто доказателство, че определе нието априлска е не само знак за едно, макар и символично съвпадение, а израз на реално съществуващо качество - защото именно априлската линия в областта на литературата и изкуството, чиято плодоносност бе доказана от времето, изисква от творците задълбочено и самокритично оглеждане на резултатите, анализ на богатството на социалистическо-реалистическата ни литература, конструктивно посочване на непреодолените още слабости - в името на по-нататышното идейно-художествено извисяване. Третата априлска литературна дискусия, която се проведе от 5 до 9 април т.г., бе найвнушителният колективен форум - изнесени бяха седем доклада: за белетристиката - от Александър Спиридонов, за поезията - от Здравко Чолаков, за драматургията - от Севелина Гьорова, за кинодраматургията - от Атанас Свиленов, за детско-юношеската поезия - от Александър Муратов - и проза - от Кирил Апостолов, за литературната критика - от Иван Попиванов, а в обсъжданията взеха участие почти една трета от членовете на СБП. Разбира се, не количествените измерения са главното, ма кар че и те подсказват активното участие на творците от всички поколения в анализа и преценката на сътвореното през изминалата година. Но по-съществено е, че в докладите - независимо от отделните им недостатъци, независимо от оспоримостта на едни или други оценки и мнения, - а също и в болшинството изказвания бяха поставени възлови, същностни проблеми на литературното ни развитие. Такъв е например въпросът за съвременната тема и съвременния положи телен герой в белетристиката, който все повече се очертава като главен критерий, според който ще съдим доколко нашата литература е изпълнила своя дълг към кипящата ни съвременност. И точно затова този проблем надхвърля рамките на един жанр - защото той е валиден и за драматургията и кинодраматургията, и за поезията, и за детско-юношеската литература, и косвено за критиката. Разбира се, неделим от въпроса за насоч ването към съвременната тема е и проблемът за художествената реализация на темата, за нейната естетическа защита. Неслучайно преди няколко години др. Тодор Живков изтъкна като главни пречки по пътя за пре творяване на съвременността във високохудожествени творби, за създаване на нова, социалистическа класика както недостатъчно доброто познаване на живота, така и недооценката на борбата за художествено майсторство. Това са в същност двете страни на въпроса за създаване на зрели, открояващи се творби, достойни за зрялото социалистическо общество.

На 14 и 15 октомври 1982 г. в Пловдив се състоя научна сесия по случай 220-годиш нината от написването на Паисиевата „Исто рия славеноболгарская". Тя бе организирана от Пловдивския университет „Паисий Хилен дарски", Центъра за българистика при Бъл гарската академия на науките, Окръжния съ вет за култура в Пловдив и Дружеството на българистите-филолози в Пловдив. Се сията бе открита с кратко встъпително сло во от доц. Ив. Койнаков, ръководител на Катедрата по литература в Пловдивския университет. Приветствия към участниците поднесоха доц. Васил Миховски, заместникректор на Пловдивския университет, и Стоян Радев, заместник-директор на Центъра за българистика. Деловата работа на сесията започна с встъпителния доклад на акад. П. Динеков Препрочитайки „История славеноболгарская", в който бяха съобщени резултатите от един нов прочит на безсмъртната творба на хилендарския монах. Като опорна точка за този нов прочит П. Динеков използува неотдавна издадената „История на България" на Блазиус Клайнер. Написана на латински език през 1761 г. - една година преди Пансиевата история, - тя в някои отношения напомня за нея, а в други съществено се различава. Но в случая и приликите, и разликите представляват интерес. В своя доклад П. Динеков се спря по-специално на проблема за читателя на Паисиевата история, като направи интересен паралел с читателя на Алековия „Бай Ганьо" и с читателя на Йордан Радичков. „Новият прочит на „История славено- болгарская" разкрива нови нейни нюанси. Толкова изследваният текст на Паисиевата история все още крие тайни" - подчерта в заключение докладчикът. След това бяха прочетени още 18 доклада, които осветлиха различни страни от делото на Паисий и неговата епоха. Един от найинтересните между тях беше докладът на проф. Велчо Велчев „Делото на Паисий Хилендарски в измеренията на общоевропей ското културно развитие". След като разгледа обществено-политическите и икономическите отношения в атонската монаше ска република през XVIII в., В. Велчев под черта, че това именно е духовната атмосфе ра, в която израства Паисий и която допри нася да бъде замислена и написана неговата „История славеноболгарская". Същевременно докладчикът отбеляза, че Паисий е тясно свързан с идеите на своя XVIII в., че е носител на някои типични ренесансови черти. 166 Делото на Паисий бе разгледано в измере нията на европейския XVIII в. и в доклада на Милан Копески (Бърно) „Няколко бележки към произведението на Паисий Хилендарски от гледището на теорията на литерату рата и на историята на чешката литерату ра от втората половина на XVIII в. «Като постави интересния въпрос за жанровата природа на „История славеноболгарская", чехословашкият учен обърна внимание върху различията в термините „хроника" и история" в чешката книжовна традиция. Според него жанрът на Паисиевата история следва да се определи като история с елементи на мемоари, биография, автобиография и генеалогия. Милан Копески направи паралел с типологически близкото произведение от чешката литература „Добра земя значи чешка земя" от 1754 г., проникнато не само от силен патриотичен патос, но и от идеята за общославянска солидарност. Твърде интересен с оглед на определянето на жанровата природа на Паисиевата история бе и докладът на Юлия Николова „Жанровата специфика на „История славеноболгар ская". Тук Паисиевата творба бе определена като учебник по история с коментар или поточно като коментирана история на Бълга рия. Значителен интерес предизвиква също и докладът на Божидар Райков „Животът на Паисий в светлината на новите проучвания, където бе направен критичен преглед на съ ществуващите указания за биографията на Паисий - от датата и мястото на неговото раждане до датата и мястото на неговата смърт. По-специално внимание бе обърнато на откритите през последните години документи: Хилендарската кондика от ХVIII в., Карловацкия договор от 15 юли 1761 г. и едно собственоръчно писмо на Паисий от 12 август 1773 г.

На 10 март по инициатива на Института за литература при БАН в Дома на съюза на научните работници в Пловдив се проведе научна сесия, посветена на 160-годишнината от рождението на бележития възрожденец Найден Геров. В сесията взеха участие научни работници от Института за литература и Националния музей на българската литература, НБ „Кирил и Методий", представители на Музея на Възраждането в Пловдив, на ПУ „Паисий Хилендарски" и на Дирекцията на музеите в Копривщица. Същите доклади и научни съобщения бяха изнесени пред копривщенската общественост на следващия ден - 11 март. По време на сесията бяха разгледани проя вите на Н. Геров като филолог, поет, културен и обществен деец. В основния доклад, изнесен от ст. н. с. Д. Леков, бе очертано мястото на Найден Геров в развитието на новобългарската пое зия, ролята му на пионер в нея чрез въвеж дането на силаботоническото стихосложение и създаването на първата българска поема „Стоян и Рада". Заслужено място бе отделено на филологическите занимания на Н. Геров. Ст. н. с. Елена Георгиева и ст. н. с. Сабина Павлова разгледаха дейността на възрожденския кни жовник като езиков строител и ревнител на българския език: участието му в езиковите процеси като създател на теория за характера на книжовната езикова система; работата му като създател на речник на българския език; приноса му в книжовните обработки на езика истилистичното изграждане. Ст. н. с. Здравка Гунова характеризира лексикографските качества на Н. Геров. Предмет на специален интерес бяха фол клористичните интереси и занимания на въз рожденеца. Гл. ас. Юлия Николова потърси връзките на Н. Геров с фолклора в няколко насоки: работата му като събирач на фолк лорни материали; като пропагандатор на иде ята за събиране на фолклора; ролята на реч ника му като фолклорен и етнографски сбор ник, от една страна, и като теоретико-изследователски труд върху фолклора, от друга: взаимоотношението фолклор - литература, осъществявано в творчеството на писателя. Ст. н. с. Цвета Унджиева съобщи за неизвестен ръкопис - рецензия на Н. Геров за сборника на Безсонов (ръкописът се съхранява в архива на АН ССР в Ленинград). Рецен зията на Геров, се изтъкна в съобщението, с 140 първата критична оценка за фолклорния сборник на руския славист и е доказателство за задълбочено научно отношение към пробле мите на фолклористиката. На основата на кореспонденцията на Н. Геров Мая Янкова посочи интересни данни, свързани с етно- графските и археологическите занимания на възрожденеца. В научно съобщение, отнасящо се до отношенията между Н. Геров и П. Р. Славей ков, ст. н. с. Соня Баева изнесе нови факти, които свидетелствуват за участието на Ге ров при първите творчески прояви на П. Р. Славейков като поет и публицист. Участниците в сесията насочиха вниманието си и към ролята на руската култура при творческото формиране на Н. Геров. Р. Да мянова разгледа влиянието на руската епис толарна традиция върху писмовното наслед ство на книжовника. Чрез доклада на Н. Гичева присъствуващите бяха запознати с ко респонденцията на Н. Геров, документираща контактите му с видния английски славист Морфил и с Леон Ламуш - френски историк и популяризатор на лексикографския труд на българския филолог. Изследването на ст. н. с. Ил. Тодоров на Някои неизвестни моменти от публицистиката на Н. Геров насочи към интересна страна от книжовното наследство на писателя. Един от основните акценти в сесията бе свързан с документалното наследство на Геров, съхранявано в архивните фондове на наши културни институции като БИА при НБ „Кирил и Методий" и Музея на Възраж дането в Пловдив. Подчерта се, че все още неизследваният архив на възрожденеца крие богати възможности за прецизиране на кни жовната и обществената му дейност. Н. Запрянова запозна с неизследвани документи от архива на Геров, разкриващи нови факти около борбата за църковна независимост, политическото освобождение на страната, от живота на изтъкнати възрожденски книжов ници и общественици. Д. Пиронков проследи участието на Н. Геров в Освободителната война. Въз основа на документални материали Ив. Пощов и Евд. Емануилова очертаха в докладите си заслугите на Найден Геров ка то руски вицеконсул, педагог и творец в Пловдив. Съществена особеност на научната сесия бе широката проблематика на представените доклади, стремежът да се осветлят различни страни от делото на Найден Геров, да се откроят по-ярко неизследваните досега мо менти от неговото творчество.

На 21 и 22 март 1983 г. в Института за литература се състоя Национална научна сесия, посветена на живота и творчеството на Алеко Константинов по случай 120 години от рождението му. Към сесията бе проявен голям интерес както от страна на сътрудници те на института, така и от литературоведипреподаватели от Софийския университет и от висшите институти във Велико Търново, Пловдив и Шумен. Изнесени бяха 28 доклада и научни съобщения, в които темата „Алеко Константинов" бе поставена от различни гледни точки и осветлена от разнообразни, неповтарящи се страни. Както може да се очаква, голяма част от докладите (около една трета) бяха посветени на „Бай Ганьо" и разкриха неочаквано интересни, нови подходи към тази безсмъртна и многократно интерпретирана от създаването и до днес творба: проф. д-р. Тончо Жечев - „Щастливецът и Бай Ганьо"; гл. ас. Клео Протохристова - Литературно-исторически аспекти на творчеството на Алеко Константипов"; н. с. Светлозар Игов - За жанро вата същност на „Бай Ганьо"; Мих. Неделчез - Двумоделността на „Бай Ганьо"; к. ф. н. Енчо Мутафов - Модерният Хитър Петър"; Ал. Йорданов - Бай Ганьо" и глед ната точка на българските модернисти"; доц. Бистра Ганчева - За отношението автор - герой в „Бай Ганьо"; ст. ас. Красимир Петров - Бай Ганьо - единство на литературния образ. Изхождайки от безспорните, ут върдени вече постановки за социалната същ ност и националните особености на героя, изследователите се опитаха да вникнат подълбоко в жанровите особености на произведението. да потърсят характерните струк турни особености, да осветлят връзката ав тор-герой в широки литературно-историчес ки, националнопсихологически и философски аспекти; потърсиха генезиса на героя във фолклорно-анекдотичен и литературно-исторически план. Проникването в идейната сърцевина и в структурните пластове на „Бай Ганьо" доведе до оригинални изводи за композицията на творбата и своеобразното единство на образа. Направиха се сериозни опити за изясняване причините и пътищата за проя ва на уникалното за литературата ни явле ние - живота на литературния герой извън литературната творба, както и за съотнася нето на А. Константинов към българския литературен процес от края на XIX и началото на ХХ в. Най-сетне потърси се мястото на Алско с неговия Бай Ганьо в продължи телния диалог на българската култура с ев- ропейската. Близките теми на проф. д-р. Хр. Дудев ски, Идейно-естетическите възгледи на А. Константинов" и ст. н. с. Елка Константинова „Алеко Константинов като литературен кри тик по същество застъпиха различни становища по проблема за връзката на Алеко с литературните направления у нас през 90-те години - отношение към традиционния критически реализъм от „вазовски тип" и прибли жаване до тенденциите на кръга „Мисъл" в търсене на нови естетически хоризонти. По този начин тези доклади разкриха поле за разработки на въпроси около мирогледа, обществените позиции, идейното развитие на писателя. Ст. н. с. Илия Тодоров аргументирано отстоя твърдението си за Алековото авторст во на три фейлетона, обособени за пръв път в последното издание на съчиненията му в раздел Dubia. С особен интерес бе изслушан докладът на юристката Мария Орукин, който осветли по-слабо известни на литературните среди моменти от делото по убийството на Алеко Константинов", и на д-р Серафим Алексиев, който даде висока оценка на дисертацията на писателя от съвременни правни позиции. Фейлетоните на Алеко „До Чикаго и назад" и останалите му пътеписи бяха предмет на докладите на доц. Ст. Елефтеров - Образът на повествователя в „До Чикаго и назад, на н. с. Катя Бъклова - Пътеписите на А. Константинов за България", на гл. ас. Ангел Тонов - Композиционни особености на Алековите фейлетони" и на н. с. Ваня Бояджиева - Личността на А. Константинов във фейлетоните му". Ст. ас. Вл. Янев в „Алеко Константинов и Пенчо Славейков", ст. ас. Дим. Михайлова в „Д-р. Кръстев - популяризатор на А. Константинов в Русия" и к. Ф. н. Ек. Даскалова в „А. Константинов и работническото движение" поставиха сравнително малко за сягани въпроси около Алековата личност. Ст. н. с. Елена Димитрова се спря на сатиричните похвати в творбите на А. Константинов. Единственият доклад, посветен на ези ка на писателя, бе „Пословиците и поговорките в творчеството на А. Константинов" от доц. Ив. Койнаков. Ст. ас. Величко Тодоров, гл. ас. Ив. Трашлиев и Д. Евстатиева потърсиха успоредици и типологични сходства на Алекови творби с герои на Хашек, Св. Чех и Р. Доманович. Информациите на Радка Начева, сътрудник на музей „А. Константинов" в Свищов, за историята и днешното състояние на музея и на Петя Дюгмеджиева за подготвената от Народна библиотека пълна библиография на А. Константинов предложиха на присъст вуващите ценни сведения за научния и обществения интерес днес към един от класиците на българската литература. Алберт Бенбасат постави остро, със заг риженост и отговорност въпроса за издирването и опазването на Алековото архивно наследство. С проявеното гражданско вълнение и публицистичен патос неговото изло жение стана достоен финал на плодотворната научна сесия.

The conference “The Dependent Man. Factors of Dependency” (15-17 April 2019) focused on the essential societal problematic, stated in its title, by paying attention to different ways dependency can resonate in people’s lives. The interdisciplinary character of this academic venue reflected in the various aspects of dependency and the attempts to overcome that have been analyzed in the presented papers. One group of papers was from the domain of literature. Other groups of papers dealt with different domains and perspectives, such as folklore, history, philosophy, psychology, theater, etc. In all presentations, the complex nature of the dependency in all of its forms was emphasized.