анкета

Какви са основните етапи в развитието на взаимните връзки между славянските Литератури 2. Какво допринася сравнителното славянско литературознание за развитието на литературната теория и практика? 3. Какви са основните проблеми на сравнителното проучване на южнославянските Литератури 4. Какви са формите на влияние на една литература върху друга (въз основа на материал от славянските литератури)? 5. Каква е ролята на усвояване на чужди литературни произведения в периодите на формиране на славянските национални литератури 6. Каква е ролята на руските революционни демократи за възникване и развитие на материалистическата литературна мисъл в славянските страни? 7. Какви явления от славянските литератури са оказали въздействие развитието на неславянските литератури върху 8. Могат ли да се набележат някои общи типологически черти и общи етапи развитието на сатирата в славянските литератури? B 9. Какво езначението на изследването на връзките между славянските литератури Другите изкуства? 10. Каква еролята на творческата индивидуалност на писателя в общия процес на литературното развитие (с оглед на славянските литератури от различни епохи)? 11. Как да се създаде унификация на литературоведската терминология? 12. Кога възниква литература за юноши в отделните славянски литератури?

Идеята възникна съвсем спонтанно. През 1967 г. с Дора Габе участву вахме заедно с голяма група писатели в тържествата „Сливенски огньове". Програмата нея година беше богата - литературни четения, откриване на изложби, срещи с читатели, теоретична конференция за образа на работни ческата класа в художествената литература и т. н. А към всичко туй се прибави и празникът на овчаря. Случи се така, че попаднахме с Дора Габе в една кола, която трябваше да ни отведе в едно близко село, дето трудолюбивите кооператори се бяха подготвили за Гергьовден, а техните ученолюбиви деца и внучета очакваха с нетърпение срещата с писателите. OT От този празник се върнахме с много преживявания и преизпълнени впечатления. Спомням си, че когато колите спряха на площада сред селото, ние бяхме смаяни: площадът просторен, покрит с мраморни плочи, в единия му край се извисява модерната постройка на съвета, а в другия новото учи лище. Тогава Дора Габе изрази само с едно възклицание мислите на всички ни: „Че какво село е това? То е град!“ Имаше много колоритни случки, непосредственост и гостоприемство. Не възможно е да се възпроизведе преживяното, както е невъзможно да се забрави народната трапеза, бялнала се сред зелената гергьовденска трева, отрупана с печени агнета, от които се носеше апетитна миризма, с червено вино и сту дена сливова, а отсреща се синееха склоновете на Сливенския балкан. А ко гато нагазихме сочната зеленина на поляната и се отправихме към трапезата, посрещна ни обикновена селска жена на около петдесет години. Тогава чух следния разговор: - О, ма другарко, добре че дойде! Сама жена съм сред тия мъже.... - Ще си бъдем дружки - отвърна и Дора Габе. След това със свойстве ната на хората от народа откровеност и с детско любопитство селянката я запита: - Другарко ма, на колко си години? - Познай де! - Сигурно си на петдесет. - Позна! - отговори и Дора Габе. 10 • Невъзможно е да се разкаже за всичко. Имаше песни, свирни на кавал и гайди, имаше хора. В един момент Дора Габе сложи на главата си нечий кал пак, окичен със зеленина, и се хвана на хорото... Останалите дни от тържествата не бяха по-малко богати на впечатления и случки.

И преди, когато живееше в квартала около Военно-историческия музей, сега, когато наблизо е Паркът на свободата, Дамян П. Дамянов обича да заема „стратегическа позиция" до прозореца, който гледа към оживената улица. Съдбата го е обрекла да бъде прикован на едно място, да бъде пленник на стаята, но той с цялото си същество се стреми навън, стреми се към хората, към пълно звучието и многобагрието на света. И затова не е странно, че прозорецът, който се среща толкова пъти споменат в стихотворението му, не е преграда за неговия порив, а своеобразен екран, върху който животът рисува хилядите си лица. ако в първата стихосбирка „Ако нямаше огън“, появила се през 1959 г., от този прозорец поетът виждаше преди всичко лицата на ония, които го да ряват в страданието му с топлина и човешко съчувствие, то в следващите книги гледката оттук стана много по-широка, стана необгледна. Пред очите се разтвори някакъв невидим прозорец към цялата родина, към всекидневието на хилядите трудови хора. И в творчеството на Дамян П. Дамянов нахлуха нови теми, вляха се нови жизнени сокове. Лириката му от съкровено-интим ните интонации се извиси до заразяващия обществен патос, до увлича щата сърдечност на изповедите към родината. - От кога пишете? Кога се появяват първите Ви публикации? Каква беше тематиката им? Защо се насочихте към поезията? - Ще започна с последния въпрос - защо съм се насочил към поезията. Колкото и трудно обширен да е той, мисля, би станал най-удобната отправна точка за отговорите на останалите подвъпроси. TO Към едно творчество човек се насочва тогава, когато сам и убедено реши, че е единственият възможен език, посредством който той би могъл да общува с хората, да им предаде своя мисловен и душевен мир, да ги учи на красота мъдрост. Едва ли точно тия са били мотивите, които са ме накарали преди двайсетина години за пръв път да хвана молива, но с минаването на времето разбирам, че пътят, който тогава лесно и набързо съм си избрал, нито е лесен, нито намерения, бързо извежда до осъществяване на намеренията. Намеренията си остават ако зад тях не стои един талант. За собствения си талант човек наймалко вътре в има себе право да говори и да му дава преценки, но това не го лишава от правото така, в каква си да се залъгва и да си въобразява, че го има. Дали действително е кажа, степен - това могат да кажат само другите. Сам за себе си мога че хем съм благодарен на своята вече почти двадесетгодишна илюзия, да 72 Хе че скептичното спрямо нея никога не ме е напускало. От една страна, пое зията осмисля и окриля целия ми живот, от друга - нерядко ме спохожда съмнението дали съм овладял поне прилично нейния прекрасен език и дали с него мога поне малко-малко да кажа красиви, умни, човечни и полезни неща на хората. Колкото и нескромно да звучи, сигурно още вярвам в това, след като продължавам да пиша стихове.

Понякога е необходим по-продължителен период на контакти, за да се разкрие в дълбочина една творческа фигура. Проведените разговори с Илия Волен в известна степен дават възможност за навлизане в мисловния свят на писателя, разкриват отделни моменти от житейската му съдба, отразяват спомени за негови съвременници, очертават етапите на неговите творчески изяви - от първите опити на страниците на в. „Ведрина“ под вещия поглед на кръстника" - Антон Страшимиров, - до участието му в сложното по отношение на естетическия развой на литературата ни тридесетилетие, както и по-сетнешното му активно участие в оформяне облика и обогатяване тематиката на следдевето септемврийската проза. Беседите ни с Илия Волен бяха записвани на магнитофон, от който бе изготвен пълният текст. Стремежът беше да се съхрани автентичният диалог със спонтанните реплики, с възклицанията и реакциите. Отивах при него с набе лязани въпроси, но твърде често разговорът ни излизаше от тази сфера и прие маше ненадейни и интересни насоки. Това са и особеностите на непосредствения диалог, в който възникват нови и нови асоциации, а предварително подготве ните въпроси само насочват мисълта. В този диалог се разкриваше личността твореца и човека Илия Волен в движение. на - Другарю Волен, как избрахте псевдонима си? - Това е една малко сантиментална история. От малък обичах музиката и щом засвиреше някъде - веднага заставах до музикантите. Много обичах да слушам странниците - те обикаляха селата и пееха тъжни песни. Имаше едно момченце, беше сляпо, но чудно свиреше на флейта - и се казваше Илийчо. Хареса ми името му. А „Волен“ е звучно, поетично. И Александър Балабанов в рецензията си за „Кръстци“ в „Литературен глас" писа, че има нещо волно в мечтите на героите и на автора, нещо силно, свободно. По-късно реших, че Илийчо не е много сериозно. И реших да се свие до Ил. Волен. Дадох на Д. Б. Митов един разказ и той пръв го помести с Ил. Волен. Така си и остана. - Кога за първи път се подписвате с този псевдоним? - През 1926 г. в сп. „Копнежи“. И после във „Ведрина" го затвърдих. - Какво е било отношението на Антон Страшимиров към псевдонима Ви? - Ни хубаво, ни лошо. Просто го приемаше. Дори когато Спас Кралевски бил при него за свой разказ, аз също вече бях изпратил, Страшимиров му казал - „четох разказа на Ваньо Волен“, просто е сгрешил, дори не е обърнал внимание на псевдонима.

Др. Мирчев, какво знаехте за символизма в началото на творческия Ви път? - Почти нищо. Може да се каже, не знаех какво точно означава символизмът. Тук, в провинцията, нещата малко закъсняваха, но все пак бях подочул това-онова, а и списанията редовно четях. Та веднаж попитах Николай Лилиев какво е това символ. „Може, казва, някои да смятат, че символите са думи с по-особено значение - символично, преносно значение. Но в този смисъл всяка дума трябва да наречеме символ, тъй като в съчетанието и с други думи тя непременно получава и допълнително значение. Но това още не е истински символ. Символът е нещо по-дълбоко, защото разкрива връзки и нови значения в по-голям обем и прави думата качествено нова по своя смисъл. Това може да се постигне само в поезията, в дълбоката символична поезия. Там думите живеят нов и неподозиран дотогава живот, получават много нови съответствия и полутонове или нюанси." Дори някъде си бях записал от него какво точно означава символ, какво е сравнение, какво е метафора и т. н. Това беше към 1921-1922 г. и после през 1931 г., когато Николай прекара една зима в Стара Загора. Всеки ден се срешахме и разговаряхме - той, аз, Иван Хаджихристов и Митко Караджов. Спомням си дори точно, че пристигна през октомври 1931 г. и остана до юни 1932 г. В Стара Загора имаше две лели, които много обичаше и често навестяваше. Освен това те бяха доста бедни и той ги под помагаше. - Кога за пръв път чухте за символизма? - За пръв път чух думата символизъм през 1914 г. За него се заговори след излизането на сп. „Звено" с редактор Димитър Подвързачов. Той е старозагорец и идваше често тук. Спом ням си, че веднъж доведе в Стара Загора Димчо Дебелянов - печатал съм спомен за това във в. „Септември", Стара Загора. Подвързачов го доведе нарочно хем да види Стара Загора, хем да ни срешне с него - мен и Борис Бакалов. Това беше през лятото на 1914 г. Тук имаше един Ъгъл (днес на пресечката на ул. „Асен Велчев“ и бул. „Георги Димитров"), където продаваха хляб. Сега май пак продават хляб. - Да, но не на самия ъгъл - сега там продават цветя, - а непосредствено до него. - Тъй... До хлебарницата пък беше магазинът на Митьо Трифонов - широк социа лист. Те, гостите, бяха все широки социалисти и първата им задача беше да видят Митьо Трифонов. Той беше и бръснар, и кафеджия, и съдържател на кръчмата... широк социалист, един от организаторите на партията. - Кое ги е свързвало тези хора с различни интереси и професии? - Политиката и приятелството ги е свързвало. Подвързачов идваше рядко в Стара Загора, по-често идваше Николай. Димчо е идвал два пъти. Първия път не съм го видял, но втория път - можах. Спомням си, Николай като ме срешна, ме хвана и каза: „Ела да те заведа при един голям поет!"

Анкета Хуманитарната периодика По случай 50 години сп. "Литературна мисъл"