Научната

Победата на 9. IX. 1944 г. откри нова ера както в обществено-политическото развитие на българския народ, така и в развитието на българската наука. Народната власт, Българската комунистическа партия винаги са подчертавали, че построяването на социалистическото обще ство е невъзможно без всестранното развитие на всички клонове на науката и непрестанно полагат усилия, за да създадат необходимите условия за нейното процъфтяване. И ако природните, математичес ките, техническите науки бяха впрегнати в създаването на материалната база на обществото, то хуманитарните трябваше да съдействуват за формиране на ново съзнание, на нови морални, етични, философски възгледи у хората - строители на социализма и комунизма. Оттук и осо беното значение на науката, която се занимава с проблемите на литературата - един от най-дейните фактори за идейното Възпитание и превъзпитание, за създа ване у човека на нов мироглед, на ново социа листическо светоусещане.

Както се вижда от заплануваните мероприятия и от самия дневен ред на настоящата научна сесия, значението, което се отдава на юбилейната година в чест на 700-годишнината на боянските стенописи, е голямо, И това е напълно понятно. Както всички набелязани мероприятия, така и научната сесия със своя богат и важен дневен ред поставят пред всички нас редица извънредно сложни и крайно навременни вспроси. Това ще се види от самото съдържание на докладите. Тук ще си позволя да се спра няколко думи върху значението на нашата сесия и изобщо на юбилейното чествуване на 700-годишнината на боянските стенописи. C Цялото чествуване и особено научната сесия имат задача да изяснят Някои въпроси от общоидеологическо и политическо значение. Към тях спада преди всичко въпросът за някогашното и сегашното наше отношение към византийското културно наследство и по-специално към византийското изкуство от времето преди и след боянските стенописи. Тук могат да бъдат направени две съществени грешки - едната от космополитично и национално-нихилистично естество, другата от националистично-шовинистично естество. Имало е, има и досега историци, археолози, изкуствоведи, които твърдят, че боянските стенописи и изобщо тогавашната наша живопис са имали по същество византийски характер, развивали са се по пътя, по който се е развивало тогавашното изкуство на Византийската империя. Доколкото някои от тези автори са принудени да говорят за известна самобитност, оригиналност, специфичен народностен характер на нашето изкуство, а по-специално на боянските стенописи, те все пак правят това като допълнителни уговорки. По тоя начин те по съ щество подценяват всичко, което нашият народ и художници са принесли в общата съкровищница на тогавашното и по-късното изобразително изкуство и изобщо на тогавашната и по-късна култура. Както и да се мотивират подобни възгледи, каквито и доказателства да се издирват в тяхна защита, остава фактът, че те в същност означават отрицание и подценяване на творческата самобитност и ценност на нашето родно изкуство и по-специално на боянските стенописи. От съдържанието почти на всички доклади, както и от филма, който ще видим, ще имаме възможност да се убедим, че подобен възглед е неправилен и не може да бъде приет като ръководно методологично начало при по-нататъшни наши исторически и специално-естетични изследвания и преценки на родното ни художествено наследство и по-специално на боянските стенописи.

Какви са основните етапи в развитието на взаимните връзки между славянските Литератури 2. Какво допринася сравнителното славянско литературознание за развитието на литературната теория и практика? 3. Какви са основните проблеми на сравнителното проучване на южнославянските Литератури 4. Какви са формите на влияние на една литература върху друга (въз основа на материал от славянските литератури)? 5. Каква е ролята на усвояване на чужди литературни произведения в периодите на формиране на славянските национални литератури 6. Каква е ролята на руските революционни демократи за възникване и развитие на материалистическата литературна мисъл в славянските страни? 7. Какви явления от славянските литератури са оказали въздействие развитието на неславянските литератури върху 8. Могат ли да се набележат някои общи типологически черти и общи етапи развитието на сатирата в славянските литератури? B 9. Какво езначението на изследването на връзките между славянските литератури Другите изкуства? 10. Каква еролята на творческата индивидуалност на писателя в общия процес на литературното развитие (с оглед на славянските литератури от различни епохи)? 11. Как да се създаде унификация на литературоведската терминология? 12. Кога възниква литература за юноши в отделните славянски литератури?

Бюлетинът излиза на два езика (руски и Френски) и има за цел да представи с кратки анотации излезлите през изтеклата година научни трудове. Върху корицата му вместо издателство стоят имената на Бъл гарската академия на науките, Комитета по техническия прогрес и Центъра за научна и техническа инФормация и документация. В редакционната колегия освен отговорният секретар Ж. Досева, влизат: Б. Божиков (стнография), К. Генов (литературознание) и И. Гъ льбов (езикознание). Както еотбелязано в бележка към читателя, в отделните брое не влизат реферати за избрани научни трудове, публикувани в НР България. Последният брой съдържа сведения за научните тру дове (статии, изследвания и Монографии), излезли през 1961 година.