Отзиви, реплики, коментарии...

Спорът за Яворов продължава. Най-големият - след Ботева - български пост очаква своите нови и проникновени тълкуватели. Те ще възсъздадат по-дъл боко неговата обществена и лична драма. Ще разтворят още черупки, за да разкрият всички бисери на неговото творчество. Споровете за поета не да тират от вчера и днес. Те навлизат вече в шестото си десетилетие. Докато в миналото чрез тях се откройваха резките идеологически контрасти в самата критика - от естетствуващия индивидиуализъм на единия полюс до сектантското тесногръдие на другия, днес положението е съвсем различно. Авторите, които дискутират, са застанали върху единна обществена платформа, определена от нашата марксическа идеология. Това не значи, че стари грехове не могат да приемат нови форми, че рецидиви на едно или друго увлечение не ще възникнат и днес. Новото оба че в сегашната ни литературна наука трябва да бъде гражданската и моралната чистоплътност на споровете. Дори в най-голямата раз- горещеност на полемиката опонентът не бива да бъде подозиран в нечисти наме рения, зачисляван в категорията на „съмнителните еле менти" и "нечистата сила". В противен случай спорът се изражда и вместо да изяснява назрелите въпроси, той преследва други, извънлитературни цели. Похватите, които търсят само да уязвят по-резултатно противника, да нацапат с повече кал лицето му, да го дискредитират пред обществото, не могат да бъдат похвати на един социалистически учен.

Огромна работа предстои пред нашите работници от идеологическия фронт по разясняване на историче ските решения на XXII конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на БКП, по решителното разчистване на вредните остатъци от Зa съжа Култовщината. ление, изпълнението на тази важна задача се затруднява от някои прояви, плод на не вникване в партийните докумен ги или пък на неосве Доменост.

Не, тук не става дума за та това е преместено след се заключават ,,волността" хитроумно доказателство, 100 години, т. е. ще стане в и противоречията" в поспоред което две и две е2029 год. ?! (курсив мой, становката на Боян Даравно на пет. Тук цифрите са си направили неприятна шега с професора от ВИТИЗ Стефан Каракостов. По-скоро, шегата неволно си е скроил самият той, като е ре шил да използува една слу чайно спомената цифра за основен доказателствен материал при оценка на художествените качества на постановката „Дървеница" на Боян Дановски в държавния сантиричен театър. Става дума за статията „Високо отличие за върховете в нашия театър", печатана в брой 107 на в. „Труд". В нея, изпълнен с откривателска страст, Каракостов пише: „Най-голямата слабост на постановката е волната преработка на Мяковски. Оказва се всъщност, че големият грях на Дановски се състоел в това, че е пренесъл действието, което се развива в комунистичес кото общество, не след 50 а след 100 години. Тази Режисьорска волност именно хвърля в ужас Ка ракостов: Великия т пост е очаквал, че след 50 години ще победи комунистическото общество, нещо, което се очертава в плановете на КПСС, т. е. към 1979 год. В постановка

Става дума за принципите, по които се подбира и печата белетристиката в нашите литературни списания „Септември“ и „Пламък". Защото не една и две книжки от досегашните годишнини (особено на „Септември") имат характер повече на литературен алманах, отколкото на живо литературно издание.

Бюлетинът излиза на два езика (руски и Френски) и има за цел да представи с кратки анотации излезлите през изтеклата година научни трудове. Върху корицата му вместо издателство стоят имената на Бъл гарската академия на науките, Комитета по техническия прогрес и Центъра за научна и техническа инФормация и документация. В редакционната колегия освен отговорният секретар Ж. Досева, влизат: Б. Божиков (стнография), К. Генов (литературознание) и И. Гъ льбов (езикознание). Както еотбелязано в бележка към читателя, в отделните брое не влизат реферати за избрани научни трудове, публикувани в НР България. Последният брой съдържа сведения за научните тру дове (статии, изследвания и Монографии), излезли през 1961 година.

Лилавите корици на книж ката „Николи Лилиев. Сре щи и разговори" много напомнят последното издание на стиховете му. Но едва ли само за това мнозина са се подлъгали да си я купят. Интересът на широкия кръг читатели към лич ността, поезията, преводаческата и театаралната дейност на Лилиев е искрен и засилен от липсата на сериозни изследвания и обстойни проучвания върху редица факти от биографията и творчеството на поета. Петко Тихолов явно е почувствувал тази остра липса и твърдо е решил да я запълни. Не може да не се оцени неговото изключи телно упорство: около тридесет години Лилиев редовно му отказва да говори за себе си и чак в края на 1959 година „след мъчително, продължително коле бание" отстъпва. Авторът сам и то на две различни места в книгата си признава: „Николай Лилиев упорито мълчеше. Той не же лаеше да говори за себе си." Не по-малко очевидно е безспорното топло и искрено чувство на обич, дълбоко уважение и възхита, което изпитва авторът към цялостната личност на Николай Лилиев.

Напоследък нашата млада поезия привлича вниманието не само на рецензентите и критиците, а и на изследователите и учените. Появиха се работи върху римата на младите, изследват се общите закономерности в тяхното творчество. Пише се повече и за младите белетристи. Всичко това би било много хубаво, ако не се проявя138 НЕ Е ЛИ РАНО? ваха известни увлечения. Върху частичен материал от младата поезия, който би бил достатъчен за една вестникарска статия, някои наши автори се опитват да изграждат километрични научни трудове. Пример на подобно явно увлечение е статията „Николай Островски в идейно-творческото развитие на Дамян Дамянов (Към въпроса за традициите Бълга на Н. Островски в рия)", написана от Йордан Цонев и публикувана в кн. 2 от 1962 г. на сп. Език и литература". На десет големи страници от списанието а торът „изследва" посочената тема. Може би някои ще за питат: как е възможно то ва? С какво са запълнени тези цели 10 страници?

В кн. 4 на „Литературна мисъл (стр. 137-138) с поместена критична бележка за отдел литературознание в бр. 4 на Реферативния бю летин за езикознание, литературознание и етногра фия, издаван от Центъра за научна и техническа инфор мация и документация при БАН. Покрай н якои основателно посоче н и пропуски и недоглеж Дания в съдържанието на бюлетина, авторът на бележката, Любен Георгиев, e показал твърде незавидна осведоменост. Той се е поддал и на лоша мнителност. Ето защо, като редактор на споменатия отдел, се чувствувам задължен да изляза с настоящата контра-реплика.

Библиотека „Избрани романи" в издателство „Народна култура" навлиза в своята пета годишнина. Този срок е напълно достатъчен да се направи преценка на досегашните и достижения и слабости, да се посочат някои пропуски в подбора на съвременните романи. Едва ли енужно да изтъкваме колко полезно начинание се оказа тя. НайДоброто свидетелство за това е големият интерес на читателите към нея. Тя можеше да се роди и осъще стви в новата и ведра атмо сфера след ХХ конгрес на КПСС, след който рухнаха култовските прегради и сковаващи догми, в обста новка на обективен поглед към художествените ценности на световната литература. Чрез нея нашият читател се приобщава към всичко хубаво в литературата, създавано от различ ните народи по света.

В края на 1961 г. излезе „панорама" на съвременните литератури в света, твърде луксозно издадена в Париж на френски език от познатата издателска къща Ашет. Книгата е включена в една поредица, озаглавена „Из света", под редакцията на Жан-Клод Ибер, с предговор от известния френски есеист Роже Кайуа, директор на отдела за литеparvoa и изкуство при ЮНЕСКО. „Съвременните литератури в света" е колективно дело, осъществено със сътрудничеството на двадесет и един писатели, между които фигурират имената на изтькнати френски критици и познавачи на чуждите литератури.

За преводите на художествени произведения у нас се говори твърде малко. Или ако се говори, разговорите ще бъдат повече по принцип", отколкото конкретни, за отделни произведения. А в ръцете на читателите влизат както хубави, тъй и невъзможни преводи. Така стои например въпросът с преводите от югославските литератури. Техните качества са съвсем различни - от хубави и художествени („Автобиографията" на Брани слав Нушич, прозата на Мирослав Кърлежа, Иво Андрич, Иван Цанкар и пр.) до лоши и скандални (сатирите на Радое Доманович, „Преживелиците на Николетина Бурсаче от Бранко Чопич и „Нечиста кръв от Борисав Станкович). Трите последни книги са може би най-лошите пре води, излезли в нашата страна от десетина години насам.

Повод за написване на настоящето осветление ми дадоха неизвестните досега писма на Антон Страшимиров до Найчо Цанов, публикувани от дру гаря Трифон Вълов, и поспециално някои от историческите пояснения, които е дал той към тях. Тази публикация е полезна, защото действително допринася за изясняване на някои моменти от живота и дейността на писателя, а Именно, когато неговият неспокоен дух, макар и временно, се ебил подслонил под крилото на формиращата се тогава у нас радикал-демократическа партия. Между другото от публикуваните писма се вижда колко много Антон Страшимиров се интересувал от вървежа на Македонското освободително движение и колко много това движение е било свързано с политическия живот в София.

В книжка 4 на сп. Литературна мисъл" бе пуб ликувана бележка от Лю бен Георгиев „За по-голяма обективност на на учната информация", в която се подлагаше на критика редакцията на „Реферативния бюлетин" при БАН - отдел за литературознание. По повод на тази критика излезе редакторът на бюлетина др. Кръстьо Генов с контрареплика, поместена в книж ка 6 на списанието. В отговор на неговите обяс ния в списанието се получи нова бележка от Л. Георгиев. В нея се прави разбор на възраженията, които дава др. Генов и се Установява, че редакторът на бюлетина фактически отхвърля всички критични бележки. Л. Георгиев пише: От изнесените 14 случаи на премълчани книги и два сборника редак торът има основание да протестира само за един - за книгата на М. Янакиев, която е излязла една година по-рано и случайно е попаднала в списъка на Книгите от 1961 година.

In her letter to the editors, Professor Milena Tsaneva shares her doubts of the trustworthiness of some remarks in the “Notebooks-diaries” of Academician Petar Dinekov, published in Biblioteka Journal. Particularly, those regarding her father – Acad. Georgi Tsanev and the poet Nikola Vaptsarov. She quotes parts from the published memoirs of Hristo Radevski about Vaptsarov, as well as her own, and compares them to those written by Petar Dinekov.