сърцето

Спорът за Яворов продължава. Най-големият - след Ботева - български пост очаква своите нови и проникновени тълкуватели. Те ще възсъздадат по-дъл боко неговата обществена и лична драма. Ще разтворят още черупки, за да разкрият всички бисери на неговото творчество. Споровете за поета не да тират от вчера и днес. Те навлизат вече в шестото си десетилетие. Докато в миналото чрез тях се откройваха резките идеологически контрасти в самата критика - от естетствуващия индивидиуализъм на единия полюс до сектантското тесногръдие на другия, днес положението е съвсем различно. Авторите, които дискутират, са застанали върху единна обществена платформа, определена от нашата марксическа идеология. Това не значи, че стари грехове не могат да приемат нови форми, че рецидиви на едно или друго увлечение не ще възникнат и днес. Новото оба че в сегашната ни литературна наука трябва да бъде гражданската и моралната чистоплътност на споровете. Дори в най-голямата раз- горещеност на полемиката опонентът не бива да бъде подозиран в нечисти наме рения, зачисляван в категорията на „съмнителните еле менти" и "нечистата сила". В противен случай спорът се изражда и вместо да изяснява назрелите въпроси, той преследва други, извънлитературни цели. Похватите, които търсят само да уязвят по-резултатно противника, да нацапат с повече кал лицето му, да го дискредитират пред обществото, не могат да бъдат похвати на един социалистически учен.