Найденова

Спорът за Яворов продължава. Най-големият - след Ботева - български пост очаква своите нови и проникновени тълкуватели. Те ще възсъздадат по-дъл боко неговата обществена и лична драма. Ще разтворят още черупки, за да разкрият всички бисери на неговото творчество. Споровете за поета не да тират от вчера и днес. Те навлизат вече в шестото си десетилетие. Докато в миналото чрез тях се откройваха резките идеологически контрасти в самата критика - от естетствуващия индивидиуализъм на единия полюс до сектантското тесногръдие на другия, днес положението е съвсем различно. Авторите, които дискутират, са застанали върху единна обществена платформа, определена от нашата марксическа идеология. Това не значи, че стари грехове не могат да приемат нови форми, че рецидиви на едно или друго увлечение не ще възникнат и днес. Новото оба че в сегашната ни литературна наука трябва да бъде гражданската и моралната чистоплътност на споровете. Дори в най-голямата раз- горещеност на полемиката опонентът не бива да бъде подозиран в нечисти наме рения, зачисляван в категорията на „съмнителните еле менти" и "нечистата сила". В противен случай спорът се изражда и вместо да изяснява назрелите въпроси, той преследва други, извънлитературни цели. Похватите, които търсят само да уязвят по-резултатно противника, да нацапат с повече кал лицето му, да го дискредитират пред обществото, не могат да бъдат похвати на един социалистически учен.

На 23 юни 1966 г. Научният съвет при Института за литература обсъди и труда на ст. н. с. Ганка Найденова Романтиче ският образ - символ на твореца". В пи смената си рецензия проф. Стефан Станчев направи подробна характеристика на труда. Според него трудът на Найденова представлява оригинално научно изслед ване с приносен характер. Концепциите на авторката са изградени върху богат материал от цялата западноевропейска литература. Материалът е третиран ориги нално с оглед на авторската теза. При обсъждането на труда на Г. Найденова се изказаха: проф. Емил Георгиев, проф. Стоян Каролев, ст. н. с. Минко Николов, акад. М. Арнаудев, ст. н. с. Кръ ство Генов и директорът на института Стойко Божков. В изказванията се подчерта важността на темата, богатството на материала, върху който е изграден трудът и оригиналните анализи и авторски концепции. Подчерта се, че трудът има приносен характер. Изказалите се направиха някои препоръки: по-голямо обединяване истягане на материала с оглед на централната тема; по-голямо прецизиране на някои формулировки; главата за българската ли тература да отпадне тъй като се чувствува изкуствено прикачена. В заключителните си думи директорът на института Стойко Божков препоръча на авторката да вземе под внимание направените пожелания и да обедини материала с оглед на поставе ната тема, да насочи вниманието си към понятията, с които борави и с които се характеризират явления, различни по своя генезис.

Книгата на Ганка Найденова „Романтическият образ на творческата личност" представлява сериозен опит да се обхванат и осветлят съществени въпроси, стилови явле ния, идеи и образи от развитието на романтизма в европейските литератури. Написана темпераментно, със страст, тя се откроява с позитивистичния си стил, с възможностите на културно историческия анализ. Усилията на авторката са насочени към богатата панорама на романтизма като литературно явление и школа, към своеобразния опит на литературознанието, натрупало достатъчно много факти и оценки, наблюдения и възгледи върху характерологията на романтизма, върху творческия процес. В уводната глава на книгата „За романтизма и романтичното“ Г. Найденова прави опит да установи доколко „романтичния метод не е антагонистичен на реалистичния" в своята изобразителна система, да отграничи понятия като „романтизъм“ и „романтично" в тънките, специфични и невъобра зимо сложни въплъщения на творческата личност вътре“, в ограничеността на метода, разглеждан в една строго определена историческа каузалност и перспектива. Още тук тя открива необходими елементи на „романтич ното“, дошли като неизхабени белези на самия метод на романтизма, съществуващи като съответна модификация във всеки тип изкуство. В психологията на твореца романтик авторката открива „необикновен, напрегнат вътрешен живот, със своята изключителност, с тънката структура на душевното“, които най-често водят до индивидуализъм, субективизъм, повишен емоционален строй". Романтизмът се свързва определено със съвременни прояви на модернизма. Разглеждан в кул- турно исторически план, романтическият образ на творческата личност е в многообразието и специфичното единство на твореца с различните изкуства.