Яворов

От запазеното ръкописно наследство на Смирненски най-многобройни са материалите от дореволюционното му творчество. Наред с единичните ръкописи от този период запазена е и една тетрадка със стихотворения от 1916 г. и едно албумче от 1919 г. Тетрадката с ранни творби съдържа 18 стихотворения - всички печатани в „Кво да е, „Българан“ и „Родна лира". Много от тези стихотворения са придружени с набързо скицирани карикатури и илюстрации. Поетът е поставил следния надпис на тая малка сбирка: „Тетрадка за каквото се случи по всичко на Акакий Лабдев Мазартненко". Лабдев е псевдонимът на Смирненски Ведбал, прочетен обратно. Една част от ръкописите не са датирани, на Друга част авторът поставя датата на отпечатването им. Албумчето съдържа творби, печатани през 1917-1919 и дори 1920 г. Смирненски е подбирал предимно стихотворения с интимна тематика, преписвал ги е красиво, а неговият приятел художникът Тома Григоров е оформял страниците с изящни винетки, илюстрации, рисунки, Албумчето има следния надпис: „Микроскопична енциклопедия от Ведал". То съдържа 20 стихотворения, няколко епиграми и един разказ. Не са печатани разказът, част от епиграмите и 4 стихотворения. Под 2 от рисунките на Тома Григоров е отбелязана 1919 г. Не може обаче да се твърди със сигурност, че всички творби са писани през тази година. В някои стихотворения от албумчето личат навеи и настроения от поезията на Дебелянов и Яворов или от поемите на Едгар По, други са наивни, неиздържани откъм форма. Има несъмнено и стихотворения, пропити с топъл лиризъм и искрено чувство.

Въпросът за образа в литературната критика и история е все още почти незасегнат, но той съществува и се налага редом с въпроса за образа в художествената литература. Всяка критика, всяко частично изследване дори в кръга на най-ограничената проблема създава чертица от образа на творческата личност - да не говорим за цялостни монографии, които неминуемо портретират или поне са длъжни да портретират тази личност не само в нейните специфични особености, но и да я поставят в онази атмосфера, в която оживяват по-добре нейните пластични форми. Въпреки различието на средствата и на крайната цел, които изпъкват при изграждането на образа в художествената литература и в литературната критика и история, все пак и в единия и в другия случай портре тирането се подчинява на някои общи закони в портретното изкуство. (Казвам изкуство с пълното съзнание, че то никога не бива да липсва от средствата на литературния критик и историк).

Духовната сила на литературата ни, отдалечена по време от днешния живот, е събрана в творчеството на Ботев и Вазов, на Пенчо П. Славейков и Яворов, на Елин Пелин и Алеко Константинов, а по-късно - създаденото от Смирненски и Вапцаров. В произведенията на тия писатели, наред с които, разбира се, бихме могли да поставим още немалко имена, намираме идеалите на епохата, характерните ни национални черти. Всеки от тях с неумолимата страстност на гражданин и творец се стремял към значителните проблеми на времето, търсил е характерното в националната ни психика и е създавал големи естетически обобще ния. В силните като мълния революционни песни на Ботев са въплътени ония идеи, които изразяват напредничавата устременост на епохата, възможностите на бъдещето. В голяма част творби на Пенчо П. Славейков, за да не се спираме на поезията на Вазов или на Яворов, е възпят с чистата, възторжена радост на художника, народният ни живот. Славейков нямаше прогресивния светоглед на Ботев, но в неговите своеобразни видения на историята на родния край" прозират и поезията и прозата на живота ни, възсъздадени на места с трезва, борческа граж данственост. В творбите на няколко поколения белетристи - от Иван Вазов до Йордан Йовков - се оглеждат както големите движения - националната ни революция, борбите на селячеството, войните - така И отличителните етично-духовни черти на народа.

Този цикъл от писма на Яворов засяга един особено съществен момент от неговия творчески път. Годината, прекарана в Поморие, е време на непрекъснат творчески растеж. Тогава именно са написани и замислени някои от най-значителните творби на поета като „Калиопа“, „Арменци“, „Край огнището“, „Градушка" и др. Анхиалските тетрадки на Яворов отбелязват почти всеки ден нови стихотворения, все нови и нови поетически замисли, свидетелство за необикновен творчески кипеж. Първата книжка на сп. Мисъл от новия век започва с „Калиопа". Д-р Кръстев и П. П. Славейков проявяват вече личен интерес към новото блестящо дарование и с особена широта му дават заслуженото място в своето списание. Те влизат в писмена връзка с непознатия телеграфист, уреждат преместването му в София. Това щедро признание безспорно допринася за разцвета на творческите сили у младия поет. Според собствените му думи през тази година, 1900, половината от червената сбирка „Стихотворения" са написани. Същата година, на края, издадох сбирката. Вече преди появяването й, в няколко месеца, аз станах най-популярния поет в България.“ (Д-р М. Арнаудов, „Към психогра- фията на П. К. Яворов", София 1916, стр. 25).