Алеко Константинов

Публикуваното по-долу писмо е нов (към досега известните) документ за живота на Алеко Константинов в Одеса, дето учи в т. н. Новорусийски университет (1881-85 г.). Това е период съвсем непроучен, с най-малко установени биографични и литературнотворчески данни. Ето защо намереното писмо еоще един ценен източник за проуч ване на биографията му. 2 От него се долавя: 1. Че седемнадесетгодишният Алеко, връщайки се да продължи си в братска Русия, вече носи в себе си съзнание на „млад писател". образованието 2. Той не одобрява модата" по онова време у някои свои млади сънародници да писателствуват. И има защо. Мнозина не владеят прилично даже родния си език, а и по руски се изразяват с речника на файтонджията, затова съчиняват „повести" от рода на „Три години в братската" Русия". 3 3. В противоположност сякаш на това съчинителство, в края на писмото (на гърба на листа) Алеко привежда на своя адресант собствени скици“ от пътуването си с парахода за Одеса. Отделните части са разграничени една от друга с многоточия. Ако трябва да се оценяват тия, скици" в художествено отношение, следва да се каже, че писаното - плод на фантазията на автора - представлява един от многото юношески опити на перото му да създаде весела картина, хумористичен портрет на героя разказвач, като привлича в диалога колоритни народни думи и изрази.

С пътеписа „До Чикаго и назад" започва нова фаза в творчеството на Алеко. Може да се каже, че Алеко вече туря край на преводаческата дейност, с която влиза в литературата, и окончателно се ориентира към оригинално творчество. В първия си пътепис той вече съвсем определено говори за свои писателски планове. Той споделя мечти за литературна дейност, която свързва с бъдещо околосветско пътешествие. „До Чикаго и назад“ свидетелствува, че по време на престоя си в Америка Алеко е смятал да изобрази някои страни на нерадостния български живот. За такова намерение загатва той, когато отваря дума за американските богаташи3. Парвенютата в Америка му напомнили за „нашата прокопсана аристокрация", и Алеко се заканва да запее, песенчица" и за нея, когато тръгне с бай Ганю по Европа. Това показва, че през август-септември 1893 г. (ако не и по-рано) планът за бай Гановите подвизи по Европа е бил вече оформен. От „До Чикаго и назад" може да се заключи, че тази „песенчица" Алеко ще запее" в първия очерк, озаглавен „Бай Ганю тръгна по Европа". От това обаче не следва, че известни черти на „аристокрацията" не ще бъдат засегнати и в другите очерци за бай Ганю.

Алеко Константинов е от ония наши писатели, които са оставили сравнително малко документи, при това пръснати в различни институти и лица. А това особено затруднява тяхното използуване и изследване. Опит да се преодолее това състояние представлява изданието „Съчинения в два тома" на Алеко Константинов, където съставителите са поместили почти всичко печатано от автора. Тук би могъл да бъде включен и малко познатият разказ „Страхливият войник“ и единадесетте строфи от три сатирични стихотворения, писани още в Николаев, които намираме в дописката „Пътуване по Русия "3. За биографа и литературния историк е от значение Всеки Новоустановен ръкопис. Публикуваното тук писмо е от времето, когато Алеко току-що е издал пътеписа „До Чикаго и назад". От писмото се вижда, че писателят живее с определени идейно-политически разбирания за Америка, със съзнанието, че животът там далеч не е устроен така „благополучно“, както го рисуват някои. Тъкмо по тая причина той не може да го препоръча на един български младеж, който дири своя път в живота. Алеко посещава Америка през 90-те години на м. в., когато по индустриалното си производство тя вече заема първо място в света. И той е поразен от необикновената концентрация на капиталите. Именно това го навежда до ония забележителни, не изгубили и днес своята историческа правдивост и актуалност обобщения относно същината на „американската демокрация", които намираме в „До Чикаго и назад": „Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развитие и е задушил своята родителка - личната свобода".

На този въпрос бях се спрял в работа, посветена на пътеписа „До Чикаго и назад". Оскъдните положителни данни, приведени там, изхождат от едно писмо на Д. Петров до редакцията на в. „Свобода". В това писмо се съобщава, че до 24 юли 1893 г. Чикагското изложение било посетено от петима българи: „Подполковник Чилингиров, Хаджи Петков от Търново, Д. Радославов, Костадинов [sic] и Голованов". Домогвайки се до истината чрез изключване на явно недопустимото, заключих, че „Д. Радославов" е „докторът". Допуснах, че е вероятно инициалът „Д." да представлява негра мотно съкращение на „Доктор". Пак през изключване на очевидно недопустимото на правих извод, че този „Д. Радославов", не може да бъде Цветан Радославов доктор по философия, близък приятел на Алеко: Цветан Радославов въобще не е ходил в Америка.

Духовната сила на литературата ни, отдалечена по време от днешния живот, е събрана в творчеството на Ботев и Вазов, на Пенчо П. Славейков и Яворов, на Елин Пелин и Алеко Константинов, а по-късно - създаденото от Смирненски и Вапцаров. В произведенията на тия писатели, наред с които, разбира се, бихме могли да поставим още немалко имена, намираме идеалите на епохата, характерните ни национални черти. Всеки от тях с неумолимата страстност на гражданин и творец се стремял към значителните проблеми на времето, търсил е характерното в националната ни психика и е създавал големи естетически обобще ния. В силните като мълния революционни песни на Ботев са въплътени ония идеи, които изразяват напредничавата устременост на епохата, възможностите на бъдещето. В голяма част творби на Пенчо П. Славейков, за да не се спираме на поезията на Вазов или на Яворов, е възпят с чистата, възторжена радост на художника, народният ни живот. Славейков нямаше прогресивния светоглед на Ботев, но в неговите своеобразни видения на историята на родния край" прозират и поезията и прозата на живота ни, възсъздадени на места с трезва, борческа граж данственост. В творбите на няколко поколения белетристи - от Иван Вазов до Йордан Йовков - се оглеждат както големите движения - националната ни революция, борбите на селячеството, войните - така И отличителните етично-духовни черти на народа.