Писма

Публикуваното по-долу писмо е нов (към досега известните) документ за живота на Алеко Константинов в Одеса, дето учи в т. н. Новорусийски университет (1881-85 г.). Това е период съвсем непроучен, с най-малко установени биографични и литературнотворчески данни. Ето защо намереното писмо еоще един ценен източник за проуч ване на биографията му. 2 От него се долавя: 1. Че седемнадесетгодишният Алеко, връщайки се да продължи си в братска Русия, вече носи в себе си съзнание на „млад писател". образованието 2. Той не одобрява модата" по онова време у някои свои млади сънародници да писателствуват. И има защо. Мнозина не владеят прилично даже родния си език, а и по руски се изразяват с речника на файтонджията, затова съчиняват „повести" от рода на „Три години в братската" Русия". 3 3. В противоположност сякаш на това съчинителство, в края на писмото (на гърба на листа) Алеко привежда на своя адресант собствени скици“ от пътуването си с парахода за Одеса. Отделните части са разграничени една от друга с многоточия. Ако трябва да се оценяват тия, скици" в художествено отношение, следва да се каже, че писаното - плод на фантазията на автора - представлява един от многото юношески опити на перото му да създаде весела картина, хумористичен портрет на героя разказвач, като привлича в диалога колоритни народни думи и изрази.

Алеко Константинов е от ония наши писатели, които са оставили сравнително малко документи, при това пръснати в различни институти и лица. А това особено затруднява тяхното използуване и изследване. Опит да се преодолее това състояние представлява изданието „Съчинения в два тома" на Алеко Константинов, където съставителите са поместили почти всичко печатано от автора. Тук би могъл да бъде включен и малко познатият разказ „Страхливият войник“ и единадесетте строфи от три сатирични стихотворения, писани още в Николаев, които намираме в дописката „Пътуване по Русия "3. За биографа и литературния историк е от значение Всеки Новоустановен ръкопис. Публикуваното тук писмо е от времето, когато Алеко току-що е издал пътеписа „До Чикаго и назад". От писмото се вижда, че писателят живее с определени идейно-политически разбирания за Америка, със съзнанието, че животът там далеч не е устроен така „благополучно“, както го рисуват някои. Тъкмо по тая причина той не може да го препоръча на един български младеж, който дири своя път в живота. Алеко посещава Америка през 90-те години на м. в., когато по индустриалното си производство тя вече заема първо място в света. И той е поразен от необикновената концентрация на капиталите. Именно това го навежда до ония забележителни, не изгубили и днес своята историческа правдивост и актуалност обобщения относно същината на „американската демокрация", които намираме в „До Чикаго и назад": „Капиталът в Америка е достигнал до най-крайното си развитие и е задушил своята родителка - личната свобода".

Писмото се пази в Историческия архив в Държавната библиотека „Васил Коларов" в архивния фонд на Найчо Цанов. То е откупено заедно с други документи през 1955 г., а обработката им е направена миналата година. Предаваме го на днешен правопис. Заедно с него има и други две писма на Страшимиров. И трите не са датувани. По косвени данни със сигурност личи, че те са писани през 1902 г. Ето съдържанието на писмото:

от Началника на Стенографското бюро. Уважаеми Господин Председателю, Като Ви представям докладната записка на постоянния стенограф г. Василиев, чест ми е да Ви доложа, че и аз имах случай да констатирам, че временният стенограф г. Де белянов е репортьор на някой вестник, и че той е влязъл в бюрото повече от желание да услужва на вестника си, отколкото на бюрото, защото, от една страна, не взима смени редовно, както другите стенографи, а, от друга, взима преписи от оригинални книжа, цитирани в Събранието. Поради това, моля Ви да уволните от длъжност временен стенограф г. Дебелянова. София, 4 ноември 1909 г.

Този цикъл от писма на Яворов засяга един особено съществен момент от неговия творчески път. Годината, прекарана в Поморие, е време на непрекъснат творчески растеж. Тогава именно са написани и замислени някои от най-значителните творби на поета като „Калиопа“, „Арменци“, „Край огнището“, „Градушка" и др. Анхиалските тетрадки на Яворов отбелязват почти всеки ден нови стихотворения, все нови и нови поетически замисли, свидетелство за необикновен творчески кипеж. Първата книжка на сп. Мисъл от новия век започва с „Калиопа". Д-р Кръстев и П. П. Славейков проявяват вече личен интерес към новото блестящо дарование и с особена широта му дават заслуженото място в своето списание. Те влизат в писмена връзка с непознатия телеграфист, уреждат преместването му в София. Това щедро признание безспорно допринася за разцвета на творческите сили у младия поет. Според собствените му думи през тази година, 1900, половината от червената сбирка „Стихотворения" са написани. Същата година, на края, издадох сбирката. Вече преди появяването й, в няколко месеца, аз станах най-популярния поет в България.“ (Д-р М. Арнаудов, „Към психогра- фията на П. К. Яворов", София 1916, стр. 25).