Каравелова

Това са десет документа, съхранени в основния архив на националната къща-музей, П.К. Яворов" в София - шест писма и четири пощенски карти, адресирани до Радка Бонева - близка та приятелка на Лора и нейна кума при венчавката и с Яворов, състояла се на 19. ІХ. 1912 г. в малката подуенска черква. Деветте са писани през същата година, а последното -вероятно в началото на следващата 1913 г. От няколко години се забелязва едно засилване на интереса към Лора. Публикуваха се редица неизвестни епистоларни документи, като нейни писма до майка й и нейни близки. Пуб ликуваха се статии за нейното участие в подготовката на Яворовата чета в навечерието на Балканската война, достъпа и до секретни документи, свързани с тази подготовка. 2 Предстои и второ публикуване на писмата й до Яворов. 3 Тази кореспонденция, която се съхранява в музей „П. К. Яворов", разкрива състоянието на Лора по време на пребиваването и в Париж през 1912 г. Тя допълва образа й, разкрил се пред нас от всичко публикувано и написано за нея досега. Съ държанието на тези десет епистоларни документа, без да има особена емоционална и художестве на стойност, заключва веригата, доизгражда малко или повече образа на тази жена, толкова труден и мъчен за проникване в него. Но когато човек се добере до макар и малка част от неговата същност, трудно след това ежедневието го изтиква към някое ъгълче от съзнанието. 1 Ст. Памуков. Едно неизвестно писмо на Лора за Яворов. - Тракия, бр. 6, 1974; Неизвестни писма на Лора. - Отечествен глас, броевете от 2, 4 и 16 декем. 1981; Неизвестни писма на Лора. - Литературен фронт, бр. 49, 3 декем. 1981; Сто неизвестни писма. Пловдив, 1981. 97 с. 2 3 л. Хлебарова. Лора - малко позната. - Жената днес, 1979, кн. 5, с. 20; 3 л. Хлебарова. Дейността на П. К. Яворов през Балканската война. -Пламък, 1983 кн. 2, с. 162. 3 Г. Найденова-Стоилова. Лора до Яворов. С., 1935; Лора до Яворов. - На- родна култура, бр. 31, 32, 33, 34, 35, 36, 1981. 146 От редовете на тези шест писма и четири пощенски карти, написани с праволинейния ситен почерк на Лора, блика загрижеността и тъгата на майката за малкото и момченце, голямото же лание да го има при себе си в Париж - град, който тя много не обича, където „бавно минува времето" въпреки нейните занимания с музика и живопис... Известно е, че на 29 февруари 1912 г. Лора заминава за Париж за времето, докато се гледа делото по развода и с д-р Иван Дренков. То приключва към началото на месец юни по нейна вина, като съдът й налага двегодишно безбрачие. Синът и Петко е на 3 години. В Париж Лора е самотна и тъжна, изпълнена от нерадостни мисли. Затова тя би се радвала на една силна физическа болка, която „да поотвлече мислите и от нерадостни теми". Загриже на от липсата на всякаква информация за хода на бракоразводното дело, Лора се страхува да не би то да продължи години. „Много черно и тежко" е на душата й. Затова тя моли приятелката си да и дойде на гости, като вземе и малкия Петко със себе си. Ако детето не бъде пуснато, Лора твърдо заявява, че ще се върне в София преди делото да е приключило. Тежки проблеми са се изпречили пред нея: намирането на самостоятелна квартира в София (ясно личи решението да се отдели от майка си); вземането на официален документ от френския пансион, което ще й поз воли да учителствува (за да стане материално независима от близките си). Тези две свои решения Лора пази в тайна от тях, страхувайки се от евентуална „буря в къщи.