Непубликувани

От писмата на видния културен и обществен деец К. Шапкарев, които се публикуват тук за първи път, се вижда неговата голяма просветна дейност. К. Шапкарев води неуморна борба за изграждане на просветни центрове в Македония както преди освобождението на България, така и след това. Той се бори за изграждане на бы гарско съзнание в тежка борба срещу гръцкото влияние, особено срещу гръцката патриаршия която е имала за цел да асимилира българите в Македония. Гръцката пропаганда, ръководена от цариградската патриаршия, пречеше на българските просветни дейци да създават български училища, за което бяха арестувани видните дейци, два мата братя от Струга -Миладинови. Но въпреки тяхната борба, която се водеше в Македо ния, българският елемент успя да преодолее всички трудности за създаване културни центров, както например в Охрид, Битоля, Струга и други градове. Със създаването на такива културни центрове бе формирано българско съзнание и ликвидирана асимилационната линия, която про веждаше фанариотската пропаганда спрямо българския народ както преди, така и след Осво бождението. Не е случайно,че много видни възрожденци знаят гръцки език, за да служат на цър квата и в търговията, което ебило необходимо през турското робство. Тук трябва да се подчер тае, че цариградската патриаршия беше проводник на османската политика на Балканите, за да може да поддържа едно равновесие между народите на Османската империя, и най-вече се страхуваше от една революционна ситуация на Балканския полуостров, така че турската държава гледаше да изтощи славянския елемент, защото гледаше на славяните с презрение и опасение от многобройния етнически елемент, което водеше към опасност за Турската империя. Турската им перия се намираше под две остриета - едно от Запад, а друго от Изток: Руската империя, която имаше за цел да освободи православните християни от петвековното робство, а, от друга стра на - Западът, който гледаше на турската държава като на икономически плацдарм спрямо Турция. Турското правителство освен това бе принудено да направи някои реформи спрямо поро бените християни, при което се давало възможност на славянските народи на Балканския полу остров да имат училища в рамките на турската държава. Един от ревностните просветители бе и К. Шапкарев, роден на 1 февруари 1834 г. в гр. Охрид, български възрожденец, ревносте събирач и издател на фолклорни и етнографски материали. Също така трябва да се спомене за неговата лична борба срещу цариградската патриаршия и османското владичество. Неговата обширна кореспонденция от личния му живот е адресирана до видните братя Робеви от Охрид, които имат голям принос за Българското възраждане в Македония, тъй като братя Робеви раз полагат с големи материални средства за поддръжка на просветни центрове в Македония: в Охрид, Битоля, Струга и други градове.

Това са десет документа, съхранени в основния архив на националната къща-музей, П.К. Яворов" в София - шест писма и четири пощенски карти, адресирани до Радка Бонева - близка та приятелка на Лора и нейна кума при венчавката и с Яворов, състояла се на 19. ІХ. 1912 г. в малката подуенска черква. Деветте са писани през същата година, а последното -вероятно в началото на следващата 1913 г. От няколко години се забелязва едно засилване на интереса към Лора. Публикуваха се редица неизвестни епистоларни документи, като нейни писма до майка й и нейни близки. Пуб ликуваха се статии за нейното участие в подготовката на Яворовата чета в навечерието на Балканската война, достъпа и до секретни документи, свързани с тази подготовка. 2 Предстои и второ публикуване на писмата й до Яворов. 3 Тази кореспонденция, която се съхранява в музей „П. К. Яворов", разкрива състоянието на Лора по време на пребиваването и в Париж през 1912 г. Тя допълва образа й, разкрил се пред нас от всичко публикувано и написано за нея досега. Съ държанието на тези десет епистоларни документа, без да има особена емоционална и художестве на стойност, заключва веригата, доизгражда малко или повече образа на тази жена, толкова труден и мъчен за проникване в него. Но когато човек се добере до макар и малка част от неговата същност, трудно след това ежедневието го изтиква към някое ъгълче от съзнанието. 1 Ст. Памуков. Едно неизвестно писмо на Лора за Яворов. - Тракия, бр. 6, 1974; Неизвестни писма на Лора. - Отечествен глас, броевете от 2, 4 и 16 декем. 1981; Неизвестни писма на Лора. - Литературен фронт, бр. 49, 3 декем. 1981; Сто неизвестни писма. Пловдив, 1981. 97 с. 2 3 л. Хлебарова. Лора - малко позната. - Жената днес, 1979, кн. 5, с. 20; 3 л. Хлебарова. Дейността на П. К. Яворов през Балканската война. -Пламък, 1983 кн. 2, с. 162. 3 Г. Найденова-Стоилова. Лора до Яворов. С., 1935; Лора до Яворов. - На- родна култура, бр. 31, 32, 33, 34, 35, 36, 1981. 146 От редовете на тези шест писма и четири пощенски карти, написани с праволинейния ситен почерк на Лора, блика загрижеността и тъгата на майката за малкото и момченце, голямото же лание да го има при себе си в Париж - град, който тя много не обича, където „бавно минува времето" въпреки нейните занимания с музика и живопис... Известно е, че на 29 февруари 1912 г. Лора заминава за Париж за времето, докато се гледа делото по развода и с д-р Иван Дренков. То приключва към началото на месец юни по нейна вина, като съдът й налага двегодишно безбрачие. Синът и Петко е на 3 години. В Париж Лора е самотна и тъжна, изпълнена от нерадостни мисли. Затова тя би се радвала на една силна физическа болка, която „да поотвлече мислите и от нерадостни теми". Загриже на от липсата на всякаква информация за хода на бракоразводното дело, Лора се страхува да не би то да продължи години. „Много черно и тежко" е на душата й. Затова тя моли приятелката си да и дойде на гости, като вземе и малкия Петко със себе си. Ако детето не бъде пуснато, Лора твърдо заявява, че ще се върне в София преди делото да е приключило. Тежки проблеми са се изпречили пред нея: намирането на самостоятелна квартира в София (ясно личи решението да се отдели от майка си); вземането на официален документ от френския пансион, което ще й поз воли да учителствува (за да стане материално независима от близките си). Тези две свои решения Лора пази в тайна от тях, страхувайки се от евентуална „буря в къщи.