Библиографски раздел

Екатерина Ненчева

Free access
Статия пдф
2131
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Авторката на тия необичайни за нашата поезия стихове е почти неизвестна на днешните читатели. Но в развоя на българската лирика тя има определени заслуги. Тя е първата значителна българска поетеса. Докато името на Елена Мутева се свързва с първите поетически опити на българската жена, Екатерина Ненчева е първата българка, която създава значимо поетическо дело. В женската лирика Екатерина Ненчева извърши това, което при мъжете вече беше направил Кирил Христов. И макар че талантите са неравностойни, тоя факт не омаловажава значението на Екатерина Ненчева като първожрица на женската любовна лирика у нас. Тя първа отмести вековния камък, който потискаше интимния свят на българката, нейната духовна свобода и чувственост. Онова, което беше тайна, което беше оградено с дебелите зидове на традицията, Екатерина Ненчева разкри и показа наяве в своите кратки и непристорени стихотворения. В тях заговори една разкрепостена душа, една езичница, която признава само бога на любовта. А за това се е изисквало голяма смелост и духовна сила. В едно от своите най-хубави стихотворения - „Серенада" - поетесата Изповядва: Ела, безумец, изтръгни признание - и с плам на устните ми прилепни - и пий нектар оттам. Ела, безумец, въплъти безумния си блян, додето в сладостни мечти духът ми е пиян. В горните стихове действително има нещо кирилхристовско в рушенето на вековните прегради. Никоя жена преди Екатерина Ненчева не беше заявявала така открито и дръзко своето право на човешко щастие и обич. В стихотворението „Гледай, друже!" срещаме пълно отдаване на мига и чувството. За мла дата поетеса не съществува нищо друго на света освен нейната любов. Тя е готова да отиде с любимия си накрая на земята, без да се бои и без да мисли за бъдещето:
    Ключови думи

Библиографски раздел

Александър Блок и България от Екатерина Даскалова

Free access
Статия пдф
3144
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Както е отбелязано в справката към изданието, книгата на Екатерина Даскалова представлява монографично изследване за творческото битие на големия руски и све товен лирик А. А. Блок в България. Навля зъл в началото на тоя век в съзнанието на нашите поети-символисти, той има рядката съдба в продължение на повече от седем де сетилетия да бъде един от най-активно чете ните - в оригинал и в преводи - руски поет, многократно превеждан от най-значителни те наши лирици - Н. Лилиев, Н. Фурнаджиев, Гео Милев, Л. Стоянов, Е. Багряна, Мл. Исаев, Ив. Радоев, П. Стефанов, А. Германов, вкл. от съвременните най-млади преводачи - Кирил Кадийски, Петър Велчев, Любен Любенов. 173 Количество Въз основата на значителен по материал, част от който е събран от изследо вателката, е нашироко обоснована тезата, че поезията на Блок оставя една плодотворна традиция - първоначално в творчеството на нашите модернисти през първите две десетилетия на тоя век, а след края на Първата световна война служи като положителен Фермент в новата идейна и творческа ориентация на Гео Милев, Хр. Ясенов, Ем. ПопДимитров, а малко по-късно и на Л. Стоянов към социални теми и революционни настроения. Книгата „Александър Блок и България" излиза от печат по случай 100-годишнината от рождението на великия руски поет и е предназначена както за специалисти, така и за най-широк кръг от почитатели на руската съветска литература и изкуство. У нас темата „Блок и България" досега многократно е била предмет на различна интерпретация в общи и специални работи на Г. Бакалов, Т. Павлов, Г. Цанев, В. Велчев, С. Русакиев, В. Колевски, Хр. Дудевски, А. Анчев, от съветските - Д. Ф. Марков, В. И. Злиднев, Ю. Левшина и др. С една дума, натрупан е значителен материал, направени са ценни заключения за рецепцията на Блоковата поезия в България. Самата Ек. Даскалова повече от двадесет години работи по същата тема, провела е десетки анкети с още живите преводачи и почитатели на Блок, има публикации в наши и съветски вестници, списания и сборници. Достатъчно е да се хвърли един, макар и бегъл поглед върху книгата „Александър Блок и България“, за да се долови амбицията и за разграничаване от по-раншните проучвания, да каже нещо свое по разглежданите въпроси.