България

Влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция България има широка основа - много по-широка, отколкото е в другите страни, включително и славянските. Освен общите причини, свър зани с историческия момент, тук действуват и редица специфични обстоя телства. И най-важното от тях еособеното място, което е заемала винаги нас руската литература. Нейното влияние - както впрочем и на цялата руска култура - върху българския обществен, културен и литературен живот от Възраждането до днес не подлежи на никакво сравнение - толкова голямо, толкова естествено и дълбоко, толкова плодотворно ето. За нашите читатели руската книга иде веднага след българската, дори върви редом с нея. Възприемането й като близка, своя, се улеснява не само от факта, че най-голямата част от българските обществени и културни дейци са руски възпитаници, но и от обстоятелството, че руският език е бил винаги задължителен предмет в нашите средни училища - против това не посмя да се обяви дори фашистката власт. Българският интелигент е могъл в миналото, както може и днес, да чете свободно произведенията на руските писатели в оригинал. Да не говорим вече за това, че почти всичко ценно в литературата на великия братски народ е било превеждано веднага на български език. Интимната връзка между руската литература и българската се обуславя не само от близостта на езика и племенното родство, но и от историческите съдбини на нашия народ, който дължи на русите своето освобожде-- ние от чуждо иго.

Както е отбелязано в справката към изданието, книгата на Екатерина Даскалова представлява монографично изследване за творческото битие на големия руски и све товен лирик А. А. Блок в България. Навля зъл в началото на тоя век в съзнанието на нашите поети-символисти, той има рядката съдба в продължение на повече от седем де сетилетия да бъде един от най-активно чете ните - в оригинал и в преводи - руски поет, многократно превеждан от най-значителни те наши лирици - Н. Лилиев, Н. Фурнаджиев, Гео Милев, Л. Стоянов, Е. Багряна, Мл. Исаев, Ив. Радоев, П. Стефанов, А. Германов, вкл. от съвременните най-млади преводачи - Кирил Кадийски, Петър Велчев, Любен Любенов. 173 Количество Въз основата на значителен по материал, част от който е събран от изследо вателката, е нашироко обоснована тезата, че поезията на Блок оставя една плодотворна традиция - първоначално в творчеството на нашите модернисти през първите две десетилетия на тоя век, а след края на Първата световна война служи като положителен Фермент в новата идейна и творческа ориентация на Гео Милев, Хр. Ясенов, Ем. ПопДимитров, а малко по-късно и на Л. Стоянов към социални теми и революционни настроения. Книгата „Александър Блок и България" излиза от печат по случай 100-годишнината от рождението на великия руски поет и е предназначена както за специалисти, така и за най-широк кръг от почитатели на руската съветска литература и изкуство. У нас темата „Блок и България" досега многократно е била предмет на различна интерпретация в общи и специални работи на Г. Бакалов, Т. Павлов, Г. Цанев, В. Велчев, С. Русакиев, В. Колевски, Хр. Дудевски, А. Анчев, от съветските - Д. Ф. Марков, В. И. Злиднев, Ю. Левшина и др. С една дума, натрупан е значителен материал, направени са ценни заключения за рецепцията на Блоковата поезия в България. Самата Ек. Даскалова повече от двадесет години работи по същата тема, провела е десетки анкети с още живите преводачи и почитатели на Блок, има публикации в наши и съветски вестници, списания и сборници. Достатъчно е да се хвърли един, макар и бегъл поглед върху книгата „Александър Блок и България“, за да се долови амбицията и за разграничаване от по-раншните проучвания, да каже нещо свое по разглежданите въпроси.

Известният румънски историк проф. Кон стантин Велики има един траен и обикнатпред мет в научните си интереси - България. В дългогодишната му научноизследователска дейност нашата страна присъствува много странно с културната и политическата с история. На неговото раздвояващо се между точния подход и белетристичната форма перо се дължи подчертано приносният мо мент в историческия ракурс на известните Браилски бунтове (Браилските бунтове. С 1968), към които той се върна още веднъж под формата на документален разказ (Под знамето на свободата С., 1976); изследванията за д-р Никола Пиколо и Георги Пе шаков (Д-р Никола С. Пиколо във Влашко С., 1968 и „Un poete slavo-roumain" Georges Pesakov, în ,Romanoslavica", XVI, Bucureşti, 1968); изяснява отношенията на видни румънски личности и политически дейци към българските емигранти („Atitudinea lui Mi hail Kogàlniceanu, a unor autoritàti romaneşti din porfurile dunàrene şia maselor populare în timpul trecerii cetei lui Hristo Botev, in ,,Romanoslavica", IV. Bucureşti, 1960; C. A. Rosetti și Comunitatea bulgarà, Bucureşti, 1965), каквито са Михаил Когълничяну и К. А. Росетти; разглеждане на освободителните борби на българската емиграция на широкия фон на румънското национално движение (Румънското национално движе ние и освободителните борби на българската емиграция (1750-1870). С. 1973), а и десетки още разпръснати статии в румънската и бъл гарската преса. Към тях миналата година К. Велики прибави книгата си „La Roumanie et le mouvement révolutionnaire bulgare de li bération nationale, (1850-1878), Editura Aса demiei republicii Socialiste România. Bucureşti, 1979. В началото на 1980 се появи и книгата Mу „România şi renaşterea Bulgarà,Editura ,stiintificà și enciclopedicà. Bucureşti, 1980.

С образуването на българската държава в 681 г. започва нова глава в историята на Балканите и Югоизточна Европа. Преди това земите на полуострова се кръстосват от турански и германски племена, а трайно се заселват славя ните. Заедно с дошлите от север прабългари те съставят основната маса от жителите на новообразуваната държава, като се смесват и с местното тракийско население.1 Образуването на българската държава, както преди това и на държавата на франките, бележи края на т. нар. „Велико преселение на народите и съз даването на стабилни политически образувания в земите на разпадащата се Римска империя. Наистина нахлуване на скитащи племена в Европа се извър шва и по-късно, но то е ограничено и възпрепятствувано от съществуващите вече две консолидирани държави. Така се създават условия за мирно развитие на значителни територии от европейския континент. И това е заслуга главно на двете новообразувани държави. Ролята на България като бариера на идващите от север и североизток турански и други скитащи племена и определя трудна историческа съдба. Тя е подложена на тежки изпитания, масови разрушения и грабежи, които затруд няват и задържат социално-икономическото, политическото и културното и развитие. Същата съдба сполетява образуваната по-късно Киевска Русия. Образуваната в 681 г. България заедно с държавата на франките стои в началото на прехода на Европа от древността към Средновековието и от робо владелската към феодалната обществено-икономическа формация. В това се съ стои и прогресивното значение на възникването им. Защото известно е, че в общоисторически аспект Средновековието е по-горно стъпало от робовладел ската древност в развитието на европейската и световната цивилизация. След продължителни войни с Източноримската империя (Византия), с франките и с идващи от изток турански племена през втората половина на IX в. България се издига до положението на голяма политическа и военна сила на Балканите и в Югоизточна Европа. Нейните граници се простират на юг до Бяло море, на изток до р. Днестър и на запад до Адриатика и р. Тиса.

Франклин е една от най-ярките личности не само на американския, но и на европейския XVIII в. Макар и самоук, той достига до върховете на тогавашния научен и политически жи вот и има правото да си позволи нелишената от известна суетност бележка, че е стоял пред петима царе, „ и дори съм имал честта да седна с едного". Но в областта на литературното творчество той едва ли е сред най-големите „по абсолютна стойност" във века на Волтер". Франклин умира през 1790 г., когато Гьоте е вече на 41 години, а Байрон - на две. Като че ли законът за последователността в развитието е по-непреклонен при художественото, отколкото при научното творчество. И Франклин, чрез „Алманах на Бедния Ричард", а в не по-малка степен и чрез мемоарите си, се приближава до същинската художествена словесност - в това с неговото значение за историята на литературата. „Бедният Ричард", макар да е обрисуван само в общи черти, днес, както и преди, остава за нас първият популярен, вечно жив и неповторим герой на американската литература. "2 Същото важи и за другия, фактическия герой на творбата - татко Абрахам, който с повече от интелектуално упражнение". И може би има само частично право твърдението, намерило място в цитираното коментирано издание на Франклиновите автобиографични творби, според което съществува немалка доза ирония и дори пародия на автора спрямо героите, спрямо проповядваните добродетели и дори спрямо себе си. По-вероятно е Франклин да се е почувствувал принуден да слезе до нивото на своите читатели, забравяйки себе си и някои свои разбирания, от което произтича популярността на творбата сред най-широките читателски слоеве; това обяснява и появата и у нас.