Петият

Славистиката в Норвегия има опора я Университета в Осло, в Славистичния институт в същия град, в някои редакции на прогресивни вестници и списания. Изтъкнати слависти са проф. Христиан Станг, проф. А. Галис, проф. Краг. Според известния съветски езиковед Берн щейн проф. Станг е първият акцентолог в славянската филология. „Когато Станг публикува нов труд, ние, съветските изследователи, оставяме всичко друго настрана, за да се запознаем с него" - казва Берищейн. Професор Ерик Краг бе също между норвежките делегати. Той прочете на конгреса доклад на тема „Някои бележки върху стила на Достоевски" (откъс от книгата му за Достоевски, която излезе от печат миналата година). Руският учен Пустовойт в разискванията след доклада изтъкна някои характерни разлики в езика на младия и по-стария Достоевски, като констатира, че докладът може да бъде интересен и за лингвисти. Между осемте делегати от Норвегия на Петия международен славистичен конгрес бе и норвежкият литературен критик Мартин Наг. Високият синеок син на далечната страна на фиордите, за която ние толкова малко знаем, още с появя ването си сред делегатите предизвика нескрит интерес и симпатии. Той е роден през 1927 г. в град Ставангер. Завършил е славистика в Осло. Особен интерес като литературен, театрален критик и преводач от славянски езици той проя вява към творчеството на Маяковски, за когото еи неговата докторска дисер тация. Превел е на норвежки език сти хове от Твардовски, Ахмадулина, Рождественски. Голям приятел на България, Мартин Наг е активен деец в Норвежкобългарското дружество в Осло. Възторжен популяризатор на българската ли- тература в Норвегия, той е превел вече немалко произведения от български поети, Между които и поемата „Септември" от Гео Милев. Сега работи върху преводи от съвременната българска поезия. Младият норвежки учен сътрудничи като литературен критик във вестник „Фрихетен", орган на Норвежката комунистическа партия. На едно от заседанията на Славистичния конгрес М. Наг прочете доклад на тема „Вапцаров и Маяковски". Докладът, прочетен на български език, бе посрещнат много добре от делегатите и особено от българските. Напоследък по страниците на норвеж кия печат се появяват статии, написани от Мартин Наг, в които младият ученславист споделя със своите сънародници впечатленията си от Петия международен славистичен конгрес и от нашата страна и народ.

От 11 до 16 април т. г. в София се състоя V конгрес на Международната асоциация на литературните критици, в който взеха участие делегати и гости от почти всички европейски страни, САЩ, Япония, Монголия. Работата на този висок международен форум протече под знака на борбата за мир, културно сътрудничество и социален прогрес, за претворяване в живота на духа на Хелзинки и като естествено, макар и по-скромно по мащаби продължение на Международната среща на писателите през юни 1977 г., както изтъкнаха редица делегати. Двете основни теми на разискванията - Литературната критика и опознаването на културите“ и „Критерии за шедьовър" - бяха разгледани именно в аспекта на отговорността на творците в съвременния свят, където мирът и международното сътрудничество са единствената възможна алтернатива на атомния апокалипсис. В своето приветствие до участниците в V конгрес на МАЛК др. Тодор Живков подчерта: „Въпросите, които вие ще разисквате, освен специфичната си страна имат и голямо обществено значение. И това се отнася не само за ролята на литературната критика за сближаване на литературите и културите, но и за един такъв на пръв поглед тясно специален въпрос, какъвто е критерият за шедьовър. Защото литературнокритическата дейност е поемане на отговорност не само пред литературата, но и пред човека и обществото. А главната отговорност, която всички ние, живущите на тази земя и в тази щастлива и тревожна епоха, носим, е отговорността за съществуването на човечеството. Аз не зная дали неутронната бомба ще унищожи или ще пощади" книгите в библиотеките и домовете на обезлюдените градове. Но нима може да има живи книги там, където няма живи хора, И нима може да има друго сближение на литературите и културите освен сближението, което се извършва в ума и душата на мислещия, чувствуващия, стремящия се към усъвършенствуване на обществото и себе си човек? Ние сме убедени, че миролюбивите и прогресивни сили в света ще съумеят да обуздаят войнолюбците и ще наложат волята на милионите да живеят в мир. Ние сме убедени, че както винаги в решителни и съдбоносни за човечеството дни, така и сега творците на литературата няма да се отклонят от своя дълг и се надяваме, че Петият конгрес на международата асоциация на литературните критици ще бъде принос към укрепването на мира и разбирателството в името на човешкия прогрес. Тази увереност във високохуманните и миролюбивите пориви, които вдъхновяват както участниците във форума на литературните критици, така и всички прогресивни творци от цял свят, прозвуча и във встъпителното слово на акад. Пантелей Зарев, председател на СБП, и в словото на Робер Андре (Франция), председател на МАЛК, с които бе открито първото заседание на конгреса. В тридневната работа взеха участие с изказвания 34 участници от всички страни, 3 изпратили свои представители на V конгрес на МАЛК; състояха се и разисквания по отделните изказвания.