Резюме
Ноемврийската книжка на австрийското списание за литература и критика предлага заслужаващата интерес статия на Йоахим Шондорф „Един от нашето поколение", посветена на седемдесетгодишнината от рож дението на немския писател Клаус Ман, познат на българския читател от романа му „Мефистофел". Клаус Ман е син на Томас Ман и неговата творческа и житейска съдба хвърля светлина и върху делото на великия му баща. Клаус Ман си създава трайно име в литературата не само като романист, но и като автор на къси разкази, есеистика, драматични творби, а също и със своята издателска дейност. Следвоенното развитие на Германия хвърля писателя в дълбока духовна криза и през 1949 година той завършва живота си със самоубийство. Трагедията на Каус Ман като един от видните представители на литературното поколение, преживяло войната, преди да достигне творческа зрелост, се засилва и от постоянното съзнание, че живее в сянката на една голяма традиция, олицетворявана от неговия баща. Авторът на статията отбелязва, че определеното не само по пътя на интелекта отношение на сина към бащата, но и дълбоко ирационалното му усещане за неповторимо единство между живот и творчество при писател от мащаба на Томас Ман се проявява особено отчетливо в реакцията му, предизвикана от публикуването през 1936 г. на третия том от романите за Йосиф. По този повод Клаус Ман пише: „Претеглям книгата на ръка, разгръщам я, прелиствам страниците й, започвам да я чета. И наред с възхищението, какво умилително вълнение изпитвам! Колко много вечерни часове изникват в съзнанието ми, часове, през които за първи път съм се съприкосновил с приклю ченията и съдбините на младия Йосиф в Египет - вечерни часове в Мюнхен, в Лугано, в Санари, край Цюрихското езеро. Всичко, което ни бе четено там, всичко, което ни бе забавлявало и подтиквало към размисъл, е затворено сега между кориците на този обемист том. И, струва ми се, че той съдържа не само историята на Йосиф и на хората около него, но и нещо от нашата собствена история, ала в митически-достолепна маскировка." Клаус Ман определя така съотношението между лично и надлично в тетралогията на Томас Ман: „Романът за Йосиф е една песен на човечеството, сходна с Фауст; но в съ щото време той еи една проникната от личен дух, на места дори интимно-изповедна творба; на свой ред тази лична творба притежава могъщата обективност на всеки истинки епос, макар че е субективна до такава степен, че във всеки отделен образ, дори в привидно второстепенните персонажи, ся каш се е скрил самият автор. Йоахим Шондорф подчертава, че като творец Клаус Ман е бил и облагодетелству ван, и ощетен от обстоятелството, че е потомък на такъв велик баща. Сам Томас Ман с голямо умение е облекчавал, доколкото е могъл, сина си от това тежко бреме и в едно от писмата му до него четем: . Ти си наред с всичко и мой наследник, който, ако щеш, може да се разположи в едно вече приготвено легло, ала най-сетне човек трябва да умее и да наследява; да наследяваш, това ев послед на сметка култура." Клаус Ман според автора на статията спада към раноразвитите и незавършени духове в немската литература; писател, събудил още в ранна младост сериозни надежди и оправдал през краткия си живот твърде много очаквания, чието обемисто творчество обаче все пак е останало фрагментарно. В статията се коментира самоубийството на писателя. „Самоубийци" е темата и заглавието на едно от есетата на Клаус Ман, писано през 1930 г. като възпоминание за приятелите, разделили се с живота си. В есето се казва: „Пиша тези редове в памет на моите приятели, сметнали за по-благородно да прекъснат живота си, вместо да продължат борбата. Техните имена ще потънат в забрава: те отхвърлиха всичко, което бихме могли да им предложим. Веч не сме в състояние да направим нищо за тя Те не ни чуват дори сега, когато посвещ ваме тези слова на тяхната памет. Тъй голям е станало високомерието им." Мисълта з самоубийство преминава като ярка нишка през целия живот, през цялото мислене на Клаус Ман, обагря есетата и писмата му. В Друго едно есе писателят изповядва: „Смърт та естанала за мен вече позната област, откак един тъй съкровено близък на моя земен живот човек се предаде доброволно на нея, 115 на смъртта. А където обитава един приятел, човек не се чувствува напълно чужденец, преди сам да се е отправил натам." А в голямата си статия от 1949 г. върху „Изпитанието на европейския дух", написана със завладяваща ирония и хаплив сарказъм, Клаус Ман влага в устата на един млад философ и литературовед от шведския университет в Упсала думите: „Стотици, дори хиляди интелектуалци трябваше да сторят това, което сториха Вирджиния Уулф, Ернст Толер, Сте фан Цвайг. Една вълна от самоубийства, чиито жертви биха станали най-изтъкнатите, най-чествуваните духове, би стреснала народите в тяхната летаргия, тъй че щяха да проумеят смъртоносната опасност на изпитанието, на което човечеството се е подложило поради своята глупост и себелюбие. " Няколко седмици преди да извърши самоубийството си, Клаус Ман уверява в едно писмо сестра си Ерика, че смята окончателно да престане да взема хероин и че гради нови планове по отношение на последния си роман.