По страниците на литературни списания от ГФР и Франция

От по-особен интерес в рецензираната книжка е студията на Херта Шмид, Бохум: „Доколко сценичното действие е конструк тивна доминанта на драмата?“ Разсъжденията на бохумската авторка имат за основа пиесата на А. П. Чехов „Три сестри“ и представляват опит да се внесат някои нови акценти в традиционните схващания за същността на дра матичното. Ако драмата бива обозначавана като поезия на действието", посочва Херта Шмид, то с това се има пред вид, че тук действието притежава структуроопределяща, доминантна позиция. Но, както показва развитието на модерната драма, конструктивно-определящата функция на компонента действие" не е константна величина на този литературен род, защото тъкмо съвременната драма се проявява във форми, при които действието вече не е нито смислова единица, нито смислово-определящ фактор. С оглед на тази историческа промяна вътре в структурата на драматичния род пред литературознанието стои задачата, смята авторката, да открие онзи същностен принцип, който изнася структурата на драмата и обосновава идентичността на литературния род също и в неговите променящи се с времето трансформации. И Херта Шмид вярва, че е открила този принцип. Действието е един от компонентите на тематичния пласт в слоестия строеж на литературната творба, продължава авторката, опирайки се на авторитети като Роман Ингарден и Ян Мукаржовски. Но дали структуро- образуващият принцип на драматичния род не трябва все пак да се търси в езиковия пласт на творбата? Херта Шмид застъпва тезата, че този принцип не е нищо друго, а сценичният диалог. Той представлява според нея онзи компонент, който определя основните структурни качества на драмата. Пренасянето на конструктивната функция върху тематичния компонент действие", което дълго време е било характерно за историята на драматичния род, представлява само една възможност за разлика от сценичния диалог, който се оказва същински конструктивен принцип на драмата. В същото време сценичният диалог представлява според авторката и онзи фактор, който прави възможни нови тематични конструкции, по-различни от онези, реализи рани в традиционната драма; така сценичният диалог се оказва тъкмо онзи принцип, който обосновава диалектически схващаната идентичност на драматичния литературен род. Доминиращата роля на сценичния диалог вътре в драматичната структура се разкрива и във вертикално измерение, обхващащо слоестия строеж на творбата, и в хоризонтално измерение, обозначаващо протичането във вре мето и композиционното разчленяване, и найсетне тя се разкрива в динамичната самотрансформация на структурата, извършваща се в процеса на историческото развитие на рода, при което сценичното действие е загубило своята първостепенна конструктивна роля. Авторката изтъква, че във вертикалния пластов строеж на драматичната творба сце ничният диалог се явява на текстово равнище под формата на драматически текст, чиято специфика се заключава в това, че тук постоянно интерферират едно с друго две изказни равнища - това на автора, изразено чрез неговите бележки и режисьорски указания, и това на действуващите лица. Посочва се, че тази текстова форма десигнира актуалната говорна ситуация като нейно езиково значение. При конституирането на актуалната говорна ситуация изявленията на автора под формата на ремарки имат предимство пред репликите на действува щите лица, защото именно те очертават актуалната ситуация с нейните временни и пространствени координати и предметно оформление, както и самите действуващи лица, които се явяват само като компоненти в ця лостната ситуация. Поради това всяко изявление на някой присъствуващ в ситуацията персонаж има характера на вземане на определено становище, чрез което лицето - съобразно със своята самоориентация в обкръжаващата го среда и съобразно с намеренията си - се самовъвежда в определено отношение към ситу ацията. От гледна точка на цялостната ситуация репликите на персонажите могат да се оценяват като епизоди", които структурират актуал ната ситуация темпорално, а също и като елементи на акция и реакция, доколкото последователните изявления на различните дей ствуващи лица са свързани едно с друго причинно-следствено, т. е. доколкото в репликите се образува специална комуникативна ситуация между персонажите.